Близките ви в течение ли са на вашето бебеправене?

Абсолютно никой незнае, даже да ме питат ще отричам  При всички случаи ако знаеха все някой щеше да се намери да ми каже, че сега може би не му е времето, защото не сме много парични. А ако не стане дълго време пък ще започнат да подозират че нещо ни има...Абе няма угодия.
utro77 , пожелавам ти от все сърце да стане в най-скоро време 

и аз не съм казала на никой щото и без това постоянно ни подпитват а ние казваме че има време че не бързаме и така ако знаеха щтеше да е много кофти това щеше да е темата на деня и постоянно да обяснявам ама защо не е станало сега гадост и само ще ме изнервят допълнително аз също смятам че това е много личен въпрос който остава само между двамата
е дано скоро направим обществено достяние една хубава новина ама божа работа 

И аз ви пожелавам същото, момичета! 

На никой не сме казали и да питат отричаме, с глупавото извинение "още ни е рано, няма за къде да бързаме". Вече доста време не става и не искам любопитни и нетактични роднини и колеги да ме натоварват допълнително!

Знаят само майка ми и сестра ми. Бебеправим от четири месеца и нито веднъж не чух въпроси от сорта "Какво стана?" и "Защо няма бебе?" Напротив след всяко мое разочарование сестра ми казва, че има време и да не се отчайвам и настройвам отрицателно. Тя ми дава кураж, а майка мълчаливо ме подкрепя.

Знаят моите родители, родителите на мъжа ми може и да се досещат, защото ходя по лекари в Плевен и те са ме карали с колата...и за сега срещам само 100% подкрепа от моите родители. Никога не е имало въпроси :айде, защо не става...или нещо от сорта.

и според мен това е доста личен въпрос
и ние не казахме на никого, точно заради постоянните подпитвания, а на родителите - за да не ни мислят и да се притесняват само допълнително
да не говорим, че когато казвахме на всички, че ще се женим, постоянно ни питаха: "Ама да не си бременна?", все едно не можеш да се жениш иначе... и сега разни досадни хора ни подпитват, но и ние отговаряме, че ни е рано още и има достатъчно време 
фенката на Depeche (като мен  ) стискам ти палци скоро да се похвалиш и ти   

Ние също не сме казали на никой, и без това всички ни подхвърлят "знаете ли как ще ви отива едно бебче.." или някакви такива от този сорт с което супер много ме дразнят   . Не сме казвали и на родителите че мамите ако разберат ще умрат от кеф направо, по-добре да е изненада. Макар че миналата седмица си бях принтирала доста неща за забременяването и ги бях забравила на масата та свеки може и да ги е видяла, но поне нищо не е споменавала което ме радва де. А пък аз напоследък напълнях малко и всички все ме питат дали съм бременна с което още повече ме дразнят     , но пък когато стане   поне няма да се налага да казвам веднага защото както съм качила сега и няма да си личи   докато преди бях 45 кила и щеше да си проличи веднага  

Никога не съм се и замисляла даже-от къде на къде да споделям чак това.Говорила съм си с приятелки, разбира се, но в малко по-различен апсект.За 6 месеца опити и неуспех аз започнах да търся причината, съветвала съм се с много минали по пътя-така че-те са били в час, но роднински изпълнения-не.

Знае само майка ми и майката на мъжът ми.Така решихме,защото това са ни най-близките хора.И то не сме го казали в прав текст ами  постоянно подмятаме разни неща свързани с бъдещото бебе-имена,пол,кой какво иска,как ще си го разхождаме с кенгуру Не е необходимо целия свят да знае,това само усложнява и обременява съзнанието,а за едно бебеправене трябва максимално спокойствие .Едно леко загатване на близките е достатъчно,да не кажа и хич.

И ние не сме казали на никой, освен на сестра ми, като категорично съм забранила на мъжо и на нея да споменават за това пред когото и да било. При нас поне е по-лесно да отричаме и да ни вярват, казваме :" Ние вече сме се отчели с едно, сега е ред на други". От другия месец, ако пак не е станало, което не си го пожелавам, разбира се, ще се тръгва по лекари и също няма да казваме нищо.

