Бард не издават Пратчет. На издателство ВУЗЕВ са книжките.
Знам че не ги издават, но ги продават.
Аз съм си купил всичките от тях
- Публикувана: 15 ян. 2007, 16:23 ч.
- Последно мнение: 22 фев. 2007, 11:14 ч.
За феновете на Тери Пратчет!
Бард не издават Пратчет. На издателство ВУЗЕВ са книжките.
Знам че не ги издават, но ги продават.
Аз съм си купил всичките от тях
'Автентичната котка' е връхтът! Мноооого добра книга, нещата, описани вътре, отразяват мислите на 99% от коткопритежателите (към които спадам и аз).
За препоръчване на следваща Пратчетова книга... няма смисъл, както казва дъщеря ми
Трябва да прочетеш всичките, така или иначе, тъй че - хвани последната ("Чудовищната команда"), погледни вътре на корицата в каква последователност са издавани и купувай една по една. Енджой.
И фен-клуб в Дир-а: http://clubs.dir.bg/postlist.php?Board=terry_pratchett&page= … ollapsed&sb=5
За препоръчване на следваща Пратчетова книга... няма смисъл, както казва дъщеря ми
Трябва да прочетеш всичките, така или иначе, тъй че - хвани последната ("Чудовищната команда"), погледни вътре на корицата в каква последователност са издавани и купувай една по една. Енджой.И фен-клуб в Дир-а: http://clubs.dir.bg/postlist.php?Board=terry_pratchett&page= … ollapsed&sb=5
Варварският вожд попита:
- Кои са най-великите неща, които човек може да намери в живота?
...Човекът от дясната му страна вглъбено допи коктейла си от кобилешко мляко и кръв от снежна котка и рече следующето:
- Свежият хоризонт в степта, вятъра в косите ти, отморен кон под тебе...
Човекът от ляво рече:
- Крясъка на белия орел във висините, снегът в гората, истинска стрела в лъка ти.
Вождът кимна и рече:
- Без съмнение, това е да видиш врага си убит, унижението на племето му, скръбта на жените му... Но нашият гост, чието име е легенда, трябва вярно да ни каже: кое е това, което човек може да нарече най-великите неща в живота?
Гостът мисли дълго и после каза предпазливо:
- Топла вода, добра зъболекарска помощ и мекичка тоалетна хартия...
(Фантастична светлина)
"- Не са му давали това, което е необходимо за всяко едно подрастващо дете.
- Разбирателство и любов ли?
- Не. Един кажгоде...здрав тупаник. "
(Ерик... май
)
- Какво предствлява Ефеб? -попита Птраци.
- Никога не съм бил там. Както изглежда, управлявана е от Тиранин.
- В такъв случай се надявам да не го срещнем.
- Не е такъв. Всеки 5 години си имат нов Тиранин, но преди това нещо му правят. Мисля, че го изз-бират.
- Мислиш ли, че прилича на онова, дето правят на котараците и биковете?
- Ъ?
- Нали се сещаш... да не се бият и да са по-кротки...
Тепик трепна от погнуса.
- Честно казано, не съм сигурен. Но май не е същото. Хората имат нещо, с което даго изз-берат. Доколкото знам, нарича се мнимокрация и означава, че всеки в цялата страна може да каже кой да е новия Тиранин. Един човек - един... - той млъкна. - Един човек - един пас.
- Значи тъй го избират?
- Основното е обаче, че всеки може да го прави. Много се гордеят с това. Всеки разполага с един...- отново се поколеба, вече сигурен, че нещо бе объркал - ... пас. Всеки. С изключение на жените, разбира се. И децата. И престъпниците. И робите. И неграмотните. И хората с чужд произход. И хора, които не са одобрени по разни причини. И много други. Но всички останали могат. Цивилизацията на Ефеб е много напреднала.
- Значи това е мнимокрация, така ли?
- Изобретили са я в Ефеб. - каза той, усещайки смътно, че трябва да защити идеята.
- Бас държа, че са имали проблеми с износа й.
(Пирамиди)
Някой почука плахо на вратата. Беше джуджето, което искаше да работи при тях. Ваймс го покани в кабинета, затвори вратата и се намести зад бюрото си.
- Значи си алхимик. Имаш петна от киселини по ръцете си, затова пък ти липсват веждите.
- Познахте, сър.
- Необичайно е да срещнеш джудже, избрало такова занимание. Все ми се струва, че вашите хора се бъхтат в ковачниците на чичовците си или нещо подобно.
Джуджето си отбеляза на ум израза „вашите хора" и отвърна:
- Не умея да боравя с метали.
- Джудже, което няма вроден усет към металите?! Май трябва да си единствен по рода си.
- Да, сър, рядко явление съм. Но проявих сериозни заложби в алхимията.
- Член ли си на тяхната Гилдия?
- Вече не съм, сър.
- Тъй ли? И как по-точно напусна Гилдията?
