Бабиейроси - напред към Европа!

Сеньора Алмунада смучеше прясна лимона с дълга ливава сламка и рееше поглед в безкрайната безоблачна шир. Небесата бяха тъй просторни, тъй всеобятни, тук-там се виждаха кълбести облачки с насмешлив нрав, тътрещи се лека-полека по синевата. Заблудени чайки и гларуси крякаха възторжено около балоня, накацаха го, накензаха го неблагоприлично и ходеха да просят трохи от дъртите пътешественички. Светът беше спокоен, разплул се в сини окраски и парченца зеленясали островчета. Алмуниня се досети за Маугли и джунглата, вълчи цицки и сурови корени, фърчащи лиани и блатни инсекти, потръпна и се загърна в хипарското си худеало, подарък  попътен от падруга с революционистични склонности.
Някой кацна иззад гърба й. Кацане би било силно казано, по-скоро нещо висеше неподвижно зад сеньората. Която въобще не се трогна и поздрави доволно:
 - Добър ден! - при което нещото се изкиха и разтърси оперение. Бе леко смутено, че не му обрънаха достатъчно внимание.
 - КрасТавцо, дърта кранто, накъде си тръгнал мари, тлъста филия таквазе! - поздрави почтено туй нещо.
Доня Алмуна надигна вежда, сбръчи всичките си бръчки и се обърна да види как изглежда след толкоз години тоз познат глас. И, небеса, братчеда Голопаткин на какво замязал!!
 - Хаха, откога си в ново амплоа, братчед? - зафъфли бабиейрата, -  Не съм си и представяла, че ще те срещна в гъши пух, прелитащ над Аруба. Нали се омъжи за онзи въшлив пекинез навремето, какво стана с него? Пидируга такъв? - и се закиска злобно, при което и превозното средство се залюшка и разгони 2 влюбени чайки, търсещи място за уединение, - Да не би да сте разтурили свещеният си съюз? А деца направихте ли? - баба Алмун бръкна в пазвата, запали фас и погледна лукаво красивата патица.  - Брех, че магьосничество сей получилоо, да му се не види! .- помисли си тя.
 - Мхм.. Ами аз всъщност - започна да мърмори братчеда - аз объркаф животя тотално, изоставиха ме и тръгнах да диря късмет по света в занимания с ясновидство и гадателство, знаеш, че е семейна черта. - наведе глава патокът. Обаче толкоз се въодушевих от възможностите и способностите си, че накрая се самоомагьосах нещо и дори проклех се и тъй сега в неволя скитам и прелитам. Вече 34,2 години! - патокът изтръска крилете си, ощави някаква блъха и вдиша пушек от чуждата сцигара. Озърна се, огледа Дафодилия, която въобще не се впечатли от присъствието му и попита скромно:
 - Дали имате място за още един пътешсетвеник? Само за компания, че твърде е скучно да летиш самотен? - сеньора Алмунада се намръщи, мразеше досадници, но реши, че ще преживей патешкото страдание, а и храна и ром нямаше да иска, камо ли пури. Скрънзлива бе тя, нищо не й се даваше, пък било то и да патешки братчед... Мисълта за патешка супа се прокрадна в съзнанието й, а Дафодилия вече мечтаеше за печена патица по пекински..
 - Ох, скука голяма! - с поредната тежка въздишка умозаключи бабиейрата.- Кога ли ще стигнем? Къде ли ще кацнем2 Дали времето ще преобладава? Какво ли правят колежките?

В таз ранна съботна утрин времето в Лишбоа бе цъфнало и слънчево. Доня Дона стана рано, простря прането и излезе. Възнамеряваше да си потърси работа като певачка на фадо из някой вертеп, затуй първом отскочи до кварталния козметически салон, а сетне си напазарува сютюени и други дамски задължителности.

Колежките се бяха струпали на страничното стъкло на влака и една през друга гледаха как към тях се приближава заветната цел ЛИСАБОН Там, знаеха вече те, ги очакваше доня Дона, с усмивка под мустак, развети коси и куп сютюени.
Беше резервирала стаи в евтин хотел с добро обслужване  и сравнително млад 40 годишен персонал, състоящ се от портиер, поколо и камериер. Това бе по думите от телеграмата, изпратена вчера от доня Дона. Как ли изглеждаше персоналът? Предстоеше да видят.

Персоналът в трепетно очакване на гостенките.

