Не мога да взема решение, ужасно ме е страх!!!!!!!!

С риск на повечето от тук пишещите да не им хареса моето мнение- аз ще си го дам.
Досегашният ми скромен опит по темата ми показа едно- не робувам на никой и на никакви клишета...как ще се справиш ли? Ам иако искаш ще се справиш- начини винаги се намират...но да търпя това,което си изброила - в никакъв случай,замо заради това,че децата ще живеят разделени от баща си. А ,че и ти си виновна...ами винаги има двама виновни в тези отношения. Връзка и семейство не се градят от един човек...а щом има проблеми 99% пак се създават от двама души. Финансовата страна..ами проблем,но се получава...преди да забременя взимах много висока заплата...от както забременях спрях работа и досега си карам на едното майчинство, малко помощ от баща ми и малко от някой и друг приятел...туй е- заеми изплащам и пак свързвам двата края...пак ще кажа,че когато искаш- се получава. Незнам дали съм ти била полезна. Просто изказах своята гледна точка даже непълно. Каквото и решение да вземеш ти желая успех и щастие   

Подкрепам евридика напълно! Не е лесно ,но начини има!Щастлива съм ,че успях да взема решението на време и сега съм спокойна,щастлива и преследвам мечтите си!

Формула- няма. Всяка една от нас, която е минала през периода на вземане на решението си е имала своите доводи за и против- все пак говорим за еднакви, но и различни житейски ситуации.
Мен лично ме крепеше и ми помагаше вярата в утре, в онези трудни моменти, винаги съм вярвала, че го правя за да живея аз и детето ми по- добре. Ако това наричаш формула......

Формула - няма.
Най-силният фактор при преодоляването на отрицателни чувства от всякакъв вид - времето.
Ще спреш да го мразиш, после ще спреш да мразиш себе си... и накрая ще започнеш да мразиш късмета си, който те е докарал дотам. 
Ако успееш да се примириш и с ролята си на Марко Тотев - стигнала си успешно до финала.
Но - дотогава има още доста баници да изядеш. Сори, но е така. Хубавите неща, както всички знаем, стават бавноооооооо.

Има формула... по-скоро катализатор за вземане на бързо решение
И аз така се чудех - как ще живея, къде, с какви пари (на работа дори не ходех), как ще се оправя сама с малкото дете... докато един ден просто се наложи да се изнеса. Казвам "наложи", защото докато бях на гости на родителите си бащата просто ме уведоми по телефона, че трябва незабавно да отида и да си прибера нещата от дома му! В 11 часа вечерта! В този момент разбрах, че това е пътя и всичките ми колебания изчезнаха. Моментално се качихме на колата с брат ми, събрах всичко, за което се сетих  и така.... сега си живеем щастливо с детето
За трудностите след раздялата няма да пиша - на всеки са познати, но искам да ти кажа, че трябва да имаш вяра в себе си, в приятелите си, в най-близките хора! Просто не падай духом, или поне го прави за кратко, за много кратко
Жените винаги са били по-силния пол.... 
И както каза Касиопея - най-силния фактор за преодоляване не само на лошите чувства, а и на всичко останало - това е времето!

хъм.
най-лесно е да си тръгнеш - от това по лесно няма - казваш не мога пове4е така, защото не ми харесва, не ме прави доволна и това не е моята приказка.
как ще се справиш - къде няма да разбереш как, къде трудно, къде ве4е ще си забравила.
хората правилно са казала - не ме е страх от дните ми - те са пълни, страх ме е от нощите.

друго не видях оба4е в поста - ти оби4аш ли съпруга си още по някъв на4ин? а той теб?
негативните натрупвания трудно се преглъщат, ако няма желание и от двете страни, или кардинална смяна на ежедневието или местоживеенето.
най-лесно се реже - имаш 4уството 4е не е така, 4е сърцето ти е умряло, ма не умира. лошото е 4е връщане назад няма.

та, ако в душата ти все още не е умряло вси4ко и имаш желание - опитай се да потърсиш една друга формула - да преодолеете слу4илото се и да сте отново семейство. с пукнатини, но пък къде няма пукнатини.
по новите сгради също.

така, поне ще знаеш, 4е си направила вси4ко което е зависело от теб.
ако и това не помогне - 4антата, вратата и довиждане - от това не се умира, понякога е и по-добрият вариант.

