Какво ще кажете ? Има ли я още онази истинската , силната любов , както в началото ,когато още се държахте за ръце и ви сваляха звездите..?Променят ли се или по - скоро много ли се променят отношенията след дългогодишна връзка /или след брака? Или ежедневието и проблемите ни сближават повече с половинките и любовта става все по - силна ....
- Публикувана: 12 ян. 2007, 16:58 ч.
- Последно мнение: 5 юни 2007, 10:26 ч.
Отшумява ли любовта след брака...?
Твърдо не!По-скоро брака е 100% проверка на любовта в реални условия.Много е лесно,когато влюбените са още само двама.Но натиснат ли те грижите по децата и издръжката на семейството,изнервящия битовизъм и някои други нещица-тогава наистина разбираш има ли любов.Ние с мъжа ми още си се държим за ръце,трудно ми е да се сетя ден в който да не ми е казал и показал,че ме обича.Брачен стаж-3 г.,ще видим натам...
Зависи от връзката и от хората. Нас времето ни сближава като че ли. Заедно сме от 8 години, които минаха неусетно като миг и все още сме същите влюбени гълъбчета. Но нямаме деца и кой знае колко сериозни проблеми с битовизми, издръжка на семейството и други такива не сме имали до сега. Така че всичко може да се случи от тук нататък.
Заедно сме от 25 години, женени сме от 20, имаме 4 деца.
Още се държим за ръце. И всичко останало...
Дай, Боже, всекиму.
Още се държим за ръце. И всичко останало...
Дай, Боже, всекиму.
Така е. На някои кацата е пълна само с мед, на други само с лайна.
Тая дето е с лайна, но с два пръста мед отгоре като че ли е златната среда
Не е точно същата любов, но я има. Виждам я в очите му всеки път като ме погледне 
. А нито той нито аз сме от прекалено романтичните. 
. А нито той нито аз сме от прекалено романтичните. И ние сме така
При нас стана обратно - обичам го и тръпката е много по-силна сега, отколкото преди 3 години когато забременях и се оженихме. Тогава не бяхме толкова влюбени и двамата, но "надникнахме в бъдещето" и видяхме, че трябва да се съберем, и после всичко си дойде на място. Мъжа ми също мисли така.
И при нас е така.Заедно сме от 16години,женени сме от 14 и тръпката и любовта изобщо не са изчезнали.И според мен бракът е проверка за любовта.Аз не си спомням в началото да имаше кой знае какви фойеверки,а сега мисля,че има.Имаме две деца и не ни липсват грижи,но това не пречи,ако има истинска любов.Така че кураж на младите семейства. 
За мен любовта не е онова първосигнално привличане и бушуващи хормони. За мен е всичко, което ме кара да го очаквам с нетърпение да се прибере, да искам да споделяме повече моменти заедно, да се грижим за семейството си, да се уважаваме и помагаме. Колкото и клиширано да звучи, така си е.
След брака има моменти на затишие, докато се нагласим един към друг - това някъде към третата и петата година. Има и моменти на засилване и подновяване на чувства - това е сега, забелязвам го след раждането на второто ни дете.
След брака има моменти на затишие, докато се нагласим един към друг - това някъде към третата и петата година. Има и моменти на засилване и подновяване на чувства - това е сега, забелязвам го след раждането на второто ни дете.
Любовта си заминава с годините, малцина са тези, които могат да се похвалят с обратното. Все пак няма нищо вечно. Остават други неща, като привързаност, уважение и ала-бала, но не и любов 
Иначе веднага след брака промяна няма 
Иначе веднага след брака промяна няма Така е Буба е много права,любовта ще си отиде,важното е за запазим уважението и приятелството.
Пък може и да има такива вечно влюбени хора 
,на които благородно бих завиждала!
Зависи от много неща. Зависи от теб, от него, от ежедневието ви. С брак или без брак, хората се променят.
Мен ако питаш, след 11 години съжителство, любовта е по-силна. Сега разчитаме много повече един на друг и се подкрепяме, отколкото като гаджета. Да, държим се за ръце, да казва ми всеки ден колко съм хубава, дори и когато не съм. Целуваме се, когато се разделяме. Иска да се чувствам добре и обичана, а и аз искам същото за него. Знаем си и кътните зъби, знам, че ако имам нужда да се облегна, той ще ме поеме и няма да получа упрек за това.
