Публикувана: 10 ян. 2007, 16:51 ч.
Последно мнение: 3 юни 2007, 16:51 ч.

Как да престана да бъда досадната мърморана?

3 167
41
1

# 15 12 март 2007, 11:17 ч.

София
Мнения: 276

Ние винаго сме се разбирали чудесно и не сме се карали никога. Сега откакто съм бременна, съм станала ужасна киселица и все намирам нещо, за което да мрънкам. Решила съм да пробвам да се контролирам защото мъжът ми е много добър и въобще не го заслужава.
Много пъти съм права, но всъщност става въпрос за дребни неща и глупости, които могат и да се пропуснат. Мисля си, че е от хормоните.

# 16 12 март 2007, 12:27 ч.

Мнения: 15

Аз също мърморуя с кеф, с което сигурно досаждам на близките си. Понякога се усещам, обаче е рядко. Понякога ми е съвестно, гузно.... Ама това беше до миналата седмица. Мърморя си, значи, аз по една тема пред две дружки. По едно време се усетих и им викам, пак се размърморих. Едната отсече: Ти не си мърморива, а взискателна. Брех, че ми хареса формулировката. И вече не ми е гузно, и вече си мърморя с още по-голям кеф и само някой от близките ми да ми намекне, че съм мърморана. Веднага го парирам - не съм мърморана, а взискателна. Grinning

# 17 12 март 2007, 12:48 ч.

в здрача
Мнения: 2 208

За да се справи човек с мърморенето трябва да промени начина си на мислене.
Аз приех за верою репликата на мъжа ми:
"Нищо, което не е жизнено важно, НЕ е важно."
Ако си го повтаряш винаги когато ти се прииска да се размърмориш за нещо в даден момент ще осъзнаеш, че нито е толкова страшно, нито е толкова важно, колкото ти се е струвало в началото.

А как да накараш другия да направи нещо по твоя начин - майка ми има един невероятен подход, който срещнах в книжките по психология - мрънкането и карането действат винаги наобратно и така си създаваш враг в лицето на любимия, а все пак сте в един отбор, а не противници. Та вместо да се караш или мрънкаш просто го помоли да го направи, а като го направи му благодари или го похвали, една целувка за благодарност е най-големия стимул да прави нещата именно както ти ги искаш, защото те вижда щастлива и усмихната и защото ТИ си неговата НЕВЕРОЯТНА жена.

Вместо да започнеш тирадата си на глас - започни я наум - ама с въпроси - защо това ме ядосва, коя е причината да се ядосвам, как възприемам това поведение, а дали действително е така, може ли да има друга причина и докато си правиш самоанализ усещаш как желанието да си кажеш всичко се е изпарило. А след това усмихната ще помолиш нещото да се направи и чудото станало.

# 18 12 март 2007, 13:48 ч.

Мнения: 193

Същия проблем - станала съм отвратителна мърморица, все съм недоволна, нервна и както се изразява мъжът ми "малко зла" Mr. Green

Не бях такава, като се замисля, дори по време на бременността, напук на всички твърдения, че хормоните и т.н. ще променят характера ми, нямах този "дефект". След раждането на детето....полека лека започнах да забелязвам, че нещата не отиват на добре, но просто не мога да се спра. Стоях по цял ден сама с бебето, ежедневието ми беше постоянно повтарящо се кърмене, смяна на памперси, пак кърмене..нямаше приятели, с които да се виждам, с мъжът ми през първите 4-5 месеца изобщо не излизахме...абе еднообразието и пълната липса на соц. живот направо ме побъркваха; и си мисля, че от там тръгнаха нещата.
Мъжът ми беше много натоварен в работата си, почти нямаше време за мен, постепенно се отчуждихме, аз започнах да си изразявам разочарованието и недоволството чрез постоянни забележки, упреци и критики...и направо не мога да повярвам, че съм станала такава! След това мъжът ми го съкратиха от работа и безпаричието направо ни съсипва брака; а аз набирам още по-пълна сила за мърморене за почти всичко...и си броя до 10, и до 20, и премълчавам, обаче негодуването ми си остава и ми трови нервите и ставам още по-отвратителна.
А мъжът ми е чудо човек, как ме търпи още чак му се чудя!?