Ние също не сме казвали на никой. По принцип, аз съм човек който трудно споделя. И без това имам един прекрасен пример в работата. Една колежка се омъжи преди три години, и още тогава съобщи на всеослушание, че са започнали опитите за бебче. Все още не са успели . За сметка на това, обаче какви подмятания и подигравки чувам от нейните близки  "приятелки". Вместо да я подкрепят и да й датат съвет постоянно се подиграват: "Хайде сега си в овулация, бягай в къщи и вдигай краката" или "Ако мъжа ти не се справя, да ти дам за малко моя"  . Пълна простотия. Друга колежка също има проблем и също така реши да го сподели с половината колеги. Не стига, че има подмятания зад гърба й, а на всичкото отгоре една колежка й обясняваше, че не ставало защото тя не го искала достатъчно  ????? Винаги съм била резервирана относно споделянето на лични въпроси, а и при тези два примера няма, как да не продължавам да съм. Просто не можеш да имаш довери на хората  . След кюртажа ми, веднага се намериха "разбиращи" роднини, да ми обясняват как стоят нещата  .  Не съм от хората, които приемат съвети без да са попитали. и не обичам да ми се натрапва нечие чуждо мнение. Затова "Трай бабо за хубост"  . 

И ние не сме казали на никой, макар че някой сигурно се досещат като ни гледат как се радваме на бебчета. Като ни питат, казваме, че е рано още, че искам първо да сменя работата (което е вярно,  ама никога няма да откажа бебче, дори да съм за първи месец на най-хубавата и интересна работа). На родителите също не сме казали, за да не се притесняват излишно, което пък още повече ще ме натъжи. Надявам се в най-скоро време да си имаме нашето желано сладурче, че 6-7 месеца вече го чакаме и започнахме да се притесняваме, да говорим за лекари и т.н.
Стискам палци на всички, знам колко много го искате и ви пожелавам успех

На най-близките /родителите на мъжа ми и семейството на брат му/ казахме чак когато открихме че имаме сериозен проблем, вече с 10 месеца бебеправене зад гърба ни. Моите близки все още не знаят, но може би се досещат - все не намирам удобен момент да споделя с майка ми 

Иначе бях споделила само с кумата ми че правим опити. След откриването на проблема споделих и с няколко приятелки, но вече си мълча, понеже някои от тях ме нараниха сериозно с необмислени приказки... 

Подмятания винаги е имало и ще има, както и оглеждане на корема... А не дай боже да си качила някое килце - веднага те нарочват за бременна. Мен даже са ме питали директно - "Абе нещо си понадебеляла, да не си бременна?". Не стига че бебе няма, ами и ми завират в очите факта, че съм надбеляла...

Няма нищо лошо и срамно в това да знаят. Нашите родители и най-близки знаят.
Та нали те са хората, на които можеш да се опреш при някакви проблеми.

А и ние не сме малки за да се оправдаваме, че има време.

Мен като ме питат казвам - "работим по въпроса" и следващи подмятания няма.

 и при мен никой не знае ..и мисля ,че е по-добре така 
още повече,че свеки иска да сме помакали,че да й минило критическата?!? е кажете добре ли е тая жена?

Близките ми знаят и не го коментират.
Когато аз пожелая да говоря, тогава се коментира.

Не сме казвали на никого конкретно, но мисля, че се досещат, защото допреди година казвах, че едно дете ми стига, а сега друга песен пея, т.е. колко е хубаво децата да са две. За моя радост никой не ме е питал директно, нито има подмятания.

