Кое /кой/ запали желанието ви да кърмите?

За съжаление не познавам много майки,които кърмят децата си и по-точно познавам само една  и нямаше кой да ме запали за къраменето преди да родя.Не бързах да си купувам дори и помпа за кърам,защото всички ми казваха,че нямат кърма и аз си помислих,че щом те нямат занчи и аз сигурно няма да имам.
В болницата където раждах педиатърката която преглеждаше бебетата всеки път като минаваше ни казваше,че е грхота при нормално раждане което е минало бързо и леко да не се кърми.Определено целия персонал на болницата беше положително настроен за кърменето.И от там се започна.След това срещнах някой проблеми свързани с кърменто и започнах да чета във форума.Когато след поредния запушен канал нямах сили да продължа, започвах да чета тука и след час бях твърдо убедена ,че има смисъл да направя още един опит.Така продължаваме вече почти 4 месеца изключително и само на кърма.
Тук е момента да благодаря на всички майчета,които и без да знаят са ми помогнали и само и единствено заради този форум аз кърмя детето си.   

Какво ме е запалило да кърмя ? Ами запали ме едно гладно бебе 
То си е като дишането, подразбира се от самосебе си. Имаш бебе - кърмиш, това е моето разбиране за нещата от живота и няма нищо по естествено и логично от това. 

Мой ред е да ви благодаря и аз!!!
Така ми дадохте криле, че сега вооолно си "летя"....
От вчера пробвах легнала да кърмя бебчо и се получи. Правя го засега през деня и си доспиваме заедно.Наистина е великолепно.....да го чувам как дишка до мен.....
И никаква свеки не би могла повече да ме кара да с ечувствам виновна?! заради това,че правя най-доброто за детето си....апропо и за детето на нейния син!!!!!!
Благодаря ви и дано се множим!

Освен това ние сме и недоносени и както прочетох някъде "при недоносените кърмата може да спаси живот"!

да си призная честно, докато бях бременна си мислех, че не искам да кърмя, за да не ми се развали бюста, щот много си го харесвам. Обаче, в момента, в който си видях бебето забравих и за бюст и за всичко. Само му подадох цицка и то се впи Уникално чувство, което ме правеше много щастлива. Сега не кърмя, но знам, че за следващото бебе няма да се замислям изобщо. Пък и гърдите не ми увиснаха

Смятам Природата за по-съвършена от човешкия ум...
Майка ми не ме е кърмила изобщо, но все пак първото ми мляко е било кърма - на жена, с която са лежали в Шейново... била съм с много силен сукателен рефлекс.  Като бях малка си мислих, че брат ми е изпил всичкото мляко  Някак си исках да компенсирам.
Вътрешно убеждение, майчински инстинкт беше и късното захранване (макар да бях чела вече такива еретични мисли в дир-а) и продуктите, с които захранвах.... (леле, що критика и вменяване на вина отнесох за недаването на жълтък и месо  )
Окончателното разпалване на желанието дойде от този форум 
Някакси исках да дам на детето си най-добрия старт... и вътрешния отговор беше кърмене (надявам се този път по-дълго време да кърмя - особено като имам информацията как да се справя с проблемите )

еми като гледам кърмените бебета различни са от тези хранени на изкуствени млека 

абсолютно и при мен така
после,като  ви открих, се зарадвах,че има цял форум с такива като мен

честно да ви кажа желанието е отвътре, но подкрепата е от вас и може би кърмя сполучливо вече шести месец защото съм имформирана за всеки малък проблем който може да възникне, гледам да предавам опит и на следващите

много ми е тъжно като видя млади майки с адаптирано мляко да си хранят децата при условие че могат да кърмят - а бабите с удоволствие си дондуркат бебчетата с биберон в уста вместо да дават съвет и насока за да кърмят тези момичета , мен лично ме гледат като луда като кажа че няма шишета нито пък нося храна със себе си защото още не съм захранила - задават едни въпроси - ми как съм давала водичката като неползвам шишета / - те за чашки и лъжички като че ли не са чували / но аз така или иначе почти недавам вода  немисля че е чак толкова необходимо да се изплаква устичката като се кърми - тя през цялото време си мирише на толкова чистичко сладичко млекце  ,

