Децата и кражбата

приеми, че децата не са преброили парите правилно - все пак липсва сума, която се изразява в една банкнота, не в няколко - и занапред имай едно наум.

Сумата е точна, защото преди това ги бяхме броили заедно.

  Ако си сигурна,че може би това момче е бръкнало където не трябва-Да трябва да поговориш с майка му.Но пък не изключвай вероятността и синът ти да ги е взел и да не ти е казал.

оттук следва, че ти си знаела за сумата от думите на сина ти. не знаех, че и ти си ги броила.

аз лично не бих повдигала въпроса, ако не съм сигурна кой е виновен. нали не очакваш, че който е имал смелостта да открадне изведнъж ще си признае. а можеш много да навредиш, ако несправедливо обвиниш някого.
ако толкова се съмняваш в съседските деца, покани ги на гости и остави пари на достъпно място като наблюдаваш поведението им. и обясни на сина си, че най-малкото е нетактично да се броят пари пред гости.

Янита правилно те е посъветвала да поставиш капан. Подобен случай имах преди година-две, но бях сигурна че липсите възникват след посещение на точно определено дете (просто беше само). Първият път не повдигнах въпроса, но при следващо тяхно гости бях оставила небрежно на видимо място пари. След тръгването на гостите парите бяха намалели. Тогава казах на майката. Изрично подчертах, че не желая тези пари да ми се връщат, че не желая да злепоставям детето и затова няма да говоря с него и че сигналът ми е просто да имат едно на ум. Родителите ми бяха благодарни. Дъщерята видимо промени отношението си към нас.

В моя случай не съжалявам, че го направих, но знай, че има потенциална възможност да си развалиш отношенията с родителите на тези деца, които може и да не приемат версията, че техните деца крадат.

Незнаеш ли точно колко пари имаше в касичката?
Аз небих говорила с родителите, ако не съм сигурна че парите са откраднати.

Много ясно, че не бих повдигала въпроса, ако не съм сигурна.Ето, че вече трети ден аз не съм направила нищо, защото все пак има вероятност парите да са паднали и да ги открия.Ясно ми е също и че бих наранила, ако обвиня несправедливо.Затова и не го правя.
А за сина ми - обясних му, да не прави така, но... след дъжд - качулка както се казва.
А с това, исках да кажа, че разбрах за случая след това.Ако бях видяла, че взима касичката за да ги броят, нямаше да му разреша.

Аз бих направила опит да поканя детето отново и да има някаква дребна сума наоколо. Ако нещо изчезне отново, тогава вече да говоря с родителите!

Тази ситуация е много деликатна. Ако детето е малко примерно под 7 години много-много не е наясно, но по - големи деца знаят отлично, че в чужда къща парите, които открият не са късметче...   Дано не ми се налага да попадам в нито една от двете ситуации. Иначе гледам да имат децата ми винаги джобни и да не ги лишавам, доколкото мога, обяснявам причината, когато нещо не може да се купи. Парите изкушават всички, за жалост и децата...

Дали все пак не е възможно някое др. дете да ги е видяло /витрината в хола е прозрачна/ и да ги е взело?
Не бих повдигнала въпроса, ако не съм абсолютно сигурна - това е тежко обвинение.

И аз мислех за този вариант, но .............незнам.................много е деликатно .Представяте ли си ако не е виновно детето, наистина това си е тежко обвинение за родителите.От друга страна -ако е тяхното дете- много полезно за самото него ще бъде да говориш.Просто обмисли предварително и ако се убедиш , че е точно това детенце - поговори с родителите му, те ще са ти благодарни някой ден , независимо от първата им реакция.Успех

Имате ли в стаята с витрината компютър? Защо "случайно" и невинно не подметнеш на тези деца като дойдат на гости, че камерата на пс-то (даже и да няма такава) е работила и е заснела всичко.Следи за реакцията им и ако искат да споделят нещо с теб им обещай да го запазиш в тайна.

В тази възраст нерядко децата посягат на чужди пари.
На твое място не бих говорила с родителите, без да съм сигурна във вината на детето. И капан едва ли ще подготвя. По-скоро забравям за парите и ставам по-наблюдателна. Истината ще излезе на яве, ако случката се повтори.
Бих повишила вниманието си и към своето дете обаче...  

Защо трябва да решаваме, че именно тези деца са крадците? 

Биляна 69 направо ме разби с този детективски метод В смисъл?Изключено е сина ми да си ги е взел.Това са си негови пари, които той харчи както намери за добре.Сега събира за скутер например, но изведнъж решава, че ще си купи количка с дистанционно или някаква друга глупост, която имаме в къщи, но точно такава (според него) нямаме.Решава и си купува.Оставили сме го сам да си разпределя спестяванията.Изключено е да открадне от себе си.
Момичета аз също няма да кажа на майката, особено при колебания дали това е така.Пуснах темата, за да разбера правилно ли е да си замълчиш или трябва да кажеш на родителите.

