Има ли връзка успешното кърмене с политиката в родилното (за София)?

Темата е интересна, макар че според мен просто няма нужда да се доказва връзката между порядките в родилния дом и отражението върху кърменето - цялата програма на УНИЦЕФ с 10 стъпки за насърчаване на кърменето и приза Болници-приятели на бебета е изградена именно върху многобройните доказателства за това колко е важна атмосферата и препоръките в първите дни за началото и успеха на кърменето като цяло.
Иначе за протокола - баткото е роден в МД преди 7г, дадоха ми го на втория час, добавка не е получавал никога (виж, вода пиеше като змей, тогава нямаше кой да ми каже, че няма нужда), така и не получих рагади, независимо че е със силно изразена къса юздичка. Нещата се прецакаха на по-късен етап - след първия месец - поради тотална липса на информация за това че е нормално гърдите да омекват и че детето трябва да се храни, когато е гладно, а не под час.
Дребната е родена в Окръжна - дадоха ми я чак 12ч по-късно, което аз отчитам като фатално по отношение на сериозните ми проблеми с рагадите целия първи месец. Добавки и вода не е получавала - не са ми предлагали, а и аз си бях подкована, така че се справих. Обаче ако ми беше първо дете и бях по-незапозната и мъничко по-немотивирана, нямаше да издържа на болките (даже и след всичко прочетено бях готова да се откажа неведнъж, просто беше нечовешко!).
Така че моят извод е - винаги на първо място е мотивацията и желанието на майката. Но непосредствено след това идва подкрепата от първите часове, защото тогава се залагат условията за трудностите - а винаги е по-лесно и разумно да се избягват проблемите, отколкото да се преодоляват.

Не съм от София, но си позволявам да се включа (без да гласувам).
Двете си деца родих в различни болници. Нито в едната, нито в другата ми показаха как да кърмя. И в двете болници даваха на децата ми адаптирано мляко (и то - без да са ме питали.) Това за мен има следното обяснение - натъпкват ги с адапте, за да могат да качат повече гр и да ни изпишат по-бързо.
   Изключение прави само един доктор, който ме прие в друга болница да ме лекува след усложнението, което получих след раждането. Та на него дължа възстановяването на лактацията след 10-дневен престой, 42 градуса т-ра и сепсис.
    Благодаря Ви, д-р Попов!     
    Та по темата - смятам че ако майката има желание да кърми, ще кърми въпреки всичко! Няма значение къде е родила!

И аз си мисля, че ако съм убедена че искам да кърмя, едва ли ще ме разубеди някой. Раждала съм два пъти в Шейново и веднъж във втора градска. Общо взето хората там няма да ти обяснят ако не ги попиташ. Но пък след като си решил да ставаш родител, е нормално да се интересуваш малко повече и да дадеш най-доброто на детето си. Не мога да обвинявам болниците и персонала им,че не насърчават кърменето. То е все едно да ми кажат как да възпитавам детето си и ако не го направят, да бъда недоволна... Надявам се някой поне да ме е разбрал, малко объркано стана...  

Сина си раждах в провинцията, много отдавна , няма да обяснявам как беше.
Дъщеря ми родих в Св.София, по мое настояване ми я донесоха на 4-я час след раждането. Не получих особено много напътствия (не ми и трябваха но не е там въпроса). В интерес на истината се раздаваха бутилки с добавка, акушерката питаше кой иска и даваше. Шише с вода винаги се носеше в количката на бебетата.
В интерес на истината ако нямах инфо от тук нямаше да се справя нито с хиперлактацията, нито щях да съм спокойна от омекналите гърди след това.
Има значение желанието на майката, помощта от акушерките и политиката на болницата.

За да е обективна анкетата (по-точно резултатите от нея) трябва да я пуснеш в друг форум - тук влизат почти изключително само кърмачки.
А иначе - раждах в Шейново и въпреки идиотската им политика кърмя. Яко. Но това е благодарение на форума!

