Да похваля "След потопа" от Касандра Монтаг.
Много добре ми дойде за лятната почивка на планина, след разходките !
Много добре ми дойде за лятната почивка на планина, след разходките !
Скрит текст: 
- Публикувана: 13 юни 2023, 09:54 ч.
- Последно мнение: 14 авг. 2023, 18:20 ч.
В момента чета ... 85
Аня, аз винаги търся доброто, както в хората, така и в книгите.
Почнах Всеки в моето семейство е убил някого и върви остроумно и интересно засега, но съм съвсем в началото.
Почнах Двама братя и оооо как увлича разказът, съвсем неусетно вчера отметнах 100 странички. Благодаря за препоръката 
На Резерват за хора и вълци дадох 1 *, просто изключително ужасна книга. Стилът е кофти, разказът е кофти, през цялото време се описваше главната героиня, сякаш влиза в историята за първи път. Оставям 2 страници и ще ми е интересно да прочета мнения. Извадени са произволно, но цялата книга си се лута точно по този начин:
На Резерват за хора и вълци дадох 1 *, просто изключително ужасна книга. Стилът е кофти, разказът е кофти, през цялото време се описваше главната героиня, сякаш влиза в историята за първи път. Оставям 2 страници и ще ми е интересно да прочета мнения
. Извадени са произволно, но цялата книга си се лута точно по този начин:Скрит текст: 
Днес, на 9 август, било международен ден на любителите на книги, така че да ви е честит! Ако го отпразнувате с някоя нова книга, похвалете се!
Аз завършвам Всеки в моето семейство е убил някого, чийто автор явно много е обичал книгите на Агата Кристи и е написал съвременна, сатирична и криминална история, нещо като кавър на Десет малки негърчета.
В началото има надежда и започва добре, но продължава протяжно и досадно. На някого може да му допадне хуморът и главоблъсканиците, пръснати на всяка страница, но не и на мен. През цялото време ми напомняше на филма Knives Out.
Единственото, което страшно много ми харесва обаче и е похвално - е прекрасната корица на българското издание.
Аз завършвам Всеки в моето семейство е убил някого, чийто автор явно много е обичал книгите на Агата Кристи и е написал съвременна, сатирична и криминална история, нещо като кавър на Десет малки негърчета.
В началото има надежда и започва добре, но продължава протяжно и досадно. На някого може да му допадне хуморът и главоблъсканиците, пръснати на всяка страница, но не и на мен. През цялото време ми напомняше на филма Knives Out.
Единственото, което страшно много ми харесва обаче и е похвално - е прекрасната корица на българското издание.
Честит празник💐
Някой с препоръка за Долината на страстта на Лидия Жорже, също и за Затворничка в Техеран Марина Немат?
Имам за четене още няколко на трупче,но манията ми за закупуване на нови ме влече...
Чета Дълбока вода в момента, видях че имало и филм през 2021, за сега около 100 страница едно и също с малки изменения, ако нещо не се развие ще я зарязвам.
Имам за дочитане Дворецът на бълхите
За прочит имам Ловецът на цветя и Непознатата от Сена .
Приемам всякакви препоръки 🤗
Някой с препоръка за Долината на страстта на Лидия Жорже, също и за Затворничка в Техеран Марина Немат?
Имам за четене още няколко на трупче,но манията ми за закупуване на нови ме влече...
Чета Дълбока вода в момента, видях че имало и филм през 2021, за сега около 100 страница едно и също с малки изменения, ако нещо не се развие ще я зарязвам.
Имам за дочитане Дворецът на бълхите
За прочит имам Ловецът на цветя и Непознатата от Сена .
Приемам всякакви препоръки 🤗
Последния месец имах повече време за книги и споделям прочетеното.
За морето си взех "Съвършени останки", Хелън Фийлдс. Хареса ми и бих купила и втората книга на същата авторка.
Преди това си оправих вкуса след "Мамник" с "Неделният продавач на книги" от Даниел Вълчев. Чете се за ден, но определено ми допадна стила и ще потърся и друга художествена литература на Вълчев.
"Записки от Шато Лакрот, Резиденция Злокучане"- приятно продължение на първата част в същия стил. Лека и разтоварваща за лятото.
"Вода за цветята", В. Перен. Със смесени чувства съм. Монотонна и меланхолична беше за мен.
"Кукла", Ирса С. Чета с удоволствие всяка книга от поредицата и чакам с нетъпрение следващата. Тази също не ме разочарова.
Започнах "В служба на злото", Р. Галбрейт. Очаквано перфектна за сега.
За морето си взех "Съвършени останки", Хелън Фийлдс. Хареса ми и бих купила и втората книга на същата авторка.
Преди това си оправих вкуса след "Мамник" с "Неделният продавач на книги" от Даниел Вълчев. Чете се за ден, но определено ми допадна стила и ще потърся и друга художествена литература на Вълчев.
"Записки от Шато Лакрот, Резиденция Злокучане"- приятно продължение на първата част в същия стил. Лека и разтоварваща за лятото.
