Бихте ли дарили органите си?

  • 4 787
  • 143
  •   1
Отговори
10 ян. 2007, 15:19 ч.
  • София
  • Мнения: 5 289
Замислих се днес докато гледах "Спешно отделение",бих ли дарила органите си след смъртта ми newsm78.Първата ми мисъл беше да бих,след това се замислих как ще ме разфасоват цялата за да вземат органите ми и след това ще съм здраво закърпена и полупразна.Картинката ми беше доста неприятна,но след това веднага пак си помислих-а за какво са ми,след като съм умряла и духът ми е напуснал тялото,какво значение има сърцето ми,дробовете или бъбреците,и без това ще изгният.А ако ги даря по този начин бих била полезна дори и умряла,бих спасила няколко живота може би,дори на някое детенце......В заключение си помислих-разбира се,че бих дарила органите си,как можах въобще да се замисля Rolling Eyes.
    Мисля,че се мъдреше преди време такава тема,смътно си спомням,но все пак какво мислите вие по този въпрос,замисляли ли сте се въобще по тая тема,бихте ли дарили органите си или предпочитате да не ровичкат из трупа ви и да бъдете погребани с всичко ваше?

# 1 10 ян. 2007, 15:22 ч.
Не, не бих !!! не искам да навлизам в подробности или да бъда заклеймена като егоист ,който не иска да бъде полезен блабла бла...но това са моите лични убеждения! Не бих. Naughty

# 2 10 ян. 2007, 15:24 ч.
  • София
  • Мнения: 5 289
Тялото си е твое и можеш да правиш с него каквото ти си решиш,никой няма право да те упреква или поощрява. Simple Smile

# 3 10 ян. 2007, 15:26 ч.
  • Мнения: 2 237
Да,бих ! Стига до тогава да не са измислили изкуствени органи и да не им трябват вече трупни донори    newsm78

# 4 10 ян. 2007, 15:31 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 926
Да , бих. Защо да гният в земята , когато могат да спасят няколко живота.

# 5 10 ян. 2007, 15:38 ч.
  • София
  • Мнения: 900
КАРЧЕВА, категорично ДА!!!
Но има НО  newsm78
Ако става дума за трупно донорство - никакъв проблем!
Проблема ми е при ужасните ситуации, в които тялото е живо или почти ........
Да ни пази Бог всички и дано никога не ни се наложи да взимаме подобни решения  Praynig  Praynig  Praynig
Имам близък приятел и жена му вече незнам колко години е с жива кома.  newsm78  newsm78
Никой не знае дали,кога,изобщо и т.н., а милата женица вегетира  Sad А и мъжа и - УЖАС е!!!
При тези ситуации наистина незнам!!!
Цял живот се осланям на надеждата и такова решение е в пълен разрез с моя оптимизъм!
А да не говорим, че аз самата не бих искала да причинявам такова мъчение на близките си!
Труден въпрос и доста ме замисли  Sad

# 6 10 ян. 2007, 15:44 ч.
  • Мнения: 2 952
Да , въпреки , че  е противно на религията ми.

# 7 10 ян. 2007, 15:46 ч.
  • Мнения: 2 491
Да, бих дарила.
Като умра за кво са ми органите, нали и без това ще изгният като ме заровят, по-добре да даря някому живот-може и не само на един човек-още по-добре

# 8 10 ян. 2007, 15:48 ч.
  • Мнения: 936
Да, след смъртта ми . Щом така ще помогна на някой друг.

# 9 10 ян. 2007, 15:50 ч.
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Да, предупредила съм и мъжа ми, сестра ми и джипито.

# 10 10 ян. 2007, 15:50 ч.
  • Мнения: 3 423
Бях пускала такава тема.

# 11 10 ян. 2007, 15:58 ч.
  • Мнения: 597
Да,аз 100% бих дарила органите си за трансплантации и като умра един ден искам да ме кремират!

# 12 10 ян. 2007, 16:02 ч.
  • Мнения: 811
Да!
А и така частица от теб продължава да живее...

# 13 10 ян. 2007, 16:04 ч.
  • Мнения: 4 053
Цитат на: пеперуна в ср, 10 яну 2007, 16:02
Да!
А и така частица от теб продължава да живее...

съгласна съм  Sign Exclamation

# 14 10 ян. 2007, 16:05 ч.
  • София
  • Мнения: 5 289
Цитат на: Liska в ср, 10 яну 2007, 15:50
Бях пускала такава тема.
Ми ако искаш да я изтрия? Joy
Знам че имаше такава тема преди време,но предполагам нямаш нищо против че съм пуснала пак,просто ми е интересно как разсъждават другите по тоя въпрос. Wink

# 15 10 ян. 2007, 16:05 ч.
  • Мнения: 4 473
Цитат на: anidimova в ср, 10 яну 2007, 15:58
Да,аз 100% бих дарила органите си за трансплантации и като умра един ден искам да ме кремират!

Цитат на: пеперуна в ср, 10 яну 2007, 16:02
Да!
А и така частица от теб продължава да живее...

Именно!

# 16 10 ян. 2007, 16:09 ч.
  • Варна
  • Мнения: 2 171
И аз съм предупредила когото трябва, че не са ми нужни като умра никакви органи вече.

# 17 10 ян. 2007, 16:11 ч.
  • С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
  • Мнения: 6 406
Да бих! Peace Аз нали ще съм умряла, току виж поне веднъж, пък даже и след живота си, взема, че свърша нещо полезно.

# 18 10 ян. 2007, 16:12 ч.
  • Мнения: 25 664
Карчева, не забравяй, че преди да изгниеш, ще те гризкат червеи!  Mr. Green

Да, бих ги дарила. Само че никой няма да ме пита, след като съм умряла, нали?  Thinking
Затова - съгласна съм близките ми да дарят органите ми, стига да вършат работа на някого.  Peace

# 19 10 ян. 2007, 16:13 ч.
  • Мнения: 1 002
Цитат на: mina33 в ср, 10 яну 2007, 15:38
КАРЧЕВА, категорично ДА!!!
Но има НО  newsm78
Ако става дума за трупно донорство - никакъв проблем!
е , как трупно - то така му се казва 'трупно' , но не е чак трупно , не може след като умре човек и кръвта застине , тогава да се вземат органите - не става
води се трупно , защото де факто сърцето бие ( някак си - или го поддържат изкуствено най-вече ) , но човек няма шанс за живот - има мозъчна смърт .
аз бих дала - да ...въпреки гадните случаи в Испания ..

# 20 10 ян. 2007, 16:17 ч.
  • Мнения: 14 494
Цитат на: Мони * в ср, 10 яну 2007, 16:04
Цитат на: пеперуна в ср, 10 яну 2007, 16:02
Да!
А и така частица от теб продължава да живее...

съгласна съм  Sign Exclamation


мдааа...много хора с присадени органи казват че са се променили и като характери и предпочитания към храни и напитки например. документирано е.

# 21 10 ян. 2007, 16:20 ч.
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
има и трупно донорство. Роговицата ако не се лъжа, може да се вземе от умрял и да се присади. Някои органи могат да "живеят" до няколко часа след правата черта, ако са съхранени правилно.

Да, бих дарила.

ДААААААААААА, имаше не една ми поне 3-4 такива Теми.

# 22 10 ян. 2007, 16:21 ч.
  • Мнения: 3 423
Писах аз в отговор на арната кака,
ама арният форум така арно се бе
претоварил, че ми изтри умното мнение.
Мисълта ми беше, че хубаво би било
да се въведат някакви документи, където
всеки да упоменава, че иска при дадени
условия органите му да бъдат ползвани
я от студенти, я от Гюнтер фон Хагенс
като пластинати и да обикалят света по
изложби. Смятам, че е възможно.

