Как да престана да бъда досадната мърморана?

Може би да броиш до 10 преди да се размърмориш за нещо и да премислиш дали си струва мърморенето.
Приеми че за някои неща мъжа ти няма да се промени колкото и да мърмориш и си мисли че няма нищо идеално.
Намери някакво разрешение ако можеш за нещата за които най често ти се случва да мърмориш.

О, тогава ще се размърмориш още повече  Аз се размърморих, след като родих - заради еднообразието, заради затъпяването, заради усещането, че съм "извън живота", заради непрекъснатата работа на мъжа ми и това, че няма кой да ми помага... Предполагам, човек започва да мърмори, когато се чувства изчерпан и неудовлетворен по някаква причина. 

все едно описваш мен. и аз мърморя постоянно, за това как играе или как гледа детето, все искам да е така както аз го правя. знам че не съм права и пак продължавам .

Аз също съм така, но не за оправдание мое, но в много случаи съм права и мърморенето не е без основание. Често пъти казвам, че това не ми доставя удоволствие и да не се създават поводи за мърморене, но ефекта е краткотраен и много скоро някой се издънва,както синът ми ме нарича-кусурник. Критична съм и към себе си и може би в това се крие разковничето. Ти също казваш, че поемаш отговорности и едва ли мрънкаш от липса на работа, като някоя глезла, нали? Но раждането задълбочава нещата, аз имам две деца и станах взискателна и по отношение на тях, отглеждането и др.

контрол.
друго няма.
няма по-досадно нещо от жена, която непрекъснато дудне ( може би по-досаден е само мъж дуднещ).
аз имам такава склонност, но просто мисля. броя до 100.
гледам да не досаждам с битови неща ( чорапите къде са, защо това, защо онова... и тн).
гледам да не съм дребнава.

Я виж каква програма съм измислила за себе си, когато съм в подобни настроения:
1. Освен  нещата, които ме дразнят да започна да споменавам и тези, които ми харесват
2. Да наблегна  на вторите
3. Да се радвам и на най-дребните неща, защото те са най-важните и да го споделям с най- 
    близките си
Дано да ти помогне. На мен ми помага дори само като си представям, как го изпълнявам.
Хм, така написано изглежда малко маняшко...
 

Първо, както казаха преди мен, освен лошото, спомени и доброто. И второ, винаги търси и забавната страна - все ще има начин да го обърнеш на майтап и да кажеш същото нещо по много по-мек начин. Вкараш ли майтап в разговора нещата винаги са по-добре. Винаги! От начало е трудно, но после нещата тръгват много по-плавно, повярвай   

 

И аз съм така! Да не те плаша, но като родиш мърморенето може да се превърне в нещо по-лошо...  поне при мен е така...
Ще следя и аз темата, дано да имаме успех!

Най-хубавото е, че го осъзнаваш като грешка. Това означава, че ще ти е по-лесно да го промениш. Аз дълго време не се замислях, че това е само в моя вреда, вярвах, че съм права. Напоследък се опитвам да не обръщам внимание на битовизмите. В крайна сметка забелязвам, че има ефект и това ме кара да се старая още повече.

Благодаря на всички за съветите!!! Ще се опитам да не обръщам внимание на "чорапите"  (т.е. на дребните неща) и да обръщам нещата на майтап - макар това да ми се струва много трудно - когато съм настоена критично съм като градоносен облак, може би и заради това съм толкова досадна. А за критичноста - да, критична съм и към себе си и то много. За мен е невъзможно да правиш нещо и да не го правиш както трябва. Всичко трябва да е изрядно и точно - наринципа съм "Като ще е гарга да е рошава". Например нямам нищо напротив ако синът ни си разхвърля играчките из цялата къща, но после ще трябва да ги прибире и то както са си били      Сега като се замисля май доста прекалявам и трябва да му поотпусна края малко, да пооспокоя топката. Ще се опитам като ми тръгне някоя критика по езичето да преброя - дали до 10, дали до 100, не знам, до като ми премине мерака за критики.

