Мнение за стиснатите хора

Защото Крис каза, че нямало да закара жена до тях, която няма да му пусне, та за това мъж - жена стана ситуацията.
После се замислих как бих се почувствала ако полът не е фактор. Ами за другите жени тук не знам, но аз лично бих била толкова критична и ако някоя позната ме изтърси на 2 км от нас особено по тъмното за да не се охарчи милата за бензин. И си дадох сметка, че извън кавалерството, има и просто елементарна човечност.

Аз съм и на мнение, че мъжът е водещата и активна фигура, затова е и естествено да закара жената.
Иначе някак ми се губи причината. Понятието "кавалер" все пак идва отнякъде?

А ако живее на другия край на града пак ли трябва да я закара?

Не се хваща с такива поначало.
Не питай старило ...

Бтв, в Канада имах приятелка, живееше на 25км от вкъщи, точно в другия край на града.
Карах я всеки път до тях, а повечето случаи (ако не е вече в центъра) я взимах от тях. 4 курса по 25км. Добре, че не сме ходили по късни дискотеки. Един път се случи и да катастрофирам по пътя. През нощта в един тунел на магистралата, в най-лявата лента имаше спрели коли на мигащи. Избегнах ги, но се завъртях и чукнах предницата на колата.

Предполагам зависи колко е голям градът Моят роден град и сигурно 10 минути от единия до другия край, винаги сме карали хората даже да не ни е на път. Ако е по-голям град бих била с нагласата да си взема такси/метро/каквото има, но ако човекът предложи да ме закара, бих се радвала. И може би бих го черпила другият път за бензина

Има много тежки случаи. Бременна жена не се кара на доктор, защото има градски транспорт и поликлиниката е близо.
Вече "върха" - жена, която се е закарала сама да роди.

И дотук дами и господа бяхме с "еманципацията на модерната жена"

Познавам една такава - че и детето беше трето поред. Така и не разбрах за какво го държеше тоя мъж - имаха кръчма, тя въртеше всичко - носеше каси с бира наравно с доставчиците, караше се на кварталните пияници като прекалят, влизаше и в кухнята, работеше и на бара. Отваряха рано, затваряха късно, едва ли не живееха там. Висока, яка българка, винаги в "работно" облекло, косата на безформен кок. Иначе жена с много правилни черти, ако се сложи в рокля и се понаправи, направо красавица. Децата израснаха между масите и пияниците. Въпросният "мъж" си имаше едно място, с което се беше сраснал, и от сутрин до вечер седеше с размазан поглед и не вършеше нищо. Как и защо се реши тази жена на трето дете, нямам представа, но до последно с големия корем мъкнеше касите, и накрая сама се закара да роди. След около две седмици - бебето в кошница, и пак в кръчмата. Изгубих им дирите преди доста години, защото помещението беше общинско, пък общината го дала на партия, пък партията го преотдала - и при една от политическите палачинки им прекратиха договора. Често си мисля за тази жена, особено като имам път към стария си квартал и мина покрай мястото. Имаше тъжен поглед, въпреки цялата решителност и енергия, с която взимаше страха и имаше уважението на пияниците.
Нищо не искам да кажа, просто един пример.

Не съм чела предните коментари, но да дам мнение по темата. Не харесвам нито прекалено стиснати хора, нито такива с широки пръсти. Изобщо всичко прекалено не ми е ок, трябва баланс. Смело мога да твърдя, че имам доста добра финансова култура и добре си правя сметката. Не обичам да давам пари за глупости, но ако имам нужда от нещо, а то е скъпо, ще си го взема. Предпочитам да давам повече пари за близки, сега и за детето си пред това да харча за себе си. За някои неща просто не виждам смисъл да се пръскат много пари, а и не съм материалистка. Държа на качеството на конкретни неща, а те струват пари. Не пестя за детето. Но винаги имам спестявания, които ми дават спокойствие.