# 23 10 ян. 2007, 16:29 ч.
  • Мнения: 1 002
в нашето училище имахме един скелет , дарение от една учителка - написала , че дарява скелета си за училището след като почине

# 24 10 ян. 2007, 16:31 ч.
  • Мнения: 1 002
Цитат на: Шани в ср, 10 яну 2007, 16:20
има и трупно донорство. Роговицата ако не се лъжа, може да се вземе от умрял и да се присади. Някои органи могат да "живеят" до няколко часа след правата черта, ако са съхранени правилно.
Да, бих дарила.
ДААААААААААА, имаше не една ми поне 3-4 такива Теми.
те се съхраняват в лед  , но не се взимат след като умре човек , за роговицата не знам

# 25 10 ян. 2007, 16:31 ч.
  • Мнения: 27 524
О, да, бих, като съм умряла ми е съвсем все тая, ако мога да помогна косвено и пряко - с радост.

# 26 10 ян. 2007, 16:34 ч.
  • София
  • Мнения: 5 289
Цитат на: Liska в ср, 10 яну 2007, 16:21
Мисълта ми беше, че хубаво би било
да се въведат някакви документи, където
всеки да упоменава, че иска при дадени
условия органите му да бъдат ползвани
Предполагам преди смъртта си на човек може да му се изготви някакъв документ,в който той се подписва че желае да дари органите си за трансплантация.Би трябвало да го има този вариант и разбира се близките му да знаят за това му желание,и да се съобразят с него.

# 27 10 ян. 2007, 16:38 ч.
  • Мнения: 3 268
Темата е малко гадничка,но отговора ми е-да.Казала съм на мъжа си,ще кажа и на децата като порастнат

# 28 10 ян. 2007, 16:40 ч.
  • Мнения: 14 494
Цитат на: КАРЧЕВА в ср, 10 яну 2007, 16:34
Предполагам преди смъртта си на човек може да му се изготви някакъв документ,в който той се подписва че желае да дари органите си за трансплантация.Би трябвало да го има този вариант и разбира се близките му да знаят за това му желание,и да се съобразят с него.

прави се в здравната книжка отказ. мисля че приеха закон, че ако няма изричен отказ органите могат да бъдат трансплантирани

# 29 10 ян. 2007, 17:01 ч.
  • Мнения: 3 447
Без да се замислям - да. Ако се замисля, започвам да си задавам разни въпроси, така че по-добре да не се замислям  Simple Smile

# 30 10 ян. 2007, 17:14 ч.
  • Мнения: 95
Не, не бих.
И се чудя колко от Вас, които заявявате в момента такова желание, го бяхте заявили и в здравната си книжка преди промяната в закона?

# 31 10 ян. 2007, 17:26 ч.
  • Мнения: 677
Нямам здравна книжка и никой не ме е питал никога..
Бих ги дарил с удоволствие!
После да ме изгорят,а не да ме шият,моля..

# 32 10 ян. 2007, 17:37 ч.
  • Мнения: 1 446
Бих, със 100% сигурност.

Но се надявам да не стане - защото органи в повечето случаи се взимат от млади хора, жертви на катастрофи и т.н. А аз съм такова социално зло, че най-вероятно няма да ходя скоро да тровя живота на ангелите.

# 33 10 ян. 2007, 17:43 ч.
  • Мнения: 1 732
Да. Бих станала трупен донор.
Жив донор бих станала на детето си, да не дава Господ!  Praynig

# 34 10 ян. 2007, 17:47 ч.
  • Мнения: 488
Бих дарила, също ако се иска съгласие за органи на мой близък (не дай си боже!), и тях бих дарила...
Единствено в случай, че мой близък изпадне в кома (пак да чукам на дърво!) не знам какво бих правила....уф, не искам да мисля.

# 35 10 ян. 2007, 17:49 ч.
  • В светлината на слънцето
  • Мнения: 7 917
Определено бих дала съгласието си, близките да дарят органите ми след смъртта ми. Но много ми се иска това да не става за черния пазар (каквато практика имат някои лекари дори в нашата държава - спомнете си скандала преди няколко месеца с болницата на Чирков), а да е официално и за човек, който наистина има нужда точно от тези органи точно в този момент. В този смисъл бих се радвала, ако законът позволи при съгласие от страна на донора и приемащия органа/ите да се знае кой дава и кой получава. Разбира се, само ако и двете страни са съгласни.

# 36 10 ян. 2007, 17:53 ч.
  • Мнения: 53
да,така ще спася нечий живот и част от мен ще продължи да живее

# 37 10 ян. 2007, 18:20 ч.
  • Мнения: 352
Цитат на: lulumba в ср, 10 яну 2007, 17:49
Определено бих дала съгласието си, близките да дарят органите ми след смъртта ми. Но много ми се иска това да не става за черния пазар (каквато практика имат някои лекари дори в нашата държава - спомнете си скандала преди няколко месеца с болницата на Чирков), а да е официално и за човек, който наистина има нужда точно от тези органи точно в този момент. В този смисъл бих се радвала, ако законът позволи при съгласие от страна на донора и приемащия органа/ите да се знае кой дава и кой получава. Разбира се, само ако и двете страни са съгласни.

Peace Peace Peace :peace:100% се съгласявам с теб!

# 38 10 ян. 2007, 18:24 ч.
  • Мнения: 10 758
Цитат на: Тони Сопрано в ср, 10 яну 2007, 17:26

Бих ги дарил с удоволствие!
После да ме изгорят,а не да ме шият,моля..
Да, и аз тъй.

# 39 10 ян. 2007, 18:35 ч.
  • Мнения: 27 524
Цитат на: barabina в ср, 10 яну 2007, 17:14
Не, не бих.
И се чудя колко от Вас, които заявявате в момента такова желание, го бяхте заявили и в здравната си книжка преди промяната в закона?

Какво има да се чудиш? Благодарение на тези, на които се чудиш ( и струва ми се - не разбираш и даже осъждаш) се спасяват човешки животи, остават неразбити сърца и има живот след трагедия.
Поклон на тези ,които не се чудят и даряват  Heart Eyes

# 40 10 ян. 2007, 18:37 ч.
  • София
  • Мнения: 2 530
Също, бих дарила.

# 41 10 ян. 2007, 18:40 ч.
  • София
  • Мнения: 2 271
Да, давам си всичко, което може да бъде полезно на някой жив човек.
Изобщо не ме интересува колко ще съм празна, или как ще изглеждам в гроба...

Обаче е много неприятно да обмисляш този въпрос.  Sad

# 42 10 ян. 2007, 18:43 ч.
  • на плажа
  • Мнения: 1 866
 Без да се замисля. Май промениха закона вече и не е необходимо да декларираш изрично съгласието си, за да се използват органите ти. Така е най-добре.

# 43 10 ян. 2007, 18:46 ч.
  • София
  • Мнения: 498
Да !

# 44 10 ян. 2007, 18:48 ч.
  • България Сливен
  • Мнения: 245
Разбира се ! На никой не е нужна тази обвивка/тялото/ след като духа я напусне.

# 45 10 ян. 2007, 18:52 ч.
  • Мнения: 656
Бих, но ако се запази смисъла на думата "дарение", да не ги дарявам на разни фондации и фирми на доктори, а конкретно на самия нуждаещ се. Защото никак не ми допада някой да търгува с органите ми. В много случаи хора умират, защото няма донори за тях и по същество самите те стават донори на свой ред.
А като стане въпрос за търгуване - помня онзи случай с лекари от Бърза помощ в Полша, дето "помагали" на пациенти да пристигнат в болницата годни за траурни бюра, срещу комисионна...

# 46 10 ян. 2007, 19:24 ч.
  • Мнения: 14 494
Цитат на: wiara в ср, 10 яну 2007, 18:48
Разбира се ! На никой не е нужна тази обвивка/тялото/ след като духа я напусне.