Сега онези първи трепкащи чувства са вече любов, доказана. Пожелавам я на всички, защото всеки заслужава да обича и бъде обичан
Мен ако питаш, след 11 години съжителство, любовта е по-силна. Сега разчитаме много повече един на друг и се подкрепяме, отколкото като гаджета. Да, държим се за ръце, да казва ми всеки ден колко съм хубава, дори и когато не съм. Целуваме се, когато се разделяме. Иска да се чувствам добре и обичана, а и аз искам същото за него. Знаем си и кътните зъби, знам, че ако имам нужда да се облегна, той ще ме поеме и няма да получа упрек за това.
Сега онези първи трепкащи чувства са вече любов, доказана. Пожелавам я на всички, защото всеки заслужава да обича и бъде обичан
Е, все пак влюбването и обичта са съвсем различни неща, до един момент си влюбен, после просто обичаш. И двете чувства имат своите очарования, но определено влюбването е повече заредено с адреналин, докато в обичта има повече зрялост и умереност. Чисто хормоналната еуфория отшумява с годините, не с подписа.
Любовта отшумява, но якият секс остава 
Черпя те едно за тия думи!!П.П. Приемам за достоверен отговора само на хора, които имат повече от 10 г. брак, а повечето отговорили са още с малък стаж и много ясно ,че нищо не им е угаснало. След 6-7 г. пак ще си говорим
Любовта отшумява, но якият секс остава
Черпя те едно за тия думи!!П.П. Приемам за достоверен отговора само на хора, които имат повече от 10 г. брак, а повечето отговорили са още с малък стаж и много ясно ,че нищо не им е угаснало. След 6-7 г. пак ще си говорим
Аз пък съм непоправима оптимистка в това отношение ако ще и смешно да звучи вярвам, че ако в началото на връзката любовта и страстта са били наистина силни си остават такива и след това.
Е, става дума за любов, а не за влюбване, все пак.
Убедена съм, че отношенията по принцип изискват усилия. Независимо дали са отношения между любовна двойка, родители и деца, братя и сестри или приятели. Нищо не ни е дадено веднъж и завинаги, трябва отново и отново да го откриваме, пазим, градим... Това е процес, а не резултат. И точно това му е хубавото и интересното.
Убедена съм, че отношенията по принцип изискват усилия. Независимо дали са отношения между любовна двойка, родители и деца, братя и сестри или приятели. Нищо не ни е дадено веднъж и завинаги, трябва отново и отново да го откриваме, пазим, градим... Това е процес, а не резултат. И точно това му е хубавото и интересното.
Вярвам в любовта, когато е истинска не угасва. Нямам какво повече да добавя.
Абсолютно вярно. Мисля че някой хора бъркат между влюбване и любов .
Хайде стига с тези версии.Неможете да ме убедите -че остава.
онази тръпка,свиването на стомахът,жестовете,държането за ръце, и.т.н. са само в началото
после всичко става като един навик за съвместно съжителство,приятелство и еднообразие.
и тук искам нещо да вмъкна:
Попитали един мъдрец:
- Какво е почтена жена?
Мъдрецът казал:
- Това е жена , която има един мъж и един любовник.
- Това не е ли лека жена?
- Леката жена има един мъж и много любовници.
- Това не е ли пропаднала жена?
- Пропадналата жена няма нито мъж, нито любовник.
- Това не е ли самотна жена?
- Самотната жена има само един мъж.
ТОва е то .Вяка една жена обича:да бъде съблазнявана,желана,ухажвана......
а след време мъжът и забравя за тези неща.
и всичко пак по старому.
онази тръпка,свиването на стомахът,жестовете,държането за ръце, и.т.н. са само в началото
после всичко става като един навик за съвместно съжителство,приятелство и еднообразие.
и тук искам нещо да вмъкна:
Попитали един мъдрец:
- Какво е почтена жена?
Мъдрецът казал:
- Това е жена , която има един мъж и един любовник.
- Това не е ли лека жена?
- Леката жена има един мъж и много любовници.
- Това не е ли пропаднала жена?
- Пропадналата жена няма нито мъж, нито любовник.
- Това не е ли самотна жена?
- Самотната жена има само един мъж.
ТОва е то .Вяка една жена обича:да бъде съблазнявана,желана,ухажвана......
а след време мъжът и забравя за тези неща.
и всичко пак по старому.
Е, все пак влюбването и обичта са съвсем различни неща, до един момент си влюбен, после просто обичаш. И двете чувства имат своите очарования, но определено влюбването е повече заредено с адреналин, докато в обичта има повече зрялост и умереност. Чисто хормоналната еуфория отшумява с годините, не с подписа.