В случай, че имаш безспорни доказателства, трябва да им кажеш. Иначе си отваряй очите и това е.

След като сте имали след това на гости повече деца, никога не може да си сигурна кой какво. Аз не бих бързала да говоря с родителите, просто наистина не бих могла да съм сигурна.
Освен това - основното, което бих направила, е да обясня на сина си, че пари така не се развяват, не се броят и прочие с другите деца, пазят се на определено място, където другите деца и гости нямат достъп - нормални предпазни мерки, не чак мания, но все пак да знае, че някои деца може да нямат толкова пари, да му завидят или много да искат нещо да си купят и да не осъзнават, че да се краде е лошо.
Не бих залагала капани и не бих се вживявала в детективски дейности, а бих учила детето си на предпазливост.

Спомням си времето когато ходехме на детска градина с по-малката си сестра.
Веднъж тя беше болна и си остана в къщи , а аз отидох в детската градина.
На 5 години бях и с детския си акъл реших спонтанно да взема играчка за сестра ми за да я зарадвам. Помня много добре - беше някакъв детайл от конструктор. Бях го стиснала в ръчичката и много гордо го поднесох на сестра си в присъствието на майка.
Последва разпит, обяснения и майка ми заключи: "Утре отиваш при госпожата /другарката беше тогава/ и връщаш играчката! Тя не е твоя."
Какво да Ви кажа, през живота си не съм и помисляла да взема нещо чуждо. Не знам, този разговор ли само повлия, ако и да не е, със сигурност майчето ми даде правилната посока.
Споделям този случай, надявайки се да е от полза за майките на по-малки деца. И сега се сещам какъв срам изпитах след този разговор.
По конкретната тема, мисля, че не може да бъдеш сигурна, кое точно дете е взело парите.
Имай едно наум и говори със сина си.
 

Абсолютно същото бих направила и аз 
При положение, че не съм сигурна, бих заложила "капан", за да се уверя, и чак тогава бих говорила с родителите му

Ето, че случката се повтори.
Изваждах си рестото от джобовете и парите -12 лв. на банкноти и др. монети, ги оставих на бара.Излизахме малко по-късно и аз прибрах само монетите за вафли от магазина и други такива дребни неща.След това момченцето дойде да си играят със сина ми, а аз с малкия излязохме навън.Сетих се за парите едва на другия ден, когато пак бях тръгнала до магазина.Разпитах домашните дали някой не ги е взел, обаче  -  ъ-ъ.
И това е то.Не съм си поставяла за цел да следя, даже ги бях забравила парите, че са там.Прерових и джобовете на дрехите си, обаче няма нищо.Какво да правя сега?Толкова ми е неудобно да разговарям с майката.Сигурно няма да мога.Да пробвам ли пак?Този път умишлено да сложа 2 лева примерно и да видя дали ще изчезнат.

 Направи експеримента, за да си напълно сигурна! Ако се потвърди, мисля че трябва да говориш с родителите, за да се вземат навреме мерки. Сигурно ще ти бъде трудно, има шанс да си развалите отношенията, но...Успех!

Ако нямаш намерение да говориш с майката на детето, повече експерименти не са ти нужни. Просто внимавай кое къде държиш и в непринуден разговор пред съответното дете спомени, че от къщата изчезват неща (само ще се сети, че вече знаеш и вероятно няма да повтори у вас).
Ако ще говориш (вече май го бях писала от личен опит) подчертай, че не желаеш да ти се връщат парите и не желаеш темата да се обсъжда пред детето, но сигнализираш, за да може родителите сами да проверят има или не подобни прояви. Действително има шанс на първо време да си поразвалиш отношенията с родителите, но ако са достатъчно интелигенти  нещата ще се оправят от само себе си. Все пак никому не би било приятно да обвиняват детето му в кражба.

Моя син е на 7 години. Редовно си взима от касичката си пари за неща които си е харесал, но отвреме на време има "Имах си тука едни 2 лева нацялоооо!". Той просто е забравил че вече ги е взел. Не казвам че случая е такъв, но го имай предвид. Става дума за доста по голяма сума. Увери се първо в кого е вината, и след това говори с родителите.

Моя дядо лека му пръст постоянно повтаряше "пари на видно място не се държат".
Така че ако не смяташ да говориш с майката, просто си променете навиците у вас. Ако не това дете, то за бъдеще някой друг ще направи същото. Добре е и да научиш децата ти в къщи, че не е добре да се хвалят колко пари имат и къде ги държат. И не само за парите. Има много хора, на които това им е занаята - да гледат и да слухтят.
Така че ако не си загрижена за детето, поговори с децата си и си промени навиците. Ако искаш де, парите са си твои...