не се знае  Wink

Цитат на: Блонди в ср, 10 яну 2007, 18:35
Цитат на: barabina в ср, 10 яну 2007, 17:14
Не, не бих.
И се чудя колко от Вас, които заявявате в момента такова желание, го бяхте заявили и в здравната си книжка преди промяната в закона?

Какво има да се чудиш? Благодарение на тези, на които се чудиш ( и струва ми се - не разбираш и даже осъждаш) се спасяват човешки животи, остават неразбити сърца и има живот след трагедия.
Поклон на тези ,които не се чудят и даряват  Heart Eyes

за пореден път се заяждаш с някой ей тъй за спорта, нали?

# 47 10 ян. 2007, 19:34 ч.
Цитат на: Nassy Z в ср, 10 яну 2007, 15:31
Да , бих. Защо да гният в земята , когато могат да спасят няколко живота.
Аха Peace

# 48 10 ян. 2007, 19:37 ч.
  • Мнения: 27 524
Цитат на: УРИЕЛ в ср, 10 яну 2007, 19:24
за пореден път се заяждаш с някой ей тъй за спорта, нали?

Доста съм учудена от твърдението ти, предвид това, че никога с никого не се заяждам.
Добротата си е доброта, надскачането над материалното и плътта е нещо велико. За неразбралите - жалко.
Помисли си така - баща ти, майка ти, детето, брат ти... просто близък има проблем и спешно се нуждае от трансплантация. Е, няма желаещи, заради такива, като момичето на които отгворих. И идва лекарят и ти казва - съжалявам, но еди кой си почина, понеже нямаме донор. Знам, звуча грубо, но реалността е такава. Защитаваш ли нечие мнение, определена личност или просто не съм ти симпатична? Всеки е свободен да има разбирания и мнение, аз изказвам своето, не приемам нечие, всичко е на 6  Wink

# 49 10 ян. 2007, 19:39 ч.
  • Мнения: 14 494
Цитат на: Блонди в ср, 10 яну 2007, 19:37
Цитат на: УРИЕЛ в ср, 10 яну 2007, 19:24
за пореден път се заяждаш с някой ей тъй за спорта, нали?

Доста съм учудена от твърдението ти, предвид това, че никога с никого не се заяждам.
Добротата си е доброта, надскачането над материалното и плътта е нещо велико. За неразбралите - жалко.
Помисли си така - баща ти, майка ти, детето, брат ти... просто близък има проблем и спешно се нуждае от трансплантация. Е, няма желаещи, заради такива, като момичето на които отгворих. И идва лекарят и ти казва - съжалявам, но еди кой си почина, понеже нямаме донор. Знам, звуча грубо, но реалността е такава. Защитаваш ли нечие мнение, определена личност или просто не съм ти симпатична? Всеки е свободен да има разбирания и мнение, аз изказвам своето, не приемам нечие, всичко е на 6  Wink

мисля че авторката на темата има предвид трупно донорство - това което даваш като хипотеза е съвсем друго.
да, и неприемането на мнение, различно от това на масата форумци е 6, добре.

# 50 10 ян. 2007, 19:43 ч.
  • Мнения: 27 524
Никакви хипотези не допускам и не забелязвам някой да отговаря хипотетично. Всички пишем за едно и също - донорство на органи след смъртта ни.
Нямам против различното мнение, напротив- уважавам го. Но авторката, която цитирам, навлиза в друга територия, като осъжда и пита за останалите, които не мислят като нея. Е, отговарям й.

# 51 10 ян. 2007, 19:46 ч.
  • Мнения: 3 537
да,бих.

# 52 10 ян. 2007, 19:57 ч.
  • Мнения: 2 663
Разбира се , че бих.Това е тема, която сме обсъждали цялата фамилия и всички сме единодушни, че след смъртта ни тия органи няма да са ни от първа необходимост, защо да не спасят нечии живот стига да са годни.

# 53 10 ян. 2007, 19:58 ч.
  • Мнения: 1 930
Винаги съм  била категорична по този въпрос - Разбира се, че да!

# 54 10 ян. 2007, 20:11 ч.
  • Мнения: 3 886
Определено да.Яд ме само когато зимат символични суми зада помогнат на другия #Crazy #Crazy newsm78

# 55 10 ян. 2007, 20:52 ч.
  • Мнения: 920
Не знам как е решено в други страни, но и в България вече има начин да изкажеш мнението си , преди да се наложи да те питат, когато не можеш да отговориш.

Ако става дума за мен - да. Но близките ми!? Дали биха искали да остане 1 празен чувал, който да погребат. И не съм сигурна дали бих искала да разфасоват някой от моите близки.

Чели ле сте С чуждо сърце?
Жена получи сърце от младеж , умрял при катастрофа.

# 56 10 ян. 2007, 21:01 ч.
  • Мнения: 803
Бих ги дарила.
Г-жа Смутена-Засрамена   - не съм чела "С чуждо сърце", но съм гледала много отдавна по Дискавъри за подобен случай. На жена се присажда сърце от младеж умрял при катастрофа с мотор. Филмчето разглеждаше хипотезата, дали интересите на донора са се предали по някакъв начин на жената. Имаше много доказателства, подрепящи това твърдение. Преди да получи сърцето, жената се е страхувала до смърт от водата. След трансплантацията е спечелила някакво състезание по плуване. А младежът е бил шампион по плуване в у-ще. Имаше и други примери, но съм гледала филмчето много отдавна и не ги помня.

# 57 10 ян. 2007, 21:03 ч.
  • в бяла къща с голямо дворче... след софийското околомръсно
  • Мнения: 908
На драго сърце, ако не ми го вземат първо него Peace!
Сега сериозно - категорично ДА!

# 58 10 ян. 2007, 21:08 ч.
  • Мнения: 27 524
Цитат на: Г-жа Смутена-Засрамена в ср, 10 яну 2007, 20:52
Ако става дума за мен - да. Но близките ми!? Дали биха искали да остане 1 празен чувал, който да погребат. И не съм сигурна дали бих искала да разфасоват някой от моите близки.

Стига, де, празен чувал... взимат вътрешни органи, после зашиват, отвън нищо не личи. Кой взима ръце, крака или глава... малко черен хумор  Sunglasses

# 59 10 ян. 2007, 21:09 ч.
  • Мнения: 920
Цитат на: KissTheRain в ср, 10 яну 2007, 21:01
Бих ги дарила.
Г-жа Смутена-Засрамена   - не съм чела "С чуждо сърце", но съм гледала много отдавна по Дискавъри за подобен случай. На жена се присажда сърце от младеж умрял при катастрофа с мотор. Филмчето разглеждаше хипотезата, дали интересите на донора са се предали по някакъв начин на жената. Имаше много доказателства, подрепящи това твърдение. Преди да получи сърцето, жената се е страхувала до смърт от водата. След трансплантацията е спечелила някакво състезание по плуване. А младежът е бил шампион по плуване в у-ще. Имаше и други примери, но съм гледала филмчето много отдавна и не ги помня.

Да, нещо такова е. Доколко се диктува от сърцето, доколко от мозъка.
На мен хич не ми е ясно.
Пък и на учените.

# 60 10 ян. 2007, 21:11 ч.
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Разбира се.
На мен за какво са ми?

Ако има как бих отишла в някоя болница малко преди смъртта ми, за да стане съвсем както трябва.

Не държа на погребение.
Ако искат - да ме ползват като макет в моргата.

# 61 10 ян. 2007, 21:11 ч.
  • Мнения: 920
Цитат на: Блонди в ср, 10 яну 2007, 21:08
Цитат на: Г-жа Смутена-Засрамена в ср, 10 яну 2007, 20:52
Ако става дума за мен - да. Но близките ми!? Дали биха искали да остане 1 празен чувал, който да погребат. И не съм сигурна дали бих искала да разфасоват някой от моите близки.

