Кое /кой/ запали желанието ви да кърмите?

При мен беше майка ми, която за голямо съжаление /нейно/ не е успяла да ни кърми мен и братята ми /близнаци/. След нея бяха две-три акушерки младички,които все ни повтаряха в родилното "слагайте бебето на гърда" и първият момент, в който Стоянчо засука сладко, сладко, един такъв съненичък......
Спомням си го и дано не го забравя никога....

Мисля си,че тази тема може да разпали тези,които се колебаят как да продължават....и дали да започват.

Ами в моя род традиционно много се кърми    Сестра ми , братовчедка ми , всички кърмеха . Аз гледах и се учех   и така още се кърмим с моя малкия по сто пъти на ден . Не виждам как ще се отбием някога  

Теди, искрено ти завиждам за шанса.....

Вътрешно убеждение,  че друга храна за бебетата не съществува и друг вариант, освен кърменето не съществува 
И аз и батко сме кърмени до 1г и 6м и може би затова 

Никой не ме е навивал, аз се интересувах кое е по-добро за детето ми, и въпреки че бях подкована само на теория и мн се притеснявах дали ще я реализирам на практика. Е получи се! Естествено имаше проблеми-мастити няколко, но минава..
та- 6,5мес изключително кърмене /на поискване/, и продължаам, но сега предимно сутрин и вечер.
Трябва да им се обясни на бъдещите мами-от гинеколозите и педиатрите, колко е полезно и за двете страни този естествен процес!

Ами то не е било запалване на желание при мен. Просто като имаш дете, кърмиш - никога не съм си представяла нещо друго. Също както след 9 месеца бременност няма нужда някой да ти запалва желанието да родиш . 

Аз да си призная, че докато не влязох във форума въобще си нямах на представа за кърменето...нито колко дълго може, нито как, нищичко. Но като забременях започнах доста да чета и се запалих и така сега продължаваме напред. Освен това съм кърмена само 3 месеца, нещо като компенсация заради мен, искам да се чувствам пълноценна за детето си

Подкрепяха ме и мъжът ми и майка ми. Имам двама братя, майка ми е успяла да кърми и мен и малкия ми брат, макар и не чак толкова дълго. След като влязох във форума станах и сектантка, просто се заредих с информация и много желание и ето ме сега. Влади е на година и половина, аз ходя на работа вече почти половин година, появиха ми се и разни заболявания в следствие от стреса, но аз не се отказах. Да не говорим, че и от финансова гледна точка много облекчава бюджета.  Е, отначало ми беше много трудно с всичките ми задължения+ ученето, но си изградих някаква система. Не пиша много често във форума, но пък чета и съм решила да оставя малкия да си се отбие сам. Това е само за добро. Мисля, че не само му давам най- добрия старт, но и увереност и сигурност, каквито много други деца на неговата възраст нямат. Освен това за мен кърменето е първата стъпка към здравословното хранене. Малкият обича много плодове и зеленчуци и не е близвал шоколад и сладки неща. Всичко зависи от майката и нейната нагласа за отглеждане на дете. Успех на всички новопостъпили в отбора 

Исках да кърмя и се постарах на теория да разбера как става това. В началото се сблъсках с някои проблеми, но благодарение на този форум намерих безболезнената поза на кърмене. Сега с Емо сме пристрастени един към друг и скоро не мисля да се разделяме.

И аз така, но като се появиха проблемите имах нужда от мотивация. С първото ми дете ми "помогна" свеки, която често гушваше Ния и докато я хранеше с шишето ми повтаряше как няма по- прекрасно усещане на света да чуеш този доволен звук, който издава бебето, докато се храни от теб, а аз страдах, че докато чаках 10 дена да ми слезе кърмата бебето се беше отбило и се цедях и давах от шише. След тази реплика ми трябваха 4 дена да я науча да суче от мен. За съжаление кърмих само 3 месеца понеже захраних рано и давах под час да суче, но тогава си мислех, че понеже майка ми не е имала кърма тези 3 месеца са рекорд.
Вторият път ми помогна форумът да разбера грешките си и ината ми, че ще кърмя по- дълго. Продължавам да го правя. Много се радвам, че не се отказах и се гордея с постигнатото. Сега сестра ми е бременна и бях много изненадана да науча, че тя нямало да кърми, ако я чакали такива проблеми като мен и че не искала да си зомбира детето като моето (Роси постоянно плаче за мен и естествено често се успокояваме на гърда) и да го държала гладно (понеже не давам захар и всичко, което я съдържа). А аз си мислех, че съм дала добър пример...