При нас обичта и привързаността се засилват с годините, но страстта намалява.
Хормоналният спад е неизбежен и не вярвам на тези, които казват, че им се подкосяват краката като видят любимия след 20-годишен брак.
Е, все пак влюбването и обичта са съвсем различни неща, до един момент си влюбен, после просто обичаш. И двете чувства имат своите очарования, но определено влюбването е повече заредено с адреналин, докато в обичта има повече зрялост и умереност. Чисто хормоналната еуфория отшумява с годините, не с подписа.
При нас обичта и привързаността се засилват с годините, но страстта намалява.
Хормоналният спад е неизбежен и не вярвам на тези, които казват, че им се подкосяват краката като видят любимия след 20-годишен брак.
мдаааааааааа..
Затова само допълвам. Ако любовта отшуми, важното е на нейно място да остане поне обичта, привързаността, уважението и подкрепата на ближния.
Хайде стига с тези версии.Неможете да ме убедите -че остава.
онази тръпка,свиването на стомахът,жестовете,държането за ръце, и.т.н. са само в началото
после всичко става като един навик за съвместно съжителство,приятелство и еднообразие.
и тук искам нещо да вмъкна:
Попитали един мъдрец:
- Какво е почтена жена?
Мъдрецът казал:
- Това е жена , която има един мъж и един любовник.
- Това не е ли лека жена?
- Леката жена има един мъж и много любовници.
- Това не е ли пропаднала жена?
- Пропадналата жена няма нито мъж, нито любовник.
- Това не е ли самотна жена?
- Самотната жена има само един мъж.
ТОва е то .Вяка една жена обича:да бъде съблазнявана,желана,ухажвана......
а след време мъжът и забравя за тези неща.
и всичко пак по старому.
онази тръпка,свиването на стомахът,жестовете,държането за ръце, и.т.н. са само в началото
после всичко става като един навик за съвместно съжителство,приятелство и еднообразие.
и тук искам нещо да вмъкна:
Попитали един мъдрец:
- Какво е почтена жена?
Мъдрецът казал:
- Това е жена , която има един мъж и един любовник.
- Това не е ли лека жена?
- Леката жена има един мъж и много любовници.
- Това не е ли пропаднала жена?
- Пропадналата жена няма нито мъж, нито любовник.
- Това не е ли самотна жена?
- Самотната жена има само един мъж.
ТОва е то .Вяка една жена обича:да бъде съблазнявана,желана,ухажвана......
а след време мъжът и забравя за тези неща.
и всичко пак по старому.
Не бих казала, че свалянето на звезди и трепетните въздишки са израз на голямата любов.
Любов има тогава, когато, като го няма тръпкавото усещане от първите опознавателни, изпълнени с очакване и вълнение срещи, все още искаш да си точно с този човек...
Опознала си го, можеш да му изброиш всичките кусури, можеш да предвидиш реакциите му и пак знаеш, че това е той.
Не е задължително бракът да заличи любовта.
Първоначалната тръпка е по-лесна за приемане като преживяване разтърсващо, възбуждащо, но не се равнява на любовта.
Любов има тогава, когато, като го няма тръпкавото усещане от първите опознавателни, изпълнени с очакване и вълнение срещи, все още искаш да си точно с този човек...
Опознала си го, можеш да му изброиш всичките кусури, можеш да предвидиш реакциите му и пак знаеш, че това е той.
Не е задължително бракът да заличи любовта.
Първоначалната тръпка е по-лесна за приемане като преживяване разтърсващо, възбуждащо, но не се равнява на любовта.
Какво ще кажете ? Има ли я още онази истинската , силната любов , както в началото ,когато още се държахте за ръце и ви сваляха звездите..?Променят ли се или по - скоро много ли се променят отношенията след дългогодишна връзка /или след брака? Или ежедневието и проблемите ни сближават повече с половинките и любовта става все по - силна ....
да, става все по_хубаво.
Хайде стига с тези версии.Неможете да ме убедите -че остава.
онази тръпка,свиването на стомахът,жестовете,държането за ръце, и.т.н. са само в началото
после всичко става като един навик за съвместно съжителство,приятелство и еднообразие.
и тук искам нещо да вмъкна:
Попитали един мъдрец:
- Какво е почтена жена?
Мъдрецът казал:
- Това е жена , която има един мъж и един любовник.
- Това не е ли лека жена?
- Леката жена има един мъж и много любовници.