Стига, де, празен чувал... взимат вътрешни органи, после зашиват, отвън нищо не личи. Кой взима ръце, крака или глава... малко черен хумор  Sunglasses

Да, бе, то мойта глава и аз не бих си я поискала.
Може ли някоя блондинка с ръст 1.70

# 62 10 ян. 2007, 21:15 ч.
  • Мнения: 803
Цитат на: Г-жа Смутена-Засрамена в ср, 10 яну 2007, 21:09

Да, нещо такова е. Доколко се диктува от сърцето, доколко от мозъка.
На мен хич не ми е ясно.
Пък и на учените.

На мен тези необясними неща някакси ми вдъхва надежда, че има нещо и след смъртта (може да звучи малко наивно Blush)

Извинете за отклонението.

# 63 10 ян. 2007, 21:25 ч.
  • Варна
  • Мнения: 917
категорично ДА

# 64 10 ян. 2007, 22:43 ч.
  • Мнения: 95
Цитат на: Блонди в ср, 10 яну 2007, 18:35
Цитат на: barabina в ср, 10 яну 2007, 17:14
Не, не бих.
И се чудя колко от Вас, които заявявате в момента такова желание, го бяхте заявили и в здравната си книжка преди промяната в закона?

Какво има да се чудиш? Благодарение на тези, на които се чудиш ( и струва ми се - не разбираш и даже осъждаш) се спасяват човешки животи, остават неразбити сърца и има живот след трагедия.
Поклон на тези ,които не се чудят и даряват  Heart Eyes

Коя съм аз, че да осъждам когото и да е? Не ми е дадено такова право. И имам достатъчно акъл в главата си, за да не го правя. Всеки има право на мнение. Не всеки обаче го има.
Въпросът ми беше в съвсем различна посока. Говоря за това как преди промяната в закона имаше около 2000 човека, заявили съгласие за донорство. Без някой да ги пита. Факт.
Защото едно е да се говори, а друго да се направи нещо конкретно.
По-удобно и доходоносно е всеки да е по дефолт донор.
П.П. Зная какво е болката от загуба на най-близък човек. От това, че някой, наричащ себе си лекар, не си е свършил работата. Дано никога да не разберете какво имам предвид. Останете си със здраве.

Последна редакция: ср, 10 яну 2007, 22:49 от barabina

# 65 10 ян. 2007, 22:47 ч.
  • Мнения: 1 100
Не. В никакъв случай не бих дарила органите си. Наречете ме егоист. Няма да ми е приятно някой друг да се разхожда с моето сърце или моят черен дроб/бъбрек и тн.. Може би ако е за детенце...не знам.
За сега съм на мнение, че не искам. Но кой ли ще ме пита? Tired

# 66 10 ян. 2007, 22:51 ч.
  • София
  • Мнения: 7 097
Твърдо - да! Дори представяйки си как ме изкормват...

# 67 10 ян. 2007, 23:06 ч.
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Цитат на: barabina в ср, 10 яну 2007, 22:43
По-удобно и доходоносно е всеки да е по дефолт донор.

?

За мен пък е по-логично ПРЕДИ всичко всеки да е донор по дифолт.
По-цивиливовано някак.

Предполага се, че ако някой е толкова против ще си направи труда да се откаже.

# 68 10 ян. 2007, 23:17 ч.
  • Be realistic - plan for a miracle.
  • Мнения: 850
Бих, да. И близките ми знаят това. Искам да ме раздадат цялата.. после да ме кремират.

Принципно не бях мислила за това, но когато преди 2 години почина един от най-добрите ми приятели, с когото учихме заедно 10 години... неговите органи бяха поискани още докато беше в кома (той получи инсулт). Родителите му се съгласиха... Всички тогава, хлапета по на 18 години, мислехме за това и си говорехме как това е правилно... че Миленски беше силно момче, спортист, здрав... всичките му органи бяха годни и можеха да спасят нечий друг живот. И сигурно са спасили...

# 69 10 ян. 2007, 23:51 ч.
  • Мнения: 2 792
Цитат на: КАРЧЕВА в ср, 10 яну 2007, 15:19
Замислих се днес докато гледах "Спешно отделение",бих ли дарила органите си след смъртта ми newsm78.

  Извинявай, но ще те поправя малко, по правилно е да кажеш, бих ли искала органите ми,  да бъдат дарени след смъртта ми, защото дефакто ти вече няма да съществуваш и от там неспособна да взимаш решения, за каквото и да е било.
  Принципно идеята, мъртвото ми тяло да влезе в употреба, ми допада повече от идеята да си гние в земята, честно казано искрено и егоистично се надявам, съдбата  да бъде благосклонна към мен и смъртта да ме покоси във възраст,  в която вече не ставам за донор. Но принципно съм за идеята.

# 70 10 ян. 2007, 23:57 ч.
  • Мнения: 2 849
Бих ги дарила . Peace

# 71 11 ян. 2007, 01:45 ч.
  • Мнения: 75
Насам народе.На кой квот му трябва-да граби Joy                                                                                                                                                 Иначе,съвсем сериозно-ДА БИХ.Щом ще има шанс, за някой да продължи да се радва на живота

# 72 11 ян. 2007, 02:17 ч.
  • София
  • Мнения: 5 289
Цитат на: Кифлата в ср, 10 яну 2007, 23:51
Цитат на: КАРЧЕВА в ср, 10 яну 2007, 15:19
Замислих се днес докато гледах "Спешно отделение",бих ли дарила органите си след смъртта ми newsm78.

  Извинявай, но ще те поправя малко, по правилно е да кажеш, бих ли искала органите ми,  да бъдат дарени след смъртта ми, защото дефакто ти вече няма да съществуваш и от там неспособна да взимаш решения, за каквото и да е било.
 
Мерси за поправката,но все пак мисля че на всеки му е ясно,че това решение се взима преди смъртта,понеже след нея няма как да го вземеш.А също така щом желанието е мое,би следвало че аз ги дарявам и преди  смъртта ми съм пожелала това да стане действително.
Иначе си права,така е по правилно да се изразиш,но имайки предвид горенаписаното мисля,че и така става щом става въпрос за моето тяло,моите органи и моето желание да го направя.

# 73 11 ян. 2007, 03:04 ч.
  • София
  • Мнения: 6 364
Цитат на: barabina в ср, 10 яну 2007, 22:43
Въпросът ми беше в съвсем различна посока. Говоря за това как преди промяната в закона имаше около 2000 човека, заявили съгласие за донорство. Без някой да ги пита. Факт.
Защото едно е да се говори, а друго да се направи нещо конкретно.
По-удобно и доходоносно е всеки да е по дефолт донор.

понеже е присъщо на човека да не мисли в ежедневието си по такива глобални въпроси и да не си дава газ да отиде до джипито да заяви, че иска да стане донор след смъртта си (ако и да е ЗА тая идея) - та именно затова имаше не около 2000, а едва около 400 души в цялат България, които бяха изрично заявили желание за донорство.
не е по-различно по света.

и именно затова се направи промяната в закона - по-удобно е. за по-доходоносно изобщо не може да се говори и е ГРЕХОТА да се говори.


радвам се да прочета, че в този форум младите жени масово са за идеята за донорство. спомням си какви отвратителни и цинични коментари бях чела във форумите на в-к Сега, когато приемаха промяната в закона. и то основно от дъртаци, чиито органи така или иначе стават само за кофата с боклук - ужасно ги беше страх някой да не ги заколи предсрочно, за да им продаде бъбречетата, пфу!

# 74 11 ян. 2007, 09:05 ч.
  • София
  • Мнения: 1 457
Да, бих ги дарила  Peace
Но тази тема ме накара малко да се замисля. Страх ме е да не се опорочи благородната идея за донорството и някои лекари да започнат да "помагат" срещу тлъста сума. Надявам се да разбирате какво искам да кажа.
Страхувам се не лично за мен, а за близките ми. Не зная как бих живяла с мисълта (дори само с подозрението), че е можело да бъде спасен, но нарочно не са направени нужните усилия, само защото някой друг човек е чакал за даден орган... Ох, просто е ужасно, но някак си вече отдавна загубих вяра в лекарското съсловие...

