Точно вчера си говорихме с ММ по тази тема. Поводът беше как да си преразпределим ролите в семейството като почна работа. По негови думи е много щастлив, че не живее във времена, в които е трябвало да работи по цял ден и да не си вижда децата. Желанието му е да мине на 80% и да свършва в 16h, за да взима малчовците от забавачка. Проблемът е, че това ще спъне кариерното му израстване и ще е възможно само ако аз имам такова. Аз пък предпочитам да работя, отколкото да пиша домашни, да лепя проекти и кошмарът ми - да пея ноти. Безкрайно сме благодарни на равноправието, защото ни дава този шанс. Да правим каквото ни е по сърце. И мъжете, и жените. Всъщност не съм срещала мъж, който да се оплаква - обикновено са щастливи, че не само на тях се налага да вкарват пари в семейството и че имат времето да са бащи в истинския смисъл на думата.