Бръмбарите в главите ни

  • 56 251
  • 849
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 10 379
Никога не ми беше идвало наум да гледам с какъв цвят щипки простирам, прочетох го във форума и взех и аз да подбирам.
Чорапи въобще не мога да търпя, даже и зимата ходя боса вкъщи. Иначе обичам да си купувам топли чорапи, които така си седят. През зимата за излизане ползвам най-тънките копринени чорапи, по-дебели не търпя.
Убедена съм, че когато си направя педикюр, все ми се случва нещо лошо. Гледам да го правя в дни, в които си стоя вкъщи и с никого не общувам.
Имам безумен страх от птици. Ако гълъб излети пред мен, все едно ток ме удря. Страх ме е от кокошки, гарвани и всякакви подобни. Дори и под дулото на пистолета не бих докоснала птица.

# 31
  • Мнения: 8 952
Poni69, аз също зимата ходя с тънки чорапи, но друго е като заспиваш да ти е топло на краката. Smiley

Щипките са опасна работа! Къде им трябваше на моите дъщери да ми я пускат тази муха!?!!

Птици - ужас изпитвам и аз. А като дете съм имала папагалчета, които много обичах и си живяха чудно у нас. Не ме беше страх от тях.

Последна редакция: пт, 30 юни 2023, 13:58 от utro77

# 32
  • Мнения: 1 426
О, като каза педикюр, се сетих, аз първите дни след маникюр не си показвам ноктите освен на най-близки😆

# 33
  • Мнения: 91
Тенкю, а защооо ? Grinning

Последна редакция: пт, 30 юни 2023, 14:35 от Emmmiiii

# 34
  • Мнения: 1 426
Няколко пъти след излизане от салона срещах познати и като се спирахме да поговорим, съответно ме питаха от къде идвам и аз казвах, показвах нокти. Друг път моя съседка видя ноктите първия ден. И всеки път ноктите ми още първата седмица издаваха багажа. (Не е от некомпетентността на маникюристката, защото друг път издържаха много повече)

# 35
  • El Paso/Los Angeles
  • Мнения: 2 100
Забавна тема се получи. 😂
А колко пъти си представям, че губя кучето на разходка и се прибирам без него и в нас ме убиват. 😂
Сетих се и че не вкусвам маргарин, заради транс мазнините в него, защото правят мозъка бавен. 🤷🏻‍♀️ Обяснявам им и вкъщи изобщо да не купуват този боклук, но тате си носи сандвичи на работа и не ме разбира.

# 36
  • София
  • Мнения: 18 700
Броене, любимо ми е. Колко врати, прозорци има в помещението, къща, апартамент. Колите на паркинга, 4 редици по 17 коли, сив металик повечето.
Плочките, камината, размера му, дали е равномерен. Нося смо дълги рокли или такива над коляно, другата дължина изпитвам ужас.

# 37
  • Мнения: 5 674
цвете, това за маргарина не е бръмбар, а осъзнат избор
макар, че ако ядеш "храна от пакетчета" консумираш маргарин индиректно

# 38
  • Мнения: 31 692
Броене, любимо ми е. Колко врати, прозорци има в помещението, къща, апартамент. Колите на паркинга, 4 редици по 17 коли, сив металик повечето.
Плочките, камината, размера му, дали е равномерен. Нося смо дълги рокли или такива над коляно, другата дължина изпитвам ужас.

Хм, преди години аз пък броях плочките  като ходех и крачките си. Но не винаги и не често. После отмина това.
След много време четох, че било симптом на окр уж, явно бързо ми е минало Joy

# 39
  • Мнения: 10 379
Работила съм като художник на десени за платове. Дълго време след като напуснах броях цветовете на всяко парче текстил, изпречило се пред погледа ми.

# 40
  • Мнения: 315
Много свежа тема, идвам и аз да ви представя моите бръмбари 😁
- Никога не си отивам краката, и мен ме е страх от чудовището.
- Чорапите са задължителни целогодишно.
- Мразя прах и постоянно забърсвам. Даже у родителите ми и приятелки като забележа.
- Не мога да си легна без да съм проверила уредите в кухнята, постоянно ми се струва, че не са изключени.
- Всичко трябва да е симетрично и еднакво (например, различните чорапи при мен няма как да се случат).
- Имам фобия от мишки и плъхове и не мога дори да ги гледам - включително хамстери, морски свинчета и подобни.
Хипохондрията дори няма да я споменавам.

# 41
  • Мнения: 5 674
Броене, любимо ми е. Колко врати, прозорци има в помещението, къща, апартамент. Колите на паркинга, 4 редици по 17 коли, сив металик повечето.
Плочките, камината, размера му, дали е равномерен. Нося смо дълги рокли или такива над коляно, другата дължина изпитвам ужас.

Хм, преди години аз пък броях плочките  като ходех и крачките си. Но не винаги и не често. После отмина това.
След много време четох, че било симптом на окр уж, явно бързо ми е минало Joy
съвсем целенасочено започвам да броя крачки или ако си лежа и не мога да заспя от тревожни мисли повтарям мантра на принципа клин- клин избива.
Но при мен окр проявите се сменят.
Имала съм мании за чистене и подравняване на мебели но са вече преодоляни.
Най - омразното ми нещо е бърсане на прах. Затова, дами, заявявам най- гостоприемно: заповядайте на терапия вкъщи!

# 42
  • Мнения: 3 111
   Не съм от суеверните, нито имам някакви особени фобии, но всеки си има по нещо. Водя постоянна война със стотинките. Мъжът ми и децата изсипват от джобовете си монети навсякъде, аз ги събирам и гледам да ги похарча. Ако ми кажат в магазина Х лв. и петдесет и три стотинки, задължително търся първо 53 стотинки, после левовете. В колата имаме едно несесерче с монети евро, за когато пътуваме. Бяха се събрали един куп жълти и много ме дразнеха. Мъжът ми ги изхвърлил, за да спра да се опитвам да ги "разквартировам" и да се излагам Simple Smile. Възмутих се много. Пари са! "Спокойно, казва, преброих ги, нямаше и две евро Simple Smile".

# 43
  • Мнения: 31 692
Охо, и аз винаги първо гледам дали имам стотинките като ми кажат сметката Grinning
Как може мъжът ти 4 лв да е метнал в коша Hushed
Е, не че са много, ама аз пари не хвърлям.

# 44
  • Мнения: 922
Много интересна тема.
Аз изпитвам направо ужас ако са ми прашни краката, винаги ходя и спя с чорапи. Ако отида на плаж, измивам до перфектност всяка песъчинка. Даже си нося вода в колата за такива случаи.
Другото, за което се сещам е, много мразя да се връщам за нещо забравено вкъщи. Просто съм сигурна, че деня ми ще е скапан. Когато се наложи, заставам пред огледалото и си казвам: Здрасти! 😁
Не знам, от къде го знам това, но ме успокоява, че като го направя ще се отърва от неприятностите.
Ако видя косъм в яденето, дори и да е мой не се докосвам до него. Много съм гнуслива, никога не дояждам храна от децата. Странно и от тях ме е гнус, но от мъжа ми не. Той е единственият човек на света, който мога да целувам навсякъде и да ям от една чиния.

Общи условия

Активация на акаунт