Един парично-любовен въпрос

  • 3 382
  • 94
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 9 990
Все пак темата май не е за този фонд главно.Със или без него, таен или явен, до колко можем сами да длачим влака ThinkingЗащото, когато се създава семейство е ясно-в добро и в лошо-бла-бла, двамата градят някакво бъдеще, делят грижи и финанси и т.н.Но не живеем под похлупак и случки се случват.По каквато и да е причина, глупава или сериозна, реазводите, разделите, нещастните случаи са факт. ConfusedСъздадени са и деца обаче.Тогава?На къде-при мама и тате, ако може, ами ако не може? Confused

# 46
  • София
  • Мнения: 2 271
В момента съм зависима, защото той работи и изкарва парите, с които живеем и отглеждаме детето си. Но по принцип не съм зависима, защото, ако се наложи (не дай си Боже  Praynig) мога да работя работа, която да издържа семейството.

# 47
  • София
  • Мнения: 4 867
това да си купя нещо с пари от заплатата не го приемам като личен фонд. всеки от нас си държи парите от заплатата в сметка и ги разпределяме в крачка: този месец се случи аз да платя част от сметките, другите още не са дошли - ще ги плати който може. при пазаруване решаваме в крачка кой да плати на касата. бензина в колата си го сипвам аз, освен ако съпругът ми не реши да ми закара колата на автомивка и да я напълни междувременно. дрехи и козметика всеки си купува според нуждите. разходите по децата също ти покриваме заедно, без да мерим кой колко...
в последната седмица преди заплата правим изравняване на сметките: който е останал с повече пари покрива оставащите големи разходи. често единият тегли пари в брой, за да даде на другия...
спестени лични пари е добре да има всеки, но при нас спестяването си остава невъзможно.

# 48
  • Мнения: 99
В добро и лошо бла-бла-бла, целувка, прегръдка, глътка шампанско.... kiss
А на развода не може да се гледате  fight.... Тоя филм сме го гледали...

# 49
  • Мнения: 99
това да си купя нещо с пари от заплатата не го приемам като личен фонд. всеки от нас си държи парите от заплатата в сметка и ги разпределяме в крачка: този месец се случи аз да платя част от сметките, другите още не са дошли - ще ги плати който може. при пазаруване решаваме в крачка кой да плати на касата. бензина в колата си го сипвам аз, освен ако съпругът ми не реши да ми закара колата на автомивка и да я напълни междувременно. дрехи и козметика всеки си купува според нуждите. разходите по децата също ти покриваме заедно, без да мерим кой колко...
в последната седмица преди заплата правим изравняване на сметките: който е останал с повече пари покрива оставащите големи разходи. често единият тегли пари в брой, за да даде на другия...
спестени лични пари е добре да има всеки, но при нас спестяването си остава невъзможно.
Янита обяснила си го все едно от мое име  Hug, само без това за децата (още нямаме), но договорката ни е същата.

# 50
  • Мнения: 9 990
Абе аз ли не разбирам, или темата се омеша, малко ми е мозъка в момента Blush та насочете ме, моля...
Та-темата май не е как разпределяме благата докато сме заедно...и кой чия заплата харчи, къде си държи парите и т.н...

# 51
  • Мнения: 4 737
Тц, не е Simple Smile Ама свобода на словото, какво да правиш Wink

# 52
  • София
  • Мнения: 4 867
Абе аз ли не разбирам, или темата се омеша, малко ми е мозъка в момента Blush та насочете ме, моля...
Та-темата май не е как разпределяме благата докато сме заедно...и кой чия заплата харчи, къде си държи парите и т.н...

абе разбрахме се, ама не ни стиска да кажем, че ако останем без партньор, няма да можем да се справим.  Embarassed затова говорим за това как се справяме...сега.
финансово ще оцелея макар и не с настоящия стандарт. най-напред обаче ще трябва да оцелея емоционално/любовно...

# 53
  • Мнения: 1 446
Тайният ми фонд е в банката, в която работи той - едва ли може да се нарече много таен.

Начинът ни на живот много прилича на този на Диди Великова, което според мен е чудесно. Работя на няколко места, имам месеци, в които доходът ми е много висок, в други - нормален. Но непрекъснато съм на временни договори, така че трябва да имам възможност да се погрижа за себе си. Това какво ще вечерям не зависи от парите, които ще взема този месец - т.е. ще ям картофи и при 1000 лева заплата, и при 500.

Но съм благодарна на мъжо, че ме кара да се чувствам спокойна, което ми дава възможност да се концентрирам в работата си.