Ние с мъжа ми не сме казвали на никого, че работим по въпроса, но не крием, че искаме да си имаме бебче(та). Баща му все подхвърля, че няма търпение да гледа внуци, че от доста време чака този момент, да побързаме преди да ни е изпреварил, да не сме се оправдавали, че сме студенти и че не работим... Да, ама  мен малко ме дразни такова препиране. Пък и като знам, че ако забременея (ако вече не съм) и му кажем "целият свят" ще разбере...Не ме устройва това, докато не съм сигурна, че всичко ще е наред с Бебчо. А що се отнася до моите родители, до скоро повтаряха да не бързаме, че са много натоварени с бебенцето на сестра ми... А мен не ме интересува те как са. В смисъл такъв, че искаме с мъжо да си гледаме детето и знаем, че ще успеем и сами!
А пък другите роднини още на сватбата подхвърляха изречения от рода на "Таз година булка, догодина люлка" и много други от този род...  
Но ние в крайна сметка си гледаме нашата работа да върви и да не слушаме какви ги говорят другите!

Ние, не че си убиваме да роботм по "върроса"- просто спрях хапчетата, но тайно храним надежда...Нещо което обаче само ние, и всеки за себе си, знаем.

Със семействата ни сме пространствено разделени и си мечтая един ден да ги изненадам приятно.
С колеги и прятели(основно също колеги) савсем не говоря за това, а ако стане въпрос отричам категорично, защото съм химик и една безпочвена клюка в това отношение може да ми коства работата (което вероятно, ако нещата се развият положително за мен, един ден ще стане и ще ми е много тежко, но в живота има приоритети, нали така?!).

Късмет на всички ни!

При нас, след аборта, мисля че всички се досещат, но си мълчат. Никой нищо не ме пита и не ми казва. Знаят, че искаме бебе, но не знаят, ако попитат как точно ще реагирам 

Здравейте и от мен
Ами ние на никого не сме казали. Вярно, че от скоро почнахме, но пък и за сега нямаме намерение да тръбим.
Достатъчно са подмятанията и за сватба и за бебе.

Когато - тогава.

Всички са в течение - и близки и приятели.
И въпреки, че от толкова време опитваме  и не става, нито въпросите нито коментарите ме притесняват или натъжават.

Само най-добрата ми приятелка знае и то защото два пъти ме беше сънувала бременна и направо ме попита дали не пробваме  . Не ми се щеше да я лъжа  . Родителите не знаят, живот и здраве ще ги изненадаме с резултата  .

Само на сестра ми и зет ми сме казали директно. Родителите и на двама ни само подозират. На някои близки приятели сме казали, че вече не се пазим. Като цяло не смятам да тръбя на близки, познати и роднини, че работим по въпроса. 

Да! Голяма грешка е да се сподели, че се прави бебе, защото неминуемо започват да те обсипват с въпроси и коментари от рода  "Хайде, няма ли да стане най-после?", "Да не би да имате проблем?", "Еми така е, като се мотахте толкова време, сега ще чакате", "Еди коя си забременя, а ти още лапаш мухите"...и тем подобни влудяващи реплики, които ме изкарват извън релси.

Не, не сме казали на никого. Нито на родители, нито на братя и сестри, още по-малко на приятели, дето хич не им е работата да знаят такива неща.
Не ми е приятно всички да знаят и да ме гледат с очакване и не вярвам, че всички хора са добронамерени. Достатъчно доказателства съм получавала за това в живота си, някои съвсем наскоро.

Когато стане, ще научат, дете не може да се скрие. Но преди това, кой какво прави в леглото си, си е негова работа.

Само тук споделях.Много мои познати и до ден днешен не знаят, че моята бременност беше планирана и много желана.

Не.

Не,само някои приятелки,които не ми задават неудобни въпроси.Първия път беше много неприятно,чак след 2 години забременях,а повечето роднини  знаеха и въпросите им бяха много нетактични,сега е по различно с втория ми мъж,никой не ме пита за нищо макар,че се досещат,че нещо такова се крои...По скоро аз се притеснявам,че след 2 седмици ставам на 35 и годините си летят,а нищо не става,а толкова искам

Аз съм много потайна за такива неща. Не правим бебе още, само майка ми знае, че много искам. Не смятам никого да осветлявам по въпроса, когато започнем истинските действия, ако можеше, и на мъжа си нямаше да кажа Не обичам да се споделят подобни неща

Не, защото не споделям много за личния си живот . Смятам , че това ме прови по ранима. Има и някакъв суеверен момент.Мъжът ми обаче се е похвалил тук там. Това ме подразни.