А относно чорапите - едва ли има мъж който винаги си слага чорапите в кофата за пране    , но аз реших този проблем при нас още в началото на брака ни (е, частично, защото все още от време на време ги засичам някъде по земята) - просто не му вземах чорапите да ги пера, и ги оставях така да се въргалят по земята. Толкова много се дразнех, ама хапех устни и си траех, като остана няколко пъти без нито един изпран чифт чорапи и да го видиш как припка да ги събира  , сега ги захвърля, ама като се поусети и ги събира и ги слага в кофата за пране - иначе знае - или без чорапи или с тези от предния ден  Молко гаднярско, ама то иначе няма оправия! Май така трябва да стискам устни и за другите неща!?
Успех и на мен и на вас в бобрата с мъмренето!!!
Макар, че с двама мъже и трети на път, незнам дали ще мога да ги опитомя без мъмрене, но определено то (мърморенето) няма да ми е от голям плюс.
Чао!!! Ще докладвам - за сега един ден и една сутрин държеики езиче зад зъбки 

При нас  май е обратното и покрай него и аз започнах да мрънкам Съпругът ми май започна да замества родителите ми като репликите му са:
-не пий кафе без да си закусвала
-облечи се добре много е студено
-ходи на лекций
-чети за изпит защото...-изключи компютъра,тв и чети
-ето пак планове за кафе и срещи-когато ми звънне някоя приятелка-а той обича да си стои в къщи-не го разбирам
...и такива неща все едно съм дете-даже ми казва,че се дъжа като дете.
Иначе си ми е много миличък,но понякога прекалява в грижите си за мен
Но аз го приемам като загриженост,виж моите мрънканя го дразнят за това ги избягвам до колкото мога.Аз също ще следя темата за съвети

Има, има.
В нас аз съм тази, която размята чорапи нляво- надясно. 
По- кофтито е, че не ги виждам- гледам, а не виждам. Е, като ги видя, ги нося в коша за пране, но то не става лесно тази работа.

  Мамчета много от рано тренирате за свекърви или може би за тъщи .

Ние винаго сме се разбирали чудесно и не сме се карали никога. Сега откакто съм бременна, съм станала ужасна киселица и все намирам нещо, за което да мрънкам. Решила съм да пробвам да се контролирам защото мъжът ми е много добър и въобще не го заслужава.
Много пъти съм права, но всъщност става въпрос за дребни неща и глупости, които могат и да се пропуснат. Мисля си, че е от хормоните.

Аз също мърморуя с  кеф, с което сигурно досаждам на близките си. Понякога се усещам, обаче е рядко. Понякога ми е съвестно, гузно.... Ама това беше до миналата седмица. Мърморя си, значи, аз по  една тема пред две дружки. По едно време се усетих и им викам, пак се размърморих. Едната отсече: Ти не си мърморива, а взискателна. Брех, че ми хареса формулировката. И вече не ми е гузно, и вече си мърморя с още по-голям кеф и само някой от близките ми да ми намекне, че съм мърморана. Веднага го парирам - не съм мърморана, а взискателна.

За да се справи човек с мърморенето трябва да промени начина си на мислене.
Аз приех за верою репликата на мъжа ми:
"Нищо, което не е жизнено важно, НЕ е важно."
Ако си го повтаряш винаги когато ти се прииска да се размърмориш за нещо в даден момент ще осъзнаеш, че нито е толкова страшно, нито е толкова важно, колкото ти се е струвало в началото.

А как да накараш другия да направи нещо по твоя начин - майка ми има един невероятен подход, който срещнах в книжките по психология - мрънкането и карането действат винаги наобратно и така си създаваш враг в лицето на любимия, а все пак сте в един отбор, а не противници. Та вместо да се караш или мрънкаш просто го помоли да го направи, а като го направи му благодари или го похвали, една целувка за благодарност е най-големия стимул да прави нещата именно както ти ги искаш, защото те вижда щастлива и усмихната и защото ТИ си неговата НЕВЕРОЯТНА жена.

Вместо да започнеш тирадата си на глас - започни я наум - ама с въпроси - защо това ме ядосва, коя е причината да се ядосвам, как възприемам това поведение, а дали действително е така, може ли да има друга причина и докато си правиш самоанализ усещаш как желанието да си кажеш всичко се е изпарило. А след това усмихната ще помолиш нещото да се направи и чудото станало.

Същия проблем - станала съм отвратителна мърморица, все съм недоволна, нервна и както се изразява мъжът ми "малко зла" 
Не бях такава, като се замисля, дори по време на бременността, напук на всички твърдения, че хормоните и т.н. ще променят характера ми, нямах този "дефект". След раждането на детето....полека лека започнах да забелязвам, че нещата не отиват на добре, но просто не мога да се спра. Стоях по цял ден сама с бебето, ежедневието ми беше постоянно повтарящо се кърмене, смяна на памперси, пак кърмене..нямаше приятели, с които да се виждам, с мъжът ми през първите 4-5 месеца изобщо не излизахме...абе еднообразието и пълната липса на соц. живот направо ме побъркваха; и си мисля, че от там тръгнаха нещата.
Мъжът ми беше много натоварен в работата си, почти нямаше време за мен, постепенно се отчуждихме, аз започнах да си изразявам разочарованието и недоволството чрез постоянни забележки, упреци и критики...и направо не мога да повярвам, че съм станала такава! След това мъжът ми го съкратиха от работа и безпаричието направо ни съсипва брака; а аз набирам още по-пълна сила за мърморене за почти всичко...и си броя до 10, и до 20, и премълчавам, обаче негодуването ми си остава и ми трови нервите и ставам още по-отвратителна.
А мъжът ми е чудо човек, как ме търпи още чак му се чудя!?

