Аз ли не съм наред, нормално ли е ... (за работа става дума).

Прасенце, разстоянието не е никакъв проблем при осигурен служебен транспорт или поне редовно осребраване на транспортните разходи. 
Но, ако заплатата, която предлагаш, се покрива с тези разходи + евентуално разходите за храна... Съгласи се, за какво да се трепе въпросната сервитьорка? Може би за кариерата, която я очаква във въпросното кафене?

ПП Що за кафенета имате в София с готвачки и салати? 
У наше село на това му казват ресторант. В кафенетата работят само бармани и сервитьори. 

тип виенски салон-плащах им по 300лв заплата(мисля нормално за сервитьорки)+бакшишите за тях си
те останаха за 200лв при новите собственици ,като им се наложи да вършат и работата на барманите,защото новите собственици уволниха моите бармани и работата на готвача, защото и него разкараха -можеби защото новите собствени (мои наематели)бяха доста груби хора а аз се опитвах да се държа мило с работниците

Хич не ми се влиза в спор.
Хората са различни и това му е хубавото.
Много е смешно да казваш - защо взимам такси, ами разбира се, че ще взимам такси, това какви са таксите ми показва колко съм добра. Щом е скъпо и е пълно до дупка, значи го правя добре.
Важното е когато нещо се прави с любов, без да се мисли за парите...
Винаги съм правила нещата си така и резултатите в пари не са закъснявали.
Но не искам никой да мисли като мен, нито да те убеждавам в моето мнение.
Не казвам, че не обяснявам какво и как е заплащането, но щом първият въпрос е това, а не какво ще правя, извинявай, но не си моя човек. Което е Ок, защото пак ще си намериш мястото.

Това лято имах ужасната участ да се явя на около 60 интервюта за работа и от позицията на човек, минал по този труден и трънлив път искам да ви кажа, че повечето от работодателите наистина предлагат смешни условия на труд. Имах предложения за 6-дневна работна седмица с 9-часов работен ден, и съответно тримесечен изпитателен срок, в който не ти плащат осигуровки, за заплата от 300 лв. Но сте много прави като казвате, че докато има хора, които работят за заплата от 150-200 лв. на месец, както и такива- съгласни да се трудят без осигуровки, ще има нагли работодатели, които да се възползват от това.
Години наред съм работела все безперспективни неща- бях продавачка на сергия в 'Илиянци", гледала съм деца, продавах на сергия ядки, след това и зеленчуци, известно време съм била и в магазин за детски дрехи, бях дори и в една агенция за запознанства, но след като станах на 30 години, си казах: "Стига".
Реших, че е крайно време да си намеря работа, в която да вложа всичките си позитивни качества, и да получа сигурност, перспектива и прилична заплата. Това е много трудна, но не невъзможна задача.. Така, че дерзайте и не правете компромис с интелекта и възможностите си.
Във връзка с темата искам да споделя и още един конкретен пример. Моя приятелка работи 5 години в едно павилионче на една трамвайна спирка, в което продаваше кафе, сандвичи, печеше кебапчета и кюфтета, и през цялото това време тя нямаше право на платена отпуска, че даже и на неплатена такава нямаше право, а ако и се наложеше да отсъства, изработваше предварително двете смени (нейната и на колежката си), или съответно след това отработваше времето, през която нея са я замествали. Заплатата и там до вчера беше 260 лева. Казвам "беше", защото тя се секна (има дископатия), и и се наложи да си вземе 5 дни болнични, което и се случва за първи път през тези 5 години. Когато се обади на шефката си да и каже, че не е в състояние да дойде на работа, тя и се развика, че не може "точно сега да отсъства, защото в момента имат нужда от нея, тъй като има много работа". Но тя все пак си позволи "наглостта" да не си яви на работа, поради физическата невъзможност да го направи. И вчера я уволниха с обяснението, че "не може да се разчита на нея, когато има много работа". Трябвал им човек, който да им работи, не който да си лежи вкъщи със секнат кръст. Моята приятелка е много разстроена от всичко това и днес цял ден се ровим заедно по обявите за работа. Та мисълта ми беше, че една ситуация винаги има поне две гледни точки, но при всички случаи трябва да има някакъв адекватен поглед върху нещата.

Не мисля, че човек който иска да се реализира по специалността, може да започне каквато и да е работа. Ако искаш да си търговец - тогава работи в търговията. Но ако искаш да си в банка, ще се стараеш още като студент, за да може после да работиш в такава.

Що се отнася до заплащането, всеки си определя минимум. Дори в CV-тата в джобс.бг има поле за тази цел.
Скоро търсихме колежка - счетоводител. Идваха много неграмотно написани CV-та.  Имаше и такива от продавачки и касиерки - изобщо не сме ги поглеждали. Дадохме и задача - някои кандидати направо си тръгнаха. Останаха ТРИМА, които се справиха. От тях двамата бяха съгласни за заплащането. Въпреки това започна тази, която поиска 30% по-високо заплащане.

Всичко е и въпрос на късмет.

Пожелавам успех на Вергилия и да не се отказва! Но Верги, кандидатствай за нещо, което ще ти харесва да правиш, а не просто да отбиеш номера. Дори да продаваш сладолед, пак го прави с желание. 