Дойде си ми някак от вътре. Майчински инстинкт или нещо такова... Изживяването е неповторимо...

И при мен имаше едно съвсем естествено усещане,че тази кърма си е за моето и че трябва да му я дам...
Благодарч ви, че пишете

Струваше ми се съвсем естествено да кърмя и винаги съм искала. С брат ми почти не сме кърмени (аз съвсем не съм, а той 20 дена) и ми се искаше с моите деца да не е така, струваше ми се (чисто като усещане, без много-много да се вдълбочавам в теории), че е по-хубаво. И ми беше много мъчно, когато с баткото нещата не се получиха заради незнание и липса на информация. А като получи АБКМ на 7 месеца, съвсем си затвърдих желанието другото ми дете да е кърмено. Така се подковах здраво (вече имах нет), преодолях началните трудности и я докарахме дотук, като бодро продължаваме

Винаги съм била уверена, че ще кърмя. Аз не съм кърмена нито ден (седмаче съм) и имам слаб имунитет, слаби кръвоносни съдове и разни алергии от време на време. Първите дни с беба нямах интернет и почти никаква информация. Мислех да я правя на режим, но вътрешно усещах, че нещата не са естествени, а и беба не се чувства добре така. Съжалявам за няколкото дена, през които се измъчвахме взаимно с хранене под час и тем подобни издевателства... Спасението ни бе една приятелка и съседка, която ми обясни елементарните неща във връзката мама-бебе и прати достатъчно линкове, за да прочета това, което вътрешно усещах, че е редно.
Благодаря ви, че ви има   

Мен никой не ме е съветвал, аз самата също не съм имала някакви определени планове. Мисля че всеки знае, че кърменето е най-доброто за бебетата, обаче, сякаш не исках да залагам големи надежди, за да не се чувствам виновна и разочарована, ако не се получи... сега съм много щастлива, че всичко стана някак естествено, от само себе си. Ден след ден, месец след месец, и така досега  сега не мога да си представя изобщо как щеше да бъде, ако не кърмех    толкова съм се пристрастила, че разликата между кърменето и изкуственото хранене ми изглежда като тази между това да живееш пълноценно, и просто да оцеляваш... тъй като бебо поотрасна вече, съм спокойна, че вече може да се оправи и сам с храненето    така че, ще продължаваме още толкова, колкото ни е приятно и на двамата.

Никога не съм си помисляла ,4е няма да кърмя....тва е не6то съвсем естествено,аз го виждам  даже задължително за малкото бебон4е първите 6 месеца.Да не говорим колко е приятно ,лесно и удобно  .....

Мисля ,че това са причините:
 1.Вътрешно знаех ,че това е най-добрия начин да храня бебето си.
 2.Майка ми ни е кърмила със сестра ми ди годинката и някакси ни е възпитала и предала ,че това е нещо естествено.
 3.Една приятелка , която за съжаление успя да кърми само 20 дена, ми препрати линкове към Библиотеката да се информирам предварително за кърменето , което и направих.
 4. В родилното една акушерка ни каза ,че това е най-прекрасното нещо при отглеждането на бебето.
 5. Честно да си кажа съм на моменти мързелива и не съм си представяа да изварявам шишета и да преварявам вода непрекъснато.Кърменето ми се струваше доста по-лесно.
И така до ден днешен много ние приятно и на двете ,надявам се да продължаваме още така

