Кажете ми моля ви,пак ли да го търся...

и аз имах прекрасни родители, но напълно съм склонна да вярвам на истинността на историята.
Lennie, ти си градско чедо, нещата при хората на село, особено по-възрастните, са доста по-различни. няма толкова финес и чувствителност. имотното и материалното са определящи.

и нещо друго - хич не са лесни възрастните хора, мне...

за авторката - разбирам мъката ти от това, че не можеш да има бащина обич и дядо за децата си. така и моето дете не може да се пребори за любовта на единствената си жива баба. но си правила толкова опити, че още един опит само ще ти донесе нова мъка и разочарование. затова моят съвет е просто да изтриеш тези хора и това място от живота си. твоето семейство са твоят мъж и твоите деца. обичайте се и това е напълно достатъчно.

Според мен не го търси повече.Само ще се разстройваш,ако продължаваш да търсиш контакт.Пиша ти като преживяла такова нещо и вече надживяла.Баща ми ни остави,когато бях на 7г.,а сестра ми на 6г.Чак когато бях на 23 дойде да ни види за 1час и то, защото втората му жена беше избягала с детето им.Тогава се почувсвах много зле,защото със сърцето си усещах ,че не е искрен.След още 6-7г. аз го потърсих,защото ми тежеше,исках да си изясня ситуацията,усещах ,че това ми пречи и в живота в отношенията  ми с мъжете.Видяхме се веднъж,запозна ме с моя полубрат и това беше.Не  се обади повече.Тогава аз вътрешно се примирих със ситуацията,вътрешно му простих и пак си го обичам,но прозрях,че пътищата са ни разделени безвъзвратно,карма,няма нищо случайно.Омъжих се,но нито го поканих на сватбата си,нито е виждал внучетата си и няма аз да го потърся отново.Ако той някога реши да ни види добре е дошъл.Но сега изобщо не се измъчвам и ако сетя за него,то е с хубави чувства..

Немога да накарам никой да взема казаното от мен за 4иста  монета...макар 4е и не виждам смисъл да не казвам истината!За пропуснатото,,извинявай'' щеше да е хубаво да е така!Много неща незнам в този живот,но на едно със сигурност съм нау4ена-да се извинявам!Не ме е срам да го права...и го правя!Макар в отношенията си с него да не виждам при4ина да го  сторя..пак съм се извинявала!За да обобщя казаното от мен до тук и да дам малко пове4е яснота по слу4ая,само ще добавя-4е когато родителите ми се развеждаха преди 9-10 год.баща ми нанесе тежък побой на майка ми,след който тя загуби здравият разум!Направи опит да се самоубие...аз я свалих от въжето..седмици по-късно я взех при мен във Варна,настаних я в психиятрията,тогава бях бременна с първото си дете!Изкарах бременността си тър4ейки всеки ден до болницата и до вкъщи!Целият този страшен филм продължи година и половина!Като през това време баща ми се отре4е от мен,защото не съм била застанала на негова страна а съм помогнала на мама!Зна4и трябваше да я оставя да направи втори опит,за да му угодя!Гледах я като малко дете,заедно с моето!Казвах и кога да влезе да се изкъпе,кога да яде...кога да спи!И търпението ми се възнагради-тя заживя нов живот!Стана отново пълноценен 4овек,запо4на работа,има приятел...Непропуска да ми багодари за това 4е не съм я оставила на улицата...защото от там я прибрах когато баща ми беше я изхвърлил с една 4анта дрехи...така и неполу4и нищо пове4е след развода!Сигурно сега ти зву4а още по нереално...но истината е страшна и тя е такава!От тогава правя опити да ,,споя''отношенията си с него,да не го губя наистина защото имам нужда от него и го оби4ам.....но свга разбирам колко са прави пове4ето моми4ета тук,които ми казаха -просто да продължа напред и да спра да прося троши4ките от не4ие внимание!За което искам да им благодаря  ,защото и досега продължавах да търся вината в себе си...,но май е време да се примиря и да продължа напред!Никога до сега не бях споделяла това,но изпитах потребност да 4уя и други мнения...пък може би ще намеря ,,клю4а за вратата''!И с ваша помощ ,,го''открих!Благодаря ви моми4ета!Благодаря!!!   

 Ти си изкючително силен човек и наистина ти се възхищавам,но и аз мисля че е време да продължиш напред и да забравиш че съществува такъв човек наречен "баща"
Години наред ме измъчваше мисълта защо баща ми не ме обича и не се интересува от мен,едва ли не се чувствах виновна че не заслужавам нищо и не струвам нищо.
Почти съсипах живота си...
Но в момента в който преживях всичко това и вече почти не помня че е имало такъв човек в живота ми се чувствам щастлива,пълноценна и никога повече няма да му дам да ме нарани.
За съжаление са ни се паднали такива хорза за бащи-комплекси ли избиват,нямат бащински чувства,не знам какво ли е и не ми трябва да знам,но за мен той е повече от мъртъв.
Продължи напред,без болката и товара от миналото!

