Съжалявам,че не си тръгнах по-рано.Ядосвам се на себе си,че дълго време търсех абсурдни оправдания за токсични хора залъгвайки се,че са прави.Отворих си очите и видях ,че са правили бавно и методично неща,които през ума ми не са минавали.Все пак за мен това са уроци.Всеки от нас по един или друг начин си ги учи,Животът ненаучени уроци не оставя.
- Публикувана: 26 юни 2023, 21:04 ч.
- Последно мнение: 11 окт. 2023, 14:07 ч.
За какво съжалявате?
Съжалявам за връзката си с помак, която ме остави опустошена и твърде много време след приключването й не мога да се събера. А ме бяха предупредили за природата на помаците и какви ще са последиците за мен. Трябваше само да се вслушам и да видя многото знаци.
Но... аз съм над нещата, всички сме хора, той не е такъв и т.н. модерни етнически-коректни али-бали.
И резултатът - бях употребена, с удар и върху авторитета ми (освен върху чувствата ми), и загубих самоуважението си.
Но... аз съм над нещата, всички сме хора, той не е такъв и т.н. модерни етнически-коректни али-бали.
И резултатът - бях употребена, с удар и върху авторитета ми (освен върху чувствата ми), и загубих самоуважението си.
Съжалявам, че много малко време прекарвам на тропически острови.
Анонимен, какво ще рече природата на помаците ?
Не се припознавай в ролята на жертва, защото така никога няма да успееш да се събереш.
Без значение етнос, религия, хората са или добри или лоши. Средно като че ли няма.
Радвай се, че си жива и здрава, всичко се преглъща, сила трябва.
Не се припознавай в ролята на жертва, защото така никога няма да успееш да се събереш.
Без значение етнос, религия, хората са или добри или лоши. Средно като че ли няма.
Радвай се, че си жива и здрава, всичко се преглъща, сила трябва.
Съжалявам, че се държа, като темерут и аутсайдер. Никога не съм казала мила дума нито на родителите си, нито на мъжа си. Ама, айде, нашите са били длъжни да ме търпят, а моят, как се е излъгал- не го знам. Аз не бих се търпяла и две минути. Искам да се променя, обичам ги, но не знам как. Не, че не мога, а не знам. Когато детето се роди всички бяха учудени, че съм можела и да съм мила, ама, а де, с тях по старо му. Някой ден ще се променя... Иначе не съжалявам за нищо, и да се върне времето назад, бих счупила главата си по абсолютно същият начин.
Съжалявам за връзката си с помак, която ме остави опустошена и твърде много време след приключването й не мога да се събера. А ме бяха предупредили за природата на помаците и какви ще са последиците за мен. Трябваше само да се вслушам и да видя многото знаци.
Но... аз съм над нещата, всички сме хора, той не е такъв и т.н. модерни етнически-коректни али-бали.
И резултатът - бях употребена, с удар и върху авторитета ми (освен върху чувствата ми), и загубих самоуважението си.
Но... аз съм над нещата, всички сме хора, той не е такъв и т.н. модерни етнически-коректни али-бали.
И резултатът - бях употребена, с удар и върху авторитета ми (освен върху чувствата ми), и загубих самоуважението си.
Много интересно!
Ако е удобно, би ли споделила дори на лично, какво е било предупреждението?
Имах връзка с помак и майка му ни раздели. Страдах, дори вече 16г., си нося една горчилка, но в друг момент май се радвам, че така стана.
По темата: съжалявам, че трудно изразявам и отстоявам мнението си твърдо.
Налага се и се уча все още да го правя на моменти грубо. Но с някои хора не се получава по друг начин.
Съжалявам, че в моментите, когато трябваше да се радвам на живота си, аз се терзаех за глупости.
Съжалявам, че не намерих път към баща си, все беше настройван и манипулиран негативно спрямо мен от собствената ми майка. А толкова ме обича той.
Съжалявам, че макар да полагам усилия, пак се ядосвам за неща, които съм сигурна, че ще се оправят и без да влагам толкова сълзи, енергия, мисли и т.н.
Съжалявам, че късно се научих да казвам. “ не”!
Заради късно дошлото "не", загубих семейството си, давайки си сметка, че не съм познавала човека до мен толкова дълго време.
Че пренебрегнах собствените си амбиции, мечти и професионално израстване заради същото това семейство, което никога не е било зад мен.
И за дядо съжалявам (подобно на Невена). Емигрирах, бях далече. Той си отиде. Не можахме да се сбогуваме, а той толкова ме обичаше.
По принцип съжалявам за неща, които не съм направила, а не за нещо свършено. Съжалявам, че не си тръгнах по-рано, съжалявам за безграничното си търпение и че оставих да ме залъгват. Постоянно правя глупости, а не е да съм тийн.
За нищо не съжалявам. Аз никого не слушам и с ничие мнение не се съобразявам, всичките ми постъпки и решения, добри и лоши са си мои и всичките на нещо са ме научили и са ме изградили като характер.
Като погледна назад виждам и лошото, но ако мога да се върна в миналото пак по същия начин щях да постъпвам. Човек не може да има само успехи и приятни емоции. Животът е една постоянна борба и именно трудностите ни изграждат като личности. А аз страшно харесвам личността, която съм с всичките й недостатъци и кривини и не бих искала да бъда нещо по-различно.