"Вода за цветята", В. Перен. Със смесени чувства съм. Монотонна и меланхолична беше за мен.
"Кукла", Ирса С. Чета с удоволствие всяка книга от поредицата и чакам с нетъпрение следващата. Тази също не ме разочарова.
Започнах "В служба на злото", Р. Галбрейт. Очаквано перфектна за сега.
Почнах книга, която дори не се спомням, че съм купувала, на напълно непознат за мен автор - Саманта Даунинг. Книгата е "За ваше собствено добро". Приятно изненадана съм, много увлекателно криминале без кървища. Сега няма да мога да си легна преди да съм я довършила, защото все още не съм отгатнала края.
Отдавна не съм писала в темата, а си чета редовно, полека-лека. Последно прочетох "Пясъчният човек" на Ларш Кеплер и "Смола" на Ане Рил, а в момента чета "Където пеят раците" на Дилия Оуенс.
"Пясъчният човек" е страхотен крими-трилър в типичен скандинавски стил. Държи в напрежение, постоянно нещо се случва и се чете бързо. Не е ала Агата Кристи, но има добре замислена история, с детайли, без дупки дето да оставят лош привкус.
"Смола" е потресаваща, в буквалния смисъл на думата. Само ще кажа, че разказва за една особена форма на семейна лудост през погледа на 7-годишно дете. Не е тежка за четене, не се влачи, но тежи по един друг начин. Прочетете я, моля ви.
"Където пеят раците" също се очертава да остави дълбоко впечатление, но за нея ще пиша по-подробно като я приключа.
"Пясъчният човек" е страхотен крими-трилър в типичен скандинавски стил. Държи в напрежение, постоянно нещо се случва и се чете бързо. Не е ала Агата Кристи, но има добре замислена история, с детайли, без дупки дето да оставят лош привкус.
"Смола" е потресаваща, в буквалния смисъл на думата. Само ще кажа, че разказва за една особена форма на семейна лудост през погледа на 7-годишно дете. Не е тежка за четене, не се влачи, но тежи по един друг начин. Прочетете я, моля ви.
"Където пеят раците" също се очертава да остави дълбоко впечатление, но за нея ще пиша по-подробно като я приключа.
"Записки от Шато Лакрот, Резиденция Злокучане"- приятно продължение на първата част в същия стил. Лека и разтоварваща за лятото.
Почнах книга, която дори не се спомням, че съм купувала, на напълно непознат за мен автор - Саманта Даунинг. Книгата е "За ваше собствено добро". Приятно изненадана съм, много увлекателно криминале без кървища. Сега няма да мога да си легна преди да съм я довършила, защото все още не съм отгатнала края.
Чета" Фуриите ""на Бойн и слушам "Три" на Перен. Първата не ме грабва особено, няма дълбочина. Не е лоша, но... не знам. Kärleken на Jonas Gardell така ме тресна преди време (препоръчвам с две ръце), че всички останали на подобна тематика ми бледнеят. Уважавам всяка лична история, но когато става въпрос за литература, мога да изразя лично мнение 
"Три" е меланхолична, прилича на на "Цветята", харесва ми. Не е прекалено драматична, нито досадна, нито лигава. Върви към висока оценка.
"Три" е меланхолична, прилича на на "Цветята", харесва ми. Не е прекалено драматична, нито досадна, нито лигава. Върви към висока оценка.
За съжаление, българските читатели едва ли някога ще прочетат нещо на Юнас Гардел, което е изключително жалко според мен, защото той е велик автор, един от най-добрите съвременни шведски писатели. Но ние не сме узрели за него. Гардел е хомосексуален, по дух и начин на мислене винаги е бил граждански активист и застъпник за правата на онеправданите (не само на хомосексуалните) и темата за хомосексуалността е централна в книгите му: за трудностите, с които се сблъскват хомосексуалните - дискриминацията, отхвърлянето, страха, особено след като се появява и СПИН, за любовта между момчета или мъже и как тя по нищо не се различава от любовта между момче и момиче, но е била презирана и преследвана. Разбира се, днес СПИН се лекува, а Швеция е изключително демократична страна с много високо ниво на равнопоставеност и по полов признак, и по сексуална ориентация, а самият Гардел и неговият съпруг Марк Левенгуд са много популярни фигури. Но у нас Гардел би се приел много трудно, да не кажа, че направо е невъзможно. А не е като да не съм го предлагала на издатели, но не искат да поемат този риск. За мен трилогията му "Никога не бърши чуждите сълзи без ръкавици" абсолютно заслужава да излезе на български, но с трилогия, от която задължително трябва да се издадат и трите части, за да има смисъл, рискът е голям.
А аз чета "Хамелеонът се завръща" и ми е много интересно, отдавна книга не ме беше грабвала така, въпреки че е толкова брутална.
А аз чета "Хамелеонът се завръща" и ми е много интересно, отдавна книга не ме беше грабвала така, въпреки че е толкова брутална.