И аз така мисля.
Ако смяташ, че всички възможности са изчерпани - тръгвай си!
Ако обаче има и минимален шанс - не го пропилявай!
Все пак имате две деца.
Макар, че децата "не слепват" нещо, което е безвъзвратно пропукано.
Ако те виждат отношението му към теб, което описваш като грубо и арогантно, що за среда е тази, в която ще растат, па била и тя "семейна".
Каквото и да решиш - успех!   
Ти поне имаш избор.

не знам как да се обръщам към теб. "лоша съпруга" не ми харесва.
ма не знам и от къде да по4на - дисекция на поста няма да правя - хаоти4но, ма дано ти кажа вси4ко, което има да казвам.

1. не си виновна ти. към момента сме пренаситени от към мъже, неза4итащи стойността на жената като съпруга и майка. тая фигура е обезценена; дали и от криворазбраната еманципация, дали от предходен режим - жената е вси4ко плюс съпорт на мъжа.
а аз все си мисле, 4е би било редно да е по-ина4е.
пак се върнах на самата тема - 4етох колко си виновна - това ве4е се изтърка като номер, оба4е е неизменно мъжко оръжие - вменяването на вина, студенина, кавгаджиство, мърморене.
дори и да се 4устваш такава на моменти - не си била такава преди време, или рутината в отношенията и претопяването ти в о4ите на съпруга ти, неизбежно те правят такава.
и тук не иде ре4 за "искам си романтиката, пък!", а за уважение, привързаност и внимание - любовта при нужните условия, обикновено се връща или се трансформира.

2. като казвам да преоодолеете напрежението - с картите на масата, малко вероятно да се слу4и - и двамата сте твърде обострени - всеки е убеден в правотата си или се себеубеждава ежедневно; тоест да премине разговора в скандал е много вероятно и пак до никъде;
аз ли4но съм пробвала от общо посещение при психолог (пълно фиаско претърпя, а след това още по-лошо стана), до "помощ от приятел на 3 000 км" (добро като на4ален замисъл, но претърпя пълен крах - и ако съм знаела, какво ще се слу4и - нямало е да хвърлям толкова пари, тогава когато трябваше да се подготвям за раждането на сина ми).
но поне знам, 4е съм направила вси4ко което съм могла.
така 4е, помисли кой е твоя на4ин.
общ приятел.
роднина.
все някой.
трябва да има някой, който да може да ти помогне и да е добронамерен.

3. казваш 4е усещаш 4е има и трети 4овек - това пък въобще не го изяснявай - по-добре кажи 4е не искаш и да знаеш, но да приклю4и каквото има - това не се прощава и не се преглъща - винаги и винаги се връщаш назад... по-добре да останеш несигурна по въпроса и със съмнение, отколкото със сигурно и наранено его.
*много ще ти станат нещата за преглъщане.

4. щом го оби4аш кажи му го. това 4е не си доволна също.

5. попитай го как вижда живота си след 5 години или десет, и ти кажи за своя; понякога вси4ко идва от разминаване на приоритетите;

6. не омаловажавай работа си по отглеждане на децата и поддръжката на къща и домакинство; ако той омаловажава - детегледа4ка градина и ти по4вай работа ако нямаш към момента такава;

7. при две деца, ако не се нау4ил да бъде отговорен - сам надали ще се нау4и; напротив - ще се освободи от такава; 100 лв (издръжката) къде не ги е дал... така 4е , не това е на4ина да се нау4ат; намери си работа в друг град, или иди на по4ивка сама - изморена съм, объркана съм трябва да си помисля - остави го с двете деца; тогава ще видиш дали... ина4е сам - шапка на тояга;
липсата на децата в ежедневието няма да го накаже - ще си мисли 4е му липсват, щото подсъзнателно му е вменено по време на растеж и възпитание, 4е бащите не показват 4уства, но мнооооооого силно оби4ат... лол
обикновено върши работа - 4антата, врата и за леб, пък той с децата - all alone!

8. а, бе въобще нека ти разкаже как се 4уства от битието си и какво иска. ако те устройва добре, ако теб не те устройва оба4е, тогава ве4е нещата седят на съвсем разли4ни плоскости - и все едната ще трябва да се приближи до другата (равенство в живота няма - затова мисли си колко си склонна да компромисираш и до кога - целия цивот един компромис - не знам дали е най-добре).