Ми казах на майка ми,на любимата ми колежка и на една друга колежка,която е по майчинство в момента.Не съм суеверна-това са любими хора,които не ми се мешат в живота,не ми дават акъли и не ми мислят злото.
Пък другите,които уж не знаят,със сигурност се досещат.Сред хилядите пожелания по празниците,непрекъснато се прокрадваше думата "момиченце",а ние с любимия се подхилкваме като тикви,така че са се досетили.Ние няма да се женим,пък сме вече дърти пръчове и е ясно,че ще скачаме направо в клетката на лъва /разбирай ще правим бебе/.

Докато бебеправихме на никой не бяхме казали, но тъй като скоро се оженихме и всички започнаха да подмятат за бебе, което мен много ме дразнеше. Родителите ми си мълчаха но свекър ми постоянно намекваше колко ни отива да държим бебе/ когато се е случвало/ и как искал вече да имаме. Веднъж не издържах и му казах че и аз искам ама няма. Така поне за малко млъкна. Хората са много нетактични понякога с въпроси и подмятания. В крайна сметка въпросът си е личен и никой, дори родителит нямат право да правят коментари или да се изказват неподготвени

Знаят само родителите на мъжът ми.Баща му открай време ми говори че иска да ства дядо и нямаше как да не го зарадвам.Малко се притеснявам от майка му обаче,понеже е доста цапната в устата и си представям как ако не стане от първия път,всеки ден ще имам да ме пита какво стана,а това е дотса изнервящо.
А мойте родители и брат ми смятам да изненадам

Не смятам, че това влиза в работата на който и да било друг 

Престой в Майчин дом какво може да означава, освен едно - проблем в бебеправещата област..... Така че всички знаеха - и близки, и далечни,и на мъж ми, и моите.... С тази разлика,че моите близки роднини бяха по-наясно с нещата....

Смятам,че трябва да се промени манталитета на обществото към двойките,които бебеправят. А и не смятам,че и самите двойки трябва да крият проблема си... Често пъти за мен причината е психологическа, очакванията за бебе за големи и споделянето би освободило голям арсенал негативна енергия......

Лично мен - независимо,че свекъра не ме питал нищо в това отношение - ми стигаха погледите му.... Факт е,че 6-7 месеца след като се отделихме от него - бебеправенето даде успешен резултат.

Успех на всички ви!

Никой, освен една моя приятелка не е в час...Не бих искала да обременявам всички около себе си с това и да ме питат всеки месец какво е станало!!! . Между другото майка ми няколко пъти ме засича, че ходя на лекар и все ме пита защо пак ще ходя до болницата...Та малко ми е трудно да и обяснявам какво ми е, но увъртам, че си правя профилактични прегледи и разни такива...

При нас е по-различно. Първият път не ставаше повече от 2 години. Най-близките ми знаеха,че непрестанно се мъкна по д-ри и търсим проблем,който така и никой не откри. Бебето стана чак след 6 месечни безуспешни стимулации,няколко месеца по-късно. За жалост не можахме да се радваме на рожбата си,която загубихме в 9я месец. Сега ни изтекоха 6те месеца,когато трябва да се пазим. Предполагам,че скоро ще започнат да ме гледат с онзи поглед "няма ли вече да се похвалите с нещо". Не знам как ще реагирам. Мисля си,че съм надживяла тези подмятания,но дали... Мисля,че освен най-близки мои приятели,никой друг няма да е в течение. Дори родителите. Стане ли-ще им кажем. А на всички останали-когато вече просто няма да можем да скрием. Но истински повод за радост ще имам едва когато видя в ръцете си живо и здраво детенце...