Никой  Както Базилиск е посочила - бременна си, следователно раждаш и естествен завършек - кърмиш.
За първи път видях жена да кърми бебе на 25 години  Една братовчедка на мъжа ми на сутринта след сватбата ни спокойно си кърмеше 3-месечното бебе, а аз не знаех на къде да гледам от смущение  (хич и не съм знаела какво ще ми дойде до главата после  )
Като бях бременна, не съм водела разговори за кърменето - някои стандартни насоки (в смисъл - лекарски стандартни) чух на курса за бременни; майка ми е кърмила сестра ми 4 м, мен - 6. Една нейна по-възрастна колежка каза, че и двамата си сина е кърмила до 10 месеца. Това беше най-дългият срок, който бях чувала някой да кърми и си казах - значи и аз толкова ще кърмя. После разбрах, че баба ми е кърмила майка ми до 1,2г, леля ми до 1,4г, ама кой да пита...
И така  Както имах огромно желание да родя естествено и обърнах света, за да го постигна, същото и с кърменето. Когато бебето беше на 40 дена и се оказа, че наддава ужасно зле (къмто минус вървеше) и лекарката й ми каза да дохранвам, аз се тръшнах и дохранвах с изцедена кърма - не виждах смисъл да давам АМ, когато имам мое си производство. На 4 месец след раждането намерих Книга за кърменето и тогава истински се запалих по идеята. Сроковете сами отпаднаха - 10 месеца дойдоха и заминаха (и няколко пъти по толкова даже  )
Без да съм била истински подтиквана по някакъв начин, освен общото мнение, че кърмата е най-добрата храна, имах желание да кърмя...и успях 

При мен трудностите в началото бяха много и единственото място, където можех да намеря адекватна информация и съвети бяха тук   
Майка ми не е успяла да кърми мен и сестра ми и сега като гледа мен отчита къде е грешила... Тогава е нямало кой да й даде съвет и ме е кърмила само до 3 месеца, а сестра ми не е искала да засуче 
За разлика от сестрата на Лилфи, моята е напълно спечелена ЗА кърменето  Вече е научила почти всичко, което и аз знам 
Около мен никой не е кърмил толкова дълго и всички са крайно учудени от мен (предвид и физиката ми  ) Постоянно ми задават въпроса докога смятам да кърмя 

Желанието секяш само си дойде, като за начало питах и разпитвах, четях само за раждането, но всичко като мина се озовах с рагади и подути гърди, да си призная бяха големи болки чак не изках да кърмя и изках всичко да свърши. Но като се прибрах у дома, поразрових се из нета , запознах се с темите от библиотеката и така нещата се оправиха , всичко се нормализира и се кърмим почти година вече.
Отначало си поставях и аз срокове, 6 месеца беше най дългия, а и братовчетка ми кърми и двете деца до 6 месечна възраст, та и аз си викам да изкарам до тогава, много дълъг период ми се виждаше. Сега вярвам в естерственото отбиване и съм оставила всичко в ръцете на Борис.

От дете са ми казвали, че бебетата се кърмят, майка ми кърмеше брат ми.
Като биолог съм убедена, че всеки животински вид е най-полезно собственото му мляко.
Доцентът ни по биохимия не пропускаше да напомня за ползите от кърменето.
Гледах домашната котка как кърми на поискване и как растат котаците доволни...
И.... още много- много такива

Сама се запалих-бях убедена, че ще кърмя!

Аз съм биолог по образование и си го знам. Освен това съм си и малко консерва, така че не е било нужно някой да ме убеждава. Щом природата го е измислила, значи има защо.

 

Никой не ме е запалвал. И за мен това си беше нормално - да родя, и да кърмя. Дори когато пазарувахме за бебето, когато ми казваха да купя шишета, аз отговарях че не ми трябват, защото ще кърмя. Майка ми ме е кърмила до 6м, а сестра ми до 3м. Никой около мен не е кърмил повече от 2-3 месеца. В Родилното думите "адаптирано мляко" бяха табу, проповядваха кърмене до дупка, на поискване, вкл. и нощем. Когато се появиха началните проблеми с кърменето, чак тогава влязох в Кърмаческия, изучих Библиотеката и сега вече година и 8 месеца се кърмим. И не смятам скоро да отбивам.