а, бе въобще, каквото и да се слу4и - дано ти се полу4ат нещата и да си доволна накрая.
турците казват - пълно щастие няма - пожелавам ти достатъ4но.

В точка 1 милк бърка много според мен.
За останалите неща - и аз мисля така.

Отдавна се каня да се включа, но някак все не намирах думи.
Като ти чета постовете си мисля няколко неща - ти се чувстваш виновна или поне така ти се иска да се представиш, взела си вече решение да се разделите и си търсиш оправдание, от друга страна предпочиташ някой друг да вземе решението, за да не се чувстваш виновна и за това.
Самата идея, че си се назова лоша съпруга говори доста.
Явно има конфликт между вас. И двамата се инатите и не искате да отстъпите. Според мен със сигурност вина има и в двамата. Единия трябва да направи първата крачка. Ако другия не го последва нещата се променят.

zdravei, cheteiki vsichki tezi postove otkrivam mnogo obshti neshta v otnosheniata mezhdu men i bashtata na deteto mi, s vmeniavane chustvo za vina,napadki,revnost ,obidi i nezhelanie nito toi nito az da napravim reshavashtata stupka da se razdelim ili da se suberem,zashtoto pri nas neshtata sa malko po-slozhni. Na men suhto mi se iska da izchezna niakade za izvestno vreme i da se skria, no vse oshte ne namiram kurazh zatova.Nai-trudno e naistina kogato chovek triabva sam da vzeme reshenie v takava situatsia , zashtoto taka ili inache sled tova posledstviata sa edinstveno i samo za nego i niama da ima kogo da obviniava zatova.Ne znam dali tova te uspokoiava, znaeiki che ima i drugi zheni doniakude v tvoiata situatsia, no pone mozhem da se podkrepiame v resheniata koito shte vzemem!
Pozhelavam ti mnogo sili i kurazh!

Каквото и да си говорим това е трудно решение. Щом сте успели да създадете две деца, то сте заедно от доста време и навикът си казва тежката дума. Свикнала си да се събуждаш до този мъж, познаваш нещата, които харесва и тези, които го дразнят ... Сега нещата вървят към лошо, но е имало и прекрасни моменти  Трябва да решиш за себе си какво натежава - проблемите или добрия стар навик да живееш с този човек. Една радикална промяна в живота винаги носи неудобства, откъсва от познатото течение ...
Естествено, че ще се чувстваш самотна. А сега удовлетворена ли си от взаимоотношенията на ниво "двойка" с мъжа ти 
Това трябва да се претегли - доколко не ти харесва да живееш с него и доколко би ти харесало да живееш сама / с децата си /.
Защото има една пословица - "Ела зло, че без тебе по-зло..."

Интересна тема... струва ми се, че и аз вървя по стъпките на "лошата съпруга". Ще продължа да следя темата, без да мога да дам съвет.

зна4и оби4аш съпруга си.
много.
при тези обстоятелства и отношения е мъ4но.
за съжаление, само едната оби4 не е достатъ4на.
вероятно и той те оби4а по някакъв негов си на4ин. само 4е, иска да живее "както си иска" и да прави "каквото се иска". 
това за семейство не е достатъ4но.
*дори и да се измъкнеш от "обидното" за теб ежедневие, от емоционалната въртележка, на която си - няма скоро.
много сила и кураж ти пожелавам.

И аз да кажа като Милк,
Опитай да се отдалечиш.
Изчакай!
Макар, че като опре ножа до кокала той може да промени отношението си към теб. За кратко.
Говори с него. Без да крещиш. Спокойно.
Обясни му как се чувстваш и какви са причините за това.
Ако не направи нищо и продължи по същия начин - действай!   

А не бъркаш ли обичта с навика?!Това,че нямаш воля и сила да вземеш решението не означава,че е от любов.Ти се страхуваш от неизвестното,от това как ще продължиш напред без него.....Всички сме се страхували,когато сме мислили за раздяла.Няма безнадежни ситуации!!Трябва да се успокоиш,да обмислиш нещата,да се опиташ да си представиш живота без него,да си помислиш какво искаш да бъде твоето бъдеще.Да си отговориш на въпросите-Така ли искам да живея?Този човек дава ли ми това,което искам?И след като си отговориш да решиш,дали да живееш както ТИ искаш или ще се оставиш на страха да те завладее и да живееш в някаква агония..
Много сили ти пожелавам! 