Да и аз бих постъпила така, но имай в предвид, че не винаги родителите са добронамерени. На моите родители им се беше случило нещо подобно, само че въпросните деца бяха дъщерите на сестрата на баща ми, родителите ми имаха голяма сума пари прибрана за черни дни, никой не беше идвал тия дни освен тях (а те имаха навик да ровят из шкафовете на хората) , 2 дена след тяхното гостуване, им потрябваха пари, и се оказа, че са изчезнали (бяха обърнали цялата къща но уви), така и не се намериха. Родителите ми не посмяха да говорят със родата (за да не си развалят взаимоотношенията), но така или иначе тя знаеше, не веднъж са крали от портмонето на родителите ми (майка ми дори няколко пъти ги е хващала на местопрестъплението), а и не само от тях крадяха, а където и да отидоха, майка им дори не се заинтересува от къде идват всички тези пари и как така ги събират тези големи суми.   Та не винаги родителите са невинни и нищо не подозиращи. Всяка монета има 2 страни. Но така или иначе, на никой няма да му стане приятено ако обвинят децата им в кражба.  Пък и дори и от хорски срам ще се очуждите с въпросните родители.

Докога мислиш да спонсорираш тези дечица? Аз ако съм твърдо убедена, че приятелчета на сина ми крадат, ще спрат да бъдат канени у нас и това е.

Ами аз с майката не съм в кой знае какви отношения.Само се поздравяваме когато се засечем на стълбите.Не знам обаче какво се е случило с бащата, защото те дойдоха преди около година и живеят под наем в нашата кооперация.Вижда се, че им е трудно на хората.Затова и ми е така притеснено да говоря с нея.Ще пробвам вече умишлено с дребна сума и ако пак изчезна, тогава ще уведомя майката.
Но то и аз съм една овца...Никак не съм конфликтна личност.Миналата година (понеже те живеят над нас), вече съвсем ми кипна и отидох да им направя забележка, че си мият терасата по всяко едно време, а имат котка и куче, а аз точно преди това бях проснала дрехите на бебето.Та това се случва постоянно, но един път само ходих да им направя забележка.Такава съм - кукувица
Тес, искам да съм сигурна и тогава наистина ще забраня да идва в нас.

Мисля , че сина ти не бива да дружи с такова дете , и ако искаш да потдържаш горе долу добри отношения с комшито пропусни разговора си с нея , защото по вероятното е тя да помисли теб за ку-ку. 99 процента от майките не биха повярвали  такова нещо за децата си и биха упрекнали теб -може би аз също незная , и бих заложила и аз капан незная.... но е трудно да проумееш това за детето си.Но недавай на детето ти да играе с това дете че те може и да вземат да обменят опит, а в някои случаи това е болест.

карамелена, както описваш съседката си и при положение, че не сте достатъчно близки, аз лично бих ограничила достъпа да дома и парите си, без да се впускам в обяснения пред майката. Струва ми се малко вероятно непознат човек  да приеме думите ти като опит за помощ, а не за заяждане. А ако искаш все пак детето да осмисли постъпката си и да се засрами, пак ти казвам - предизвикай уж непринуден рязговор по темата в негово присъствие, без да го обвиняваш директно.

Аз пък бих приветствала такова споделяне от съседка, защото колкото и да мисля, че познавам детето си, живея с мисълта, че е различен човек с неговите потайности, тъмни страсти и страни, които навярно не са ми напълно ясни. И ако не ми се появи насреща някаква крещяща и неуравновесена жена, със сигурност бих взела под внимание наблюденията й. Разбира се, самоналага се идеята, че ако въпросната майка не е достатъчно интелектуално зряла  да го осмисли, е безумно да влизаш в каквито и да било контакти с нея.  Може би... бих се постарала да обясня на сина си, че не всички хора са еднакво безкористни в подбудите си, урок, който така или иначе ще му е полезен и ...разбира се, скъпоценностите и парите биха изчезнали от обичайните им места.

