Преди няколко месец пусках тема, засягаща отношенията между майка и син, и по-точно токсичните такива. В крайна сметка, тъй като от доста време вече живеехме под един подкрив с майката на годеника, не издържах и си събрах багажа.
Както предполагам е ясно на всички, в момента ми е доста тегаво и тъжно.Не исках да става така наистина, но след поредния гаден намек за фертилност и бременност много ми кипна. Тогава не успях да спя цяла нощ, и на сутринта просто поисках разговор, за да кажа за пореден път, че се чувствам наранена от думи на майка му. Отоговът обаче изглежда никак не ми хареса : ''Не мога да я карам да се съобразява какво говори пред теб''. Казах, че в такъв случай не се чувствам на място и на енергийно ниво не се чувствам като негова жена. Той ми отговори, че каквото и да е решението ми, би го разбрал (нормлано ли е, да е толкова студен)? Когато сме били в добри отношения, винаги ми е показвал любов, но започнех ли да говоря по сериозни теми и неща, които ме карат да се чувствам зле, ставаше страшно отбранителен и вербално-агресивен. Съвестта ми почва да ме изяжда, че може би съм преувеличавала, че може би не е мамино синче, и ако бях останала и ако бяхме имали дете, животът ми нямаше да е толкова зле. Звъннах тази сутрин да го попитам, дали иска да поговорим отново, беше страшно студен и безскрупулен, каза, че връщане няма, и сега трябва да си нося последствията. Обвини ме, че едва ли не съм била достатъчно обичлива по време на връзката ни, което според мен не е така изобщо. Почувствах се мега унизена.
Ако сте минавали през нощо подобно, или просто ви се коментира мнение, бих се радвала да изчета.