- Това не е ли пропаднала жена?
- Пропадналата жена няма нито мъж, нито любовник.
- Това не е ли самотна жена?
- Самотната жена има само един мъж.
ТОва е то .Вяка една жена обича:да бъде съблазнявана,желана,ухажвана......
а след време мъжът и забравя за тези неща.
и всичко пак по старому.
онази тръпка,свиването на стомахът,жестовете,държането за ръце, и.т.н. са само в началото
после всичко става като един навик за съвместно съжителство,приятелство и еднообразие.
и тук искам нещо да вмъкна:
Попитали един мъдрец:
- Какво е почтена жена?
Мъдрецът казал:
- Това е жена , която има един мъж и един любовник.
- Това не е ли лека жена?
- Леката жена има един мъж и много любовници.
- Това не е ли пропаднала жена?
- Пропадналата жена няма нито мъж, нито любовник.
- Това не е ли самотна жена?
- Самотната жена има само един мъж.
ТОва е то .Вяка една жена обича:да бъде съблазнявана,желана,ухажвана......
а след време мъжът и забравя за тези неща.
и всичко пак по старому.
Аз съм много прясна още, ама мисля, че преди брака, в началото бяха основно хормони. Сега сме семейство-с всичките предимства и недостатъци, произтичащи от този факт. Имали сме вече тривиални проблеми за решаване: и без пари сме оставали, и заради родителите сме се дърпали, и ревност е имало и т.н., но някак си не мога да си представя, че нещата са се променили, по-скоро чувствата ни променят нас самите.
Моля се на Господ, отношенията ни и чувствата да са такива и занапред.
Моля се на Господ, отношенията ни и чувствата да са такива и занапред.
Не отшумява, бих казала, че минава в "друго измерение". Въпросът е дали ни харесва, а на нас -да. Съвсем наскоро мъжът ми една сутрин между чашата кафе, сутрешните тоалети и сънените деца ме завлече в спалнята и ми каза: "Не знам дали разбираш колко осъзнато те обичам?". Бях изумена, защото от него родобни излияния са изключителна рядкост. А за себе си-сега го обичам по-силно. Когато се оженихме бяхме влюбени, сега се обичаме.
Твърдо НЕ. Омъжена съм от 23 год. , но смея да твърдя , че любовта ни е по силна от колкото в началото на брака ни. Дали защото като се омъжих бях на 16,5 г. и не сам била на ТИ , що е то ЛЮБОВ..... Незнам , нямам обяснение , но сега пламъка много по-силно гори. Пожелавам всеки му такава любов и да успеете да я предадете и на децата и на внуците и на всички близки. Любовта е магия , важно е да сте добри магъосници, за да я съхраните до старини. 
Ами всичко отшумява , със сигурност...някой ден.
Има една приказка за кацата с лайната и два пръста мед отгоре -брака е това , от нас зависи как ще си разпределим меда и колко дълго ще хапваме от него преди да стигнем до лайната!
Има една приказка за кацата с лайната и два пръста мед отгоре -брака е това , от нас зависи как ще си разпределим меда и колко дълго ще хапваме от него преди да стигнем до лайната!
това ми хареса много
Зависи какво и как ви свързва. Има всякакви варианти. Според мен най-хубавия е, когато още в мига , в който решат двама души да са заедно, започнат да гледат в една посока, а не един в друг. Когато имат обще цели, но съумеят да съхранят един на друг свободата, присъща на всяка личност. Когато споделят отговорностите, произтичащи от съвместното съжителство. Когато създадат с истинско желание деца, дом и семейство. Тогава страстта и любовта се превръщат в обич, чувство което идва с мъдростта на годините и придобития опит, силна, осъзната и дълбока. Тя е символ на неразривен съюз, който двама души скрепяват през годините с цената на доста, заедно преживени върхове и спадове в живота си, щастливи и тъжни моменти и е доказателство за това, че са способни на всичко един за друг, могат да превъзмогнат всички неприятности и да знаят, че има за какво да са заедно. За мен това е чувството, което трябва да изпита всеки човек. Това ще означава, че е постигнал опит и мъдрост и е живял пълноценно.
Много хора мислят така ,но аз не съм съгласна и никога няма да се съглася.Със съпруга ми сме заедно от 7г.женени от 4г,но все още се обичаме силно.Вярно е,че все още нямаме деца,но пък в началото на брака ни преминахме през период на безпаричие-еми,една лоша дума не си казахме и нито един път не се скарахме за пари.Сега след всичко лошо зад гърба ни любовта ни нито е намаляла,нито е отшумяла.Всеки ден си казваме,че се обичаме и се изпращаме и посрещаме с целувки.Моля се на Господ цял живот да е така,защото живот без любов е половин живот.