Ами това е най-естественото нещо Малко ме беше страх от обичайните проблеми, за които сме чували, но освен леко разранени зърна в първите дни, които оправих лесно, други проблеми не съм имала засега. И аз си мислех, че ще кърмя 4-5 месеца, ама сега, като знам колко е хубаво, нямам намерение да ограничавам срокове. Докогато - дотогава! Не се заричам и че ще е до предучилищна възраст де

Аз имах желание да кърмя,но се запалих да кърмя дълго, докато 4етях форума.

Никой не ме е запалвал, просто аз си знаех че ако си имам кърма ще си кърмя. Никога не съм се притеснявала за гърдите си или нещо такова, та заради това да не желая да кърмя и не мога да разбера тези жени който по свое желание не кърмят бебетата си/въпреки че е тяхно право/

Никой не ме е запалвал, просто исках да кърмя.

Посещавах курс за бъдещи родители и там ме запознаха с ползите от кърменето и ме подготвиха за усилията да го правя. Благодарение на това, че знаех (поне теоретично) какво да очаквам, успях да надвия първоначалните трудности (цедене, погубващия времето цикъл - кърмене около 50 мин, цедене около 15 и аха и пак дошло време за същото) и се кърмехме със сина ми до 13-тия месец, когато беше останало само кърменето вечер преди лягане, но той сам изгуби интерес  и след няколко отказа и аз се отказах...В началото не бих повярвала, че ще успеем толкова време да се кърмим и че ще ми е толкова мъчно накрая...Е, сега той е на 16 месеца и още си спомням унесеното му личице докато суче. Много хубаво беше. Радвам се, че можах да му дам това.

И за мен кърменето беше и е нещо съвсем естествено, друг е въпроса че този форум пристрастява.

Нищо не ме е провокирало,за мен това е съвсем естествен процес.Имах желание-кърмих и направих всичко по силите си да бъде максимално продължително.

basilisk го е написала най-точно
Аз също никога не съм мислила дали Ще или Няма да кърмя(то последното липсваше като вариант)
Иначе научих страшно много неща за самия процес и нещата около него от форума.
За сега кърменето ни минава безпроблемно и се надявам да продължи все така 
Специални благодарности на всички Дългокърмещи майки  (особенно на Бу и Сладка хапка)
Е,то стана малко като благодарствена реч,но кога друг път ще успея да кажа "Благодаря" 

Никой не ме е подстрекавал за кърменето, то си беше by default, обаче в началото такъв стрес, шаш и паника беше, че тогава ината и подкрепата на половинката се оказаха решаващи да не спра.

Като при повечето майчета, и при мен кърменето е естествено последствие от бременността и раждането. Никога не е седяло под съмнение, че ще кърмя. Преди да родя, бях убедена, че ще имам кърма, защото майка ми е "имала" много с брат ми и мен и дори секциото не беше в състояние да опровергае вярата ми - тогава още не бях чела форума и митовете Имах голям късмет, че бях чувала за този форум и знаех, че тук мога да намеря информация и когато се изправих пред първите трудности с кърменето, започнах да чета тук. Не мога да кажа, че точната дума е "запалила", но благодарение на този форум аз успявам да кърмя дъщеря си и благодарение на него кърмя дълго. Не се чувствам "запалена", по-скоро, че форумът ме научи как да кърмя, че форумът ме убеди, че е нормално да се кърми след 1 годинка и че е нормално да се кърми по време на бременност.

Честно казано не си представях друго освен това, че ще кърмя бебето си. Естествено не толкова "дълго". Мислех си, ще кърмя 3-4 до 6 месеца и край. Е, кърмих малко повече от девет месеца и много страдах, когато всичко свърши, но вече го преживях.