Пожелавам ти го от все сърце 

На всички, които бебеправят, желая от сърце тази радост.......Дано да е скорошна радост тази и от нея да ви делят само 9 месеца!

Пък аз си казвам, че работим по въпроса за бебе. А на втория въпрос: "Има ли резултат?" отговарям: "Не, засега само сексът ни се получава, бебето - не"

И аз да споделя аз го планувам от другия месец, но освен една моя приятелка никои друг не знае. Аз още от сега съм се нашашкала и се ми се въртят едни мисли в главата "...ами ако не стане.." Направо е ужасно искам да спра да мисля за това още преди да съм почнала ама ..... 
Пожелавам на всички от цялото си сърце да им се сбъдне тази мечта 

При нас май всички знаят освен роднините  В момента, в който решихме, че ще си правим бебче, милото веднага се похвали на всичките си приятели. Аз се вбесих и, съответно - няма по-назад да остана, я! - разтръбих на мойте приятелки. Само на родителите не сме казали - хем ми е притеснено, хем не искам да ги тревожа с въпроси защо не става... А иначе - приятелките подпитваха първия месец и после позагубиха интерес - всяко чудо за 3 дни. Сега психясвам сама или споделено с форума... 

Аз се надявам след малко повече от месец да започнем и ние с опитите и честно да си призная не бих го споделила, не защото съм толкова суеверна, а защото не искам всички да ме гледат в корема и да ме питат. А и  това  внимание ще ме изнерви, сякаш  налага някакъв натиск , че всичко трябва да стане бързо и гладко  и без това, ако си хапна малко повечко приятелките ми задават въпроси от сорта   ” да не си бременна ? ”… Предпочитам да си го запазим в тайна и да си действаме, кротко по въпроса пък когато стане, после ще изненадваме дядовци, баби и приятели …     

И ние на никой не сме казали. Въпреки, че една приятелка все ме питаше и искаше да й кажа, когато започнем опитите, ама и на нея не съм казала още. Не искам да казвам, защото после с течение на времето ще започнат едни въпроси, не дай Боже ако има проблем или бебето се забави, а аз изобщо не искам да ме подпитват така, защото знам, че няма да е приятно.

Не можах да разбера нещо.... Това за бебеправенето - бебеправене по принцип ли? - т.е. искаш да имаш дете, или второ, или трето и дали го споделяш с другите, или ... имаш някакъв проблем, бебето не идва, независимо от бебеправенето и се стремиш да покажеш на света,че фактически отлагате бебето за по-добри дни и криете същината????

Ние сме от доста време заедно и предвид годините ни, родителите деликатно са се "информирали" кога смятаме да започваме.
Когато започнахме (преди година и половина) им споменахме мъгливо, за да се успокоят. Много наивно си мислех, че бебето ще стане от раз, както се казва, но уви! 
Приятелите около нас (някои с едно, междувременно и с две бебета), започнаха да подпитват по усилено към края на миналото лято (все едно се бяха наговорили). Стандартният отговор "работим по въроса" и дежурната усмивка спасяваха положението до известно време. От както спряха да питат, имам чувството, че усещат, че има проблем и са деликатни.

Не сме казали на родителите за проблемите си, за да не ги тревожим. Но мисля, че те са вече разтревожени. Добре че ни делят километри и се чуваме по телефона, защото при всяко отиване в България усещам погледите им по корема ми и виждам разочарованието им, когато запаля цигара - сигурен знак, че още не съм бременна.

Надявам се скоро да успеем, защото има моменти, в които губя надежда. 
Много е болезнено професионално да консултираш хора, как да се справят със стреса, да мислят по-позитивно, да гледат на проблемите не толкова драматично, а ти самият да му изпускаш края от време на време. 

Пожелавам на всички момичета, колкото е възможно по-скоро да се се похвалят с положителни резултати! Стискам палци на всички! 