MALVINA, именно в това е дилемата, не искам да живея така, не мога да се примиря и да приема за естествени неща, които не са такива. Душата ми се бунтува. За съжаление досегашните ми опити да променя нещо са пълен провал. Кучето си лае, керванът си върви.
От друга страна искам да имам семейство, не съм се женила, за да се развеждам. Аз съм домошар човек, харесва ми домашния уют, обичам да си седя в къщи, семейния живот като цяло ми допада. 

Хей ме на, показвам се!

И аз исках и искам да имам семейство...Но когато взех решението,то бе продиктувано от това,че не е това семейството ,което съм искала.В крайна сметка животът е един и трябва да се борим да го изживеем така както искаме,както е в мечтите ни.Ти сега имаш ли това,което искаш?!Това ли е семейстото,за което си мечтала?И ако другия също иска да има семейство,какво прави за да го има?!Само твоето желание не е достатъчно...Има ли смисъл да се бориш с вятърни мелници ?Поговори отново и си направи една равносметка!Аз много съм говорила,мислила....но при мен беше глас в пустиня...Щастлива съм,че го разбрах на време и реших да се боря за МОЯ ЖИВОТ!Имах тежки дни,но те са минало и сега съм спокойна,щастлива и отново имам мечти!

И аз исках и все още искам да имам семейство, но не като онова, което имах. Виждам себе си в част от постовете ти преди година и нещо, но не зная какво да ти кажа. Моето решение взех бавно и след дълго обмисляне, след разглеждане на всички плюсове и минуси и мисля, че не сгреших. Направих най-доброто и за себе си и за детето.

Успех, каквото и да решиш!   

Здравей, откривам много общи неща в поста ти. Само, че при нас "условията са по-меки" и решението е още по-трудно. Още повече, че аз нямам жилище, достатъчен доход  и просто не виждам как бих могла да оцелея финансово сама. А и поради изолацията  от майчинството тотално  съм потисната. Не мога да ти помогна за съжаление, по скоро се надямам , четейки отговорите да изясня за себе си ситуацията. Знам само, че представата ми за семейство никак не се покрива с реалността. Вече дори се чудя какво е това любов и бих ли могла да я изпитам отново. Чудя се това ли ще ми е живота и ако отговорът е "да" ми се иска да минава по-бързо. Като съвет не знам какво да кажа, може би да се опиташ да поживееш самостоятелно, кратка раздяла и ако след това няма никаква промяна може би ще ти е по-лесно да вземеш решение.Ако имах финансовата възможност аз бих се разделила със съпруга си за известно време, но при мен мърдане няма.Желая ти успех! Ще следя темата.

Много изчерпателно са ти писали всички преди мен.
Обаче:
Първо и аз мисля, че бъркаш любовта с навика, а то не е  баш едно и също.
Второ наистина ме изненадва това несъответсвие понякога, когато някое момиче напише " страх ме е да съм сама"!!! - ами ти си сега си по-сама, отколкото ще бъдеш, ако се разделите.
За мен по-болезнена самота от тази с някого, но той да не те забелязва, да не му се иска да те гушне или просто да те погали минавайки- няма. Та  защо не си отговориш на ей тоя въпрос- сега нощите ти не са ли самотни???
С което искам само да кажа, не се увличай по  общоприетите клишета- уверявам те човек може да се чувства добре и сам, стига да осъзнае, че наистина може да живее без да има нужда от патерица ( във вид на непълноценен партньор, ама все пак партньор!). Обаче: децата ти са малки- намирам за мноог погрешно решението на жените да с еправят на мъченици и да с епсравят с виско сами. Аз моето дете не съм го донесла от майак си ( бог да я прости) значи, който го е правил -да бъде добър да си носи ангажиментите.  Децата ти си имат баща- да им плаща издръжка, да поеме и някой допълнителни грижи( срещу което, той пък остава совбоден да си вее частите и да няма  ежедневнта грижа за тях, да ги вижда редовно и по възможност по-често от указаното от съда)
И като беше написала скоро Милк в друга тема- виж каква е сделката и ти искаш ли- спокойствие- срещу липса на внимание, обич  или искаш по-спокоен живот, срещу малко повече трудности, но пък и шанс да срещенш нов човек след време( справка темата на МОФ).
Просто не бързай- няма закъде, винаги можеш да го напуснеш, но се постарай да запазите добър тон( поне  което зависи от теб го направи) понеже децата имат нужда и от майка и баща, но не е задължително те да живеят в една къща 