Kalinuccia,
И аз разсъждавам така за моите деца. Обаче ако някой дойде да ми прави забележка за тях, естествената реакция ще ми е да защитя детето си. Предполагам че такава ще е и реакцията на повечето майки.
Май много гледам филми. Имаше един с Арни "Истински лъжи", дето приятелят му успя дя заснеме как дъщеря му пребърква джобовете на сакото му. И му показа заснетото. Тогава съмнения няма да има. И тогава бих взела мерки да кастря сина ми. Не го карам да краде, но реакцията на повечето хора е да пазят децата си.
Ако комшийката ти има лошо мнение за теб, дори и да не го показва, то само ще си създадеш главоболия при разговор без конкретни доказателства. Не просто твои думи.
Но има шанс и такива да са нравите на цялото семейство. Тогава помисли си какъв ще е резултата от един такъв разговор

Чела съм детска психология и съм срещала, че едно малко дете, дето не е поодкранало нещо и не е поизлъгало има нещо забавено във психическото развитие и съм абсолютно съгласна. Моят син веднъж, беше 5 годишен, от лекарския кабинет след профилактичен преглед беше откраднал 2-3 картинки и това го забелязах в колата. Преди това съм му говорила за кражби и съм споменавала как се съдят големите /възрастните/ престъпници. Разказвала съм му какво е съдът, как изглежда затвора /професионално мога да му го разкажа, това работя/. Когато го видях му заявих чисто и просто, че това е кражба и трябва да ги върнем и да се извиним. Той нищо не каза, но след 5 минути чух от задната седалка плач. Като го попитах какво има той се разрева на глас и попита дали сега ще го затворят. Обясних му, че това е невъзможно да се случи, като направих разграничение между голяма кражба от върастен човек и неговото своеволие, но от този ден нищо не е пипал, ужасен е.
Ако, обаче, познат ми сигнализира за такова нещо никога не бих отхвърлила казаното като нещо невъзможно. Това се отнася и за лъжата. Някъде имаше тема за това дали лелите биели децата в яслите и градините и една камара мами заявиха, че биха повярвали на детето, което заявява, че някоя леля го е шамаросала. Аз надълго и нашироко обясних защо първо бих се убедила, че това е така. Не се прие, но това не ме и интересува, не съм млада наивна мама 18-20 годишна без опит и стаж с работа с хора, включително и с деца и това, че моето гардже ми е казало нещо не го приемам винаги на 100%. Рядко съм го засичала в лъжа, но ми се е случвало поне да премълчава по нещо. Не съм сляп оптимист и не твърдя неща от типа на: децата никога не лъжат /никога не крадат/. Напротив и си лъжат и си крадат на общо основание, така растат, така се учат и това не зависи от домашното възпитание, поне при много малките деца.

Най-лошото нещо е несправедливото обвинение, изпитвала съм го на гърба си и доста дълго време ми държеше влага, много е обидно...
А ти не си го видяла с очите си... Както и да е, не мисля, че майката ще те разбере, а и може би детето го прави, защото наистина са в затруднено положение и иска да помогне на мама?
Според мен, говори със сина си да има едно наум и да внимава къде оставя парите си и на кого се хвали (както и ти ), поговорете много искрено и с детето, проявявайки разбиране и подчертавайки, че ще запазите тайната му, ако обещае да не се повтаря! Но много, много, много тактично! Предразположи го, като го попиташ дали имат затруднения вкъщи, дали има нужда от нещо и предложи да му помогнеш, ако имаш възможност.

Всъщност, по този повод имах разговор със сина си вчера. Миналият ден, на 14 февруари, той занесе на приятелите си картички по случай празника и едно момиченце от благодарност му дало монета, понеже нямало картичка. Нашият съответно много доволен, но аз го накарах на другия ден да си върне стотинката и да не взема повече пари от другите деца по какъвто и да е повод. Да, ама като се сетил през деня да погледне в шкафчето, където я бил оставил, монетата я нямало, а преди това само едно конкретно детенце е ходило до шкафчетата и моят син беше убеден, че той я е взел, защото сутринта си била на мястото и нямало кой друг да е. ОБАЧЕ, не го е видял нито той, нито някой друг!!! Аз говорих надълго и нашироко с него да не си прави недоказани заключения, но той си държеше на своето (понеже следи "Монк" и се изживява като детектив), дано нещо все пак му е влезнало в главата!!! Невинен до доказване на противното...

Вчера се наложи да карам лелята на момченцето понеже ме помоли да и извърша услуга.На връщане вече стана въпрос и за детето.И аз - хъката-мъката, казах.Няколко пъти подчертах, че не съм сигурна и не искам от нея нищо, а просто съм искала да споделя.Тя прие много спокойно това и каза, че си има начини да провери и после да ми каже, както и че мисли за добре това че съм и казала.Доста ми беше неудобно и само мънках май, но жената излезе разумна и реагира адекватно.

Май се е получило по-добре дето си говорила с лелята, а не с майката.Страничният човек има по-трезв и реален поглед върху нещата понякога, отколкото пристрастния.Пък и е хубаво ,ако и лелята забележи същото, тя да си каже на майката.Прецени сама дали да ограничиш посещенията вкъщи на въпросното дете.