- Публикувана: 6 ян. 2007, 21:56 ч.
- Последно мнение: 7 ян. 2007, 17:31 ч.
Обичате ли да спорите?
Обичам, ако спорът има и елементи на смислен и интересен разговор.
Липсват ми подобни теми във форума или не ги виждам.Бийте ми шута в правилната посока, моля.
Липсват ми подобни теми във форума или не ги виждам.Бийте ми шута в правилната посока, моля.
Чак пък да обичам,не.Но определено когато съм сигурна в нещо не отстъпвам и споря,и да опитвам се да убедя отсрещния в моята правота. 
Но с напредването на годините все по-рядко го правя. Не обичам да споря.
Обичам да предизвиквам.
Казвам си мнението и точка.
Кой изпушил, изпушил.
Обичам да предизвиквам.
Казвам си мнението и точка.
Кой изпушил, изпушил.
тук във форума е напълно безсмислено
не може да се очаква, че 18-годишно момиче има житейския опит на 35-годишна жена, за спор, дискусия и разискване да не говорим
Обичам да споря, да! 
Забелязала съм обаче, че българинът има проблем с разграничаването на спора от караницата 
Да спориш не означава ни най-малко да влизаш в конфликт. Спорът е представяне, отстояване и аргументиране на тези по дадена тема, в който превес взема онзи, който се справи по-убедително с `правилата`. Прави ми впечатление, че слабите играчи стават агресивни и дори вулгарни в мига, в който осъзнаят, че събеседникът им е прав и те остават в ролята на губещия спора. Това винаги ми е било и грозно, и жалко. Да умееш да губиш достойно си е изкуство.
В последно време влизам в спор единствено с хора, които познавам достатъчно за да знам, че няма да преиначат смисъла на разговора. Не ми се занимава да оборвам недоизкосурени тези, иначе някой път го правя и за спорта.
Забелязала съм обаче, че българинът има проблем с разграничаването на спора от караницата Да спориш не означава ни най-малко да влизаш в конфликт. Спорът е представяне, отстояване и аргументиране на тези по дадена тема, в който превес взема онзи, който се справи по-убедително с `правилата`. Прави ми впечатление, че слабите играчи стават агресивни и дори вулгарни в мига, в който осъзнаят, че събеседникът им е прав и те остават в ролята на губещия спора. Това винаги ми е било и грозно, и жалко. Да умееш да губиш достойно си е изкуство.В последно време влизам в спор единствено с хора, които познавам достатъчно за да знам, че няма да преиначат смисъла на разговора. Не ми се занимава да оборвам недоизкосурени тези, иначе някой път го правя и за спорта.