 Аз пък винаги съм си мрънкала, ама яко  и в къщи и в работата си ме знаят като мрънкало  просто съм си такава. Е, понякога се усещам, че прекалявам и чак на мен си ставам досадна, но какво да се прави 
 Важното е, че винаги мога да се усмихна и да бъда и  мила, и добра, и сговорчива, че мога на любимия да му трия сол два часа, да навиря джуки още два, но после да го гушна и погаля  и така до следващия път 
 

Май наистина ще ти е нужно... Най-малко по български език...
За мърморенето - и аз съм се превърнала в такава и се усещам, едва когато мъжът ми почне тихичко "мрън мрън мрън" зад гърба ми. В такива моменти просто се опитвам да си дам сметка дали той може да промени това, за което съм се размрънкала или не зависи от него.

"Как да престана да бъда досадната мърморана?"

Като престанеш да обръщаш внимание на дребните детайли наоколо....и да не се нервиш от най-малките глупости.... няма да си пове4е  "досадната мърморана"

Аз лично страшно много мразя мърморещи хора. Направо ме влудяват. Майка ми отвреме на време мърмори и направи ми идва да й извия врата. На мъжа си не мърморя, а поставям ребром въпроса, по който имам някакви недоволства. Казвам му нещата, които не ми харесват и не искам повече да прави. Не съм ревнива, давам му свобода, и той съответно не злоупотребява с доверието ми. Не се сърдя за най-малките неща - това, че ще излезе с приятели, ще отиде на мач, ще си захвърли чорапите, където му видят очите, че ще играе на компютъра по цяла нощ на покер и т.н В крайна сметка всеки си има някакво хоби и в това няма лошо. Вярно е че сме откъснати от света от бременността докато започнем работа по някакъв начин, ама какво са ни виновни мъжете? Такава ни е житейската задача.

спри да искаш пове4е отколкото можеш да полу4иш, спри да искаш да промениш другия, да създаваш твой модел, а не общ, където основно се гради на база компромиси! дребнавостта е досадна до ента степен и аз като много спокойна натура не бих те издържала пове4е от 15г!
контрол и броене са ти казали ве4е.  постави се на мястото на другия и виж се отстрани, преди да запо4неш тирадите! моят мъж казва-един път  изтърпявам да ми се каже забележка, но да се обсъжда и натяква след това ....!гадно!

И на титлата чак ми го пиши !Мърморя си и туй то !В къщи са ми свикнали и не се дразнят-даже го обръщаме на шега Не мрънкам злонамерено,не засягам никой с това.Мисля,че и това е вариянт

И аз не мърморя злонамерено! Мърморя че са забравили да вземат нещо което съм поръчала или вместо да ми помогнат с домакинството двамата са разхвърляли в играта си още повече и са се изнеси по "терлици", за да не ги усетя ... Ей за такива неща мърморя! Е старая се и вече имам напредък  Благодаря на всички    Вече и да промърморя ще е рядко и ще е за кратко, а не като преди цели тиради без млъкване ! Добре че съм случила на човек до себе си, че да ми показва когата прекалявам 

и на мен са ми свикнали, но понякога прекалявам, по принцип го преодолявам, успявам да си премълча нещо, което ме дразни, но в повечето случаи вече мърморя, когато съм изморена и изнервена и, когато нещо много ме дразни

И аз това съм установила - морморя когато съм изморена и изнервена - тогава ме дразнят неща, които в друга ситуация не биха ме издразнили.
Гледам да се контролирам, но...не винаги успявам.
Миналата седмица имах много работа в къщи, мъжът ми влиза в положение - вдига масата, измива съдовете, а аз после започнах да мърморя, че  е наслагал съдовете в насипно състояние на сушилката.
Каза ми, че нямам угодия и беше прав, но умората си казва думата и влияе на реакциите ни.