Като погледна назад виждам и лошото, но ако мога да се върна в миналото пак по същия начин щях да постъпвам. Човек не може да има само успехи и приятни емоции. Животът е една постоянна борба и именно трудностите ни изграждат като личности. А аз страшно харесвам личността, която съм с всичките й недостатъци и кривини и не бих искала да бъда нещо по-различно.
Съжалявам,че нямах повече време с близките ми,липсват ми,не ми стигна времето с тях.Понякога се чувствам сама и без корен.
Съжалявам, че не си вярвах и не натисках работно, когато имах много възможности и имам много пропуснати ползи. Това ме понесе в съвсем различна посока и динамика. Съжалявам, че се върнах в България.
Съжалявам за отношението си към някои близки. Можеше да направя компромис, нямаше да ми струва много.
Съжалявам, че не се махнах по- рано в няколко случая от отношения, които ми вредят, за да се радвам на живота по- рано.
Съжалявам, че не си гледах достатъчно здравето.
Аз доста размишлявам върху миналото и причинно-следствените връзки. За да си в ситуация, в която си, в повечето случаи има причина. И ми е малко чуждо възхваляването на грешките и извървяването на пътя към това, което си днес. Винаги са ме учили, че умните хора се учат и от грешките на околните. Това пък води до излишна предпазливост. Истината е някъде по средата сигурно.
Не го отричам за околните, за които е важно, просто на мен не ми импонира достатъчно като светоглед и от там - винаги ще има неща, за които ще съжалявам. И в този ред на мисли - съжалявам, че често ми се случва да съжалявам за нещо.
Съжалявам за отношението си към някои близки. Можеше да направя компромис, нямаше да ми струва много.
Съжалявам, че не се махнах по- рано в няколко случая от отношения, които ми вредят, за да се радвам на живота по- рано.
Съжалявам, че не си гледах достатъчно здравето.
Аз доста размишлявам върху миналото и причинно-следствените връзки. За да си в ситуация, в която си, в повечето случаи има причина. И ми е малко чуждо възхваляването на грешките и извървяването на пътя към това, което си днес. Винаги са ме учили, че умните хора се учат и от грешките на околните. Това пък води до излишна предпазливост. Истината е някъде по средата сигурно.
Не го отричам за околните, за които е важно, просто на мен не ми импонира достатъчно като светоглед и от там - винаги ще има неща, за които ще съжалявам. И в този ред на мисли - съжалявам, че често ми се случва да съжалявам за нещо.
Не става дума да се възхваляват грешките, а да приемеш, че в онзи момент с всички налични ресурси не си можела да вземеш друго решение. Гледането назад крие опасността да не си обективен. Защото гледаш идентична ситуация, но вече от съвсем различен ъгъл.
Има един много хубав израз на английски - hindsight is 20/20. Като погледнем назад, всичко ни се струва много ясно, но когато миналото е било настояще, има хиляди неща, които е нямало как да видим или предвидим. Но дори сега, човек вижда само пътя, който е извървял, фантазирайки си, че алтернативата е щяла да е по-добра. А няма как да го знаеш, докато не го извървиш този другия път. За мен смисълът на "ученето от грешките е", не е просто да не ги повториш. А че така или иначе няма как да върнеш събитията, но ако се ядосваш, просто прекарваш още повече време в тормоз - което също е грешка и след време ще осъзнаеш, че си изгубил време и нерви за неща, които не можеш да промениш. Тоест, прецакан си два пъти и два пъти изживяваш негативното. От грешките на другите можеш да се учиш ограничено - защото другите не са ти, нямат твоите умения, нито ти техните, различни неща ги правят щастливи и различни неща ги мачкат. Техните грешки може да не са грешки за теб, както и твоите за тях. Но Кетч, много правилна си разбрала, че мъчейки се да не повтаряме чужди грешки, много лесно можем да залитнем в крайна предпазливост, което освен, че не е градивно, е изключително затормозяващо. Тревожните хора не живеят добре. Животът, в крайна сметка, е постоянно търсене на баланс.
Аз доста размишлявам върху миналото и причинно-следствените връзки. За да си в ситуация, в която си, в повечето случаи има причина. И ми е малко чуждо възхваляването на грешките и извървяването на пътя към това, което си днес. Винаги са ме учили, че умните хора се учат и от грешките на околните. Това пък води до излишна предпазливост. Истината е някъде по средата сигурно.
Щях да пиша за обръщането назад, но Лъвица го обясни добре и няма смисъл.
Има и друго - Не всички имаме близки и познати, които са изживяли реалността, която за нас е настояще или бъдеще. Жените от моето семейство ми даваха много съвети, но се оказа грешка да ги следвам, защото аз живеех в други времена и по други географски ширини.
Някаква предпазливост е много нужна. Останалото е усещане на динамиката и доста късмет.
И аз съжалих, че се върнах в България, но бях влюбена. Връзка не се получи. Този, в когото бях влюбена напусна България. Предложи ми да ида с него, но семейството ми нямаше да е доволно. До три месеца заминах и аз и него път знаех, че емигрирам и няма да се върна повече да живея там. Винаги може да смениш държавата. Никога не е късно. По-добре късно, отколкото никога, но още по-добре е да е рано.
Здравето е важно.
X
Реклама