# 75 11 ян. 2007, 09:09 ч.
  • Мнения: 11 607
Да, и аз, и мъж ми, ако няма пречки да ни вземат каквото може!

# 76 11 ян. 2007, 09:12 ч.
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Цитат на: Jessy в чт, 11 яну 2007, 09:05
Не зная как бих живяла с мисълта (дори само с подозрението), че е можело да бъде спасен, но нарочно не са направени нужните усилия

Кажи ми, моля те, че не живееш с илюзията как българските лекари милеят за живота на пациентите си (има и такива, но са твърде малко).
Лошото е, че дори не им пука за евентуално годните им органи.

Знаеш ли колко донора има "дадени" от Пирогов?
Нула.

Там никой не умира.

# 77 11 ян. 2007, 09:21 ч.
  • София
  • Мнения: 1 457
Цитат на: Reza в чт, 11 яну 2007, 09:12
Цитат на: Jessy в чт, 11 яну 2007, 09:05
Не зная как бих живяла с мисълта (дори само с подозрението), че е можело да бъде спасен, но нарочно не са направени нужните усилия

Кажи ми, моля те, че не живееш с илюзията как българските лекари милеят за живота на пациентите си (има и такива, но са твърде малко).
Лошото е, че дори не им пука за евентуално годните им органи.

Знаеш ли колко донора има "дадени" от Пирогов?
Нула.

Там никой не умира.
Да, но ако има платят една солидна сума, дали пък няма да им запука за годните органи?!
И аз говоря за в бъдеще, когато ще се извършват много повече трансплантации. Засега наистина няма подобна опасност  Confused

# 78 11 ян. 2007, 09:25 ч.
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Цитат на: Jessy в чт, 11 яну 2007, 09:21
И аз говоря за в бъдеще

Напоследък, четейки сутрин новините за настоящето, избягвам да мисля за бъдещето.
Не е здравословно от една страна, от друга пък - сигурна съм че дори не можем да си представим какъв ще ни го наденат (закон..не си мисли за удоволствия).

Абе, да не се разболяваме...това е единственото на което можем да се надяваме.
Пожелавам го на всички ви.

# 79 11 ян. 2007, 09:55 ч.
  • Мнения: 409
Да! ... без да се замислям!  Peace

# 80 11 ян. 2007, 10:05 ч.
  • Мнения: 14 494
интересно ми е как така всички раздават ей тъй /щото било благородно/ нещо което са получили даром? щото това тяло което имаме не сме си го извоювали ние, не сме го спечелили с труд, че да го даваме? наше ли е то въобще?

# 81 11 ян. 2007, 10:13 ч.
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Цитат на: УРИЕЛ в чт, 11 яну 2007, 10:05
интересно ми е как така всички раздават ей тъй /щото било благородно/ нещо което са получили даром? щото това тяло което имаме не сме си го извоювали ние, не сме го спечелили с труд, че да го даваме? наше ли е то въобще?

Моето тяло си е мое.
Твоето не знам на кой е.

При възможността да се спаси реално един (или повече) човешки живот не съм слонна си задавам мъгляви, философски въпроси.

Ако твоето дете умира, пък аз вече съм сдала багажа...би ли отказала резервна част?
Моля те да ми отговориш с "да" или "не".

# 82 11 ян. 2007, 10:18 ч.
  • Мнения: 14 494
Цитат на: Reza в чт, 11 яну 2007, 10:13
Цитат на: УРИЕЛ в чт, 11 яну 2007, 10:05
интересно ми е как така всички раздават ей тъй /щото било благородно/ нещо което са получили даром? щото това тяло което имаме не сме си го извоювали ние, не сме го спечелили с труд, че да го даваме? наше ли е то въобще?

Моето тяло си е мое.
Твоето не знам на кой е.

При възможността да се спаси реално един (или повече) човешки живот не съм слонна си задавам мъгляви, философски въпроси.

Ако твоето дете умира, пък аз вече съм сдала багажа...би ли отказала резервна част?
Моля те да ми отговориш с "да" или "не".
Това е прост въпрос.

прост въпрос е, да
но не мога да ти отговоря защото нямам дете. когато имам - при първа възможност ще ти отговоря

# 83 11 ян. 2007, 10:18 ч.
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Когато имаш дете, няма да задаваш подобни въпроси.
Сигурна съм.

# 84 11 ян. 2007, 10:27 ч.
  • Мнения: 122
Да бих ги дарила! newsm10

# 85 11 ян. 2007, 10:32 ч.
  • Мнения: 2 792
Цитат на: КАРЧЕВА в чт, 11 яну 2007, 02:17

Иначе си права,така е по правилно да се изразиш,но имайки предвид горенаписаното мисля,че и така става щом става въпрос за моето тяло,моите органи и моето желание да го направя.
  Поправих те умишлено, защото много пъти съм ставала свидетел, как роднините на починалия, постфактум не се съобразяват с приживе изразената му воля.

# 86 11 ян. 2007, 10:46 ч.
  • Мнения: 920
Цитат на: УРИЕЛ в чт, 11 яну 2007, 10:05
интересно ми е как така всички раздават ей тъй /щото било благородно/ нещо което са получили даром? щото това тяло което имаме не сме си го извоювали ние, не сме го спечелили с труд, че да го даваме? наше ли е то въобще?

Ами точно затова даряваме, а не продаваме.
Макар че, не бих се възмутила от майка, която продава бъбрека си, за да нахрани детето си.

# 87 11 ян. 2007, 10:52 ч.
  • Мнения: 14 494
Цитат на: Г-жа Смутена-Засрамена в чт, 11 яну 2007, 10:46
Цитат на: УРИЕЛ в чт, 11 яну 2007, 10:05
интересно ми е как така всички раздават ей тъй /щото било благородно/ нещо което са получили даром? щото това тяло което имаме не сме си го извоювали ние, не сме го спечелили с труд, че да го даваме? наше ли е то въобще?

Ами точно затова даряваме, а не продаваме.
Макар че, не бих се възмутила от майка, която продава бъбрека си, за да нахрани детето си.

да де, даряваме нещо което не е наше. дали Този, Който го притежава е съгласен?

# 88 11 ян. 2007, 11:06 ч.
  • София
  • Мнения: 6 364
Уриел, съвсем се оплете. безсмислени и празни разсъждения.

дано никога да не ти се налага да имаш близък до сърцето си човек, който бавно умира поради липса на орган за трансплантация.

на чужд гръб и сто тояги са малко, винаги.

# 89 11 ян. 2007, 11:11 ч.
  • Мнения: 6 315
Бих дарила. После по възможност - да изгорят остатъка.

Цитат на: УРИЕЛ в чт, 11 яну 2007, 10:52
да де, даряваме нещо което не е наше. дали Този, Който го притежава е съгласен?

Ти от къде знаеш кой го притежава, кой го е направил и пр. отговори на екзистенциални въпроси, които се задават обикновено в тийнейджърска възраст?

П.С. Има правоп. грешка в банера ти.

