Ето какво бих направила аз:
1) за 1-2 месеца забравям темата "гърне-тоалетна" изобщо. никакви коментари. скриваш гърнето, слагаш памперсите, сменяш и така. все едно е на 6 месеца. ако той зачекне темата, отговаряш на въпросите, но ти си траеш. единствено ако иска, може да идва с теб или с баща си в тоалетната, да пуска водата, ей такива работи.
2) след като позабрави сцените и изпълненията, един ден памперсите свършват и повече не купувате, защото той вече е голям. големите деца ходят с гащи и ползват гърнето или тоалетната по избор. слагаш гащи вкъщи, навън и докато спи. памперси няма. ако трябва, носиш 1-2 резервни панталона навън (вероятно няма да се наложи повече от 2-3 пъти). ако трябва сменяш чаршафите нощем.
3) успоредно с това без да настояваш и да показваш, че е важно, обясняваш, че всички деца ходят на гърне както еди-кой си (някое негово приятелче), мама и тати също, изобщо всички хора. там не може да няма и книжки по въпроса.
4) чакаш. от време на време (РЯДКО) подсещаш НЕБРЕЖНО, напр. "Ако ти се допишка, гърнето е еди-къде си". като стане инцидент, сменяш без коментар. най-много да изразиш увереност, че следващият път ще свърши работата на място. когато ползва гърнето го поощряваш, но отново - внимаваш да не усети колко много се радваш - то не е свършило нещо изключително, просто е направило това, което правят всички хора.
5) ако остане само акането в гащите (което става често в тази възраст), просто проявяваш нужното търпение още месец-два, докато реши, че е готов и тази работа да върши в гърнето. затова има и други трикове, ама сега няма да пиша, дано ви подмине този проблем.
Съществен момент е детето да забрави важността и спешността на този въпрос за вас. Внушението трябва да е "Ползването на гърне/тоалетна е нещо нормално за всички и вече ти е време". Ако си много на зор, можеш да пробваш да пропуснеш първата стъпка, но моят съвет е да изчакаш още месец-два, тъкмо ще се запролети и ще си по-спокойна и за извеждането/спането без памперс.