Аз ли не съм наред, нормално ли е ... (за работа става дума).

Смърфиета, говорим за 150 - 200 лева, не за 2 000! Често срещано явление е, собственик на заведение да следва точно твоята логика. Не е мой проблем от къде ти вземаш пари за заплатите, моя работа е да работя. Ако ти нямаш усет да се справиш с конкуренцията и бизнеса ти не върви, не трябва да страда работника. Декларирането на желание за работа може и да не е достатъчно условие, но как да може, работодател да разбере, че си достатъчно мотивиран, ако ти дава 150 лева и ти съответно не приемаш? И грешиш, че парите не са единствен мотиватор. На някои места са основен. Детето ми като се прибера от работа не ме пита: "Мамо, с удоволствие ли работи днес?", а : "Какво ще вечеряме?".

Смърфиета, по принцип си права и се разпознавам в много отношения в постинга ти.
Но тук става въпрос за сума, която е ненормална.
Каквото и да прави Виргилия за тези пари.

В тази страна има минимална работна заплата и Кодекс на труда.
Мисля, че има вече и класификатор на професиите ( не съм сигурна).
Основният проблем иде от там - не се спазват никакви правила.
Особено от този тип работодатели ( магазини, ресторанти, кафенета и тн)
Заплата от 150 лева не е нормална да не говорим, че е незаконна.

такъв бизнес , дето прецаква работниците , за да оцелее , го пиши умрял ,
това е една спирала , която върви надолу със сигурност .

С всичко останало съм съгласна.

Но и аз съм работила и в кафе, и продавачка съм била, и във видеотека (това всичко в училищна възраст) и съвсем не мога да твърдя, че този "социален опит" ми е помогнал в истинската работа, която започнах, след като завърших. Ама за едно нещо не се сещам.

И ако бях на 18 почнала с кафетата, сервитьорска работа и прочее, сега щях да съм никъде. Предпочетох да почна "по специалността" (в случая тогава бъдеща) и да се науча в крачка. Беше трудно, работила съм без заплата (!) , без договор, но именно благодарение на опита в сферата съм там, където съм.

Смърфиета, ще си позволя да изложа и моята гледна точка по темата. Далеч съм от илюзията, че ще я приемеш, но никой не може да ме спре все пак да си я кажа.


Всъщност проблемът е в това, че заплатите са прекалено ниски в голямата си степен и не отговарят на стандарта в България. А това кой какво може да предложи - това е друга тема. Не знам откъде вадиш извода, че масово в тази тема (и по принцип в БГ) хората искат да вземат без да дават. Всеки определя своята "цена" и търси работодател, който да предлага добри условия и да може да плати тази цена.


Добрият мениджмънт на човешките ресурси в описания от теб случай повелява определяне на основна заплата,  заплата при максимално изпълнение и бонуси при високи приходи. Важното е да се наеме персонал, който е съгласен на основната заплата.


С последния си въпрос - честно казано направо ме хвърли в оркестъра  А и тонът ти е много назидателен. Добре е да приемеш, че всеки има право на житейски избор и още нещо - социалните компетенции и професионалните такива са коренно различни понятия. Ако ми трябва хардуерист, бъди сигурна, слабо ме вълнува дали може да пусне кафемашината (a това признак на социална компетентност ли е? ), защото ще му се плаща определено за нещо съвсем друго.

И по поста на Lennie:


Има национален класификатор на професиите и минимално възнаграждение за всяка длъжност, и всеки работодател би трябвало да ги познава.

Върдж, не се подценявай! Не търси в сладкарници и магазини, а търси по специалността си. Знам, че в Русе ще е по-трудно поради недотам многобройните възможности на трудовия пазар, но ти опитай във фирми, които имат вече такива служители. Дори и да нямат в момента нужда от специалист като теб, след месец-два дейността им може да наложи необходимост от още един служител с образование и ценз като твоите.

Има ли трудови борси в Русе, да се регистрираш. Не говоря за бюрото по труда, а примерно частни трудови борси.