Мами, аз раждах в Света София. Там на 2-ри етаж даваха бебетата под час за хранене. На 5ти водеха бебетата в 6 сутрин и ги вземаха в 12 вечер. Всеки път даваха добавки и вода. Аз лежах 5 нощи там. Първата в интензивното дори не ми казаха как е детето. на втория вече на 5-ти етаж (води се ВИП) ми донесаха детето чак на обяд - демек към 30 часа след раждането. Бяха му давали добавка, а и нощем им даваха в 3 също. От 4-5 акушерки само една ми обясни за кърменето и се притесняваше с мен за бучките и ме разхождаше на ел.помпа да се цедя. Другите казваха, че всичко е наред и ми бутаха шишето с АМ. Кърмих месец и половина след това и трябваше да спра - това е друга история... Не виждам обаче как тея квачки биха стимулирали майките да кърмят, като и те не бяха много наясно.

Само не разбирам защо някой трябва да те стимулира да кърмиш. Ако имаш желание и положиш усилия, ще кърмиш. Ако нямаш особена воля, ще намериш оправдания.
Аз родих и двете си деца в "Св. София". След секцио знаете кога ви дават бебето. Значи, първия път (преди 6години) само попитах как става, помогна ми една докторка да засуче правилно и това беше. Сега, преди 11 месеца, също никой не се е натискал да ме ограмотява. Ако имам въпроси - питам, ако и те не знаят- има литература, Интернет. И така, още си кърмя.

Разбира се, че може всеки да се включи. Написах, че е за София именно, защото не знам какви родилни домове има в другите градове, за да ги посоча в анкетата.
Конкретният повод за темата ми е една нова майка с малка прекрассна дъщеричка, която още в родлното храни с адаптирано от шише, а ражда в реномирана частна клиника и бая са се изръсили за което. Как да убедиш такъв човек че е по-добре да остави детето да пореве и да погладува, но да премине изцяло на кърма вместо през няколко часа да дава биберона с АМ?

Е, то е невъзможно поименно да се обхванат всички РД в страната...
Вариантите

Раждах в частна клиника и кърмя/кърмих/имам намерние да кърмя дълго (повече от 6 мес, по-възможност 1 год)
Раждах в частна клиника и не кърмя/кърмих кратко или кърмя, но дохранвам
Раждах в държавна болница и кърмя/кърмих/имам намерние да кърмя дълго (повече от 6 мес, по-възможност 1 год)
Раждах в държавна болница и  не кърмя/кърмих кратко или кърмя, но дохранвам
Раждах в държавна Болница Приятел на Бебето и кърмя/кърмих/имам намерние да кърмя дълго (повече от 6 мес, по-възможност 1 год)
Раждах в държавна Болница Приятел на Бебето и  не кърмя/кърмих кратко или кърмя, но дохранвам

са достатъчни

Аз раждах в Св. София и мога да кажа, че има огромна разлика между обикновените и ВИП стаите - най-вече в отношението.
В обикновените стаи си взимаш бебето под час, дават ти подсладена вода и АМ и никой не се интересува кърмиш ли и как се справяш. Трябва специално да ги помолиш да ти покажат и го правят с такава неохота, като че ли им идваш вповече.
Разбира се ако искаш бебето да стои при теб няма проблем, ако искаш също може да не му даваш водата и АМ, както правех аз, но само благодарение на информацията, която имах предварително, а колко майки го правят и разчитат на съветите, които ще получат от там?
Във ВИП стаите обратно - насърчават те да кърмиш и бебенцето да стои при теб. Питат дали имаш нужда от нещо, проверяват как се поставяш бебето на гърдата. Аз лично бях втрещена от тази разлика.
Преди да родя бях убедена, че ще кърмя. Имах някаква информация по въпроса, но не съм и очаквала трудностите, които имах впоследствие. Доста глупаво, но си мислех, че щом това е природен рефлекс - бебето се ражда, ти го слагаш на гърдата и то започва да суче - изживях голям шок като разбрах, че не е така и нито знаех как да го сложа на гърдата, нито как да го накарам да суче.
Та си мисля колко по-лесно щеше да бъде ако имаше кой да ми помогне и покаже и определено смятам, че много повече майки щяха да кърмят децата си ако в родилните домове политиката беше друга.
Кърменето е въпрос на личен избор, но и личният избор е въпрос на достатъчно информация. 

