Titti, аз ще раждам в МЦ "Св. София".
- Публикувана: 5 ян. 2007, 18:37 ч.
- Последно мнение: 10 ян. 2007, 20:26 ч.
Ето вижда се финала през Януари ще съм най-щастлива мама.
Stiliana1, как на уред се разбира, че водите са зелени - може ли?
Моят доктор ме гледа на ехограф и каза, че са започнали да се замърсяват(това с голямата ми дъщеря). Те си виждат на ехографа в какво състояние са водите и плацента
Момичета, сега си идвам от прегледа, само на ехограф минах. Бебо още не си е фиксирал главичката, макар че е надолу с нея, но е шавлив и може да се обърне. След 9 дена пак ще ходя. Плацентата ми е свежа и нямам скорошни признаци за раждане, а се надявах вече да имам.
Видях му муцунката, същия като батко си, един такъв нацупен
на 2Д се видя чудесно.
Само дето докторката ми каза, че 8 г. и половина от първото раждане са много време и второто ще бъде като първо. Тъкмо се бях настроила, че ще е по-лесно.
Дани, ще вземеш да ме изпревариш
Гали, ти във Варна ли ще раждаш? Къде си се насочила?
Видях му муцунката, същия като батко си, един такъв нацупен
на 2Д се видя чудесно. Само дето докторката ми каза, че 8 г. и половина от първото раждане са много време и второто ще бъде като първо. Тъкмо се бях настроила, че ще е по-лесно.
Дани, ще вземеш да ме изпревариш
Гали, ти във Варна ли ще раждаш? Къде си се насочила?
. 
zdraveite momicheta 
cheta si tuk i vse edno az sum gi pisala tia raboti Moiat termin e na 12-ti i do sega nishto - dori ne sum osetila niakava boleznena kontrakcia! mnogo e gadno tova chakane 
NA 12-ti sum na konsultacia i shte vidim kakvo shte predprieme lekarkata!
Sreshnah dnes edna poznata na koiato sa i predizvikali rajdane s niakava vaginalana tabletka! Imate li info koga se postavia? Dano beb si trugne sam de! Snoshti pochti ne su spala! Tolkova e pritesnitelno!
Inache da vi pitam znaete li kolko vreme shte me ostaviat da chakam ako go prenosia?
Vie imate li apetit? Az imam chuvstvoto che beb me komandva ot vutre da hapvam oshte poveche! dosta kg sum natrupala veche
pozdraviavam vi s hubavoto vreme! Dano skoro vsichki trugnem drujno kum bolnicata i se sdobiem sus sladki i zdravichki bebenca
p.s. Stiliana1 - mnogo smeshno si mi napisala koe mi e bebeto podred 1 po ))
cheta si tuk i vse edno az sum gi pisala tia raboti Moiat termin e na 12-ti i do sega nishto - dori ne sum osetila niakava boleznena kontrakcia! mnogo e gadno tova chakane NA 12-ti sum na konsultacia i shte vidim kakvo shte predprieme lekarkata!Sreshnah dnes edna poznata na koiato sa i predizvikali rajdane s niakava vaginalana tabletka! Imate li info koga se postavia? Dano beb si trugne sam de! Snoshti pochti ne su spala! Tolkova e pritesnitelno!
Inache da vi pitam znaete li kolko vreme shte me ostaviat da chakam ako go prenosia?
Vie imate li apetit? Az imam chuvstvoto che beb me komandva ot vutre da hapvam oshte poveche! dosta kg sum natrupala veche
pozdraviavam vi s hubavoto vreme! Dano skoro vsichki trugnem drujno kum bolnicata i se sdobiem sus sladki i zdravichki bebenca
p.s. Stiliana1 - mnogo smeshno si mi napisala koe mi e bebeto podred
1 po )) 
Здравейте, бъдещи и настоящи майчета! Ето, че и на мен ми остана малко време за да ви разкажа как мина раждането при мен /вижам, че темата вълнува много от вас/! На 28.12. вечерта бях на видеозон при доки, която ме успокои, че няма да родя преди Нова година /!?!/ и ми насрочи час за тонове на 5.01. Преди прегледа беба беше много неспокойна, риташе и се бунтуваше в корема ми и аз реших, че е било от вълнение. Прибрах се спокойна и си легнах. През нощта ме нападнаха някакви киселини и изпих един Квамател. Към 3.00 обаче след като ставах да пишам ми се появиха болки в областта на яйчниците /тип предменструални, но по-остри/, с препратки към кръста.Стана ми ясно, че това са си чисти контракции и понеже и друг път ми се е случвало пих един спазмалгон, но този път само леко ме поотпусна без да отшумят. Все пак съм заспала и татито ме събуди към 7.40, когато тръгваше за работа. Аз реших да стана да се изпишам и....пижамата ми цялата плувна в околоплодни води. Запазих спокойствие, ударих си един бърз душ и започнах да търся доки. След 4 позвънявания, при 1 от които оставих и съобщение на пощенската кутия, реших, че е време да потърся втората доки в екипа, с която също имах уговорка. Нея къщо не успях да открия и звъннах в частната клиника, където щях да раждам. От там казаха, че започват да издирват докитата и ми казаха да тръгвам. Багажът ми беше готов. Бяха останали няколко дреболии, за които мъжът ми беше предварително инструктиран да добави и не повече от 20-25 мин. по-късно аз бях в клиниката. Напът за там втората доки от екипа ми се обади и ми каза да съм спокойна. Попаднахме на смяната на дневната и нощната смени. Някои от нощната останаха за да помогнат. Всички бяха изключително любезни. Още като влязохме някой строши една чаша /нали казват, че е на хубаво/. Като ни изписваха пък се строши една ваза, а като се прибрахме вкъщи татито се скъса да троши разни неща /разбира се без да иска/.