Никой не ме е запалвал. Винаги съм живяла с твърдото убеждение, че ще кърмя дълго и няма да имам никакви проблеми с това. За мой късмет така и се получи - родих секцио, имах коластра, млякото си дойде по реда си без препълвания и запушвания, без рагади. Никога не съм се притеснявала дали имам достатъчно мляко и дали беб е добре нахранен. Стачки не сме имали, засука както си трябва още от първия опит. Зъбите също не се оказаха проблем. Стигнахме дотук, значи ще продължим още дълго време 
Не мога да кажа, че съм пристрастена, но съм доволна, че съм дала и давам най-доброто и детето ми не се е разболявало нито веднъж.

С малко информация и желание се постига много.   на Бу и сие  

   Честно да си призная почти нищо не знаех за кърменето преди да забременея. После си купих една книжка именно за кърменето и от там се запалих, но т.к знаех че чакам близнаци не ми се вярваше че ще се справя. За пръв път мисля че видях да се кърми бебенце на кърмаческите срещи на които се изтипосах още бременна за да видя че явно може. После много ми помогна и споделеното от няколко майки на близнаци че са кърмили. И така повярвах че може и го доказах, всичко това смятам че е благодарение на този форум.
    Днес например отново ми се скапа настроението в този хубав слънчев ден, защото отново се запознавах с майки с бебчета но по два месеца на които кърмата им беше спряла и които ме убеждаваха колко е нужно коремчето да почива поне 6 часа. Защо педиатрите не прочетат няколко статии от БИБЛИОТЕКАТА? Смятам че именно те са виновни в повечето случай. Надявам се, че след време все повече ще се увеличава броя на кърмещите майки и това няма да изглежда странно или пък някакво постижение 

Благодаря ви, че се включихте по този мой въпрос. Научавам много от вас.

Ами първо нокога не съм си представяла ,че сте си родя дете и няма да го кърмя.Вижда ми се съвсем естествено за всяка майка.второ моятя свекърва се опита всячески да намекне на майка ми ,че съм несериозна и какви ли не там работи и аз още по силно се амбицирах не само да кърмя ,ами да кърмя дълго ,детето ми да наддава добре ако сте и турско да става.В резултат да ви се похваля ,не знам дали е за хвалба де,но не само че кърмя вече 6 месеца ,ами сме още само на карма ,наддаваме добре.А за мое собствено задоволство,но не и за това на зълва ми,нейната собствена дъщеря нема смелостта да изчака ден два да и дойде добра кармата и мина на АМ.Вече не смее да ми каже и копче.А иначе това е най голямото удоволствие ,никога повече след това няма да почустваш така близо до себе си детето си ,както когато си го гушнала и му даваш да папка.ако сте и пет пъти да имам мастит,щото май имам.

много готино ми звучи и мотивиращо

форумът ме научи, че кърмата е по-добрата храна за бебето ми.
Другите затвърждаващи фактори бяха фактът, че ако не кърмех, трябваше постоянно да отговарям на въпроса "Защо не кърмиш", както и на потупванията по рамото"нищо, то и така ще порасне"; както и лекото еднократно подмятане на свеки "хм, децата на изкуствено мляко боледуват повече".

Смятам кърменето за напълно естествено и необходимо ! Не съм си и помисляла, че няма да кърмя ! А усещането е неповторимо !!!

За съжаление не познавам много майки,които кърмят децата си и по-точно познавам само една  и нямаше кой да ме запали за къраменето преди да родя.Не бързах да си купувам дори и помпа за кърам,защото всички ми казваха,че нямат кърма и аз си помислих,че щом те нямат занчи и аз сигурно няма да имам.
В болницата където раждах педиатърката която преглеждаше бебетата всеки път като минаваше ни казваше,че е грхота при нормално раждане което е минало бързо и леко да не се кърми.Определено целия персонал на болницата беше положително настроен за кърменето.И от там се започна.След това срещнах някой проблеми свързани с кърменто и започнах да чета във форума.Когато след поредния запушен канал нямах сили да продължа, започвах да чета тука и след час бях твърдо убедена ,че има смисъл да направя още един опит.Така продължаваме вече почти 4 месеца изключително и само на кърма.
Тук е момента да благодаря на всички майчета,които и без да знаят са ми помогнали и само и единствено заради този форум аз кърмя детето си.   