Но в този си вид наистина анкетата ще е по-удачна за Майките

Опция едно, но в никакъв случай не мога да кажа, че в болницата са ме стимулирали, единственото беше моята непоколебима вяра, че аз ще кърмя при всички обстоятелства, благодарна съм само на една от акушерките във ВИП-а, която ме изцеди на ръка щом ми слезе кърмата, буците бяха огромни и адски болезнени, ако не беше тя нямаше да мога да се справя, та огромно мерси на тази мила женица...иначе само и единствено този форум ме е насърчавал и мотивирал, та до ден днешен, не на последно място огромната ми решителност да се боря с бучки, рагади, недоспиване /до ден днешен/, преодоляване на срама от кърменето на публично място и най-вече на родата.

Раждах в Шейново и кърмих 15 месеца. Между двете части на изречението няма никаква връзка, там упорито предлагаха адаптирано мляко. Даже на всяка врата на детското отделение имаше реклама на Фризолак. Сестрата от интензивно бебешко ме гледаше като изтребител, когато я помолих след седмица изцеждане и изхвърляне на млякото да ми стерилизира помпата. Само дето не ме наби.
Иначе на втория ден след раждането дойде един лекар, който ни каза да се изцеждаме. На петия-шестия ден мина една сестра, перна едно от момичетата по втвърдения бюст и каза "това да не го виждам повече".
В интерес на истината имаше и една друга сестра, Катя, която една цяла вечер се занимава с това да помогне на едно момиче да се изцеди; беше много мила.

Много съм изненадана, от това което е писала Rumya. Аз също раждах в Майчин дом, но по естествен начин - не секцио и отношението към кърменето при нас беше много по-различно, казваха ни да кърмим винаги, когато бебето се разплаче. Даваха добавки, ако майката настоява, че няма кърма или бебето не иска да суче, но никой не ни преследваше със шишетата.  2 часа след раждането ни показаха как да сложим бебето на гърда и провериха дали има сукателен рефлес. Не бих казала, че съветите бяха много правилни, но все е нещо.
Аз все още кърмя.

"Има ли връзка успешното кърмене с политиката в родилното?"
- има и връзка и значение, но не за всеки. Работата е там, че особено първескините, които не са подготвени да се вслушват във вътрешния си глас и са готови думите на акушерки и лекари да не мерят и не поемат други критики и съвети, в повечето случаи срещат трудности с кърменето.   Дори информирани люде ( визирам себе си     ) могат да срещнат съпротива при даване на съвети към начинаещи кърмачки, уви .
Моя приятелка роди пред три дена в Св. София. И ме потресе с разказа си, как акушерката насила бутнала шишето с АМ в устата на бебето й. Защото било гладно ( а то кротко си спяло ) и грубиянски го събудила, за да си изпие добавката. Мале , защо не ми се беше случило на мен такова нещо, на какво щях да я направя

Първата си щерка раждах в Шейново . Имах проблеми с кърменето, за които се терзаех много и се измъчвах още повече. Кърмих я само 6 месеца, поради неинформираност, не можах да се справя с някой проблеми ( създадени ми от личните педиатри ).
Втората щерка - в Св. София. Нямах никакви по-сериозни проблеми с лактацията, нито пък със себе си В родилното ми дадоха бебето да си седи до мен. Само дето ми се караха, че я държа в леглото си ( не им се връзвах, изобщо ).
Все още се кърмим с малчуганката.