Аз ще се включа, за да кажа, че 'навик' според мен не е точната дума. Думата е привързаност. А любовта се превръща в привързаност след около една година при всички двойка. Та проблемът 'привързаност' всъщност е доста сериозен .... но не е 'навик'.

Още едно нещо - относно умението да вземеш решение.
Ако вземеш това решение и се присъединиш (поне временно  / към нас - знай едно - оттук натам всички решения ще трябва да взимаш сама. Може да си мислиш, че и сега е така, но останеш ли наистина сама ще видиш - да носиш самосиндикална отговорност за себе си, детето, жилището, работата... не е кой знае каква философия, не е никак трудно в общия случай... но е ужасно гадно.
Та... аз незнам дали си заслужава. Тая свобода, дет сме си я извоювали.. идва момент, в който нямаш къде да я денеш, иде ти да виеш от свобода... И това далеч не е 'по празниците'. Всеки ден.
Та.. може да дойде и по-зло. Да не мислиш, че ни е хубаво. Ами - така говорим - ама щото се правим на мъже, затва  ние, че сме мъжки момичета, сме  - ама е голяма гадост да си сам.
Да го имаш предвид и това.

Абсолютно съм съгласна с всичко написано!
Свободата си е свобода, борим се за нея до последно, но като си я извоюваме и пак започваме да се чудим не ни ли липсва още нещо?
Ето ме мен, преди няколко месеца бях много щастлива със свободата си, но напоследък все повече ми писва от тая прекалена свобода и ми се иска вече да имам някой до себе си...

Първо искам да благодаря на всички, които се включиха в темата ми.   
Благодаря ви, че се опитахте да вникнете в проблема ми, че насочихте мислите ми в няколко посоки, което до известна степен ми помогна да оценя по-трезво и разумно ситуацията в която съм попаднала.
Както в повечето случаи на афект и огорчение, и при мен нещата явно са ми изглеждали по-черни и безнадеждни отколкото са в действителност.
И тъй като ви занимавам цяла седмица с тревогите ми се чуствам длъжна да ви разкажа какво се случи и какво ще се случи.
Имах много тежък разговор с мъжа ми в събота. Опитах се да говоря спокойно и разумно, въпреки, че на няколко пъти избуших и си изпуснах нервите. Не съм сигурна че ме разбра на 100%, защото все въртеше и теглеше към "ами аз..., аз това правя, аз това искам... ". Ма то май и аз така реагирах на повечето му упреци. 
Всъщност продължаваме да се опитваме да бъдем семейство.
Обещахме си да бъдем по-въздържани, по-търпеливи и повече да си вярваме.
Голяма част от нещата, които съм си мислела че забелязвам в него, се оказа че той е виждал в мен.
Дано този път да успеем.
Още веднъж благодаря за съветите и различните гледни точки.
Всъщност най-трудно се оказва да надмогнеш егоизма си и да погледнеш на света не само от товйта камбанария.
Аз ще опитам, да видим дали и другия ще опита.
Пожелавам на всички вас да бъдете щастливи и да намерите душевния си покой.

 

браво, гери - хубава новина за понеделник!
хубава седмица - и следващя и по-следваща...

Мило момиче стегни се и вземи решение.АЗ ще ти разкажа какаво се случи с мен.имах идеалното семейство:любящ съпруг 2 прекрасни деца-10 години.Но той реши че вече неможем да говорим,да споделяме и намери друга.Дойде ми като гръм от ясно небе.1 ден си събра багажа и замина при нея.Останан самяа с 2 деца,без равотарбез парира сина ми трагваше 1 клас.СТЕГНАН се,заради тях и заради севе си.промених се изцяло външно и вътрешно:изчетох много книги.повярвах си че мога и успях.Започнах добра работа,градих кариера,издигнах се децата ми имаха всичко за да не се чувстват различни.това продалжи 2 години и тогава се появи другия,нежен,мил, лювящ,овичащ и мен и децата ми.А съпругяа ми има друго дете,не ги тарси,не ги вижда,но......търси мен за да ГОВОРИМ-за проблемите му.Казва ми ,че сам перфекна жена,оценява ме сега,но....всеки от нас върви по свой път.Така ,че  стегни се и продалжи на пред.