Какво ме е запалило да кърмя ? Ами запали ме едно гладно бебе 
То си е като дишането, подразбира се от самосебе си. Имаш бебе - кърмиш, това е моето разбиране за нещата от живота и няма нищо по естествено и логично от това. 

Мой ред е да ви благодаря и аз!!!
Така ми дадохте криле, че сега вооолно си "летя"....
От вчера пробвах легнала да кърмя бебчо и се получи. Правя го засега през деня и си доспиваме заедно.Наистина е великолепно.....да го чувам как дишка до мен.....
И никаква свеки не би могла повече да ме кара да с ечувствам виновна?! заради това,че правя най-доброто за детето си....апропо и за детето на нейния син!!!!!!
Благодаря ви и дано се множим!

Освен това ние сме и недоносени и както прочетох някъде "при недоносените кърмата може да спаси живот"!

да си призная честно, докато бях бременна си мислех, че не искам да кърмя, за да не ми се развали бюста, щот много си го харесвам. Обаче, в момента, в който си видях бебето забравих и за бюст и за всичко. Само му подадох цицка и то се впи Уникално чувство, което ме правеше много щастлива. Сега не кърмя, но знам, че за следващото бебе няма да се замислям изобщо. Пък и гърдите не ми увиснаха

Смятам Природата за по-съвършена от човешкия ум...
Майка ми не ме е кърмила изобщо, но все пак първото ми мляко е било кърма - на жена, с която са лежали в Шейново... била съм с много силен сукателен рефлекс.  Като бях малка си мислих, че брат ми е изпил всичкото мляко  Някак си исках да компенсирам.
Вътрешно убеждение, майчински инстинкт беше и късното захранване (макар да бях чела вече такива еретични мисли в дир-а) и продуктите, с които захранвах.... (леле, що критика и вменяване на вина отнесох за недаването на жълтък и месо  )
Окончателното разпалване на желанието дойде от този форум 
Някакси исках да дам на детето си най-добрия старт... и вътрешния отговор беше кърмене (надявам се този път по-дълго време да кърмя - особено като имам информацията как да се справя с проблемите )

еми като гледам кърмените бебета различни са от тези хранени на изкуствени млека 

абсолютно и при мен така
после,като  ви открих, се зарадвах,че има цял форум с такива като мен

честно да ви кажа желанието е отвътре, но подкрепата е от вас и може би кърмя сполучливо вече шести месец защото съм имформирана за всеки малък проблем който може да възникне, гледам да предавам опит и на следващите

много ми е тъжно като видя млади майки с адаптирано мляко да си хранят децата при условие че могат да кърмят - а бабите с удоволствие си дондуркат бебчетата с биберон в уста вместо да дават съвет и насока за да кърмят тези момичета , мен лично ме гледат като луда като кажа че няма шишета нито пък нося храна със себе си защото още не съм захранила - задават едни въпроси - ми как съм давала водичката като неползвам шишета / - те за чашки и лъжички като че ли не са чували / но аз така или иначе почти недавам вода  немисля че е чак толкова необходимо да се изплаква устичката като се кърми - тя през цялото време си мирише на толкова чистичко сладичко млекце  ,

Моя колежка и приятелка. Благодарение на нея си кърмя детенцето успешно вече 4 месеца и смятам дай Боже да го кърмя поне още 4. Въпреки трудностите, които имах и поне 5 пъти бях на прага да се откажа, но уви. Благодарна съм й от сърце. Казва са Снежана Узунова   