И отново - представи СV и мотивационно писмо, с което искаш да се презентираш и да попаднеш в базата им данни и да те имат предвид занапред при набиране на персонал.

А от лъчезарни, трудолюбиви и хубави хора като теб, един работодател винаги ще има нужда!

аз оценявам барманския си, продавачески и секретарски опит много добре
когато му е било времето. работя с прекъсвания от 16 годишна.
мога да кажа, че навсякъде съм научила ценни неща, не знам дали се казват 'социален опит', но да кажем че е така.  мисля, че това време е отминало до голяма степен.

но не мога да посъветвам виргилия да работи, като сервитьорка, когато може да трупа опит в занаята си - хардуеър. просто не виждам нищо умно в това.
мисля, че времето в момента тече доста бързо в БГ и няма време за губене. 
преди 10 години не беше толкова интензивна средата и можеше да се протака.
сега студентите започват да работят от 1-2ри курс - стажуват в компании,
работят в сферите си и въобще не е, както беше по мое време.
докато завършат имат 3-4 г. трудов стаж.

Подкрепям напълно Кросамая.

Вергилия съм убедена, че ще си намери идеалната работа и в това съм сигурна.

И аз бих те посъветвала да потърсиш работа по специалността си. Брат ми е в същото положение като теб - последен курс "Компютърни системи и технологии", и той се занимава предимно с хардуер. Досега по време на следването си е работил в 2 фирми, вярно за мижави пари, но трупа опит. На третото място вече трябва да е друго, все пак ще има стаж, диплома и някакви там завършени степени към Сиско.
Предполагам, че в Русе положението е аналогично с това в Бургас, така че няма да ти е трудно да започнеш работа по специалността си. А и много компютърни фирми търсят именно студенти. Каквото и да е, пак ще е по-добре, отколкото да сервираш торти.
Желая ти успех и не губи куража и самочувствието си!  

Имаше един момент от живота ми, в който работех в една малка фирма, която впоследствие затъна в големи финансови проблеми. Та мисълта ми беше да споделя мнението си във връзка с твърдението, че работниците би трябвало да се съобразяват с оборотите и въобще с моментното финансово положение на работодателите, и да не искат адекватни заплати, тъй като са длъжни да бъдат  солидарни с трудното положение, в което е изпаднала фирмата. Пълен абсурд!
Фирмата, в която работех аз, беше изпаднала в криза заради междуличностни конфликти на най-високо управленско ниво, и това се отразяваше на обикновените работници- с месеци не взимахме заплати или в най-добрия случай- даваха ни парите на малки порции с уговорката, че нещата ще потръгнат скоро.  Но нещата не потръгнаха и хората един по един започнаха да напускат, при което бяха обявени за "нахални бездарници" и не си получиха бавените няколко месеца заплати.
Аз от своя страна изчаках още няколко месеца, след което установих, че освен, че имам да взимам няколко на брой заплати, имам неплатени осигуровки за последните 6 месеца. Разбира се, напуснах, и тъй като не се поддадох на агитацията на работодателя ми "да му вляза в положението" и, че "в момента нямал толкова пари в брой", се озовах в графата на "нахалните бездарници".
Никой работник не е длъжен да се съобразява с факта, че нечий бизнес е излязъл извън релси..Работникът продава времето и уменията си, и иска да получи възнаграждение за това.

Абе Вергилия не си ли беше сложила инженер по едно време в името?   Студентка ли е още? или я бъркам с някой друг?

Хуху, не спите, а?

Добра дискусия се е заформила. Не е нужно никой да споделя мнението ми.

Нещо за monda. Права си, така е. Лош мениджмънт и ресторантът затваря. Много моля дали имаш информация за, да го наречем, националното ниво на заплатите на сервитьорите и барманите в БГ? Знаеш ли къде изкарват пари? ПО нощните клубове. На всички останали места са на твърда заплата (много ниска в повечето случаи) и на % от оборота + бакшиш. Тъй че да не им берем грижата. Няма умрял от глад сервитьор.