Едно мога да ти кажа: не можеш да залепиш счупеното. Аз опитвах да го направя в продължение на 15 години, дори родих второ дете с безумната идея, че то ще оправи всичко и ще накара съпруга ми да стане любящ и отговорен съпруг и баща.Не стана, напротив.Връщайки се назад не мога да си намеря място от яд на глупостта ми да давам хиляди шансове, да опитвам безброй начини и в крайна сметка да изгубя прекрасни години от живота си в търсене на нещо, което не съществува там, където го търся.
Накрая явно чашата ми изцяло преля и най-безцеремонно казах КрАЙ.След 15 години страх да го направя, когато го казах не ми пукаше и дори имах чувството, че ако ми каже нещо направо ще го разкъсам с нокти.
Това е чувството, за което питаш.Това е, когато най-накрая разбереш, че си си губила времето да се страхуваш и да лепиш нещо, което дори и да залепиш няма да си струва.....
Ако сте го докарали дотам, че сте се изчерпали един към друг и не намирате допирните точки поне малко, то няма смисъл.Няма и от какво да те е страх.Не можеш да си представиш, когато се освободиш изведнъж какво облекчение изпитваш и как започваш да се изпълваш с идеи и мечти за бъдещето.И аз се страхувах как финансово ще се справя и др., но като усетих че съм извън клетката, в която бях затворена 15 години, направо идеите, желанията, оптимизма и мечтите бълваха от мен.Разбира се, че можеш да се справиш, освен това имаш най-силният стимул на света-ДЕцАТА ТИ.
Ако съпругът ти сега е безотговорен, защо мислиш, че изобщо може да бъде отговорен? Моя си остана такъв, дори надмина себе си.Присъдиха му 80лв. издръжка за 2-те деца.До момента не е дал нито един път тази сума.Максимума, който му се е откъснал от сърцето и то след като съм била напориста, тъй като съм имала нужда за децата, това са 20-30лв. месечно и то много рядко.Все няма пари, все му объркали превода на заплатата, страшни банални и тъпи лъжи всеки месец.Направо грозна работа, но винаги е с нови и то все маркови дрехи, обувки, ски и какво ли още не.Преди по неволя оставяше повечето си пари в къщи, но сега няма сила да го накара да издържа децата си.Не е попитал имат ли дрехи, учебници, обувки, яли ли са,не и не.Не е поискал да излезе някъде с тях, само минава и ние слизаме пред входа, дори от колата не излиза.Изтърсва някоя тъпотия от сорта $внимавайте какво правите% и с това се приключват грижите и контрола.Децата вече на подбив са го взели, което не ми харесва, но не мога да го защитя, просто се изчерпах да измислям извинения, които те виждат корлко са фалшиви.Боли ме, защото зная, че дълбоко в душите им има мъка за безхаберието на баща им, всяко дете иска да се интересуват за него, но насила не мога да го накарам.
Пиша всичко това, защото много те интересуваше емоционалната страна на въпроса.Е, това е при мен.Давай смело ако няма вече смисъл, не се страхувай от нищо.По-лошо не може да стане, напротив.......аз намерих хармонията с друг човек, който се грижи за мен и децата ми, в когото те намират опората, от която имат нужда и мъжката подкрепа, която тати не иска да им даде.Светът е пред теб и пред децата ти.Бъди позитивна и смела и всичко ще се нареди и то по-добре от сегашната агония, в която живееш.
Успех!!! 

ами защо не опитш да се промениш?
никой не обича да му крщят и да бадат груби с него
ти как би реагирала ако към теб се отнасят така?

Аз лично така и не успях да преглътна грубото отношение, и неуважението. За мен това е много важно. Много пъти сме обсъждали, кой от какво не е доволен, и всичко е много хубаво първата седмица. После старата песен на нов глас. МНого не му мислих, когато решихме по взаимно съгласие да се разведем. Предпочитам детето ми да живее в нормална обстановка, без постоянни крясъци, и т. н. Нищо друго не ме интересува. Самотна съм - да - ужасно много. Но съм много по-спокойна, както и детето.
Не забравяй само ; Всяко зло - за добро! Аз винаги  си го повтарям.

