Бихте ли дарили органите си?

  • 4 822
  • 143
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 11 607
Да, и аз, и мъж ми, ако няма пречки да ни вземат каквото може!

# 76
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Не зная как бих живяла с мисълта (дори само с подозрението), че е можело да бъде спасен, но нарочно не са направени нужните усилия

Кажи ми, моля те, че не живееш с илюзията как българските лекари милеят за живота на пациентите си (има и такива, но са твърде малко).
Лошото е, че дори не им пука за евентуално годните им органи.

Знаеш ли колко донора има "дадени" от Пирогов?
Нула.

Там никой не умира.

# 77
  • София
  • Мнения: 1 457
Не зная как бих живяла с мисълта (дори само с подозрението), че е можело да бъде спасен, но нарочно не са направени нужните усилия

Кажи ми, моля те, че не живееш с илюзията как българските лекари милеят за живота на пациентите си (има и такива, но са твърде малко).
Лошото е, че дори не им пука за евентуално годните им органи.

Знаеш ли колко донора има "дадени" от Пирогов?
Нула.

Там никой не умира.
Да, но ако има платят една солидна сума, дали пък няма да им запука за годните органи?!
И аз говоря за в бъдеще, когато ще се извършват много повече трансплантации. Засега наистина няма подобна опасност  Confused

# 78
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
И аз говоря за в бъдеще

Напоследък, четейки сутрин новините за настоящето, избягвам да мисля за бъдещето.
Не е здравословно от една страна, от друга пък - сигурна съм че дори не можем да си представим какъв ще ни го наденат (закон..не си мисли за удоволствия).

Абе, да не се разболяваме...това е единственото на което можем да се надяваме.
Пожелавам го на всички ви.

# 79
  • Мнения: 409
Да! ... без да се замислям!  Peace

# 80
  • Мнения: 14 503
интересно ми е как така всички раздават ей тъй /щото било благородно/ нещо което са получили даром? щото това тяло което имаме не сме си го извоювали ние, не сме го спечелили с труд, че да го даваме? наше ли е то въобще?

# 81
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
интересно ми е как така всички раздават ей тъй /щото било благородно/ нещо което са получили даром? щото това тяло което имаме не сме си го извоювали ние, не сме го спечелили с труд, че да го даваме? наше ли е то въобще?

Моето тяло си е мое.
Твоето не знам на кой е.

При възможността да се спаси реално един (или повече) човешки живот не съм слонна си задавам мъгляви, философски въпроси.

Ако твоето дете умира, пък аз вече съм сдала багажа...би ли отказала резервна част?
Моля те да ми отговориш с "да" или "не".

# 82
  • Мнения: 14 503
интересно ми е как така всички раздават ей тъй /щото било благородно/ нещо което са получили даром? щото това тяло което имаме не сме си го извоювали ние, не сме го спечелили с труд, че да го даваме? наше ли е то въобще?

Моето тяло си е мое.
Твоето не знам на кой е.

При възможността да се спаси реално един (или повече) човешки живот не съм слонна си задавам мъгляви, философски въпроси.

Ако твоето дете умира, пък аз вече съм сдала багажа...би ли отказала резервна част?
Моля те да ми отговориш с "да" или "не".
Това е прост въпрос.

прост въпрос е, да
но не мога да ти отговоря защото нямам дете. когато имам - при първа възможност ще ти отговоря

# 83
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Когато имаш дете, няма да задаваш подобни въпроси.
Сигурна съм.

# 84
  • Мнения: 122
Да бих ги дарила! newsm10

# 85
  • Мнения: 2 792

Иначе си права,така е по правилно да се изразиш,но имайки предвид горенаписаното мисля,че и така става щом става въпрос за моето тяло,моите органи и моето желание да го направя.
  Поправих те умишлено, защото много пъти съм ставала свидетел, как роднините на починалия, постфактум не се съобразяват с приживе изразената му воля.

# 86
  • Мнения: 920
интересно ми е как така всички раздават ей тъй /щото било благородно/ нещо което са получили даром? щото това тяло което имаме не сме си го извоювали ние, не сме го спечелили с труд, че да го даваме? наше ли е то въобще?

Ами точно затова даряваме, а не продаваме.
Макар че, не бих се възмутила от майка, която продава бъбрека си, за да нахрани детето си.

# 87
  • Мнения: 14 503
интересно ми е как така всички раздават ей тъй /щото било благородно/ нещо което са получили даром? щото това тяло което имаме не сме си го извоювали ние, не сме го спечелили с труд, че да го даваме? наше ли е то въобще?

Ами точно затова даряваме, а не продаваме.
Макар че, не бих се възмутила от майка, която продава бъбрека си, за да нахрани детето си.

да де, даряваме нещо което не е наше. дали Този, Който го притежава е съгласен?

# 88
  • София
  • Мнения: 6 372
Уриел, съвсем се оплете. безсмислени и празни разсъждения.

дано никога да не ти се налага да имаш близък до сърцето си човек, който бавно умира поради липса на орган за трансплантация.

на чужд гръб и сто тояги са малко, винаги.

# 89
  • Мнения: 6 315
Бих дарила. После по възможност - да изгорят остатъка.

да де, даряваме нещо което не е наше. дали Този, Който го притежава е съгласен?

Ти от къде знаеш кой го притежава, кой го е направил и пр. отговори на екзистенциални въпроси, които се задават обикновено в тийнейджърска възраст?

П.С. Има правоп. грешка в банера ти.

Общи условия

Активация на акаунт