А аз нещо не разбрах твоя въпрос 
Щом бебеправиш, значи искаш да имаш дете - първо, второ и т.н.
А дали имаш проблем това вече е друга тема.

Т.е. дали бебеправенето е в резултат на желание за дете, или бебеправене в резултат на някакъв проблем... Да поясня - 1. имам 1 дете и искам второ. И започвам да бебеправя, но за това не тръбя на всички, просто си е мой проблем дали да имам второ или не....

2. Бебеправя от дълго време, защото имам напр. проблеми, лекувам се, водя терапия за това, но не смятам да казвам на околните,че имам проблем и независимо,че бебеправим бебе не идва. И на околните казваме,че за сега не бързаме за дете, а гоним напр. кариерата и крием същината на проблема - защо нямаме дете....

Та първият пример може да прерасне във втория..... Май пак не го обеснявам добре....

Имам предвид, че бебеправенето понякога се проточва дълго време със или без наличието на проблем. А когато се проточи дълго безспорно оставя своето отражение върху емоционалното състояние на бебеправещите. Което често е трудно да скрием от най-близките.

Мама Цоцоланка, май наистина не обясняваш добре, но нищо
То бебеправенето си е бебеправене, и в двата случая!

Точно си обяснила, за разлика от мен... Днес явно не ми е ден за дар слово,G-Baby .... По мое мнение - това е пример 2 , за съжаление по-тежкия и неприятен случай......И да, бебеправенето е винаги бебеправене, но за съжаление, когато се проточи във времето(винаги за това има причина)бебеправенето добива друг смисъл и окраска....Говоря от позиция на жена,която е чакала момента 3 години и не искам да засегна никой!

Да вметна, че ние се оженихме за 10 минути и без роднини. Само кумовете и техните половинки. Та после, когато все пак споделях с познатите си, след първите пет човека вече започнах да се забавлявам искрено: просто "гледах сеир" - как точно ще ме питат дали съм бременна 

Иначе относно темата (Близките ви в течение ли са на вашето бебеправене?), роднините и приятелите, да не говорим за колегите, биват успокоявани с "още малко", "има време", "ами новата работа..." и прочие паразитни фрази. Знаят сестра ми (под секрет с обещание да не казва, ама знае ли се) и двете ми най-близки приятелки. Мъжът ми, доколкото го познавам, никога не би споделил подобно нещо с жив човек. Макар че като имахме приключение наскоро и той просто изтърси, че ако съм бременна, като дойдат гостите на рождения му ден и ще им каже. Странно му се стори, че не се казвало чак веднага, а се поизчаквало, но прие научните му доводи по въпроса 

П.С. Е, знаете и вие. Не знам доколко това "се брои" 

Здравейте и от мен. Аз за бебеправенето съм казала на най-близките си приятелки и на майка ми и сестра ми. Баща ми и кандидат-свекървата и свекъра не знаят нищо. Но това не пречи на свекито всеки път като им отидем на гости да подмята, че и било време за внуци. И това е едва след почти пет месеца съвместен живот, представям си, недай боже, да минат години. Много ме дразни това поведение и винаги съм се чудила как може да има толкова нетактични хора, ама то май обикновено свекитата всички са такива, май забравят, че и те са жени.

Аз пък съм споделила само с етърва си,защото и имам доверие.Никой друг не знае, тъй като ни отнема доста време и ще ми е тежко след всеки месец неуспех да давам обяснения.А свекъра и свекървата вече открито подмятат ,че щъркела обикалял над тяхната къща да я напълнел.И ми става едно мъчно,защото  вече ми се къса сърчицето , че не се получава бебето

И аз съм така

Да се окуражим малко а  споко само и ще видиш, че всичко ще е наред. Аз обаче не мисля да споделям за сега с никой ... е освен тук де 