# 90 11 ян. 2007, 11:24 ч.
  • Мнения: 14 494
наистина jam да пази Господ от такова нещо.
все пак въпросът е за нашите тела - дали бихме дарили органите си. добре е в такива хипотези да не се намесват аргументи от друго естество като твоя. хубаво е човек да се замисли негово ли е тялото му наистина, по въпросите които засегнах по-долу и за които пишат и други форумци /за това, че продължаваш да живееш чрез този свой орган, което ако е така означава че уж си умрял пък част от теб живее и ако наистина отиваш някъде след смъртта излиза че отиваш на части/, а не всички да казват "о да това е много благородно"
далеч съм от мисълта, че знам всичко за живота и смъртта, за вечността, че да правя преценки че даряването на органите ми е благородно.
последните изследвания на днк показаха че хората са много различни и че всеки е абсолютно уникален, доказаха че днк е нематериална т.е. аз си обяснявам, че тя носи или самото днк е нещо като цифров модела на душата и тялото е физическа проекция на тази душа от което пък следва, че част от душата остава да живее в тялото на човека на когото е трансплантиран органа.
а това което имах предвид по-горе в един от постингите ми е относно християнската есхатология. предполагам повечето тук са "християни" но не се замислят за това, че при идването на Христос ние ще възкръснем в телата си /изменени от възкресението, но все пак телата ни/ така както Той самият възкръсна - възкресено беше тялото Му.
истината е че може да не съм права - библията не пише нищо по въпроса за даряването на органи, но това което чета в нея и доколкото го разбирам ме кара да имам такива убеждения

# 91 11 ян. 2007, 11:32 ч.
  • София
  • Мнения: 6 364
Уриел,

първо, не съм сигурна, че в християнството има изрично изискване човекът да бъде погребан с всичките си органи за целите на възкресението. още повече, щом има и кремация. виж, в юдейската религия това е задължително. затова и в Израел няма донорство, та се налага нуждаещите се израелци да пръскат луди пари по целия свят и да са готови дори на екскурзии до Китай за трансплантация с органите на екзекутирани затворници.

второ, болшинството хора у нас, а и по целия останал "християнски" свят, са или атеисти, или християни на едно базово ниво, което не предполага чак такива притеснения за втория живот след възкресението. и слава богу! но пак казвам, за момент се замисли, какво ще ти се върти из ума, ако на твой много близък (айде, нямаш деца, но родители сигурно имаш? братя, сестри?) се наложи да има нужда от орган. убедена съм, че страхът за нереализираното второ пришествие ще остане на заден план...

# 92 11 ян. 2007, 11:44 ч.
  • Мнения: 14 494
jam ще се повторя - аргументът ти е в друга посока. едно е моето убеждение за органите в тялото ми, друго е  това на мой близък. той си преценя дали би приел да му трансплантират орган и т.н. пак смесваш нещата.
сигурно не знаеш, че католическата църква доколкото ми е известно не одобрява кремацията. другото което само ще ти поясня е че християнството произлиза от юдаизма и корените му са си в тази религия. ти си направи извода
а тия "християни" дето са
Цитат
атеисти, или християни на едно базово ниво,
ще  отговарят всеки сам за себе си[/color][/b]

# 93 11 ян. 2007, 11:56 ч.
  • Мнения: 3 091
Бих дарила - приживе и след смъртта си.

# 94 11 ян. 2007, 12:18 ч.
  • София
  • Мнения: 6 364
Цитат на: УРИЕЛ в чт, 11 яну 2007, 11:44
jam ще се повторя - аргументът ти е в друга посока. едно е моето убеждение за органите в тялото ми, друго е  това на мой близък. той си преценя дали би приел да му трансплантират орган и т.н. пак смесваш нещата.

не ги смесвам изобщо, просто ти не можеш да разбереш какво се опитвам да ти кажа.

едно е твоето убеждение за твоите органи в твоето тяло, когато разсъждаваш абстрактно-философски.

друго е твоето убеждение за твоите органи в твоето тяло, когато става дума евентуално да спасиш живота на баща си или сестра си, като им дадеш твоя бъбрек.

сигурна съм, че няма да откажеш да спасиш живота на баща си, въпреки религиозните си убеждения.

сега по-ясно ли стана?

# 95 11 ян. 2007, 12:59 ч.
  • home!sweet home!
  • Мнения: 506
Да,бих дарила органите си,след което искам да ме кримират!

# 96 11 ян. 2007, 13:13 ч.
  • Мнения: 14 494
Цитат на: jam в чт, 11 яну 2007, 12:18
Цитат на: УРИЕЛ в чт, 11 яну 2007, 11:44
jam ще се повторя - аргументът ти е в друга посока. едно е моето убеждение за органите в тялото ми, друго е  това на мой близък. той си преценя дали би приел да му трансплантират орган и т.н. пак смесваш нещата.

не ги смесвам изобщо, просто ти не можеш да разбереш какво се опитвам да ти кажа.

едно е твоето убеждение за твоите органи в твоето тяло, когато разсъждаваш абстрактно-философски.

друго е твоето убеждение за твоите органи в твоето тяло, когато става дума евентуално да спасиш живота на баща си или сестра си, като им дадеш твоя бъбрек.

сигурна съм, че няма да откажеш да спасиш живота на баща си, въпреки религиозните си убеждения.

сега по-ясно ли стана?

да, наистина ми стана по-ясно но темата е за даряване на органи след смъртта ни, а не докато сме живи. две различни неща са. едно е близък да се нуждае и ти да решиш да му дадеш органа си, друго е дали искаш след смъртта ти да присадят твоя орган на непознат човек.

# 97 11 ян. 2007, 13:40 ч.
  • София
  • Мнения: 5 289
Цитат на: Кифлата в чт, 11 яну 2007, 10:32
Цитат на: КАРЧЕВА в чт, 11 яну 2007, 02:17

Иначе си права,така е по правилно да се изразиш,но имайки предвид горенаписаното мисля,че и така става щом става въпрос за моето тяло,моите органи и моето желание да го направя.
  Поправих те умишлено, защото много пъти съм ставала свидетел, как роднините на починалия, постфактум не се съобразяват с приживе изразената му воля.
Така ли,не те разбрах че имаш това впредвид,но наистина доста неприятно е близките ти да не се съобразят с желанието ти приживе.

Май трябваше да пусна анкета,ама кой да се сети doh

# 98 11 ян. 2007, 16:23 ч.
  • Мнения: 1 615
Да, анкета щеше да е екстра Simple Smile
На въпроса - да, и след като се замисля. И да, ако става дума да дам съгласие за свой починал близък. И то точно, защото искам, ако на мен или мой умиращ близък ни трябва орган, да се намери кой да ни го дари.
Прекланям се пред родителите на децата, които загинаха в последните месеци, намерили сили да кажат "да" в такъв тежък и безутешен момент от живота си, давайки шанс на непознати хора да получат качествени лечение и живот.
На близки хора, особено деца, бих дарила и приживе.
Не ми пука дали ще живее някъде си частица от мен - аз съм силно скептична по този въпрос и смятам, че по-скоро филмите отклоняват мислите в такава посока. Това е просто шанс за човек, за когото все още има надежда. Защо не, след като вече ме няма, със или без кой да е орган?!
Колкото до целостта при и след смъртта, хм... хора живеят и умират с ампутирани крайници, извадени очи, бъбреци, далаци, жлъчки... и те са били отстарнени, за да живеят още. Тях, предполагам, не ги чака възкресение? Wink
Аз СЪМ вярваща, но вярвам също така, че щом ние дадено право на избор (най-висшето право, дадено ни от Бог, впрочем), то ние не ставаме по-лоши, правейки разумен такъв и помагайки някому със свой орган след смъртта си. И освен това, ако така ще разсъждаваме, Бог е дал дарба на някои лекари и учени, за да ни даде чрез тях още шансове в живота. Аз смятам, че това е част от опазването на живота и обичта към ближния както към самия себе си. Ако даряването на орган ще е причина да горя в Ада, то там не моят Бог ще ме изпрати Wink
А колкото до това, чие е тялото ни, еее... не е ли прекалено? Ами че телата на животните, които ядем, чии са?!

