След като цяла нощ Джедей Кокочев се отдавал на мокри сънища , съдържащи кръшни бабиейроси, той се отдаде на действията съпътстващи сутрешния му тоалет. В хотелчето му се бяха настанили вече няколко от старите му познайнички, но той бе сигурен, че ще се появят и още. След малко забеляза, че стаите им са празни. Къде ли са се шляли цяла нощ? Изведнъж страхът се всели в душата му. Да не би да са пострадали или пък да им се е случила друга неприятност. Улиците бяха станали размирни през последните години и стариятхотелиер се притесняваше.
- Публикувана: 9 ян. 2007, 17:11 ч.
- Последно мнение: 17 фев. 2007, 17:25 ч.
Бабиейроси - напред към Европа!
- Ще взема да го изпробвам пак тоя сапун, - закани се Секстетинда, - само да прибера мъжо и детето.
Любослав звучи като ЛИСАбон. Дааа, почти същото е. Сигурно доня Анджелика е родила на път за Лисабон или в Лисабон. Това май беше в Портокалското царство. Да, лисаБОН е столицата на Портокалия. Да е живо и здраво отрочето на доня Анджелика, да я гледа и търпи даже когато остарее, изкуфее и корозира /или склерозира/. Да стане умно като майка си.
Доня Доно,мари!Януари или май?
Лорета Морено го беше ударила зверски на купон.Не се бяха доуточнили колко време ще се шляят из Европейско,и тя като една отвързана коза бързаше да навакса.Мдам...трупаше спомени...да има ,кат' остарее,да разказва на внуците....Ами естествено,че пак е пропуснала новината!
Лорета Морено го беше ударила зверски на купон.Не се бяха доуточнили колко време ще се шляят из Европейско,и тя като една отвързана коза бързаше да навакса.Мдам...трупаше спомени...да има ,кат' остарее,да разказва на внуците....Ами естествено,че пак е пропуснала новината!
- Малиииии, таз коза, кво се е разраждала на дърти години... тц, тц, тц... - завистливо и злобно си мърмореше доня Как`Силия, на която беше забранено с президентски указ да оставя поколение след себе си, с цел да не съсипва генофонда на човечеството. За по-сигурно й бяха имплантирали една шашка динамит, ей тъй, за всеки случай, ако някой се натряска чак дотам, та да я пожелае. Твърде малко вероятна възможност, но пък мъжете на кво ли не са способни за едното чукане... - Ама кво пък, да й е живо и здраво козлето виторого и да надмине майка си и по хубост, и по акъл, че кой го знае татко му кой кубински развейпрах е...
- Ах, казах им аз, казах им, че това развяване на г.с. насам-натам така ще свърши! - злорадо хихикаше Секстетинда, докато се опитваше да се прилепи към всенародните празници по случай новината на доня Анхелина.
Самата Анхелина пет пари не даваше за злобните подмятания.
Самата Анхелина пет пари не даваше за злобните подмятания.
ДоНя Ламелиндиня пръхтеше като парен влак, защото мъкнеше нещо обемисто, бяло и почти пухкаво! Що е то няма да стане ясно в тази част от повествованието, но важното тук е да се отбележи, че напоследък Ламиня съвсем се беше раздвоила, без да спира да яде разбира се! Тъгуваше по другата си приятелка Василинда, която водеше неравна битва с вирусите на междугалактическото пространство.
След като изтресе пуФкавият пакетоподобен багаж току до главата на Алмунадиня, ламята намигна шеговито на Ангелинита и мигом се запъти към хладилника, да си подложи малко сладко.
На вратата на хладилника висеше бележка, със следния текст:
Патагонски, марсиански или прастаро южноафриканско наречие? 
Силно развитите до скоро полиглотски гени на Ламелинда се свиха, безпомощни и покрусени от срам! Що е то - сигур ще стане дума в четиритомен трактат със заглавие: Размишления (на полугладно) за едно писание, висящо на хладилника у нас!
***
След като изтресе пуФкавият пакетоподобен багаж току до главата на Алмунадиня, ламята намигна шеговито на Ангелинита и мигом се запъти към хладилника, да си подложи малко сладко.
На вратата на хладилника висеше бележка, със следния текст:
Секстетиндита, шъ остани ли лапиту живу у тъз жилязнъ хваткъ, мари? 
Силно развитите до скоро полиглотски гени на Ламелинда се свиха, безпомощни и покрусени от срам! Що е то - сигур ще стане дума в четиритомен трактат със заглавие: Размишления (на полугладно) за едно писание, висящо на хладилника у нас!***
Въх - измърмори доня НеРижа - кога успя и да роди пустата му Анхелина! Кога беше бременна, кога роди...
Доня НеРижа с носталгия мислеше за анти-бебе мерките, които взимаха едно време. Явно чадърът на Анхелина не я беше опазил, щом беше стигнала до такъв положителен резултат.
Доня НеРижа въздъхна тежко и пак заблея мисъл колко щеше да е хубаво да извади вече и последните си два зъба, вместо постоянно да се мъкне при селския зъболекар, и да ги замени с едно хубаво чене (оня ден на гробищата си намери таман две, запазенки като нови, все едното щеше да й свърши работа).
Доня НеРижа с носталгия мислеше за анти-бебе мерките, които взимаха едно време. Явно чадърът на Анхелина не я беше опазил, щом беше стигнала до такъв положителен резултат.
Доня НеРижа въздъхна тежко и пак заблея мисъл колко щеше да е хубаво да извади вече и последните си два зъба, вместо постоянно да се мъкне при селския зъболекар, и да ги замени с едно хубаво чене (оня ден на гробищата си намери таман две, запазенки като нови, все едното щеше да й свърши работа).
X
Реклама