Бременна съм ,а съпругът ми изневерява

Аз бих се изнесла на минутата. Не ми трябва човек, който да ми трови нервите и да не мисли с горната си глава.
Пожелавам ти да се успокоиш и да вземеш добро решение!

Мила,прекрасно те разбирам,защото всичко това съм го преживяла с бившият си съпруг. Не си губи времето с тоя нещастник.И знай,че има възмездие на тоя свят...Аз вече се уверих в това Мисли за здравето си и за детенцето си.Явно така е трябвало да стане.Нищо случайно няма на тоя свят.Не позволявай да те тормози,защото аз щях да стигна до лудницата с неговите лъжи и изневери А сега си имам прекрасен съпруг и чудесен син на 1г. и 6 м.Родителите ти няма да те изоставят.Моля те бъди спокойна,за да родиш прекрасно бебче,а ЛЮБОВТА мила идва,когато най-не очакваш и спреш да я търсиш.УСПЕХ и скоро да срещнеш човека,с който си заслужава да изживееш живота си   Радвай се на живота

Смятам, че решението да отидеш при родителите си е най-правилно в случая.
Аз съм доста краен човек и бих му теглила една при подобно нещо.

И аз така, веднага го зарязвам, и да забрави за детето, трябва да направи нещо което мноооооого да ме впечатли за да се върна

А като е ходил на майната си чак в Плевен, телефони няма ли да ти каже, не е ли помислил че може да се притесниш, бременна жена, може да стане накоя беля 

Искрено ти съчуствам! Че мъжете са "лайна"(съжалявам за гадната дума) то се знае, но зависи това "лайно" колко е миризливо?Бъди силна и мисли за малкото създание в теб, то няма никаква вина за ставащото. Опитай се да бъдеш силна! Знам , че е трудно това (от собствен опит), но заради детето бъди по-спокойна и повече усмивки. И аз преживях нещо такова, само дето е било веднъж, но е изневяра! Много ми е тежко, дори сега когато ти пиша. Разговарях със съпруга ми за това ,като основният ми въпрос беше "Обичаш ли ме и искаш ли да сме истинско семейство без изневери и лъжи?"  Той ми отговори "ДА, ИСКАМ!" като в очите му имаше сълзи( до тогава не го бях виждала да плаче). Каза още , че бил глупак и ,че повече няма да  ми изневери. Но това са само думи, аз му повярвах не на думите , а на очите (някои казват, че очите са порта към съзнанието и истинските мисли). Та мисълта ми е да го погледнеш в очите и да почустваш ТЕ какво ще ти кажат.Жалкото е ,че той ти изневерява постоянно, а не просто веднъж( не че това го оправдава, но можеш да му простиш за едно такова нещо в името на семейството). А ти обичаш ли го?  Грижи ли се за теб? Гушка ли те? Целува ли те? Докосва ли коремчето ти? Целува ли коремчето ти, т.е. бебчето?
Поговори с  него и вземете решение двамата, защото това детенце е и на двама ви! А ако отказва да говори - си стягай багажа!
Какво друго да те посъветвам и аз не знам Тези неща дето ни се случват са УЖАСНИ, но трябва да продължаваме напред! А и друго всичко на този свят се връща рано или късно!
Прегръщам те силно и ти пожелавам лека бременност и едно здраво  и усмихнато бебче! 

Ако бях на твое място, сигурно и аз от бих отишла при родителите си сломена, самосъжаляваща се, наранена..., но си мисля, че правилния начин е да го хванеш и да го притиснеш до стената този мръсник. С твоето бягство само ще му дадеш свободата да си се среща спокойно с любовницата/ако е сигурно, че я има/. Нека си поеме отговорността. В крайна сметка, резултата може пак да е връщане при родителите ти, но поне ще си му дала да разбере.
Недей да говориш с него със сълзи на очи, а му покажи, че си сигурна в изневярата му, защото пак ще получиш лъжлив отговор.
Кураж! Прегръщам те.

То пък и аз съм съвети да давам. Преживях същото. Вярвай ми, преживява се. Ама докъде стигнах? (прочети темата " Рутината в брака").
И аз като теб се чудех какво да правя. Имаше два пътя:
1. Изритвам го и детето не познава баща си
2. Преглътвам го и се моля за по-добро.
Знаех, че и в двата пъти ще съжалявам, та трябваше все нещо да избера.
След раждането на детето той се кротна (уж), но то счупеното и да се залепи...
Пробвай все пак да поговорите,но ако е като моя...
Успех!

Много добри съвети са дали момичетата.
Аз съм крайна, когато се отнася за собственият ми и на детето ми живот.
Ценя се достатъчно, за да допусна подобно унижение.
Същото важи и за теб.
Ти не си се намерила на улицата, нито пък детето ти, което, по-принцип е най-хубавия подарък, които може една жена да направи на мъжа си.
Заслужаваш мъж, който те цени, обича, грижи се за теб и детето си и трябва да имаш достатъчно дързост да го напуснеш.
Съдбата обича смелите, не забравяй, каквото и да решиш, пожелавам ти успех!