С какво ви дразнят майките (не майките ви).

Ако няма кой да ми гледа детето, въобще не излизам по женски. Ако е събиране с децата, е съвсем друга история. Но все някоя приятелка ще доведе нейното, забавно и сладко е първите 10 минути, после не можем две приказки да си кажем. Ако е малко дете се почва с гонене между масите, ела да ядеш, стой мирно, що правиш сега така и.. знаете

Нямала съм около мен май дразнители - или съм забравила.. Ако трябва обаче да дам пример с нещо, което не разбирам и избягвам, това са родителите, които цитират книги за възпитанието на деца, а всъщност не правят нищо освен да ги четат. Примерно майка, която дава съвети на други, а вкъщи всичко е наопаки.

Сещам се и за такива с няколко деца, която разубеждават други да имат въобще деца. Не им знам причините, но да- уж, не си струва и не е голяма работа, а самите те са с по две-три. Нонсенс.

Като че ли много взеха да стават темите от типа "С какво ви дразнят...".
Иначе на мен лично хората с деца не ми пречат по никакъв начин. Приемам за нормално различните хора да имат различен начин на живот и да ги вълнуват различни неща. Би ме подразнило само ако много настоятелно започнат да ме агитират да мина в техния отбор.

Като относително новопридобила детенце съм благодарна на всяко мамче, което ме е заливало с информация, защото сега ми е полезна. От тук нататък - ще видим.

В общи линии и преди си имах не особено популярни хобита, практикувах не особено популярни спортове, не гледам новоизлюпени филми на Марвел или поредния сезон на F&F. Свикнала съм да нямам много за какво да си говоря с хората (не всички, разбира се, но слагам общ знаменател, за по-лесно). За това съм свикнала да питам кой как е, какво е, що е, защото повечето хора обичат да говорят за себе си. Пък ако темата отиде в посока, в която мога да допринеса - споделям. Обикновено успявам да се класирам в категории "книги" и "пътуване". Също и "здраве", но това малко се препокрива с "все за това говориш". Имам си за щастие 1-2 мамчета, с които споделям всичко и така нямам нужда да споделям с другите. Случва ми се нещо хубаво, не виждам защо да не ми се споделя изобщо. Имам си и за хобитата един (1 брой човек), да ме държи в кондиция и туй-то. Пак по-добре от нищо.

Но пък и като се опитам да попитам дори близки хора "как е светът навън" обикновено получавам "работа, нищо интересно, ти кажи детето как е". *ba-dum-tsss* Параграф 22.

Имаше една, която ме влудяваше, имаше четири деца, които остави на малка възраст за да замине с друг мъж. Когато родих се започна- аз не съм си гледала детето, не съм го забавлявала, не съм го къпела както трябва, защо съм го направила!! И това човек, който дори не е отгледал своите (свекърва и ги отгледа от новородени), ами незнам как да забавлявам бебе на 40 ДНИ. Спрях всякъкъв контакт с "великата майка". Сега си имаме снаха, която започва да ми играе по нервите и тя, усещам как ще завърша във Сливенският затвор 😂😂. Постоянно говори на всички хора, как не съм чистела, как било разхвърляно, как батко и нямал какво да облича, защото било мръсно (мм е баткото, хахах). Незнам как и на нея да обясня, че дете на 2г не се гледа лесно, и че на мм вече не му пука дали е мръсен от недоспиването. За протокола, снахата изостави в дом за деца своето на няма и годинка, за да дойде да живее с мъж. Какво да коментирам повече, искам да изляза някъде и да не ми говорят за детето, но няма как да се случи, защото всички хора коментират колко е зле в нас и постоянно ми говорят те как са гледали своите, те как са правили всичко. Вече не излизам, къщата е на два етажа, оставям детето и отивам горе, да си почина...

С хвалбите по адрес на бездарните си или грозновати деца.
Има една порода, дето все се хвали

Тая тема направо заклейми останалата част на форума 🤣

Майките не ме дразнят с нищо. Ако правят дълги и досадни монолози, аз се изключвам и пак не се дразня.

С нищо не ме дразнят, минала съм по техния път и много добре ги разбирам. Дразнили са ме докато не бях майка.

Някой ако отвори тоя форум ще рече, че бг мамите всичко ги дразни.

Дразнят ме тези, които са решили, че целият тротоар е техен, само защото са родили и повлекли златното яйце нанякъде. Не може да заобиколиш ни от ляво, ни отдясно, а трябва да ситниш отзад.