Ми Djane,  ти си си отговорила на въпроса.
Имало е драма, имало е насилник, имало е отричане и тн.
Това беше важно  уточнение. 

Мисля, че от тук нататък не бих настоявала да правя семейство с някой, който не
иска да е семейство с мен. Бих се концентрирала в/у връзките и отношенията
в моето семейство ( с мъжа и децата) и майка си. Важното е, да сте спокойни.

Ох, Лени, за съжаление има такива хора. Ти си щастливка, че не си ги срещала досега.
Djane, забрави за него, така както той е забравил за вас.
Гледай си живота, не си вгорчавай излишно живота.

Не съм писала отдавна  в тази тема, но това направо ме срази.
Мило момиче /всъщност ти вероятно си по-голяма от мен/, първо искам да те прегърна! Четейки историята ти, в началото си помислих, че това един баща не може да го причини на собственото си дете. Което ме наведе на мисълта, че може би не ти е биологичен баща /в никакъв случай не искам да обидя майка ти /. След това прочетох за същото отношение и към останалите му деца. И стигнах до човека. Мога да му направя пълна психо-картина, но не виждам смисъла. Познавам човек, който ревнуваше жена си от собствените им деца - това са комплексарщини, с които в крайна сметка, не бива да се товариш. Остави го, той е свикнал да живее с тази си непълноценност, не позволявай да обвърже и теб с нея! Зная, че звучи жестоко, все пак ти е родител, аз също съм добра дъщеря.. Но трябва да знаеш къде да сложиш границата. Защото той е изживял живота си според собствените си правила, без да се съобразява с теб. Ти трябва да направиш това за себе си. И не бива да причиняваш същото на децата си. Достатъчно жертви си дала в своя живот, спаси поне техния от неговия паразит! Пожелавам ти успех, заслужаваш го!

не мога да повярвам, че има такива хора, такива взаимоотношения и т.н.

Преди 9м. Бог ни отне човек  , който даваше мило и драго за децата и внуците си... Но Гопспод си го прибра, въпреки че толкова много му се живееше и му се даряваше обич. Не знам дали успя да чуе и 2-3 пъти обръщението "дядо"... толкова са малки внуците му...

А пак същия този Бог е оставил такива хора като баба ти и баща ти по Земята. Прости ми, но просто няма логика. Това са паразити. Съжалявам, че нагрубих... 

Роди си 2-рото дете и си гледай живота. Недей да се тормозиш, той явно не заслужава да бъде наречен "дядо".

Майка ми има една приказка- "Родителят трябва да търси път към детето си, а не обратното".  Аз лично не бих ходила някъде, където съм нежелана и не бих искала децата ми да имат за пример някой като баща ти. След втория ти постинг не знам защо изобщо търсиш път към него.

Има такива"родители"за съжаление и не са малко.Аз съм внучка на един такъв...даже не намирам думи как да го нарека.За него винаги са съществували само една дъщеря и един внук,а има още 2 деца,5 внука и 5 правнука/две от които не не е виждал въобще-децата ми/.43 години се опитва да разведе родителите ми.Винаги е делил мен и сестра ми от единствения за него внук.Живеехме в една къща и още ми е пред очите как братовчед ми се качваше от етажа на "баба и дядо" с пълни уста с луканка,а за нас никога нямаше нищо.Как баща ми посред нощите на ония години е ходил по ресторанти да ни взема по една порция, само и само да не ни стане нещо-деца сме били все пак.Благодарна съм на родителите си ,че  съхраниха семейството ни.Истинската ми баба е починала отдавна,когато баща ми е бил само на 6.Благодарна съм и на мащехата на баща ми,че не ги е оставила на улицата и се е опитала колкото е могла да ги възпита.Бог да я прости,но тя беше една безмълвна буква.И въпреки това,през всичките тези години баща ми поддържаше връзка с баща си и му е помагал винаги, допреди месец.Тогава разбра,че "дядо ми"е "продал" фиктивно разбира се за 24000лв.апартамент в Бургас на единствения си внук-алкохолик.Тогава отиде и му каза в лицето,че за него вече не съществуват нито той,нито ал4ните му сестра и племенник.Баща ми го изживя адски тежко.Жестоко е когато видиш човек на 60 и кусур години да плаче,защото никога не е почувствал бащинска ласка,никога не е получавал бащински съвет или просто една добра дума.Един дядо,който никога не позвъни за да честити рожденните дни на другите си внуци или просто да пита как са.Така,че не позволявай да се случва това и със теб.Просто си живей живота и се радвай на дечицата си.Забрави го.Той теб отдавна те е забравил.И стига си се тормозила.Като не се сещат децата ти за дядо си -голяма работа.Ще се сещат за първата си учителка в училище,за добрата лелка от съседния вход или за какичката дето си е играла с тях в парка:)/примерно/