Ами опитвам се да се променя.
А не мислиш ли, че за да крещи човек преди това е бил провокиран???

Благодаря Бейб. И аз си повтарям това непрекъснато.   

Темата е много полезна за мен... Реших се на временна раздяла (между другото- поредната).

Рени, това ли решихте в крайна сметка?
Ние още се опитваме да се напаснем, но е много трудно.
Какво куца при вас, защо не можете да се мотивирате?

Не, това аз го реших.
Според него нямаме проблеми- аз си измислям такива и се самонавивам... всичко между нас е ок и много ни обича- мен и децата.
А според мен между нас липсва комуникация. Опитам ли да разговарям с него, неизменно се стига до скандал- все му преча да се занимава на компютъра или да гледа телевизия... Аз си имам децата, а той- техниката.
Предусещам нов скандал довечера- знае, че днес взимам заплата и иска да купим ново дъно (вчера си даде заплатата за процесор)... А за Коледа ме сюрпризира с грамаден плазмен телевизор, който сега изплащаме... Просто не ми се прибира 
 

Позволявам си да го коментирам...
Аз лично нещо не разбирам. Вие сте на светлинни години един от друг. За теб проблемите в семейството са доста и сложни, а той дъно ще си купува 
Според мен съпругът ти не е лош човек, а много инертен. Обича стериотипа, който сте създали и му е комфортно.
А ти? Говорила ли си с него за нещата, които ти липсват.
Ако не си - говори направо, без заобиколки...
Не очаквай той просто да се сеща. Мъжете това рядко го правят.

Успех!
Не ми се ще да те виждам точно тук!   

Надявам се, че Gercho  няма да се сърди, че коментирам и моя проблем...
Не е лош човек, напротив. Но не е научен да общува нормално.
Аз говоря, той "слуша". Това е ежедневно. Днес оставям децата при майка ми и пак ще говорим (дано се разминем само с говорене, без викове)
Благодаря ти, sesil i viara 

Рени, знам какво е да липсва комуникация. МНого ми е позната тази картинка, и мисля, че това не е никак малък проблем. Комуникацията е в основата на всичко. Ти сигурно ги знаеш тези неща де.
Просто исках да ти пожелая успех тази вечер. 
Герчо, при вас как вървят нещата?

Мерси, Бейб!
Така си е- комуникацията е в основата на добрите взаимоотношения.
Според него аз си дудна все за едно и също

Все едно аз съм го писала.
Рени, дано всичко се развие добре!
Живях близо 10 години с мъж, който аз определях и определям като " емоционално скопен ". Добър слушател-да, съвестен съпруг-да, но нищо повече. Когато взаимността липсва дори в един елементарен разговор, всичко останало рано или късно отива на кино

Ох, РЕНИ, при нас е абсолютно същото...
Направо съм се отчаяла вече 
Имам чувството, че сме две частици, които непрекъснато се
привличат и отблъскват, едновременно.
Да не е нещо от планинския климат 

Ми не вървят...
Снощи пак се изпокарахме. Пак не се обади, че ще закъснее, въпреки стотиците скандали които сме имали точно затова...
Не можах да се въздържа...
А исках да споделя нещо с него, имах нужда от съвет и подкрепа за едно решение...

Gercho, кофти! 
РЕНИ, как мина при вас снощи?

Лимонче, и климата сме сменяли

Говорихме, говорихме... и тази сутрин пак се разделихме скарани Говорим все едно на различни езици... Майка му не се била сърдела на баща му за такива неща ... Все съм намесвала децата...  А тази сутрин направих голямата глупост да го попитам как би живял без мен

Изглежда всички се държат като деца и не искат да пораснат... не им изнася

Рени, четейки постинга ти получих дежавю(така ли се пише)! Чувствата, които си описала са 1към1 с моите!

Losha_supruga, изобщо не си лоша съпруга! Вземи решение, не се страхувай - това си е твоят живот и само от теб зависи как искаш да се справиш! Бъди силна и вярвай в себе си!