Може би по-скоро уляга , заедно с нас де Все пак хората много различни и ако при едни това става след 5 г., при други след 10 и т.н.
, заедно с нас де Все пак хората много различни и ако при едни това става след 5 г., при други след 10 и т.н. 
по скоро свикнение бих казала,но когато има проблеми и виждаш че губиш нещото на което държиш осъзнаваш че все ощо го обичаш
Мдааа и аз така мисля... По-важно е обаче, като видиш, че губиш нещото, което обичаш, да намериш начин да си го върнеш
Любовта като в на4алото с дивата,изгаряща тръпка-да. Но любовта постепенно се превръща в дълбоко привързване, крепка обич и взаимно уважение. Хармоният е пълна когато ги има итрите... 
От химично - биологична гледна точка любовта била отшумявала за период от 3 до 12 месеца. После остават други неща, които ние наричаме любов. Те са контролируеми и ако една двойка успее да постигне някаква хармония в отношенията си, не мисля че точно този тип любов зависи от един подпис Виж появата на децата обикновено е свързана с някакви сътресения в отношенията. Преумората, ангажираността и поделянето на задълженията по отглеждането на запетайките обикновено си казват думата в отношенията. Дали ще е временно явление или ще се задълбочи е пак въпрос на индивиди 
Виж появата на децата обикновено е свързана с някакви сътресения в отношенията. Преумората, ангажираността и поделянето на задълженията по отглеждането на запетайките обикновено си казват думата в отношенията. Дали ще е временно явление или ще се задълбочи е пак въпрос на индивиди 
Зависи си. Ние живеем заедно вече 5 години. При мен влюбването даже не е отшумяло, за любовта няма да се обяснявам. Обичам го! При него обаче нещата са съвсем различни - любовта му се промени. Сега е по-скоро нещо даващо спокойствие и сигурност - грижовен, любвеобвилен, мил, но и трезвомислещ и не толкова емоционален. Но знам, че ме обича. Според мен всичко си зависи от човека, от това, което търси и дали го намира в семейството.
Не мисля, че любовта отшумява.Ако е била истинска от самото начало, си остава завинаги.Само малко се променя.Може би я няма силната страст.Но любовта се трансформира в някакъв вид дълбока, нежна обич и привързаност.В някакво единение на духа, на общите интереси и дава нов вкус на живота.Казвам го като човек с 12 годишен брак, който никак не е бил безоблачен. но и сега мога да кажа, че мъжът ми е най-добрият ми приятел
Любовта не отшумява,а се гради и то с много усилия.
В началото никога не е любов а влюбване,страст,която винаги отшумява.
Любовта е когато нуждите на другия са важни колкото твоите,
когато има истинска комуникация,доверие,и нямаме нужда от маски,
истинска интимност(не само секс),нежност,съпричастност.Такива неща.
Любовта не е страст,нито пристрастеност и безумно влюбване.
Разбира се в 99% от случаите любовта идва след влюбване,но не в 99%
от влюбванията връзката прераства в любов.А за брак трябва любов,не
страст,влюбване.Така че за да има любов след брака трябва да има и преди брака,
ама любов, не само страсти и влюбване.
В началото никога не е любов а влюбване,страст,която винаги отшумява.
Любовта е когато нуждите на другия са важни колкото твоите,
когато има истинска комуникация,доверие,и нямаме нужда от маски,
истинска интимност(не само секс),нежност,съпричастност.Такива неща.
Любовта не е страст,нито пристрастеност и безумно влюбване.
Разбира се в 99% от случаите любовта идва след влюбване,но не в 99%
от влюбванията връзката прераства в любов.А за брак трябва любов,не
страст,влюбване.Така че за да има любов след брака трябва да има и преди брака,
ама любов, не само страсти и влюбване.
не Не мисля, че любовта отшумява.Ако е била истинска от самото начало, си остава завинаги.Само малко се променя.Може би я няма силната страст.Но любовта се трансформира в някакъв вид дълбока, нежна обич и привързаност.В някакво единение на духа, на общите интереси и дава нов вкус на живота.Казвам го като човек с 12 годишен брак, който никак не е бил безоблачен. но и сега мога да кажа, че мъжът ми е най-добрият ми приятел