Абсолютно подкрепям мнението, че трябва да е ясно уточнено каква заплата се предлага за свободната позиция, както и на какви изисквания трябва да отговаря кандидата за работа, за да може взаимно да се пресеят претенциите и на двете страни.
На мен ми се случвало да кандидатствам за работа в голяма фирма, в която има няколко етапа на интервюиране, на всеки от който те подлагат на всевъзможни тестове и въпроси, но на никой от тях не ти казват за какво заплащане става дума. Това е една ненужна загуба на време, тъй като като потенциален работник, ти не си наясно какви са условията на труд, които ти предлага работодателя. В случая аз минах четирите етапа на интервюто, след което ми беше съобщено, че ще имам 3-месечен изпитателен срок, в който ще ме осигуряват на 4-часова работен ден и ще ми плащат 160 лева за този период от време, след което при подписване на постоянен договор, заплатата ще ми "скочи" на 280 лева. Е, не приех предложението, но се чувствах едновременно обидена и разочарована, което можех да си спестя, ако предварително знаех за какво става дума. Но все пак те си намериха кандидат, който се съгласи да работи при тези условия. Така, че чия е вината, ако има такава де?!

АКо приятелката ти има трудов договор, може да съди любимата си шефка - нямат право да я уволнят ей така. Освен ако не са я прелъгали да си напише сама молба.

По Кодекс работникът има много повече права от работодателя. А и трудовите дела са безплатни.


Точно така е!

Това за между 300 и 500 лв
Наскоро видях обява на един мой познат и беше споменато заплата между 250 и 500, което направо ме накара да се смея най-искрено. При него 500 лв взимат двама човека, които работят от пет години. Всичко друго е на 250, но е писано от 250 до 500. Къде е истината тогава?
Вие също имате вашата гледна точка и ви разбирам.

аз винаги съм казвала заплатата предварително  именно ,защото нямам време за губене.
заплатата си е основен мотив за работа

Не разбирам какво му е лошото, като си търсиш работа да попиташ за парите? За мерси работят само бабата и дядото, като гледат 2 пъти в седмицата бебето. Ако хората можеха да си гледат семейството с любов, нямаше да се налага да си търсят работа. За пари! Удоволствие може да дойде после с помоща и на работодателя.

Изчетох темата.
Дори се чудя дали да пиша.
Определено обаче повечето от вас смятат, че трябва да получават високи заплати, защото животът е скъп, защото с малко пари не се живее, защото ...откъде да знам защо.
Никой не каза какво може, какво предлага, какво дава в замяна на тази заплата. Декларирането на желание за работа въобще не е достатъчно условие. Както и парите не са единствен мотиватор. Аз също съм скъпа, защото много съм вложила в себе си, защото притежавам уникално качество - приспособявам се ужасно бързо - и пак не взимам 2 бона. При добро стечение на обстоятелствата и добро представяне от моя страна, това ще стане след известно време. Но сега, в този момент, не бих могла да съм толкова ... нахална. Добре, че имаме и друг доход.

Още 2 неща.
Нещо за сервитьорките. За продавачките. Ако съм собственик на ресторант/ сладкарница/ магазин и нямам оборот по някаква причина, нямам достатъчно клиенти, как си представяте да стане да давам на сервитьорите/ продавачките/ барманите висока заплата, защото, видиш ли, животът е скъп и те не могат да работят за малко пари? А? Откъде ще ги взема тези пари, след като не ги изкарвам? А?

И, Вергилия. Последно. Нещо за теб.
Не си представям как досега не си работила. Аз работя от 10 клас и смея да твърдя, че ми се е отразило доста добре, защото съм била самостоятелна, могла съм да си позволявам доста неща и най-важното - трупала съм опит. И затова най- съм бясна на всички разбирачки, писали по темата, които те съветват да не си губиш времето и да си търсиш работа само по специалността. Защото, може да си богиня с компютрите и езиците, ама да не можеш да пуснеш кафемашината в офиса или да не знаеш как точно се ползва копирната машина. Има и нещо, което се казва социален опит.
Затова, според мотивацията си в момента, си намери работа, от която можеш да научиш нещо. Независимо колко ще ти плащат. Ти нали не очакваш, че на този етап ще работиш за пари????

Не, момичето иска да работи за хартийки. С тях ще си храни детето. Няма опит,няма стаж, но е млада и има желание. Редно е да й се плаща за работата, която ще върши за някой друг.  По-смешно изказване не бях чела, ми ако не работи за пари и няма кой да я издържа - да мре ли?

Оборотът на едно заведение до голяма степен/много голяма/ зависи от качеството на персонала.Ако му даваш 200 лева, не очаквай да ти работи с желание и да ти привлича клиенти. убедена съм,че оборотът зависи от качеството на сервитьорите . давайки по-високи заплати,ще можеш да си подбереш по-добър персонал и оттам-и на оборота ще се отрази.Същото е  и за продавачките.

Много си права. От колко магазини си излизам заради продавачките  После отивам другаде и си купувам това за което съм тръгнала.