- През покрива, сър. Но според мен знам в какво сбърках.
Ваймс леко се смъкна на стола си.
- Е, алхимиците постоянно взривяват нещо. Не бях чувал да изритват някого от своите за това.
- Да, сър, защото досега никой не е взривявал Съвета на Гилдията.
- Какво, целия Съвет ли?!
- Почти, сър. Поне всички лесно отделящи се части.
(Глинени крака)
Виж кой организира залагане, и като разбереш, че е Ноби, вземи му тефтерчето...
...Обучението в Университета се опираше предимно на прастария метод да събереш множество млади хора в близост до множество книги с надеждата ,че нещо ще прескочи от едното множество в другото. А младите хора съответно се поставяха в близост до кръчмите и пивниците със същата надежда.
Беше изключително хубав жезъл, дълъг 6 стъпки и доста вълшебен. Не че той много използваше магия. Според личния му (Ридкъли) опит, всяко едно нещо, от което не можеше да се отърве човек с няколко удара с дълга шест стъпки дъбова цепеница, най-вероятно беше имунизирано и срещу магия.
Дукът имаше ум който работеше като часовников механизъм (и също като часовник, от време на време изкукваше)
...коефициентът за интелигентност на разгневената тълпа е равен на коефициента на тай-тъпия в гъмжилото, разделен на броя на участниците...
- Кои са най-великите неща, които човек може да намери в живота?
...Човекът от дясната му страна вглъбено допи коктейла си от кобилешко мляко и кръв от снежна котка и рече следующето:
- Свежият хоризонт в степта, вятъра в косите ти, отморен кон под тебе...
Човекът от ляво рече:
- Крясъка на белия орел във висините, снегът в гората, истинска стрела в лъка ти.
Вождът кимна и рече:
- Без съмнение, това е да видиш врага си убит, унижението на племето му, скръбта на жените му... Но нашият гост, чието име е легенда, трябва вярно да ни каже: кое е това, което човек може да нарече най-великите неща в живота?
Гостът мисли дълго и после каза предпазливо:
- Топла вода, добра зъболекарска помощ и мекичка тоалетна хартия...
(Фантастична светлина)
"- Не са му давали това, което е необходимо за всяко едно подрастващо дете.
- Разбирателство и любов ли?
- Не. Един кажгоде...здрав тупаник. "
(Ерик... май
)- Какво предствлява Ефеб? -попита Птраци.
- Никога не съм бил там. Както изглежда, управлявана е от Тиранин.
- В такъв случай се надявам да не го срещнем.
- Не е такъв. Всеки 5 години си имат нов Тиранин, но преди това нещо му правят. Мисля, че го изз-бират.
- Мислиш ли, че прилича на онова, дето правят на котараците и биковете?
- Ъ?
- Нали се сещаш... да не се бият и да са по-кротки...
Тепик трепна от погнуса.
- Честно казано, не съм сигурен. Но май не е същото. Хората имат нещо, с което даго изз-берат. Доколкото знам, нарича се мнимокрация и означава, че всеки в цялата страна може да каже кой да е новия Тиранин. Един човек - един... - той млъкна. - Един човек - един пас.
- Значи тъй го избират?
- Основното е обаче, че всеки може да го прави. Много се гордеят с това. Всеки разполага с един...- отново се поколеба, вече сигурен, че нещо бе объркал - ... пас. Всеки. С изключение на жените, разбира се. И децата. И престъпниците. И робите. И неграмотните. И хората с чужд произход. И хора, които не са одобрени по разни причини. И много други. Но всички останали могат. Цивилизацията на Ефеб е много напреднала.
- Значи това е мнимокрация, така ли?
- Изобретили са я в Ефеб. - каза той, усещайки смътно, че трябва да защити идеята.
- Бас държа, че са имали проблеми с износа й.
(Пирамиди)
Някой почука плахо на вратата. Беше джуджето, което искаше да работи при тях. Ваймс го покани в кабинета, затвори вратата и се намести зад бюрото си.
- Значи си алхимик. Имаш петна от киселини по ръцете си, затова пък ти липсват веждите.
- Познахте, сър.
- Необичайно е да срещнеш джудже, избрало такова занимание. Все ми се струва, че вашите хора се бъхтат в ковачниците на чичовците си или нещо подобно.
Джуджето си отбеляза на ум израза „вашите хора" и отвърна:
- Не умея да боравя с метали.
- Джудже, което няма вроден усет към металите?! Май трябва да си единствен по рода си.
- Да, сър, рядко явление съм. Но проявих сериозни заложби в алхимията.
- Член ли си на тяхната Гилдия?
- Вече не съм, сър.
- Тъй ли? И как по-точно напусна Гилдията?
- През покрива, сър. Но според мен знам в какво сбърках.
Ваймс леко се смъкна на стола си.
- Е, алхимиците постоянно взривяват нещо. Не бях чувал да изритват някого от своите за това.
