При нас стана обратно - обичам го и тръпката е много по-силна сега, отколкото преди 3 години когато забременях и се оженихме. Тогава не бяхме толкова влюбени и двамата, но "надникнахме в бъдещето" и видяхме, че трябва да се съберем, и после всичко си дойде на място. Мъжа ми също мисли така.
- Публикувана: 12 ян. 2007, 16:58 ч.
- Последно мнение: 5 юни 2007, 10:26 ч.
Отшумява ли любовта след брака...?
И при нас е така.Заедно сме от 16години,женени сме от 14 и тръпката и любовта изобщо не са изчезнали.И според мен бракът е проверка за любовта.Аз не си спомням в началото да имаше кой знае какви фойеверки,а сега мисля,че има.Имаме две деца и не ни липсват грижи,но това не пречи,ако има истинска любов.Така че кураж на младите семейства. 
За мен любовта не е онова първосигнално привличане и бушуващи хормони. За мен е всичко, което ме кара да го очаквам с нетърпение да се прибере, да искам да споделяме повече моменти заедно, да се грижим за семейството си, да се уважаваме и помагаме. Колкото и клиширано да звучи, така си е.
След брака има моменти на затишие, докато се нагласим един към друг - това някъде към третата и петата година. Има и моменти на засилване и подновяване на чувства - това е сега, забелязвам го след раждането на второто ни дете.
След брака има моменти на затишие, докато се нагласим един към друг - това някъде към третата и петата година. Има и моменти на засилване и подновяване на чувства - това е сега, забелязвам го след раждането на второто ни дете.
Любовта си заминава с годините, малцина са тези, които могат да се похвалят с обратното. Все пак няма нищо вечно. Остават други неща, като привързаност, уважение и ала-бала, но не и любов 
Иначе веднага след брака промяна няма 
Иначе веднага след брака промяна няма Така е Буба е много права,любовта ще си отиде,важното е за запазим уважението и приятелството.
Пък може и да има такива вечно влюбени хора 
,на които благородно бих завиждала! 
Зависи от много неща. Зависи от теб, от него, от ежедневието ви. С брак или без брак, хората се променят.
Мен ако питаш, след 11 години съжителство, любовта е по-силна. Сега разчитаме много повече един на друг и се подкрепяме, отколкото като гаджета. Да, държим се за ръце, да казва ми всеки ден колко съм хубава, дори и когато не съм. Целуваме се, когато се разделяме. Иска да се чувствам добре и обичана, а и аз искам същото за него. Знаем си и кътните зъби, знам, че ако имам нужда да се облегна, той ще ме поеме и няма да получа упрек за това.
Сега онези първи трепкащи чувства са вече любов, доказана. Пожелавам я на всички, защото всеки заслужава да обича и бъде обичан
Мен ако питаш, след 11 години съжителство, любовта е по-силна. Сега разчитаме много повече един на друг и се подкрепяме, отколкото като гаджета. Да, държим се за ръце, да казва ми всеки ден колко съм хубава, дори и когато не съм. Целуваме се, когато се разделяме. Иска да се чувствам добре и обичана, а и аз искам същото за него. Знаем си и кътните зъби, знам, че ако имам нужда да се облегна, той ще ме поеме и няма да получа упрек за това.
Сега онези първи трепкащи чувства са вече любов, доказана. Пожелавам я на всички, защото всеки заслужава да обича и бъде обичан
Е, все пак влюбването и обичта са съвсем различни неща, до един момент си влюбен, после просто обичаш. И двете чувства имат своите очарования, но определено влюбването е повече заредено с адреналин, докато в обичта има повече зрялост и умереност. Чисто хормоналната еуфория отшумява с годините, не с подписа.
Любовта отшумява, но якият секс остава 
Черпя те едно за тия думи!!П.П. Приемам за достоверен отговора само на хора, които имат повече от 10 г. брак, а повечето отговорили са още с малък стаж и много ясно ,че нищо не им е угаснало. След 6-7 г. пак ще си говорим