       Брееей, що нещо отлетя. По рано нямяше кьорава доня на 2 дни път с кон, сега ще станат на 4 дни. Дон Волф сподели с ветеринарния, че от дест лета не е виждал доня в плевнята, а той каза чи е по добре - той от осем.
   Дон Волф проведе един вид референдум сред овцете дали да тръгват на запад и те овчедушно казаха "Баааааа" - демек "дааааа".  Последния път когато дон Волф пътува с овце към странство, народната милиция ги бастиса в един проход забравимуимето. Тогаз изгоряха и всички каракачани.
    Сега един шотландски овен место да си гледа работатаим мъти главите на тия шилета, че на запад овцете живеели в плевня с климатик и доновете там не им дърпали с ръце циците, ами с агрегат. Като дойдат амуджите да искат овни за кочбайрам шотланденеца ще е първи.

Ох, там е работата, че доня Дона никакъв хотел не беше запазила... Спестяванията й стигнаха за овехтяла стая в стария квартал, а незнайно защо никой не искаше да я наеме за певачка на фадо.
- Хм, при мойта убост и гласота... не мога да си го обясня, изобщо - измърмори тя и остави на стълбите рибата, която беше взела, за да си потърси ключа.
Тъй или иначе, парите се топяха като пиренейски сняг, а скоро щяха да довтасат посестримите й... Трябваше да направи нещо... Имаше нужда от пъклен план... По-бързо...

Дафодилия, която някъде към 76тата си година най-сетне беше успяла да вземе книжка, се дотътри в Лисабон с чисто новия си Форд.



Беше чула, че на някой му трябва пъклен план, а нуждата от пъклени планове и действаше по-стимулиращо даже от лекарството за полова мощ на Иво Танев.
- Доняяяя, ако ще печелим пари, имам предложение....

(to be continued...)

 - Ако ще печелим пари, имам предложение. Докато карах форда, съм го мислила. Влизаме в козметиката със специално мазило, подмладяващо и освежаващо, ще покорим европейските пазари одма! (Някои думи от Лудогорието Дафодилия не можеше да изкорени от речника си).
Номерът е всяка доня да донесе по една ценна съставка, тъй че приканвам бабишкерите да побързат с транспорта!
Моят скромен принос към мехлема е в багажника!
Имах във фризера към 18 литра кърма,бутилирана....

    Дон Волф пуши пура. Истинска, кубинска. Какъв балък е бил, да бачка цял живот. Сега пурите пристигат в сандъче, красиво. Ромът - тоже в сандък, увити бутилките надлежно. Донът гледа пред прозареца как корейски багер копае трап пред хасиендата, 25 на 100 за басейн. До тук дойде испански теракот и палми- съвсем като истински. Ще стане Хавана в Делиормана. Чичко паричко урежда всичко. Дон Волф не чува багера, щото прозореца е 7 морно ПВЦ. Не спира багера, спира шума. Дон Волф клика с мишката и още десетина предложения на дони за търсене на жених заминават по света. Компа вече е най, с безвреден екран. Интернет е голяма работа. Като дойде ред за женене копи пасте и на жениха му се изписва "Сори, ама аз съм бедничка, не ми стигат 500 евро да дода". И жениха праща, и чака доня да му доди на краката, и се точи. Някои пращат още 200 за проблеми на границата.
   До тук води снимката на доня Дона и в двете класации по брой женихи, и по приходи. Трябва да и вдигне мизата със 100евро. 47 от Анадола, 19 от ОАЕ, 3 женихи от Бахрейн. Това дон Волф не го знае къде е. Като ходи утре с паджерото до банката, ще си купи глобус, да си го врътка до компа като Адолф. Май Чарли го връткаше.
   Във врата на доня Дона диша донята със плетката.
   Като стане басейна, дон Волф ще организира фирмено парти на Доните.

Пътуващите с влака Доня Анхелина, Сеньора Хапка и Накакасинамсиквоси, накратко наричана Сийчето, слязоха на перона в Лисабон и отсъствието на техните скъпи приятелки ги обезпокои. Още по-обезпокоени станаха, като научиха не след дълго, че няма хотел, няма знойни красавци, а от румсървиса и другите удоволствия на цивилизацията и хабер си няма.

Безумния план на доните Доня и Дафодилия беше единственото, за което оставаше да се захванат, затова те набързо преровиха дамските си чантички и изсипаха в купа със съставки за божествения козметичен елексир сноп косми от черна котка, нокът от невестулка и още няколко бутилки замразена кърма от старите запаси на Сеньора Хапка.