Влизайки в клиниката първо ми слушаха тоновете. Поставиха ми абокат, през който започнаха да ми вливат физиологичен разтвор. Междувременно попълнихме с татито няколко документа, най-вече за информирано съгласие. Екипът вече се беше събрал. Клизма не са ми правили, само ме избръснаха. Появи се и анестезиологът, който много внимателно и подробно ми обясни предстоящата манипулация. Питаха ме за алергии към храни и лекарства и ми направиха тест за алергии. След това със системата прешляпах до операционната, която е на 5-6 метра от стаята за подготовка и си легнах на масата. Там през абоката ми инжектираха още няколко неща /вече не помня какви/ и пристъпихме към упойката. Свих се колкото можак на кълбо, анестезиологът с няколко потупвания набута подходящото място в обастта на гръбнака. Първо ми постави инжекция за обезболяване на кожата, която изобщо не е болезнена, в сравнение с редица мускулни, които ми слагаха в началото на бременността. След това от раз вкара иглата, през кото вече ми инжектира упойката /това пък съвсем не го усетих/. През цялото време ми говореха и обясняваха какво мога да очаквам да усетя. При мен започна с изтръпване на левия крак, после на десния и...готово. От там нататък ти слагат зеления параван и започва същинската операция. Някои казват, че усещат дърпане – при мен и това усещане липсваше. Единсвеното неприятно беше, че ми се повдигна на няколко пъти от упойката и повърнах, но само стомашен сок, защото нямаше какво друго.Като извадиха малката веднага ми я показаха. Като я измиха – пак. После доста се постараха, докато ме зашият – може би 40-50 мин. Доколкото разбрах цялата операция е продължила около 1.30 часа. Настаниха ме в т.нар. интензивен сектор, в който маше още една жена. Бях в пълно съзнание и в добра кондиция и започнах да въртя телефони с идеята да се обадя на когото мога, защото очаквах, че като ме пусне упойката ще ми бъде гадно. Нищо подобно! Три часа след операцията вече си чуствах и мърдах двата крака /пропуснах да кажа, че катетъра ми го сложиха на операционната маса след упойката и затова нищо не усетих/. Единственото, което усещах бяха леки тип предменструални болки в областта на яйчниците. Привечер ми махнаха торбичката, която ми бяха сложили върху стомаха и ми сложиха мускулно инжекция обезболяващо без да съм искала или да съм имала остра нужда. Първата нощ почти не спах, най-вече заради многото емоции. На често ми мереха пулса, кръвното и температурата. Всичко вървеше добре. През първите 24 часа не ти дават дори вода да пиеш. През вторите – само вода без храна. На втория ден към 6.00 часа сутринта ме накараха да стана. Това беше второто по-неприятно нещо. Не че ми се зави свят или ми причерня, а при ставането ме напъна да кашлям, а не беше приятно заради шева. С често преглъщане успях да туширам напъните да кашлям и се разходих до чешмата в стаята и обратно. На същия ден към 18.00 час ми махнаха катетъра /става за секунда и е безболезнено/ и ме преместиха на долния етаж в стаята за родилки – до там стигнах пеш почти без чужда помощ и не съм ходила приведена, защото не усещах дърпане или някакви болки. Там вече без катетър си ставах сама и си ходех до тоалетна. Започнаха да ми носят малката, за да се опитвам да я кърмя /не че досега не ми я баха носили, но само й се радвах/. Изписаха ни на 1.01. следобяд. С 2 думи - на всички, които им предстои секцио – спокойно. Няма нищо страшно. Разбира се, много е важно да сте спокойни и да не изпадате в паника, когато дойде моментът. Не по-маловажни са обаче и избраните от вас клиника и екип – умишлено не споменавам имена на лекари и на клиниката, за да не излезе като реклама. Ако някоя от бъдещите русенски майки проявява интерес – да ми пише на лични, с удоволствие ще похваля екипа / от специалистите до санитарката/. Ами май това е по-важното! Ако имате въпроси – стреляйте....