# 19 12 март 2007, 14:12 ч.

Мнения: 46

Аз пък винаги съм си мрънкала, ама яко Crossing Arms

и в къщи и в работата си ме знаят като мрънкало Flutter

просто съм си такава. Е, понякога се усещам, че прекалявам и чак на мен си ставам досадна, но какво да се прави Crazy

Важното е, че винаги мога да се усмихна и да бъда и мила, и добра, и сговорчива, че мога на любимия да му трия сол два часа, да навиря джуки още два, но после да го гушна и погаля Heart Eyes

и така до следващия път Mr. Green

# 20 12 март 2007, 15:09 ч.

Мнения: 4 532

Цитат на: Бебина в чт, 11 яну 2007, 11:00

-ходи на лекций

Май наистина ще ти е нужно... Най-малко по български език... Tired

За мърморенето - и аз съм се превърнала в такава и се усещам, едва когато мъжът ми почне тихичко "мрън мрън мрън" зад гърба ми. В такива моменти просто се опитвам да си дам сметка дали той може да промени това, за което съм се размрънкала или не зависи от него.

# 21 12 март 2007, 22:37 ч.

Мнения: 3 674

"Как да престана да бъда досадната мърморана?"

Като престанеш да обръщаш внимание на дребните детайли наоколо....и да не се нервиш от най-малките глупости.... няма да си пове4е "досадната мърморана" Wink

# 22 12 март 2007, 22:47 ч.

Мнения: 473

Аз лично страшно много мразя мърморещи хора. Направо ме влудяват. Майка ми отвреме на време мърмори и направи ми идва да й извия врата. На мъжа си не мърморя, а поставям ребром въпроса, по който имам някакви недоволства. Казвам му нещата, които не ми харесват и не искам повече да прави. Не съм ревнива, давам му свобода, и той съответно не злоупотребява с доверието ми. Не се сърдя за най-малките неща - това, че ще излезе с приятели, ще отиде на мач, ще си захвърли чорапите, където му видят очите, че ще играе на компютъра по цяла нощ на покер и т.н В крайна сметка всеки си има някакво хоби и в това няма лошо. Вярно е че сме откъснати от света от бременността докато започнем работа по някакъв начин, ама какво са ни виновни мъжете? Такава ни е житейската задача.

# 23 13 март 2007, 11:31 ч.

по пътеката
Мнения: 3 149

спри да искаш пове4е отколкото можеш да полу4иш, спри да искаш да промениш другия, да създаваш твой модел, а не общ, където основно се гради на база компромиси! дребнавостта е досадна до ента степен и аз като много спокойна натура не бих те издържала пове4е от 15г! Mr. Green

контрол и броене са ти казали ве4е. постави се на мястото на другия и виж се отстрани, преди да запо4неш тирадите! моят мъж казва-един път изтърпявам да ми се каже забележка, но да се обсъжда и натяква след това ....!гадно! ooooh!

# 24 13 март 2007, 12:48 ч.

Мнения: 173

И на титлата чак ми го пиши !Мърморя си и туй то !В къщи са ми свикнали и не се дразнят-даже го обръщаме на шега Laughing

Не мрънкам злонамерено,не засягам никой с това.Мисля,че и това е вариянт Peace

# 25 20 март 2007, 09:28 ч.

Мнения: 791

И аз не мърморя злонамерено! Мърморя че са забравили да вземат нещо което съм поръчала или вместо да ми помогнат с домакинството двамата са разхвърляли в играта си още повече и са се изнеси по "терлици", за да не ги усетя ... Ей за такива неща мърморя! Е старая се и вече имам напредък Hug

Благодаря на всички bouquet

Вече и да промърморя ще е рядко и ще е за кратко, а не като преди цели тиради без млъкване Embarassed

! Добре че съм случила на човек до себе си, че да ми показва когата прекалявам Grinning

# 26 20 март 2007, 11:24 ч.

Мнения: 3 211

Цитат на: i-max в вт, 13 мар 2007, 12:48

Не мрънкам злонамерено,не засягам никой с това.Мисля,че и това е вариянт Peace

и на мен са ми свикнали, но понякога прекалявам, по принцип го преодолявам, успявам да си премълча нещо, което ме дразни, но в повечето случаи вече мърморя, когато съм изморена и изнервена и, когато нещо много ме дразни

# 27 20 март 2007, 14:15 ч.

София
Мнения: 3 421

Цитат на: very nice girl I have в вт, 20 мар 2007, 11:24

И аз това съм установила - морморя когато съм изморена и изнервена - тогава ме дразнят неща, които в друга ситуация не биха ме издразнили.
Гледам да се контролирам, но...не винаги успявам.
Миналата седмица имах много работа в къщи, мъжът ми влиза в положение - вдига масата, измива съдовете, а аз после започнах да мърморя, че е наслагал съдовете в насипно състояние на сушилката.
Каза ми, че нямам угодия и беше прав, но умората си казва думата и влияе на реакциите ни.