Вбесената до краен предел мултиагентка на световното разузнаване Как`Силия, напоследък подвизаваща се под поредния псевдоним Сийчето, бълваше огън и жупел. Кръвно обидена от позорното си изпадане на дъното на класацията на дон Волфио, тя скърцаше ядно със зъби и кроеше пъклени планове за отмъщение. Даже щастливата вест за новата седемцифрена сума, постъпила в един от тайните й швейцарски влогове не успя да потуши бурята, бушуваща в гърдите й (Ах! Какви гърди!!!!). Припомнайки си бурната младост по време на пътуването с Ориент Експрес, когато спечели първия си милион в зелено (а тогава това бяха пари, ех, колко много пари!) под псевдонима Мата Хари, както и ловкото измъкване от ръцете на врага, накисвайки онази дрогирана холандска пачавра (която увисна в крайна сметка на въжето вместо нея, докато оригиналът оргазмуваше на един екзотичен остров), тя успя да се докопа и изтъргува на международния шпионски търг ценна информация (баси дългото изречение, забравих му началото, а вие?). Този път печелившия билет изтегли японската Якудза. Какво мислеха да правят с въпросната информация, нея изобщо не я интересуваше. Въпросът на въпросите беше как по-мъчително да си отмъсти на причинителите на въпросните й страдания. Отмъщението за доня Дона беше ясно - рязане на плитките и подменяне на снимката й в каталога на дон Волфио с актуалния й вариант. За доня Дафодилия какво по-ужасно наказание, освен открадването на плетката й. Елементарно, Уотсън!
Но най-голямо удовлетворетие й донесоха кроежите на отмъщението на самия дон Волфио. Отдавна запозната с личните му сексуални предпочитания към невръстни девици, тя започна работа по подготовката на една такава, с която смяташе да го дари послучай банкета, който той мислеше да даде с откраднатите проценти от заслужения хонорар на доните в перфектната комбинация за доене на пощръклели пръчове.

      Ха, тъз как Сийка наистина може да е кака на дон Волф, щом и са привижда такваз просткомунистическа и просттоталитарна думичка банкет. Туй не беше ли встрани от пътя. Дон Волф е виждал банкет за осми март на 150 работнички плюс директора и партийния, ама те си бяха баш пръчове. Сега иде реч за фирмено парти.
    Дона Сийка са тръшка, чи била изпаднала в класациятя. Ама тя никога не е била В класацията. Пък доня Дона си сменила имиджа. Само дет дон Волф е учил за САВЕ ПИКЧЪРС АС.
    Добре че тез дони не ги е обещавал на европчани, че току виш докат странстват по въздух, суша и море, някой си познал изгората.

- Класацийки, а, дон Волфио? Ябълки, "За най-красивата", едно-друго, а? - усмихна се Секстетинда.

Почитаемите дони бяха забравили да погледнат в багажното отделение на влака като пристигнаха.
Там спеше тайно една пътничка на черно свряна между куфарите.
Понеже влака вече беше спрял и постоянното друсане, причина за съня на пътничката, също спря, то дамата взе да размърдва телеса в бавния процес на събуждане.
Не беше лесно да пътуваш на черно, между куфари и то на таз достолепна възраст. Защото нашата дама беше на почитаема възраст от 50 и кво те интересува години (вече не помнеше колко пъти по 10 вече празнуваше 50-тия си юбилей, но това не е тема на нашия разказ).
Дамата се наричаше Лушеринда душ Албиня и беше много добра познайница на нашите начални героини. Беше ги подслушала тайно, докато приготвяха багажериите и се стягаха да превземат Европата.
Ех, таз Европа! Младостта на доня Лушеринда мина по пансиони из разни малки градчета-държавички (по-точно би било определението малки херцогства) и редовно посещаваше едно в забягванията си през уикендите заведенията на селата покрай Шенген. Ех, младост!
Сега трепкаше от радост, че ще може да види тез отдавна забравени местности и да се порадва пак на луд живот.
Тя имаше и една малка изненада за останалата група от дамите. Знаеше, че хич ги няма финансово, затова беше натъкнала в цицокрепа няколко ВИЗА карти, с коит можеха да си платят нощувките, закуските и всички СПА удоволствия на 5звездния хотел в Лисабон.
Само да можеше да ги открие, пустите му дони, из тоз Лисабон...

    Усмивката на доня Секстет въобще не предразполага към мисли за фюююююююют - дълги влакови свирки. По скоро предразполага към доживотна импотентност.