# 99 11 ян. 2007, 17:08 ч.
  • София
  • Мнения: 900
Purmamarca  Peace   bouquet
Едва се устисквам цял ден само да следя и да не се включвам, но вече просто не моем да не питам  newsm48
Где да си потърся собственика на тялото, че ми се ще да го заменя  Joy  Joy  Joy
Ако може с това на Ел Макферсън  smile3533

# 100 11 ян. 2007, 17:13 ч.
  • Мнения: 6 315
Цитат на: УРИЕЛ в чт, 11 яну 2007, 11:24

последните изследвания на днк показаха че хората са много различни и че всеки е абсолютно уникален, доказаха че днк е нематериална 

За различието е ясно, но... доказването за нематериалността на ДНК - това къде го чете? Питам съвсем сериозно, без никакво желание да се заяждам (щото често прозираш такива желания без да ги има) - от чисто любопитство.  Peace Ако ДНК молекулите бяха нематериални как щяха да "разчетат" генома?

# 101 11 ян. 2007, 17:41 ч.
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Цитат на: УРИЕЛ в чт, 11 яну 2007, 13:13
да, наистина ми стана по-ясно но темата е за даряване на органи след смъртта ни, а не докато сме живи. две различни неща са. едно е близък да се нуждае и ти да решиш да му дадеш органа си, друго е дали искаш след смъртта ти да присадят твоя орган на непознат човек.

Нищо не ти е ясно.
Представи си..пътувате с кола, ти и семейстовто ти.
Катастрофирате и ти умираш, но бъбрека ти е годен.
Баща/майка/сестра/брат ти имат нужда от него.

Но ти си отказала да даряваш.

Хепи ли си?

... спести си религиозните доводи, защото за мен те нямат никакъв смисъл.  Peace

# 102 11 ян. 2007, 17:42 ч.
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Да. И съм предупредила за изричното си желание.
Дори и малко жестоко да звучи, но дори не ме интересува как ще ме погребват. Да не се харчат много за ненужното ми тяло, а да го използват колкото могат поне, може и за някои студенти да съм полезна.

# 103 11 ян. 2007, 17:43 ч.
  • Мнения: 2 891
давам ги всичките, за какво са ми. Даже съм казала на близките ми, че ако не изпълнят желанието ми, ще ги преследвам непрестанно  Mr. Green

# 104 11 ян. 2007, 17:45 ч.
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Цитат на: jj okocha в чт, 11 яну 2007, 17:43
Даже съм казала на близките ми, че ако не изпълнят желанието ми, ще ги преследвам непрестанно  Mr. Green
Я, това е хубава идея, ще я открадна, че някои от близките ми са суеверни smile3508

Цитат на: УРИЕЛ в чт, 11 яну 2007, 10:52
даряваме нещо което не е наше. дали Този, Който го притежава е съгласен?
Aми питай го(собственикът на тялото ти)!

Последна редакция: чт, 11 яну 2007, 17:56 от Lilqna

# 105 11 ян. 2007, 18:09 ч.
  • Мнения: 1 258
Цитат на: jj okocha в чт, 11 яну 2007, 17:43
давам ги всичките, за какво са ми. Даже съм казала на близките ми, че ако не изпълнят желанието ми, ще ги преследвам непрестанно  Mr. Green

Ха-ха,и аз открадвам идеята.
Разбира се,че давам всичко,което може да помогне на някой друг да бъде щастлив.

# 106 11 ян. 2007, 18:16 ч.
  • Мнения: 5 468
Цитат на: Nassy Z в ср, 10 яну 2007, 15:31
Да , бих. Защо да гният в земята , когато могат да спасят няколко живота.
Peace И аз така мисля. А и тая тайна надежда, че по този начин ще продължа да живея частично в някой друг.
Това, че ще разфасоват тяло, което не чувства и не му пука..., какво толкова?

# 107 11 ян. 2007, 18:38 ч.
  • Мнения: 5 468
Цитат на: УРИЕЛ в чт, 11 яну 2007, 13:13
едно е близък да се нуждае и ти да решиш да му дадеш органа си, друго е дали искаш след смъртта ти да присадят твоя орган на непознат човек.
Е, каква е разликата? И в двата случая ще се спаси човек, и в двата случая на теб няма да ти пука, защото ще си мъртва. Познат-непознат... Защо всичко трябва да е с връзки и да си човек на някой, за да получиш каквото и да е?
Не се безпокой за отвъдното... там от тялото ти никой няма да има нужда Mr. Green Mr. Green.

# 108 11 ян. 2007, 18:45 ч.
  • Мнения: 2 674
да, бих. Щото и без тва ще ме кремират Wink

# 109 11 ян. 2007, 19:36 ч.
  • Мнения: 5 393
Да, бих дарила органите си.И не веднъж съм го казвала на близките си, наясно са с желанието ми.

# 110 12 ян. 2007, 09:49 ч.
  • Мнения: 14 494
за пореден път ми става ясно, че някой който има убеждения различни от това на масата става обект на подигравки само защото не споделя общия морал и ценности на форумците, ако така могат да се нарекат.
нямам намерение да си правя труда да отговарям на 10 човека, на всеки цитирал част от постинга ми с присмехулно отношение.
още по-малко пък на хора, които вместо на лични ми правят граматични забележки пред целия форум.

# 111 12 ян. 2007, 09:59 ч.
  • Мнения: 6 315
УРИЕЛ,
Като изказваш някакви твърдения е добре да ги подплътяваш с доказателства. Щом научните работници са доказали, че ДНК е нематериална - докажи го с научна статия, а не такава интрепретирана от журналист, който няма понятие от генетика (да ме извинят хората, които практикуват тази професия, но съм чела безподобни глупости в някои всекидневници).

Вярвай ми, Господ няма да се разсърди от това, че някой е прогледнал или заживял нормално без да ходи всеки ден на хемодиализа благодарение на теб  Peace.

# 112 12 ян. 2007, 10:14 ч.
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Цитат на: УРИЕЛ в пт, 12 яну 2007, 09:49
за пореден път ми става ясно, че някой който има убеждения различни от това на масата става обект на подигравки само защото не споделя общия морал и ценности на форумците, ако така могат да се нарекат.


О, йе.

И да - отнасям се присмехулно с всеки за когото религиозните фантасмагории са по-важни от човешкият живот.
Но все пак - помисли за ситуацията, която ти описах.

Последна редакция: пт, 12 яну 2007, 10:29 от Reza

# 113 12 ян. 2007, 10:25 ч.
  • София
  • Мнения: 168
ДА, бих ги дарила и близките ми знаят за това мое желание!

# 114 12 ян. 2007, 10:48 ч.
  • България-София
  • Мнения: 573
Да бих дарила. Какво по хубаво продължение на моето "съшествуване", ако така ще спася на родител детето; на детето - родителя, правейки щастливи цели семейства....
Колкото до притесненията на Уриел - защо "сляпо" вярваш в това, което някой ЧОВЕК е написал въобразявайки си, че Господ си "говори" с него / да е ясно вярвам в Него/. Защото си наясно, че светите книги са писани от хора и не мога да не взема под внимание този огромен субективен фактор, още повече, че имаме нагледен пример с "пророците" в днешни времена /визирам всички врачки, гледачки, шамани и прочие, самообявили се за "посредници между Него и мен.../. Та си мисля какво по-свято и велико от това не само да дариш, но и да спасиш живот.... за мен - няма!

# 115 12 ян. 2007, 13:49 ч.
  • Мнения: 534
Бих ги дарила с голямо удоволствие,защото като умра няма да ми трябват,а с тях може да се спаси човешки живот.
В крайна сметка на мен за какво са ми в отвъдното?!  Whistling

# 116 12 ян. 2007, 15:05 ч.
  • Тайна, майна
  • Мнения: 235
Ако вече не ми трябват, сиреч съм в мозъчна смърт, да - на мен така и така няма да ми вършат работа. Поне да послужат другиму.
Ако се налага да спася живота на най-близките ми като се разделя с 1 орган, без който ще мога да живея (нали има такива случаи - например даваш си 1-ния бъбрек) - също да.
Надявам се никога да не стигам до положение да продавам някой от органите си, за да оцелея.
Но все пак става въпрос за дарение.......Та еднозначно - да.