Освен това през месец ноември 2006 г. чух, че премиерът Станишев щял да внася сервитьори от Виетнам (Ретро Радио, Сутрешен блок, Димитър Павлов) и определено смятам, че този факт ще подобри качеството на обслужване в заведенията за обществено хранене. Сериозно.

Jaime, парите са хартийки. С които се купуват разни неща. Никъде момичето не ти каза, че се налага да започне работа, защото трябва да храни детето си. Както и почти никъде няма да ти дадат на прима виста 1000 лв първоначална заплата, само защото си готина и имаш дете. Други неща са нужни, но като не ги забелязваш, твоя воля.

Lennie, благодаря! За известното разпознаване. И за разбирането.
Заплата от 150 лв си е съвсем законна. Друг е въпросът какви са тези работодатели, които я предлагат.

Шехина, разбира се, че приемам гледната ти точка 

Да, проблемът е точно в това. Опасявам се обаче, че той ще се задълбочи.

И, вицът е, че се занимавам именно с човешки ресурси и добре съм запозната какво повелява добрият мениджмънт. Не забравяй обаче, че разстоянието от теоретичните постановки и добрите практики до съзнанието на БГ предприемач, превърнал се в господар на империя, може да бъде светлинни години. И колкото и да съм оптимист, съм сигурна, че ще ни бъде много трудно в настоящия и бъдещи периоди, защото разходите ни ще нарастнат до небето, а заплатите няма да ги гонят със същите темпове.

Шехина, пак за теб. Може би си права, че няма никакво значение дали добрият хардуерист ще може да си направи кафе в офиса, но определено това, което необмислено нарекох "социален опит" е изключително важно. Защото мой колега с невероятно самочувствие и мнение за себе си, работещ в областта на HR, казваше ДЕКСТОП и определено имаше страшно много дефицити от липсата на офис опит. От подобна липса аз не се оплаквам и определено има много голямо значение през какво си минал през годините, защото от това, ако щеш зависи бързината на реакциите ти и адекватността ти в определени ситуации. Ако те кефи повече, го наречи "емоционална интелигентност" 

И не на назидателния тон.

Ние също имаме огромни затруднения с намирането на качествен персонал. Поради фундаментални грешки на подбора, поради фирмена политика, поради ситуацията в БГ.

И затова аз работя за СИВИ. За пари - от догодина 

Една от първите ми теми в този форум беше " за 400 лева толкова"
там споделих един мой опит.

Имах .. подчинен да кажем, който казваше така " За Х лв. толкова"
С големи уговорки го навивах да работи за около реални 100 лева. Млад, надъхан, обещал да работи човек. на 21 години.
Непрекъснато се гонехме като котка и мишка. Имаше и силни моменти,
но рядко и с голям зор. Не искам да казвам как почти нищо не правеше и колко съм страдала, че не мога да го вкарам в рамки, като негов началник. Твърде късно, но спряхме да работим заедно в един момент.

Един ден обърнах въпроса и попитах: Ок, ако ти даваме заплата 2000 лв
ти ще пуснеш ли 5 пъти повече знания, умения, усилия и тн.
Тоест, можеш и знаеш за 2000, но 'пускаш' само 400.

Едно нещо ще посъветвам Вергилия - да не унива пред малката заплата.
Всеки е започнал от нещо. От 2001- 2005 та съм повишила заплатата си в София 6 пъти.
Но навсякъде съм давала от себе си много повече, от реалното, за което са ми плащали.
Никога не съм мерила труда си със заплащането.

Успех!

Верги, ще си намериш работа   Е, работодателя като те усети, че търсиш  "временна"  работа вероятно ще ти предложи нещо "мизерно", ама ... "танто за кукуриго".
Преди да завърша работих 4-5 месеца почти без заплащане, но и двете страни бяха доволни  

Смърфиета, до голяма степен съм съгласна с теб. Тъжно е... от месец търсим хора - специалисти. Е, няма ги...