4естито....за лелята 

Аз престанах да се опитвам да не мърморя  Да се разведе с мен, ако му стиска

И аз по някога се питам съ6тото 

точно тази задача съм си я поставила на първи план-да не мрънкам.От 1-2 години насам всяка сутрин като стана и си казвам"днес няма да мрънкам"И все не мога да се въздържа.Като че ли е по-силно от мен.Мрънкането УБИВА ЛЮБОВТАМрънкането превръща момичето в ЛЕЛКА и сексапила се изпарява.Не бива да се държим като ощипани госпожици.Не трябва да се СПИЧАМЕ за най-малките дреболии.НЕ СЕ ВЗИМАЙТЕ ТОЛКОВА НА СЕРИОЗНО и тогава всичко ще е ОК. .....Но почти не се получава на практика при мен.Знам че съм противна като мрънкам и пак на!!!!

Мрънкам, мърморя и т.н. . . . на който не му изнася . . .

Аз не мърморя продължително. По скоро промърморвам в две изречения и спирам.
Но ако престана скъпия ще помисли, че са му подменили жената и може да ме изпъди   

Ами...аз съм свободна,нямам ангажименти....не ходя на работа,гледкам си двете деца,но да ти кажа 4е това определено не е при4ина да мърморя!Не го и правя!
Само един единствен ден в месеца промърморвам и то това е преди да ми дойде! Мъжо така разбира,4е на другия ден ще съм цикли4на!Затова нито аз си обръщам внимание нито той на мен!
    Но....наистина трябва да помислиш над държанието си!Защо го правиш....каква е при4ината!?
Защото определено има такава!Само трябва да я откриеш и да я изкорениш!Трябва да постигнеш душевен мир!Да откриеш комфорта в душата си!За това рецепта няма!Трябва да я откриеш сама!Който и каквото да ти казва...не може да ти помогне!Вси4ко е в твоите ръце!Сигурна съм,4е има при4ина ...и ти я знаеш!
Защо съм сигурна ли...ами,защото с първият ми брак аз бях като теб...ве4но мърмореща,недоволна,все сърдита....4ак сама не можех да се гледам в огледалото каква съм нацупена!И все си търсех при4ина да помърморя на мъжо или на детенце!Все света ми беше крив!Вътрешно в себе си знаех каква е при4ината!След дълго търсене я бях открила!И я премахнах....!
За себе си знам....за теб немога да кажа!Всеки себе си знае!
Но след развода и вториат ми брак...по-спокойна и мила от самата себе си не съм виждала!Преоткрих себе си!Сега съм спокойна,мила и усмихната дори и в трудни моменти!
Напълно те разбрам мила.....и знам,4е ще намериш при4ината за това си държание и ще я премахнеш,защото ти си по-силна от нея!
Не ме гледай мен,като ти казвам 4е след развода се ,,оправих,,!
При теб ,,зрънцето,, на мърморенето може да се крие другаде...намери го и го унищожи...ина4е то ще унищожи теб!
Искрено ти желая успех в себеопознаването си!  

ми просто престани! Няма формула - преставаш и това е!

Май до тук са ти казали всичко, но има и още нещо, което би могла да направиш. Помоли съпруга ти всеки път когато започнеш да мрънкаш да ти напомни, че може и без това. Че живота е по-хубав, когато пренебрегваш маловажните проблеми.
Казваш, че е добър човек, нека ти помогне да се пребориш с този проблем.
Успех и дано всичко се оправи 

Ако намериш лек- свирни
Аз също съм на път да стана "досадна мърморана"

И аз...

Благодаря на всички!!! 
Мисля, че успях да справя, но определено не съм престанала да мърморя. Просто вече не съм постоянното мрънкало!!! Може би, сега като се обърна назад, очакването на бебчо - имах постоянни контракции и докторите все казваха, че няма да дочакам термина, и го чакахме едва ли не всеки момент; търсихме си жилище и купихме, сега сме в процес на ремонт; а и напрежението от работата - нали знайте шефа си е шеф, не е човек, та да те разбере и затова така да съм се увлякла в мрънкането! Не че по принцип не си мърморя, но в оня период бях потресаващо мърмореща!!!
Сега вече и нямам време, за да мърморя - покрай бебчо и баткото вечер съм толкова капнала, че като видя мъжо изобщо не мисля за мърморене! А и намерих решението поне за мен - колкото и да съм заета, колкото и да е лош и напрегнат деня намирам малко време, за да се усамотя, да си помисля на спокоиствие, и да се разведря.
Благодаря Djane   

Имам въпросче - а когато не мърморите, означава ли, че просто си мълчите и оставяте нещата така, или вие ги свършвате. Говоря за битовизми - неприбрани дрехи, чинии и т.н. Аз, за да си спестя мърморенето (защото мила молба не винаги върши работа), гледам да го свърша аз. Единственото, което ме притеснява, след време да не ме има за майка си и да очаква да ходя постоянно след него