Не ме плаши. Нито идеята за трето, стига жена ми да се навие.
- Публикувана: 6 ян. 2007, 16:59 ч.
- Последно мнение: 29 апр. 2007, 09:54 ч.
татковци, защо ви плаши идеята за второ дете?
някой попита защо се интересувам. ама чак сега сядам да попиша в темата. та, поинтересувах се, защото нашият тати иска едно , но качествено изгледано дете, сиреч:
- дете, което расте с внимание
- с финанси
Според него предимство е, че ще получи всичко и ще израсне лидерски тип , т.е. ще се доказва пред родителите още от ранна възраст (според някои психол. теории), няма да се съревновава с другото дете.
По мое мнение, тати иска само нея, защото не знае какво е да общуваш с братче или сестриче, тъй като има по - големи батковци с 10 и 14 години... при такава разлика наистина се губи общуването...най-големият излиза от дома, когато тати бил в 1ви клас, а именно той е онзи, с когото се разбира и има сходство в х-ра. С втория никак не си приличат, оттам и необщуването на задоволително ниво... така че вече си обясних какво за него означава да имаш брат или сестра. Не е изпитал удовлетворението, което например аз съм. Имам сестра и за щастие живеем в един град. Друго си е да имаш някого толкова близък, дори само за събота и неделя.
- дете, което расте с внимание
- с финанси
Според него предимство е, че ще получи всичко и ще израсне лидерски тип , т.е. ще се доказва пред родителите още от ранна възраст (според някои психол. теории), няма да се съревновава с другото дете.
По мое мнение, тати иска само нея, защото не знае какво е да общуваш с братче или сестриче, тъй като има по - големи батковци с 10 и 14 години... при такава разлика наистина се губи общуването...най-големият излиза от дома, когато тати бил в 1ви клас, а именно той е онзи, с когото се разбира и има сходство в х-ра. С втория никак не си приличат, оттам и необщуването на задоволително ниво... така че вече си обясних какво за него означава да имаш брат или сестра. Не е изпитал удовлетворението, което например аз съм. Имам сестра и за щастие живеем в един град. Друго си е да имаш някого толкова близък, дори само за събота и неделя.
Според него предимство е, че ще получи всичко и ще израсне лидерски тип, т.е. ще се доказва пред родителите още от ранна възраст (според някои психол. теории), няма да се съревновава с другото дете.
Това е много спорно. Лидерски тип означава да разбира хората и да знае как да им влияе. Това се развива с практика (точно чрез съревнование), която ще е по-малко без братя и сестри. Естествено, има и други фактори. Ако, например, й идва отвътре, липсата на братя и сестри ще я накара по-рано да излезе навън да търси повече ... обекти. Спорно е. Не трябва това да е единствения аргумент.
Нито пък финансите. Те не допринасят ни най-малко за "качеството" на възпитанието. Даже съм склонен да мисля, че в богато семейство е много по-вероятно децата да се ... "развалят", защото парите правят по-лесно преодоляването на последствията от грешките при възпитанието, вместо поправянето на самите грешки.
Аз искам трето. Всъщност искам близнаци. Мамата не иска трето. Преди казваше, че може, но след време (точните й думи бяха "може, ама друг път"). Сега вече (малкия е на 2 години) е на почти твърдо не. А ако спомена за близнаци ми се нахвърля ... на секс, но вече го споменавам рядко, че току виж ми се нахвърли на бой.
В нашият случай аз се дърпам - просто си давам още време 
..
.. и при мен е така,таткото иска,а аз се дърпам 
Той е отрасъл сам, не е свикнал да дели личното си. Сега, не може да свикне с мисълта, че трябва да "раздели завещанието" си на две 
и при мен е така с допълнението,че толкова обичал сина ни ,че не можел да си представи да имаме още 1 дете 
не мога да го разбера 
Той е отрасъл сам, не е свикнал да дели личното си. Сега, не може да свикне с мисълта, че трябва да "раздели завещанието" си на две
и при мен е така с допълнението,че толкова обичал сина ни ,че не можел да си представи да имаме още 1 дете не мога да го разбераА как дели личното си с теб?
Аз съм само дете и не ми харесва. Мисля че е чудесно да имаш близък човек, който винаги да знаеш че ще бъде до теб.
А как дели личното си с теб?
Аз съм само дете и не ми харесва. Мисля че е чудесно да имаш близък човек, който винаги да знаеш че ще бъде до теб.
[/quote]
не,не става дума за мен,с мен няма проблем,работата е че не можел да си представи как ще обича другото дете,ако имаме такова,колкото парвото
....не знам как да го обясня,защото и аз самата не го разбирам.... 
Аз съм само дете и не ми харесва. Мисля че е чудесно да имаш близък човек, който винаги да знаеш че ще бъде до теб.
[/quote]
не,не става дума за мен,с мен няма проблем,работата е че не можел да си представи как ще обича другото дете,ако имаме такова,колкото парвото
....не знам как да го обясня,защото и аз самата не го разбирам....
Аз също не можех да си представя, че ще се влюбя толкова силно, но това стана. Мислех, че това е предела, но когато се появи Вики се оказа, че не е така. Когато гледаме дъщеря си понякога също се чудим как ще обичаме още едно същество. Според мен в сърцето на човек винаги има място за любими хора.
Нашият татко също е от тези които не искат второ дете. Аз много искам-вече съм на 34 и мисля, че ако ще имаме второ-то ще трябва да се мобилизираме, но той е непреклонен. Една от причинете е, че желае до подсигури детето си максимално и според него нямаме финансови ресурси за още едно. Това не е вярно защото аз му помагам във всичко, печеля си много добре на тоя етап и не сме легнали на плещите му.
Другата е, че има по-малък брат-всъщност има двама братя, но единият е тийнейджър и скоро ще идва в София да следва и той едва ли не се подготвя да го отглежда-поне това ми изтъква, ето че от другата година брат му идва при нас и как си мисля, че ще има място и ще се оправяме. Аз нямам против братчето му, но чак пък да се изживяваме като негови родители и да не правим деца-странно, но факт.
Не знам- ето че и докато пиша му се нервирах.
Абе явно колкото мъже ,толкова и причини.
Другата е, че има по-малък брат-всъщност има двама братя, но единият е тийнейджър и скоро ще идва в София да следва и той едва ли не се подготвя да го отглежда-поне това ми изтъква, ето че от другата година брат му идва при нас и как си мисля, че ще има място и ще се оправяме. Аз нямам против братчето му, но чак пък да се изживяваме като негови родители и да не правим деца-странно, но факт.
Не знам- ето че и докато пиша му се нервирах.
Абе явно колкото мъже ,толкова и причини.
Препоръчани теми