# 54
  • Мнения: 488
В сегашната ситуация аз печеля повече пари от него. Мисля, че бих могла да се издържам сама с детето, дано да не се наложи. Трудно ще ми е, но ще започна да почеля повече, ще си търся по-добра работа и т.н.
Факт е, че всъщност мъжът ми си харчи заплатата почти само за себе си и колата  #Cussing out, с изключение на едно-две пазарувания за вкъщи месечно. Това понякога ме навежда на мисълта, защо аджеба, трябва да работи, по-добре да си стои вкъщи, така няма да има заплата, но няма да има и разходи... сметката е едно към едно  Thinking
Таен фонд нямам, сега харча всичко  Embarassed и изплащам кредит. Преди 3 години аз събрах всички пари необходими за сватбата ни, и живеехме почти цяла година с неговите доходи. Така че ако се наложи, мога да спестявам... но трябва още повече да печеля  Mr. Green

# 55
  • София
  • Мнения: 2 061
Пенелопа, разбирам много добре за какво става въпрос. Бъдещето е неясно, ама нали сами си избираме съпрузите и никой на сила не ни е омъжил за тях....К'ви са тия работи, тогава? и защо трябва да мислим за такива неща.
Мисля, че ясно изразих моето мнение по въпроса - мога да се справя и сама, ако се наложи. Слава богу, не се налага! А и по отношение на личните фондове - не ми стана ясно защо някои жени мислят, че едва ли не ако нямат т.нар. "собствен фонд" ще им се налага да искат непрекъснато пари, дори за едно червило?! Те мъжете сами се сещат, стига да сте "жени на място"!
това да си купя нещо с пари от заплатата не го приемам като личен фонд. всеки от нас си държи парите от заплатата в сметка и ги разпределяме в крачка: този месец се случи аз да платя част от сметките, другите още не са дошли - ще ги плати който може. при пазаруване решаваме в крачка кой да плати на касата. бензина в колата си го сипвам аз, освен ако съпругът ми не реши да ми закара колата на автомивка и да я напълни междувременно. дрехи и козметика всеки си купува според нуждите. разходите по децата също ти покриваме заедно, без да мерим кой колко...
в последната седмица преди заплата правим изравняване на сметките: който е останал с повече пари покрива оставащите големи разходи. често единият тегли пари в брой, за да даде на другия...
PeaceТака сме и ние, с доуточнението, че мъжо печели повече. Не смятаме кой какво е дал. То иначе ще стане ега ти брака! ooooh!

# 56
  • Мнения: 9 990
Пенелопа, разбирам много добре за какво става въпрос. Бъдещето е неясно, ама нали сами си избираме съпрузите и никой на сила не ни е омъжил за тях....К'ви са тия работи, тогава? и защо трябва да мислим за такива неща.
Мисля, че ясно изразих моето мнение по въпроса - мога да се справя и сама, ако се наложи. Слава богу, не се налага! А и по отношение на личните фондове - не ми стана ясно защо някои жени мислят, че едва ли не ако нямат т.нар. "собствен фонд" ще им се налага да искат непрекъснато пари, дори за едно червило?! Те мъжете сами се сещат, стига да сте "жени на място"!.......................

Не е точно така.Така е в твоето семейство.Ако отвориш обаче и прочетеш при родителите, отглеждащи сами децата си-ще се замислиш.Какво значи-избираме си ги-да, обаче и обстоятелствата се променят, и хората...И да, много мъже не само, че не се сещат, ами и не разрешават някои видове покупки....нищо, че сами са си ги избрали, те рогата са си показали след това...Да не говорим за джобни пари.Имам приятелка, която всеки ден се моли за 2 лв на мъжа си... Tiredама хайде-много се отплеснахме...

# 57
  • София
  • Мнения: 2 061
Ох, наистина се отплесваме, ама.....Жените са интуитивни същества и мисля, че улавят всеки сигнал за евентуална опасност...Имам предвид такива навици на мъжете. Просто, много жени се оставят на течението и решават, че "е време да се омъжат" и ...след това имат проблеми с подобни изпълнения.
Съгласна съм, че има много тежки ситуации и много жени са принудени да издържат сами децата си. За това и казвам, че трябва да вярваме в себе си и да се усъвършенстваме непрекъснато. Ако любовта е спътник в живота ни и имаме един прекрасен, любящ съпруг до себе си, който на всичкото отгоре се грижи добре за нас - това е чудесно. Аз съм щастливка, но съм се потрудила за това и съм внимавала много при избора.
А животът е нещо странно, поднася изненади - това е така! #CrazyВажното е, че зная и вярвам, че мога да се оправя и сама. Освен това и мъжо знае, че ако се стигне до там и аз мога да издържам семейството, така че.....
Просто не мога да се примиря с мисълта, че хем ще сме семейство, хем ще си гледаме всеки в собствена посока....Това не е истинско семейство....По моите разбирания, де! Confused

# 58
  • Мнения: 2 556
Мъжът може да е перфектен години наред и да не дава никакви индикации за проблем и после да се олее отведнъж. Мъжете просто не вървят с гаранционна карта, както и жените. Иначе всичко щеше да бъде наред.  Mr. Green И в най-щастливия брак човек винаги трябва да си има едно наум, не защото нон стоп се ослушва мъжът му да не кръшне или нещо подобно,  а защото идеални неща няма и както се казва, никой не знае какво му е писано. Това малко встрани от темата го казвам...

# 59
  • Мнения: 4 555
Зависима съм, да. И тази мисъл доста ми тежи. Опитвам се да направя нещо по въпроса, но за сега имам променлив успех.

Общи условия

Активация на акаунт