Децата и кражбата

Аз пък бих приветствала такова споделяне от съседка, защото колкото и да мисля, че познавам детето си, живея с мисълта, че е различен човек с неговите потайности, тъмни страсти и страни, които навярно не са ми напълно ясни. И ако не ми се появи насреща някаква крещяща и неуравновесена жена, със сигурност бих взела под внимание наблюденията й. Разбира се, самоналага се идеята, че ако въпросната майка не е достатъчно интелектуално зряла  да го осмисли, е безумно да влизаш в каквито и да било контакти с нея.  Може би... бих се постарала да обясня на сина си, че не всички хора са еднакво безкористни в подбудите си, урок, който така или иначе ще му е полезен и ...разбира се, скъпоценностите и парите биха изчезнали от обичайните им места.

Kalinuccia,
И аз разсъждавам така за моите деца. Обаче ако някой дойде да ми прави забележка за тях, естествената реакция ще ми е да защитя детето си. Предполагам че такава ще е и реакцията на повечето майки.
Май много гледам филми. Имаше един с Арни "Истински лъжи", дето приятелят му успя дя заснеме как дъщеря му пребърква джобовете на сакото му. И му показа заснетото. Тогава съмнения няма да има. И тогава бих взела мерки да кастря сина ми. Не го карам да краде, но реакцията на повечето хора е да пазят децата си.
Ако комшийката ти има лошо мнение за теб, дори и да не го показва, то само ще си създадеш главоболия при разговор без конкретни доказателства. Не просто твои думи.
Но има шанс и такива да са нравите на цялото семейство. Тогава помисли си какъв ще е резултата от един такъв разговор

Чела съм детска психология и съм срещала, че едно малко дете, дето не е поодкранало нещо и не е поизлъгало има нещо забавено във психическото развитие и съм абсолютно съгласна. Моят син веднъж, беше 5 годишен, от лекарския кабинет след профилактичен преглед беше откраднал 2-3 картинки и това го забелязах в колата. Преди това съм му говорила за кражби и съм споменавала как се съдят големите /възрастните/ престъпници. Разказвала съм му какво е съдът, как изглежда затвора /професионално мога да му го разкажа, това работя/. Когато го видях му заявих чисто и просто, че това е кражба и трябва да ги върнем и да се извиним. Той нищо не каза, но след 5 минути чух от задната седалка плач. Като го попитах какво има той се разрева на глас и попита дали сега ще го затворят. Обясних му, че това е невъзможно да се случи, като направих разграничение между голяма кражба от върастен човек и неговото своеволие, но от този ден нищо не е пипал, ужасен е.
Ако, обаче, познат ми сигнализира за такова нещо никога не бих отхвърлила казаното като нещо невъзможно. Това се отнася и за лъжата. Някъде имаше тема за това дали лелите биели децата в яслите и градините и една камара мами заявиха, че биха повярвали на детето, което заявява, че някоя леля го е шамаросала. Аз надълго и нашироко обясних защо първо бих се убедила, че това е така. Не се прие, но това не ме и интересува, не съм млада наивна мама 18-20 годишна без опит и стаж с работа с хора, включително и с деца и това, че моето гардже ми е казало нещо не го приемам винаги на 100%. Рядко съм го засичала в лъжа, но ми се е случвало поне да премълчава по нещо. Не съм сляп оптимист и не твърдя неща от типа на: децата никога не лъжат /никога не крадат/. Напротив и си лъжат и си крадат на общо основание, така растат, така се учат и това не зависи от домашното възпитание, поне при много малките деца.

Най-лошото нещо е несправедливото обвинение, изпитвала съм го на гърба си и доста дълго време ми държеше влага, много е обидно...
А ти не си го видяла с очите си... Както и да е, не мисля, че майката ще те разбере, а и може би детето го прави, защото наистина са в затруднено положение и иска да помогне на мама?
Според мен, говори със сина си да има едно наум и да внимава къде оставя парите си и на кого се хвали (както и ти ), поговорете много искрено и с детето, проявявайки разбиране и подчертавайки, че ще запазите тайната му, ако обещае да не се повтаря! Но много, много, много тактично! Предразположи го, като го попиташ дали имат затруднения вкъщи, дали има нужда от нещо и предложи да му помогнеш, ако имаш възможност.

Всъщност, по този повод имах разговор със сина си вчера. Миналият ден, на 14 февруари, той занесе на приятелите си картички по случай празника и едно момиченце от благодарност му дало монета, понеже нямало картичка. Нашият съответно много доволен, но аз го накарах на другия ден да си върне стотинката и да не взема повече пари от другите деца по какъвто и да е повод. Да, ама като се сетил през деня да погледне в шкафчето, където я бил оставил, монетата я нямало, а преди това само едно конкретно детенце е ходило до шкафчетата и моят син беше убеден, че той я е взел, защото сутринта си била на мястото и нямало кой друг да е. ОБАЧЕ, не го е видял нито той, нито някой друг!!! Аз говорих надълго и нашироко с него да не си прави недоказани заключения, но той си държеше на своето (понеже следи "Монк" и се изживява като детектив), дано нещо все пак му е влезнало в главата!!! Невинен до доказване на противното...

Вчера се наложи да карам лелята на момченцето понеже ме помоли да и извърша услуга.На връщане вече стана въпрос и за детето.И аз - хъката-мъката, казах.Няколко пъти подчертах, че не съм сигурна и не искам от нея нищо, а просто съм искала да споделя.Тя прие много спокойно това и каза, че си има начини да провери и после да ми каже, както и че мисли за добре това че съм и казала.Доста ми беше неудобно и само мънках май, но жената излезе разумна и реагира адекватно.

Май се е получило по-добре дето си говорила с лелята, а не с майката.Страничният човек има по-трезв и реален поглед върху нещата понякога, отколкото пристрастния.Пък и е хубаво ,ако и лелята забележи същото, тя да си каже на майката.Прецени сама дали да ограничиш посещенията вкъщи на въпросното дете.