Това е, ужасно много ме е страх, а вече не издържам. Хем искам да се махне от живота ми, хем си давам сметка на какво ще обрека себе си и децата ако ги оставя без баща.
Историята ни е банална - почти същата като на повечето от вас - незабелязване, безразлично отношение, липса на внимание и нежност, все по-чести закъснения вечер, необаждане, невдигане на телефона, агресия и арогантност.
Разбира се голяма част от вината е моя - все недоволна, вечно мърмореща и неразбираща го жена, готова винаги за скандал, невъздържана, ръсеща обидни епитети, студена...
Как да взема решение, не знам. Мисля го по цял ден и нощ. Представям си колко трудно ще ми бъде сама с две малки деца, чудя се как бих могла да им обясня, че татко им не е при тях, а и как ще се оправим финансово...
И най-вече много ме е страх от самотните вечери и нощи.
Как преодоляхте страховете си вие? Колко време ви беше необходимо да се решите? Имахте ли такива колебания и терзания?
Сигурна съм, че е било така и при вас, никой не зарязва с лека ръка нещо което е градил с години. Ако споделите може би ще намеря нещо и за себе си, което да ми помогне да събера кураж...