Та в тази връзка няма как да се чувствам добре с мъж, който печели добре, но цепи стотинката на две и гледа да не се мине с някоя покупка. Разбирам да е финансово затруднен и да не иска излишни харчове, но дори в такъв случай може да се държи с достойнство. Прекалено стиснатите хора за мен са бедни и духом. Обаче много ме дразнят и тези, които харчат на поразия, а все се оплакват, че нямат пари. Финансова култура - никаква.

За себе си мога да кажа, че съм в златната среда. Мъжът ми за момента също.

Наистина, вълнуващ пример.
Аз затова все повтарям "да се избира умната". Този мъж, явно освен пеперуди, друго не е предложил. Ни отношение, внимание, грижа, ни финанси, гръб, ни енергия и живина. Ни той е толкова виновен за ТОВА, което е, ни другите мъже са още по-малко виновни. Виновен е тоя, който избира и раздава баницата.
Т.е. отиваме леко към съседната тема за свободния избор и какво правиш с него.

Няма какво да е "дотук". Ако на първа среща не ти плати кафето или не те закара вкъщи.....?!?! Е, мерси. Не, че някоя жена няма възможност да си плати или да си хване такси, въпросът е в отношението.

А за разходите - ами извинявай, ама да купи кило сирене и да ми поиска 5 лв. за половината, звучи ми......не знам как да го нарека.
Еманципацията няма нищо общо.

И аз като Fire666 бих искала да вярвам, че съм в някаква златна среда. Предвид, че по-голямата част от младостта ми бях на студентска стипендия, успях да поспестя добри пари, без да чувствам кой знае какви ограничения. И винаги съм давала за другите, за себе си за глезотии рядко давам,  но за така пък като си позволя някоя глезотия, наистина е удоволствие. И за това пък може би давам твърде много за квартира, но ми беше важно на тези години да не живея в кутия в кофти квартал.

абе това за закарването до вкъщи малко като напук ми звучи, като дребнаво отмъщение

Аз дори предпочитам сама да си се закарам ако мъжа не ми е харесал, в колата ми е някакво неудобно да седя ако не ми е приятен човека до мен.

Ето пример за разхищение за мен: Сестра ми ми разправяше, как някаква нейна колежка винаги остава без пари. Последният месец обаче нищо  че останала без стотинка за храна до заплата, но решила, че трябва да отиде на маникюр и молила колежките си за заем… за мен е доста жалко положение това

Да, на много мъже им е трудно да проумеят как може да си кавалер и да покажеш отношение към жената днешно време .. Защо всички са в едни крайности, не мога да разбера. Тук не говорим за апартаменти и за Мавриций (съседната тема), а за закарване вкъщи ... колко лв ще те охарчи този бензин? Или наистина както Сиклес каза е просто напук да покажеш на жената "на ти еманципация като толкова я искаш?". Това е  просто злобничко

На първа среща един уж голям кариерист (с обективно многокрактно по-висока заплата от мен, защото бях на стипендия) ме заведе на обяд в азиатска верига за супи (да отбележа, кажи-речи най-евтиният обяд в ресторант в моя град, което не ме е бъркало никога). Аз глупачето си мислех, че той ще плати, и нарочно си взех най-евтината супа, за да не го охарча човека и да не излезе нахално, че се възползвам от него. А накрая на срещата той ме уведоми "Междудругото аз много вярвам във феминизма и в равноправието", точно преди да каже на сервитьорката да раздели сметката по равно. Единствено се ядосах, че не си поръчах поне нещо по-хубаво, ако знаех, че аз ще си плащам И после ме хвана яд и колко време продължих да излизам с него. Не беше само за поделянето на сметката, всичко в този човек беше безсърдечно и кухо просто, ценности, морал, всичко.. От тогава съм във вечна морална дилема, дали да излизам повече с мъже, които са твърде стиснати да ме черпят на първа среща поне.
Междудругото, никога не съм приемала да ми поемат сметката, ако се окаже, че не ми харесва този мъж и ако съм убедена, че няма да се съглася на втора среща. Ако прекалено много настоявам да си платя сметката, обикновено значи, че няма да има втора

Тоя с икономиите на среща и при изпращането знаеш ли кога ще даде пари за Мавриций...