Влизайки в клиниката първо ми слушаха тоновете. Поставиха ми абокат, през който започнаха да ми вливат физиологичен разтвор. Междувременно попълнихме с татито няколко документа, най-вече за информирано съгласие. Екипът вече се беше събрал. Клизма не са ми правили, само ме избръснаха. Появи се и анестезиологът, който много внимателно и подробно ми обясни предстоящата манипулация. Питаха ме за алергии към храни и лекарства и ми направиха тест за алергии. След това със системата прешляпах до операционната, която е на 5-6 метра от стаята за подготовка и си легнах на масата. Там през абоката ми инжектираха още няколко неща /вече не помня какви/ и пристъпихме към упойката. Свих се колкото можак на кълбо, анестезиологът с няколко потупвания набута подходящото място в обастта на гръбнака. Първо ми постави инжекция за обезболяване на кожата, която изобщо не е болезнена, в сравнение с редица мускулни, които ми слагаха в началото на бременността. След това от раз вкара иглата, през кото вече ми инжектира упойката /това пък съвсем не го усетих/. През цялото време ми говореха и обясняваха какво мога да очаквам да усетя. При мен започна с изтръпване на левия крак, после на десния и...готово. От там нататък ти слагат зеления параван и започва същинската операция. Някои казват, че усещат дърпане – при мен и това усещане липсваше. Единсвеното неприятно беше, че ми се повдигна на няколко пъти от упойката и повърнах, но само стомашен сок, защото нямаше какво друго.Като извадиха малката веднага ми я показаха. Като я измиха – пак. После доста се постараха, докато ме зашият – може би 40-50 мин. Доколкото разбрах цялата операция е продължила около 1.30 часа. Настаниха ме в т.нар. интензивен сектор, в който маше още една жена. Бях в пълно съзнание и в добра кондиция и започнах да въртя телефони с идеята да се обадя на когото мога, защото очаквах, че като ме пусне упойката ще ми бъде гадно. Нищо подобно! Три часа след операцията вече си чуствах и мърдах двата крака /пропуснах да кажа, че катетъра ми го сложиха на операционната маса след упойката и затова нищо не усетих/. Единственото, което усещах бяха леки тип предменструални болки в областта на яйчниците. Привечер ми махнаха торбичката, която ми бяха сложили върху стомаха и ми сложиха мускулно инжекция обезболяващо без да съм искала или да съм имала остра нужда. Първата нощ почти не спах, най-вече заради многото емоции. На често ми мереха пулса, кръвното и температурата. Всичко вървеше добре. През първите 24 часа не ти дават дори вода да пиеш. През вторите – само вода без храна. На втория ден към 6.00 часа сутринта ме накараха да стана. Това беше второто по-неприятно нещо. Не че ми се зави свят или ми причерня, а при ставането ме напъна да кашлям, а не беше приятно заради шева. С често преглъщане успях да туширам напъните да кашлям и се разходих до чешмата в стаята и обратно. На същия ден към 18.00 час ми махнаха катетъра /става за секунда и е безболезнено/ и ме преместиха на долния етаж в стаята за родилки – до там стигнах пеш почти без чужда помощ и не съм ходила приведена, защото не усещах дърпане или някакви болки. Там вече без катетър си ставах сама и си ходех до тоалетна. Започнаха да ми носят малката, за да се опитвам да я кърмя /не че досега не ми я баха носили, но само й се радвах/. Изписаха ни на 1.01. следобяд. С 2 думи - на всички, които им предстои секцио – спокойно. Няма нищо страшно. Разбира се, много е важно да сте спокойни и да не изпадате в паника, когато дойде моментът. Не по-маловажни са обаче и избраните от вас клиника и екип – умишлено не споменавам имена на лекари и на клиниката, за да не излезе като реклама. Ако някоя от бъдещите русенски майки проявява интерес – да ми пише на лични, с удоволствие ще похваля екипа / от специалистите до санитарката/. Ами май това е по-важното! Ако имате въпроси – стреляйте....
Препоръчани теми