Моят съвсем пръв парфюм е от моето много ранно детство-1-ви-2-ри клас. В Цум се беше появил L'air du temps (помня отлично гълъбчетата на флакона), но струваше към 50 лв. Непосилна сума за моето семейство по онова време. Но едно дете понякога не разбира от "няма" и се тръшка в цум за излагация пред всички. Тогава дружно ме прелъгаха за някакъв евтин чешки или полски, който се казваше EVA -във висок цилиндричен флакон и имаше голяма дървена капачка. Ако някой има някакъв спомен за такъв парфюм, МНОГО МОЛЯ, ДАЙТЕ ЗНАК! Беше толкова отдавна, че понякога се чудя реалност ли беше...Години на ред докосвах флакона с невъобразим трепет.
Но исках да разкажа сега за един парфюм, заради който открих тази тема, и заради който не мигнах... Бях на 15 год. Точно 20 години са минали от тогава. Зимната ваканция заминахме с класа от училище на 10-дневна екскурзия в Грузия- Тбилиси. Във влака успях да се влюбя лудо от пръв поглед в един арменец (още му помня името), който никога по-късно не видях, но който пазих още дълго в сърцето си. Пуснаха ни в града на разходка и определиха място и час за среща, а аз се отправих към голям универмаг. Останах захласната когато зърнах парфюмерния щанд, където имаше невероятно разнообразие. Докато лапах мухите, до мен се приближи млад мъж и попита: "Извинете, разбирате ли от парфюми?" Казах- не особено, но той ме примоли да му помогна да избере срочно подарък за приятелката си, която имала рожден ден, а той бил абсолютно отчаян, защото изобщо не разбирал от парфюми. Тя била същата като мен и имало голям шанс да и хареса същото като на мен. (Ей, големи свалячи тези грузинци! ) Дълго пробвахме парфюми- накарахме прдавачката да ни свали всичко. Пробвахме, обменяхме мнения и ценовия диапазон на пробваните парфюми неусетно се увеличаваше. Той каза, че цената няма значение и така най-накрая аз се спрях на най-доброто според мен, въпреки че никак не беше евтино. "Сигурна ли си, че ти харесва?"-ме попита той. "Да, абсолютно! Страхотен е."-отговорих. И тогава той помоли продавачката да го опакова за подарък. Купи го и тръгнахме заедно към изхода. В този момент той се обърна към мен и ми го подари. Не помня вече с какви думи- каза че бил изключително признателен, че му било много приятно, не бил срещал такова момиче и подобни. Искал да остане красив спомен у една българка от Грузия, а той щял по-късно да се върне за подарък на приятелката си. Покани ме после на кафе и ядохме невероятен сладолед посипан с орехи. Прекарахме незабравим ден с това момче- почти се влюбих и в него. Жалко, прекалено ми беше друг в ума...
И така, аз получих един от най-романтичните подаръци в най-незабравимата екскурзия през живота ми. Един парфюм, който ползвах с огромно удоволствие дълго време след това -незабравимата "Кристина" на Дзинтарс. Често съм се сещала за този епизод и за парфюма, а колко пъти съм се укорявала че не пазя старите флакони! За бога млади момичета, не изхвърляйте флаконите от старите парфюми! Няма нищо на този свят способно толкова бързо и ясно да ни върне в спомените далеч назад в миналото!
Загубих безвъзвратно този флакон, никога повече в живота си не видях, нито чух за този парфюм. Едва се сещах за формата му, въпреки, че съдържанието още ми се струва че помня отлично. И ето вчера, съвсем случайно в и-нет попаднах на картинка на незабравимата "Кристина". Сърцето ми заби лудо- не можех да повярвам. Толкова съм развълнувана, че почти не спах. Какво ли не бих дала да го притежавам този празен флакон! Ето го:
Очаквам вашите спомени и вашите разкази.