Не.
- Публикувана: 5 ян. 2007, 09:35 ч.
- Последно мнение: 15 май 2007, 08:53 ч.
Близките ви в течение ли са на вашето бебеправене?
Не,само някои приятелки,които не ми задават неудобни въпроси.Първия път беше много неприятно,чак след 2 години забременях,а повечето роднини знаеха и въпросите им бяха много нетактични,сега е по различно с втория ми мъж,никой не ме пита за нищо макар,че се досещат,че нещо такова се крои...По скоро аз се притеснявам,че след 2 седмици ставам на 35 и годините си летят,а нищо не става,а толкова искам 
Не обичам да се споделят подобни неща 
Ми казах на майка ми,на любимата ми колежка и на една друга колежка,която е по майчинство в момента.Не съм суеверна-това са любими хора,които не ми се мешат в живота,не ми дават акъли и не ми мислят злото.
Пък другите,които уж не знаят,със сигурност се досещат.Сред хилядите пожелания по празниците,непрекъснато се прокрадваше думата "момиченце",а ние с любимия се подхилкваме като тикви,така че са се досетили.Ние няма да се женим,пък сме вече дърти пръчове и е ясно,че ще скачаме направо в клетката на лъва /разбирай ще правим бебе/.
Пък другите,които уж не знаят,със сигурност се досещат.Сред хилядите пожелания по празниците,непрекъснато се прокрадваше думата "момиченце",а ние с любимия се подхилкваме като тикви,така че са се досетили.Ние няма да се женим,пък сме вече дърти пръчове и е ясно,че ще скачаме направо в клетката на лъва /разбирай ще правим бебе/.
Докато бебеправихме на никой не бяхме казали, но тъй като скоро се оженихме и всички започнаха да подмятат за бебе, което мен много ме дразнеше. Родителите ми си мълчаха но свекър ми постоянно намекваше колко ни отива да държим бебе/ когато се е случвало/ и как искал вече да имаме. Веднъж не издържах и му казах че и аз искам ама няма. Така поне за малко млъкна. Хората са много нетактични понякога с въпроси и подмятания. В крайна сметка въпросът си е личен и никой, дори родителит нямат право да правят коментари или да се изказват неподготвени 
Моето лично мнение е, че съм против да се знаят такива лични неща, защото хората са лоши и после ще има постоянно неудобни въпроси .
Аз съм казала само на една близка приятелка, с която се виждаме много рядко и съм сигурна, че тя много ме обича и тя самата има дете ...
Мъжа ми се похвали на майка си и аз полудях - адски много се изнервих от този факт.
И без това не е харесвам изобщо , защото тя постоянно мисли само и единствено за себе си .
Как веднъж не ме попита дали съм добре ? Никога не зададе този въпрос .
А за майка ми - мисля да е изненадам - Дано да успея де ...
Зачатието е тайнство, само Господ знае как и кога ще стане - за това мисля, че е редно да го пазим и ние в тайна.
Аз съм казала само на една близка приятелка, с която се виждаме много рядко и съм сигурна, че тя много ме обича и тя самата има дете ...
Мъжа ми се похвали на майка си и аз полудях - адски много се изнервих от този факт.
И без това не е харесвам изобщо , защото тя постоянно мисли само и единствено за себе си .
Как веднъж не ме попита дали съм добре ? Никога не зададе този въпрос .
А за майка ми - мисля да е изненадам - Дано да успея де ...
Зачатието е тайнство, само Господ знае как и кога ще стане - за това мисля, че е редно да го пазим и ние в тайна.
Знаят само родителите на мъжът ми.Баща му открай време ми говори че иска да ства дядо и нямаше как да не го зарадвам.Малко се притеснявам от майка му обаче,понеже е доста цапната в устата и си представям как ако не стане от първия път,всеки ден ще имам да ме пита какво стана,а това е дотса изнервящо.
А мойте родители и брат ми смятам да изненадам
А мойте родители и брат ми смятам да изненадам
Престой в Майчин дом какво може да означава, освен едно - проблем в бебеправещата област..... Така че всички знаеха - и близки, и далечни,и на мъж ми, и моите.... С тази разлика,че моите близки роднини бяха по-наясно с нещата....
Смятам,че трябва да се промени манталитета на обществото към двойките,които бебеправят. А и не смятам,че и самите двойки трябва да крият проблема си... Често пъти за мен причината е психологическа, очакванията за бебе за големи и споделянето би освободило голям арсенал негативна енергия......
Лично мен - независимо,че свекъра не ме питал нищо в това отношение - ми стигаха погледите му.... Факт е,че 6-7 месеца след като се отделихме от него - бебеправенето даде успешен резултат.
Успех на всички ви!
Смятам,че трябва да се промени манталитета на обществото към двойките,които бебеправят. А и не смятам,че и самите двойки трябва да крият проблема си... Често пъти за мен причината е психологическа, очакванията за бебе за големи и споделянето би освободило голям арсенал негативна енергия......
Лично мен - независимо,че свекъра не ме питал нищо в това отношение - ми стигаха погледите му.... Факт е,че 6-7 месеца след като се отделихме от него - бебеправенето даде успешен резултат.
Успех на всички ви!
Никой, освен една моя приятелка не е в час...Не бих искала да обременявам всички около себе си с това и да ме питат всеки месец какво е станало!!! 
. Между другото майка ми няколко пъти ме засича, че ходя на лекар и все ме пита защо пак ще ходя до болницата...Та малко ми е трудно да и обяснявам какво ми е, но увъртам, че си правя профилактични прегледи и разни такива...
. Между другото майка ми няколко пъти ме засича, че ходя на лекар и все ме пита защо пак ще ходя до болницата...Та малко ми е трудно да и обяснявам какво ми е, но увъртам, че си правя профилактични прегледи и разни такива...
При нас е по-различно. Първият път не ставаше повече от 2 години. Най-близките ми знаеха,че непрестанно се мъкна по д-ри и търсим проблем,който така и никой не откри. Бебето стана чак след 6 месечни безуспешни стимулации,няколко месеца по-късно. За жалост не можахме да се радваме на рожбата си,която загубихме в 9я месец. Сега ни изтекоха 6те месеца,когато трябва да се пазим. Предполагам,че скоро ще започнат да ме гледат с онзи поглед "няма ли вече да се похвалите с нещо". Не знам как ще реагирам. Мисля си,че съм надживяла тези подмятания,но дали... Мисля,че освен най-близки мои приятели,никой друг няма да е в течение. Дори родителите. Стане ли-ще им кажем. А на всички останали-когато вече просто няма да можем да скрием. Но истински повод за радост ще имам едва когато видя в ръцете си живо и здраво детенце...
Но истински повод за радост ще имам едва когато видя в ръцете си живо и здраво детенце...
Но истински повод за радост ще имам едва когато видя в ръцете си живо и здраво детенце...
На всички, които бебеправят, желая от сърце тази радост.......Дано да е скорошна радост тази и от нея да ви делят само 9 месеца!
Препоръчани теми