Как сте след раждането?

Всъщност аз проблеми с наспиването нямам. Много рядко се случва. Единствено след първото раждане имаше период от 3-4 месеца, но имах проблеми и едновременно цедях и хранех с АМ.
След това само като някоя дете е болно, ни не страдам от парламентно недоспиване.
Проблема ми е от липсата на време за себе си. Отделно, че ми спират ток през деня. Двамата са много буйни и енергични. Каката като започне с въпросите Защо, малкото като ми увисне на крачола и по някое време превъртам Ставам много нервна и избухлива. Знам, че реагирам прекалено на моменти и опитвам да се контролирам.
Бях ги пратила за една вечер и двамата при бабата и дядото. Закарах ги рано в петък и ми ги върнаха в събота вечерта. Мъжа ми пък беше на работа. Цял ден тишина и спокойствие, дори и телевизор не си пуснах. Направо се презаредих

Не е сигурно дали ще си по-добре след 10 години, когато вероятно ще си имаш вече един разфучан тийн с бушуващи хормони, който сутринта се сърди на половината свят, а следобед - на целия. Синът ми беше от бебетата, които само ядат, спят и много се смеят. На десет и половина е сега и няма следа от спокойното бебе и дете. А дори още не е тийн официално.

Остави я да си помечтае де.

Все едно за моя говориш. Само дето е на 12....

Е, не така де. Разбихте ми и последната останала надежда....

По-добре се подготвяй психически, че шокът не е малък!

Две години след раждането, ами още съм изморена и изтощена. Нямам нощ, в която да спя нормално. И мен все ме убеждават, че към 4 г ставало по-леко... Дано да е така. Сега ми се въртят едни притеснения, че е много нервен, избухлив, крещи, не говори ....
Едва смогвам да се изкъпя и най много ме товари това, че нямам време за себе си - за женски глезотии и почивка.

Оф, и нашето не говори само се дразни, напоследък ни и смазва от бой. Гледам след 01:00 да я държа тиха, защото ММ става в 06:00 за работа, поне да дремне 5ч ... Тя се качва при него и започва да го рита в главата...

А, забравих да пиша за боя. И нашия герой е така, като се върнем от работа и първо ни бие. Като се събуди, също така връхлетя баща си и е вечно нервен. Другите деца около нас са едни тихи и кротки...чак ми е странно нашето какъв особняк е.

Супер съм си,даже навивам ММ за 3-то,а второто е на 18 месеца.Моите и двамата от родилното спяха по цяла нощ,ядеха под час и имаха железен режим.И аз спя с бебето сега-дори на обяд,той ляга и аз с него отнасям поне 90 минути сън.

Самата истина! И тогава обикновено се решаваш на второ половината ни Фейсбук група забременяха е сега когато децата станаха на 4г. и 2023 година ще ни бъде бум с втори деца.
Тамън си мислиш, че се наспиваш, охлаби ти се около врата и почнат да ти се прокрадват мисли за ново бебе 🙈

Моето раждане мина толкова бързо, за има няма 10 минути, дори не знаех, че раждам ... сестрите ме питаха кое дете ми е
Определено самото раждане си е нищо работа, сега трябва и забавление и шоу за бебета да измислям през деня в тия интервали на будуване. Като минем всяка една джаджа - бебешки фитнес, люлка, играчките над леглото, дрънкалките и моя репертоар от песни започващи от Зайченцето бяло и завършващи с Повей ветре на Паша Христова, мисля че... доста по- добре се справям за трети месец в бранша
Първите ми две седмици беше най- големият шок, но вече явно свикнахме всички. С едно е шоу, живот и здраве се надявам да му направим компания един ден

Явно съм късмелийка. Лятото, след 7 месеца детето спеше непробудно. Заспиваше в 8, будеше се в 7 сутринта. Още спи, не се буди за храна, понякога мрънка, но спи все по - малко😟. В 9, 30-10  заспива, буди се в 7,но не ми стига съня. Колики имаше, не е нещо страшно, но зъбите минаха по-леко. Не е ревал, малко е мрънкал, по 4 излизаха наведнъж, нормално. Това е като няккава игра с нива. Все по-трудно става. В началото може и да изглежда трудно, но не е. От 3 до 6м.има затишие. Като проходи обаче е апокалиосис.

При мен страха беше преди да забременея. Беше ме страх от бременността, премислях всичко от-до. Докато бях бременна, бях сравнително спокойна, на пук на всичко, което си въобразявах (че ще съм притеснена и т.н). Родих планово секцио. На 4-тия час след секциото (още не ми бяха изтекли системите), станах и почнах да ходя из стаята сама, при което като влязоха и ме видяха и ми се скараха, понеже можело да падна, трябвало да ме “раздвижат”. Като ми изтекоха системите ми махнаха и катетъра, и слязох и качих 2 етажа стълби. Иначе още от преди да забременея си бях решила, че няма да раждам нормално. Много ми е странно и на мен защо е този хейт. Искам да ви кажа, че имам приятелка, която 2 седмици след нормално раждане не можеше да се възстанови. А жена, която ражда, когато и аз, също нормално, а не секцио, три дни и тя не можеше да сяда заради вътрешни и външни конци… Прибрахме се вкъщи на 5-тия ден, оправях се с всичко сама. За цялата бременноста бях качила 9кг, които като се претеглих седмица след като се прибрахме ги нямаше всичките. Аз не търпя на болка, не си представях ако трябва да се мъча часове с контракции, дори цикъла ми не е бил тежък, но задължително при първите усещания, че ми идва пиех аулин или кетопрофен, за да може в рамките на 5 минути да стопира всичко. Мислех, че след секциото болката ще е огромна, бях се нагласила за нещо тежко, а болката беше като силна мускулна треска. Също се бях нагласила за нещо много трудно с новородено дете, а както казах си се оправях с всичко. Голямо значение обаче изигра лекарката, която избрах. Такова доверие и спокойствие ми вдъхваше, че в момента в който подейства спиналната и тя влезе, аз бях по-спокойна от всякога. Жалко, че вече все по-рядко има такива лекари. Та, всеки си решава как да ражда, аз не съжалявам за избора си, пак бих родила секцио, нормално не бих родила за нищо на света, не съм го изпитвала лично, ама на фона на всичко видяно с очите ми - аз съм травмирана, а какво остава за жените, преживяли го сами.

Оффтопик. Моля, това не е тема за или против секциото. Правете каквото решите с тялото си, но не дезинформирайте, че секциото е по-неболезнен вариант, ако за вас е било така-чудно, не е за всички и секцио се извършва само по медицинска преценка, а не “една приятелка Еди—кво-си.