Щерката я кърмих под час, с пауза за почивка на коремчето и т. н. Захраних я със сокчета на  40 дни, после пюрета, кисели.... и като беше на 5 месеца, кърмата ми вече съвсем беше зачезнала и минахме на АМ. Дали заради това или по други неведоми за мен причини тя разви хранителна алергия, лежа в болница, натъпкаха я с антихистамини и други "благини" и до ден-днешен се налага да я дебна като ястреб да не хапне нещо забранено. Благодарение на хомеопатията нещата вече отшумяват, но аз цял живот ще се питам, дали пък, нямаше да е различно ако я хранех както природата повелява?
Брат й е по-голям късметлия. Знаех, че при нея нещо съм сбъркала и инстинктивно усещах, че бих могла да се справя и по-добре. После открих този форум и разбрах как се прави  Дребосъкът беше само на кърма до 6м. и от месец бавно и славно се захранваме. Убедена съм, че правя най-доброто за него и това ме кара да се чувствам полезна и много по-уверена. А не като преди, тя врещи, а аз чакам да стане време да я храня
Не знам дали Константин ще се размине с алергиите /много е беличък, има 2-3 сухи, червени и грапави петна по крачетата откак се е родил и от моя страна е обременен/, но със сигурност ще е много по-уравновесен и спокоен и ще знам, че съм направила всичко по силите си за да му дам най-добрия възможен старт.
И наистина, кърменето е за мързеливки - днес половин ден се търкаляхме с дребчо в леглото - играхме си, цокахме, спахме, цокахме, подписквахме доволно, цокахме, гушкахме се цокахме - БЛАГОДАТ!

Този форум и най-вече Бу с нейния ентусиазъм.
За което благодаря   

Ами винаги съм знаела че така ще стане.А форума и много полезните съвети които получих ми помогнаха да премина през началните трудности и ми дадоха увереност,че това което правя е най-доброто.
Радвам се че ви има.Благодаря 

Пред мен никога не е имало вариант да не кърмя бебето си. Та това е най-добрата храна.
Освен това съм от малкото щастливки, които биваха "облъчвани" и насърчавани от майка ми и майката на приятелят ми за ползите от кърменето, още докато бях бременна.
А пък статиите в библиотеката, затвърдиха желанието ми.
Благодарение на форумите обаче, преодолявахме проблемите си по най-добрият начин за бебето. За което   

Бях бременна с Али в Америка. Там посещавахме редовно курсовете по кърмене. Редовно четях във форума (току що беше открит) и научих доста от Бу (тя кърмеше Мая и помагаше на другите момичета да го правят). Виждах съпругът ми (кърмен до 1г. и 2м.) колко здрав беше, а аз (не съм кърмена и ден, родена съм недоносена и мн. болна и съм престояла дълго време в кувиоз) вечно болнава и с разклатено здраве.

Кърмех Али 1г. и 2м (бременна 3 месеца), сега Мали вече, 10 м., през този период не съм боледувала сериозно. Изследванията ми са добри, дори отлични и аз се чувствам превъзходно, че давам на децата си това което аз не съм получила. Кърменето ме направи по здрава и устоичива, а и децата са добре.
ВЯРВАМ, че кърменето е най-доброто което правя за тях!
Опитах се да убедя, доста момичета да кърмят, но не успях! Под влияние на близки и педиатри рано отбиха децата си.
Имам желание да помагам и на други, но няма желаещи.
Все още

Факта, че е най-доброто за бебето. От форума научих много по въпроса и определено това ми даде стимул.

преди да забременея и в началото на бременността си бях в норвегия и там навсякъде се натъквах на кърмачки с много сладко сучещи бебчета. много ми харесваше гледката. после, когато се прибрах тук и открих форума реших, че и аз ще мога, независимо от отрицателните примери навсякъде около мен. сега не мога да си представя нищо друго. дано и тук нещата се променят и бебчетата на адаптирано мляко да са изключението, а не обратното.   