- Да, сър, защото досега никой не е взривявал Съвета на Гилдията.
- Какво, целия Съвет ли?!
- Почти, сър. Поне всички лесно отделящи се части.
(Глинени крака)
Виж кой организира залагане, и като разбереш, че е Ноби, вземи му тефтерчето...
...Обучението в Университета се опираше предимно на прастария метод да събереш множество млади хора в близост до множество книги с надеждата ,че нещо ще прескочи от едното множество в другото. А младите хора съответно се поставяха в близост до кръчмите и пивниците със същата надежда.
Беше изключително хубав жезъл, дълъг 6 стъпки и доста вълшебен. Не че той много използваше магия. Според личния му (Ридкъли) опит, всяко едно нещо, от което не можеше да се отърве човек с няколко удара с дълга шест стъпки дъбова цепеница, най-вероятно беше имунизирано и срещу магия.
Дукът имаше ум който работеше като часовников механизъм (и също като часовник, от време на време изкукваше)
...коефициентът за интелигентност на разгневената тълпа е равен на коефициента на тай-тъпия в гъмжилото, разделен на броя на участниците...
и аз съм фен, чела съм всичко, което е излязло в бг и няколко неща на английски, но този човек има невероятно богат и живописен език а моите умения не са на неговото ниво и пропускам веселите неща.
Моля ви дайте друг линк за филмите, че ми иска регистрация и не мога да отворя страницата.
Моля ви дайте друг линк за филмите, че ми иска регистрация и не мога да отворя страницата.
"Дядо Прас" и аз го гледах- от към ефекти много добре,но ми се стори малко по-мрачно от атмосферата на книгата.
Точно тази не съм я чела, но и аз казах същото на мъжа ми, като гледахме филма. Много мрачна атмосфера, нетипична за книга на Тери Пратчет.
Иначе пишете ме в клуба. Мъжът ми чете постоянно и всичко на Тери Пратчет, когато го впечатли нещо, някоя култова фраза, ми чете и на мен и така и аз се зарибих. Сега чета Морис.
'Автентичната котка' е връхтът! Мноооого добра книга, нещата, описани вътре, отразяват мислите на 99% от коткопритежателите (към които спадам и аз).
Съб-рах-ме се!
Отначало мислех, че Пратчет не е котешки фен.. заради изрази от този род - когато Сюзън вижда някаква котка, в къщата на Смърт, та, котката я изгледала с изражение тип "не съм гладна, а ти си скучна".
Но после, случайно откривам книга от същия автор.. за котки. Велика, велика, успява да.. обясни защо всъщност харесваме котките, с подлярския им нрав (за който знаем всички котколюбители, но си траем и захаросваме същността на нещата пред кучепочитателите
)Моля, оценете, че се въздържам да се обяснявам за любими книги, променили живота ми
и т.н., както казах - има си спец-форуми. (Тва отначало, Бу, тамън беше излязла тъпата за мен "Музика на душата" - не ме кефи Сюзън; даже още Стражи нямаше, мисля..)
Отначало мислех, че Пратчет не е котешки фен.. заради изрази от този род - когато Сюзън вижда някаква котка, в къщата на Смърт, та, котката я изгледала с изражение тип "не съм гладна, а ти си скучна".
http://www.lspace.org/
И по-специално http://www.lspace.org/books/apf/index.html - преди да го видя, не си давах сметка колко е широка всъщност общата култура на Пратчет.
И по-специално http://www.lspace.org/books/apf/index.html - преди да го видя, не си давах сметка колко е широка всъщност общата култура на Пратчет.
Гледах филма,не е лош,но друго си е да прочетеш книгата. 
Опитвам се да намеря ''Глинени крака'' и Стражите!Стражите!'',но навсякаде са изчерпани.
Някой да знае реална или виртулна книжарница,в която да имат в наличност?
Опитвам се да намеря ''Глинени крака'' и Стражите!Стражите!'',но навсякаде са изчерпани.
Някой да знае реална или виртулна книжарница,в която да имат в наличност?
Линк към Стражите!Стражите!
http://sissak.hit.bg/Strajite!Strajite!.zip
незнам дали четеш направо от компа,но......
Та значи, искате ли да си направим темичка за фенове, в която всеки да споделя намерени в нета филни, игри и т. н. на въпросния господин? Аз започвам с нещо, което открих наскоро, но не ми остава особено време да изгледам => Дядо Прас
!" ... преди да го видя, не си давах сметка колко е широка всъщност общата култура на Пратчет...
Между другото години след като прочетох Ерик с огромна изненада открих, че Куезоверкуатъл реална "персона" обожествявана от някакви премена и в негова чест са правени едни от най- кървавите жертвоприношения. Исторически факт, който е далеч от широката известност.
Не видях да е пускан линк към ЕРИК
За мен едната от най- добрите му книги си остава Малки Богове. След многократен препрочит отношението ми към религията доста се видоизмени.
Препоръчани теми