Знае само една приятелка просто имам нужда да споделя с някого (освен с милото) огромното желание да имаме второ детенце .Не бързам да споделям с роднини ,защото ще се почне с едно"ама то сега не му е времето ","наистина ли сте готови за второ "или ако не стане от месец два да почнат да ме пращат по лекари .Когато стане бебчо ще кажа на родителите ни,но само на тях .
И на вас   

Аз не съм омъжена и все още си траем, но от 3 години живеем заедно и много искаме да си имаме бебче, а и вече ни е време, защото наближаваме 30г. Та така или иначе имахме малко проблеми и се наложи да споделя с майка, за да ми помогне. А родителите на моето мило и те започнаха да искат бебе и така всички научиха. Но пък аз се радвам, защото ми дават подкрепа. Ние пробваме от половин година откакто ми минаха проблемите, ни пак не става, а много искаме 

Роднините ми не са в течение, защото съвсем ще ме побъркат с въпросите си...

Единствено съм споделяла тук и с една приятелка, защото все пак човек има нужда да поговори с някой за терзанията си...

Моят случай май се различава доста от преобладаващото настроение. От много време искам второ, и дори трето детенце, но обстоятелствата не го позволяваха. Преди повече от година си купих нови книги за бременност и раждането... научих ги наизуст преди да бяхме стигнали до реални планове    Самата аз не отбягвам темата, но усещам, че повечето ми познати, а дори и приятели, не ме третират като нова кандидат-мама. Дори рядко някой ме пита за това. Особено както сме в чужбина, тук хората като решат да имат деца, обикновено си ги раждат с малка разлика (умно и практично според мен). Така мен просто няма кой да ми намеква и да ме гледа в корема, а как бих искала. Може би защото има рискове при мен и въпросителни. Сега, когато ми кажат нещо шеговито за бременност и бебе, се усмихвам и сияя. Да, не искам да го крия. Независимо какво ми готви бъдещето. Ще кажа на повечето си близки хора още в момента, в който забременея - ако ми е писано. Уморих се от затвореност и самотност по тази ми мечта.

Като бях бременна на 20, някакси се притеснявах от състоянието си. Сега ми се иска някой като ми направи комплимент че съм слаба, да му отвърна 'о, колко ми се иска да съм дебела...  Никога за 10годишен семеен живот не съм мислила реално, че ще имам проблеми при забременяване или гинекологични проблеми. Става така, че или на никого нищо не казвам, но и все повече отбягвам контакти с бегли познати, или сама започвам темата с по-близките ми. Мен няма кой да ме уязви с подмятания, защото доста от приятелките/лите ми нямат още деца и самите те са изпълнени със страхове. Мисля, че можем да си помагаме много, ако можем да говорим за всичко това с най-близките си.

Само майка ми и сестра ми.Някои от най-близките ми приятелки също.Понеже имаме едно дете, никой не се сеща ,че правим опити за второ.Енякои колежки са доста любопитни и само подхвърлят, че ми било време за второ, че съм понапълняла и разни ми ти такива, но хич не им се връзвам.Обичам да споделям само с когото аз преценя.

Не казахме на никого, защото съвсем не бяхме сигурни, че нещо ще се получи. Аз имах много сериозни подозрения, че няма да стане и дума не давах да се продума, а и с мъжа ми бяхме отскоро заедно и никой не се усъмни, че се опитваме да правим бебе. Звучи като конспирация, но аз бях абсолютно категорична, а и мъжа ми не е фен на предварителните приоказки. То и самото бебе като стана ние пак не казахме, защото и с бременността имах проблеми, съобщихме чак като влязох в четвъртия месец. Но за сметка на многото притеснения и упоритото мълчание сега си имаме едно сладурско и страхотно бебе, пожелавам на всички, които искат и бебеправят.

Да, запознати са, мойте и неговите родители са наясно с плановете ни за бебеправене, и доста приятели също, не ме вълнува много тяхното мнение / в смисъл ако има негативно такова  /, но поне до сега никой нищо отрицателно не е казал  дори напротив 
не виждам кой знае каква причина за да е голяма тайна ...