Изобщо не е стоял въпросът дали ще кърмя Действително четях из форума през цялата бременност, но въобще не съм се интересувала какви млека има, не съм купувала шишета и т.н. Просто си знаех, че ще кърмя и така и стана

 

Запали-не.Желание (като предварително обмисляне)-също не.
Просто винаги съм си знаела някак, че ще кърмя и това е.
Вярвам в нещата , които са близки до приридата и естественото им начало, и съм глуха и сляпа за за всякакви пласмасови и др.синтетични изделия, методи, отношения...
 Когато съм била бебе, майка ми ме е кърмила едва месец, понеже е преживяла голям стрес, който е оказал влиание върху кърмата й и се моля единствено да не ми се случва нещо лошо и на мен, понеже и аз доста навътре ги преживявям нещата. А тя ми е много добър съветник и ме подкрепя във всичко, което правя за бебето.Учудвам се дори, колко бързо се съгласи с мен, за изключителното кърмене без вода, чайове от копър и анасон, както са я учили нея.

никога не ми е и минавало през главата, когато бях за 1ви път бременна, че ще давам формула на бебето. за мен кърменето си беше нещо съвсем естествено тогава. сега вече знам колко е трудно, но пак ако ми се наложи бих се постарала да кърмя по-дълго.
а иначе имам много ранни детски спомени на лелите ми, които кърмеха братовчедите ми. после приятелки, които родиха преди мен също кърмеха. та, когато и аз родих сина ми, въобще не се замислих  - имах си гърди, имах си мляко, туп бебето на гърдата - е не последва идилията, която си бях нарисувала в главата, но...то лошото се забравя, остава само удовлетворенеито от добре свършена работа.
като се замисля, почти всичките ми приятелки и роднини в БГ кърмеха. тук повечето ми познати и приятелки хранят с формула.

Винаги съм знаела, че ще кърмя.
И двете ми деца са родени със секцио. С баткото много народ пророкуваше, че до никъде няма да я докараме с кърменето. Е, не познаха. По съвет на една позната лекарка често- често давах да суче и на 15- я ден вече беше само на кърма /без добавка/. Захранихме се рано, но не се отби от това. Просто към седмия месец ни нагазиха проблеми със зъбите и Гого решително отказваше да суче. Аз ревях, той ревеше- аз от препълнени гърди и втрисане, той от глад и болки... и накрая мъжътми приплака "Ако може поне единият да спре да реве." Спрях аз. Да кърмя и да рева. До тогава Гого вече хапваше охотно от всичко.  С гордост съм споделяла колко дълго съм кърмила Сега знам, че 7 месеца изобщо не е много, ама на фона на тотално некърмените бебета моето ми се виждаше като победа 
Като забременях с Виктор вече бях открила форума. И доста повече бях чела. Та Виктор е почти изключително кърмен около 6 месеца, доста по- късно от брат си е  захранен. Продължаваме да се кърмим и се надявам и да не спираме скоро.
Мои приятелки родиха малко преди мен... и двете вече не кърмят. Така ме е яд и на двете...
И още нещо- много ме е яд като спомена, че още кърмя, че ме гледат ето така  Какво се шашкате бе, хора?!? Та това е най- естественото нещо на света.
Както се оказа и тръгването на работа не е проблем... след като мине малко време за адаптация.
Само с кърменето навън не мога да се справя... живея в малък град и хората са порядъчно консервативни Кърмя в колата, или някъде на закрито... и ме е яд, че никой не се възмущава като гледа другите как лапат банички и вафли... а при вида на майка- кърмачка са готови  да я линчуват 
За кърменето имам подкрепата на майка ми, съпруга ми и приятелки. За лекарите в родилно- не бих казала, макар че болницата ни се води Приятел на кърменето. Трябваше да се скарам с една акушерка, която много настояваше да храни бебокът с адапте, щото видите ли бил гладен и за това ревял /а аз знам, че реве, щото е крив като мен/. Не получих особена подкрепа и от гинеколожката си, макар че принципно е невероян специалист- тя на 30- я ден след раждането казаче надали ще  се кърмим дълго.
Приключвам, че пак се олях 
Спорно ви кърмене!