Моя колежка и приятелка. Благодарение на нея си кърмя детенцето успешно вече 4 месеца и смятам дай Боже да го кърмя поне още 4. Въпреки трудностите, които имах и поне 5 пъти бях на прага да се откажа, но уви. Благодарна съм й от сърце. Казва са Снежана Узунова   

Щерката я кърмих под час, с пауза за почивка на коремчето и т. н. Захраних я със сокчета на  40 дни, после пюрета, кисели.... и като беше на 5 месеца, кърмата ми вече съвсем беше зачезнала и минахме на АМ. Дали заради това или по други неведоми за мен причини тя разви хранителна алергия, лежа в болница, натъпкаха я с антихистамини и други "благини" и до ден-днешен се налага да я дебна като ястреб да не хапне нещо забранено. Благодарение на хомеопатията нещата вече отшумяват, но аз цял живот ще се питам, дали пък, нямаше да е различно ако я хранех както природата повелява?
Брат й е по-голям късметлия. Знаех, че при нея нещо съм сбъркала и инстинктивно усещах, че бих могла да се справя и по-добре. После открих този форум и разбрах как се прави  Дребосъкът беше само на кърма до 6м. и от месец бавно и славно се захранваме. Убедена съм, че правя най-доброто за него и това ме кара да се чувствам полезна и много по-уверена. А не като преди, тя врещи, а аз чакам да стане време да я храня
Не знам дали Константин ще се размине с алергиите /много е беличък, има 2-3 сухи, червени и грапави петна по крачетата откак се е родил и от моя страна е обременен/, но със сигурност ще е много по-уравновесен и спокоен и ще знам, че съм направила всичко по силите си за да му дам най-добрия възможен старт.
И наистина, кърменето е за мързеливки - днес половин ден се търкаляхме с дребчо в леглото - играхме си, цокахме, спахме, цокахме, подписквахме доволно, цокахме, гушкахме се цокахме - БЛАГОДАТ!

Този форум и най-вече Бу с нейния ентусиазъм.
За което благодаря   

Ами винаги съм знаела че така ще стане.А форума и много полезните съвети които получих ми помогнаха да премина през началните трудности и ми дадоха увереност,че това което правя е най-доброто.
Радвам се че ви има.Благодаря 

Пред мен никога не е имало вариант да не кърмя бебето си. Та това е най-добрата храна.
Освен това съм от малкото щастливки, които биваха "облъчвани" и насърчавани от майка ми и майката на приятелят ми за ползите от кърменето, още докато бях бременна.
А пък статиите в библиотеката, затвърдиха желанието ми.
Благодарение на форумите обаче, преодолявахме проблемите си по най-добрият начин за бебето. За което   

Бях бременна с Али в Америка. Там посещавахме редовно курсовете по кърмене. Редовно четях във форума (току що беше открит) и научих доста от Бу (тя кърмеше Мая и помагаше на другите момичета да го правят). Виждах съпругът ми (кърмен до 1г. и 2м.) колко здрав беше, а аз (не съм кърмена и ден, родена съм недоносена и мн. болна и съм престояла дълго време в кувиоз) вечно болнава и с разклатено здраве.

Кърмех Али 1г. и 2м (бременна 3 месеца), сега Мали вече, 10 м., през този период не съм боледувала сериозно. Изследванията ми са добри, дори отлични и аз се чувствам превъзходно, че давам на децата си това което аз не съм получила. Кърменето ме направи по здрава и устоичива, а и децата са добре.
ВЯРВАМ, че кърменето е най-доброто което правя за тях!
Опитах се да убедя, доста момичета да кърмят, но не успях! Под влияние на близки и педиатри рано отбиха децата си.
Имам желание да помагам и на други, но няма желаещи.
Все още