Ние сме семейство от 7 месеца, а сме заедно от 5 години. Правим опити от 4 месеца и вече лееко почнах да се притеснявам  . Затова и казах на майка ми, че правим опити- ейтака за съвет. А си мислехме да е голяма изненада за всички. Иначе на приятелите, които постоянно подмятат за "Кръщене" им казваме с усмивка, че искаме да си поживеем и тогава. Но ми е толкова гадно, защото толкова много искаме да си имаме бебче още сега. 

   Всички подозират, защото очакват с нетърпение. Но ние на никого не сме казали, че бебеправим. Миналата година като видях двете чертички, абсолютно веднага казахме на целия свят. След месец трябваше на целия свят да обяснявам защо вече не бях бременна. Всеки път когато го разказвах се чувствах ужастно. Затова сега мълчим.
Оооооооо, извинявайте
Ние с мъжа ми знаем и вие, разбира се

Казала съм на сестра ми и една приятелка,която също се опитва да забременее.Иначе изобщо не коментирам темата.
Те и близките и приятелите ни не смеят много да питат,защото направих един много гаден аборт в 23 с. преди три години.Останах си много чувствителна на тая тема и предполагам,че ми личи,защото никой дума не казва.Така ми е удобно за момента
А иначе си изливам душата във форума

По-добре никой да не знае, най-много една две приятелки. Иначе ще се почне едно питане, очакване това допълнително изнервя обстановката. Ние на никой не казахме, а родителите вси мрънкаха. Айде вече, как ще ви отива искаме внуче и т.н.

Най - близките ми знаят за проблема при нас е сложно очаква ни ИКСИ  и ни трябва поткрепата на родителите нали те са за това. А и ми писнаха въпроси ....Хаиде какво чакате????????? Викам си чакаме щъркела АМА.......НА

При нас  доста близки и приятели знаят,защото бебчо вече не идва четвърта година.Това малко ме притеснява,защото всички са един вид в очакване,а чудото не става и не става.Но въпреки това имам тяхната подкрепа.Повечето от тях не могат да ме разберат напълно,защото може би не са го преживяли,но момичетата от проблемно,а и приятелки също с проблемно забременяване, прекрасно ме разбират и ме окуражават във всеки един момент,за което съм им много благодарна.А на всички вас пожелавам съвсем скоро да зарадвате близки и приятели с най-хубавата новина.

Първия път както се казва"бихме тъпана".Впоследствие разбрах,че не всички близки са били доволни.За това сега че си мълчим докато се уверим,че всичко е наред.Първото ни дете се роди с увреждане.
Това наистина е личен въпрос.

Казала съм само на две приятелки, които разбира се ме следят изкъсо, но това не ми пречи. Иначе мислим родителите да ги уведомим веднага щом разберем, че е станало, защото ще ми е необходима тяхната помощ за гледането на малкия, който е в най-щурата възраст...

Още от момента в който обявихме че ще се женим започнаха въпроси  "Да не си бременна?" сякаш за да се ожениш трябва да си бременнен. И така до сега всеки пита и дава зор. Ние самите не бяхме решили и това много ме дразнеше
Сега бебеправим, но на никой не казваме , защото естествено въпросите и коментарите продължават.
 

Когато започнахме да правим бебо - не казах на никого! Коато бебо стана... казах на най-близките,че се опитваме да си направим бебе...Преди наколко дни (когато минаха три месеца) казах на близките,че съм бременна ...а останалите ще разберат когато ми проличи повечеко,защото засега още съвсем малко ми личи.

Все още на никого не сме казали.Мисля и че, не е необходимо,тъй като това е доста лична тема и едва ли трябва да бъде достояние на цялото ни обкръжение.Когато бебо е на лице, всички ще узнаят, а дотогава шшшшшшшшшш....т и стискайте палци.Този месец се надявям да бием камбаната!!!!!!!!!

  само майка ми се досещаше иначе..НИКОЙ!