Друго, което просто недоумявам е майки на дърти магарици в завършваща училище възраст си навиват ежедневно алармите в 6 сутринта и по цял час се опитват да събудят отрочето да върви да се учи.
Ама как бе, как се очаква после този тийн да поема отговорности за каквото и да било като не може да си планира времето да си върши задълженията? Все едно да не може да си мие зъбите...

С няколко човека пътищата ни се разделиха, или поне вече не общуваме толкова често, защото друга тема, различна от детето, не съществува. Няма такава досада, и такова затъпяване. Все си мисля, че след 5-6 годишна възраст манията трябва да ги отпусне вече, но не.

Дразнят ме арогантни родители, които смятат, че всички са им длъжни по някакъв начин.

Дразнят ме конфликни родители, които заради ожулено коляно или одраскване са готови да вдигат панаири до последна инстанция.

Дразнят ме родители, които карат децата си да се страхуват от животни.

Аз съм баш в пика на майчинството - втората година, когато вече ходим по площадки и се срещаме с всякакви майки.
Та най-много ме дразни моята съседка, с която излизаме откакто са се родили децата.
Тя е на мнение, че децата се възпитават с бой още от най-ранна детска възраст. Нейното му крещи и го бие откакто се научи да лази и да пипа каквото докопа. Свободна е да си възпитава децата, както намери за добре, аз не я съдя, но не бия моето.
И сега от няколко дни е започнала да ми говори как другите родители (и аз в това число) не правим хубаво, като не си бием децата, че са взели чуждите играчки. Трябвало от малки да се пречупят, защото после са щели да се тръшкат, че всичко е тяхно и люлката дори е тяхна.
Казах ѝ, че това е нормален етап от развитието, че на година и 4 месеца е много трудно да направят разлика коя играчка на площадката е тяхна, коя чужда и защо чуждата и по-интересната не трябва да я пипат.
Когато детето ѝ отиде да си вземе някоя чужда играчка, дори другото детенце да си я даде без протест, тя отива дърпа играчката от ръцете на детето си, съчетано с пляскане през ръцете и я връща на собственика. Тръшне се нейното, тя му плясне два шамара и по памперса и започва да го влачи към другия край на площадката.
 
И сега не знам занапред как ще продължим да излизаме с децата, при положение, че аз отказвам да си бия детето за такива неща, а тя ще твърди, че изобщо не си възпитавам детето. Някой ден просто ще си отворя устата и ще ѝ кажа, каквото мисля,но освен да се скараме (а тя си е скандалджийка по принцип), няма да друго да постигна. На мнение е че децата трябва да се пречупват от рано и въобще не може да осмисли, че и двете имаме по големи деца. Моето не е бито и ме слуша за всичко, доверява ми се и сме в прекрасни отношения, а нейното е бито от малко, уж пречупено навреме, а постоянно ѝ противоречи, не я слуша за нищо, не ѝ споделя нищо и си прави каквото си иска зад гърба ѝ.
Доказано нейния модел не е проработил, но упорито го повтаря.

Друг родител, който ме дразни е съпругът ми. Не спира да говори на една друга двойка в компанията, които са заедно от 10 години, но още нямат деца, че трябва да имат деца спешно, че си губят времето. И те се поставят в позицията да се оправдават защо не искат още. Чак си позволява да ги коментира и в тяхно отсъствие, което е безкрайно грозно. Няколко пъти сме говорили по темата. Обяснявам му, че неговата гледна точка за живота, не е задължително правилната. Че не всеки мечтае да има дете като него и има право на това. Всеки намира щастието в различни неща. Уж разбира и следващия път отново. На мястото на тези приятели ако бях, отдавна щях да го срежа много грубо.

mimsi111 и аз имам супер близка приятелка, според която без бой от детето не става човек... пълни глупости на търкалета! Аз само се смея и не обръщам внимание. И да речеш, че тя нещо има проблем с деца - не! Нейните са супер готини и двете, ама по малко бой не вредяло Те пораснаха и не виждам последствия, ама и при моите няма последствия, дето са гледани без бой. Според нея аз съм мека Мария.  Тра-ла-ла. Не се връзвай.

Това едно към едно. Плюс, че се чувстват виновни, че оставят мъжете си сам сами вкъщи и искат да доведат и тях. True story.

Имам приятелка, която много държи да ни изпраща снимки с дететето й, омазано до ушите в ако, защото е много сладко.

Ох, това за мъжете не го написах, че темата е с друг уклон, но си е баш вярно.