# 117 12 ян. 2007, 17:45 ч.
  • Мнения: 463
да, бих, независимо че според някои това ще породи практически затруднения при моето евентуално възкръсване Rolling Eyes

# 118 12 ян. 2007, 22:20 ч.
  • Мнения: 5 468
Цитат на: Eden_ в пт, 12 яну 2007, 17:45
да, бих, независимо че според някои това ще породи практически затруднения при моето евентуално възкръсване Rolling Eyes
Ама ако има възкръсване, със същото тяло ли ще бъдем? И, о, ако няма органи в него??? Егоизмът също е грях Mr. Green.
И все пак, както са казали по-нагоре - дано на никой не му се случва да решава на момента: "даваш ли, даваш, балканджи Йово..."

# 119 12 ян. 2007, 22:45 ч.
  • София
  • Мнения: 6 364
пък и в християнството, освен мечтата за възкресението на собственото тяло, има и други основополагащи ценности - да обичаш ближния си, например. дори повече от себе си...

# 120 12 ян. 2007, 23:07 ч.
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 390
Хъм, имах се за що-годе образован човек, пък съм изтървала най- важното  Thinking Та тялото, което толкова години вече експлоатирам, уверена, че си е мое, всъщност било на нечий друг.............................................................. Уриел, ти просто ме смаза, душа!

Реза, обичам те! Много малко са хората, които успяват да изкажат моите собствени мисли Heart Eyes

Когато почина детето ми, първата ми мисъл беше да дарим органите му... Не защото вярвах, че така ще живее част от него... А защото знаех колко други деца се нуждаят от тези органи..............
И да, егоистично ми звучат тези, които се отказват от донорство. Да, за мен те са егоисти.....
Дарявам. Всичко, което е необходимо. Дано докато умра са възможни още повече трансплантации, та от мен да не остане абсолютно нищо.... Така и от празен чувал няма да има нужда  Mr. Green

# 121 12 ян. 2007, 23:14 ч.
  • София
  • Мнения: 2 079
Да, ще ги даря. Ако могат да послужат ...  Hug

# 122 12 ян. 2007, 23:43 ч.
  • Мнения: 2 229
Брей и аз да науча нещо ново, тялото ми не било мое. Shocked

# 123 14 ян. 2007, 14:38 ч.
  • Мнения: 5 468
Цитат на: Serendipity в пт, 12 яну 2007, 23:43
Брей и аз да науча нещо ново, тялото ми не било мое. Shocked
Имаше предвид, че е на Господ Simple Smile.

# 124 14 ян. 2007, 14:55 ч.
  • Мнения: 126
Да бих,щом с тях може да бъде спасен човешки живот.

# 125 14 ян. 2007, 14:57 ч.
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 390
Цитат на: Ню в нд, 14 яну 2007, 14:38
Цитат на: Serendipity в пт, 12 яну 2007, 23:43
Брей и аз да науча нещо ново, тялото ми не било мое. Shocked
Имаше предвид, че е на Господ Simple Smile.

Да де, чудна теория!

# 126 14 ян. 2007, 15:25 ч.
  • Мнения: 5 468
Цитат на: Тарталета в нд, 14 яну 2007, 14:57
Цитат на: Ню в нд, 14 яну 2007, 14:38
Цитат на: Serendipity в пт, 12 яну 2007, 23:43
Брей и аз да науча нещо ново, тялото ми не било мое. Shocked
Имаше предвид, че е на Господ Simple Smile.

Да де, чудна теория!
Ами нали Господ ни дава телата и после си ги пребира при него отново, бе Тарталетке. Това е положението.

# 127 14 ян. 2007, 16:15 ч.
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 390
Аз заради това изчаквам, преди да забременея отново- чакам разрешение свише да използвам тялото си/ му за инкубатор  #Crazy

# 128 14 ян. 2007, 16:29 ч.
  • Мнения: 5 468
То... и аз съм в чакалнята Mr. Green.

# 129 14 ян. 2007, 16:33 ч.
  • Мнения: 4 916
Да, бих ги дарила.

Мъжът ми и майка ми са в течение на това (предупредила съм ги, де).

# 130 16 ян. 2007, 22:20 ч.
  • Първомай
  • Мнения: 177
И аз бих дарила органите си.Мисля си,след като моя живот вече е свършил защо да лишавам някой от възможноста да живее?Дори бих се радвала да бъда полезна.

# 131 16 ян. 2007, 22:51 ч.
  • Русе
  • Мнения: 7 796
И аз давам.За какво са ми след като умра............................

# 132 16 ян. 2007, 22:54 ч.
  • Мнения: 41
Да, няма къде да си ги нося...  Confused

# 133 16 ян. 2007, 23:32 ч.
  • Мнения: 4 138
разбира се че ги дарявам след като умра/даже си имам донорски паспорт/в германия са едни малки карти, които носиш винаги в себе си/в портфеила да речем. там се упоменава че си съгласен да си донор и кои органи не желаеш да дариш, останалите са всички свободни за донорство

# 134 16 ян. 2007, 23:34 ч.
  • София
  • Мнения: 6 999
ДА и тъй като в здравната ми книжка имам само за отказ, а личния ми лекар не можа да ми каже как да направя изрична такава, съм казала на бившия и майка ми, че съм съгласна да ми дарят органите /сърцето ми не става, че има дефект/ както и че искам да ме кремират.

# 135 16 ян. 2007, 23:47 ч.
  • Мнения: 2 353
 Бих ги дарила, защото съм практичен човек. Сигурна съм, че на близките ми ще им е все тая дали погребват пълен или празен чувал. И не знам кой точно е измислил тялото ми, но бая се е олял с носа! И разни други работи, ама айде да не спамим...
 

# 136 18 ян. 2007, 11:29 ч.
  • Мнения: 512
Да, всичко дарявам. Разбрали сме се с мъжа ми и с родителите ми - ако може да се помогне така на някого ми звучи просто абсурдно да откажем донорство.
Бих дарила и "на живо", например бъбрек, ако някой от близките ми се нуждае от това - изобщо не се и замислям, че бих отказала.

# 137 18 ян. 2007, 11:31 ч.
  • Мнения: 3 537
Бих дарила,да Wink

# 138 18 ян. 2007, 11:46 ч.
  • Мнения: 1 418
Да,бих ги дарила,защото по-добре някой да живее благодарение на моите органи,отколкото да гният под земята неизползвани.

# 139 18 ян. 2007, 11:52 ч.
  • Мнения: 1 615
Допускам, че хората, канонизирани за светци, загинали за вярата си, клани, късани на парчета, хвърляни на лъвовете, оставяни на лешоядите да ги ръфат и пр. са с по-малък шанс за възкресение от ревностните пазители на скъпоценната цялост на мъртвите си тела тук Wink
Впрочем, ако се не лъжа, казано е че, "от кал сме и на кал ще станем". И друго, мисля, че Библията ни препоръчва да се грижим повече за душата си, а не толков за тленните си (тъй или инак) тела.
Добре ще е, ако "дълбоко-религиозните" противници на дарителството да помислят по тези въпроси, преди да прокламират така ревностно убежденията си. Биха могли и да ги ревизират...

# 140 21 ян. 2007, 09:58 ч.
  • Мнения: 14
Цитат на: anidimova в ср, 10 яну 2007, 15:58
Да,аз 100% бих дарила органите си за трансплантации и като умра един ден искам да ме кремират!
[/ quote]

 Peace


точно така и аз!!!

# 141 5 фев. 2007, 10:25 ч.
  • Мнения: 126
ТВЪРДО НЕ!!!!!!

# 142 5 фев. 2007, 12:38 ч.
  • Мнения: 1 273
ДА!!! Peace

# 143 5 фев. 2007, 12:42 ч.
  • Мнения: 8 505
Да,твърдо!

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата