Проблемно зачеване и разделечаване на двойката

Аз съм на абсолютно същото мнение. “ И реши, че иска почивка на връзката ни”. Звучи отвратително и е. Какво ще мисли, с вас ли е или не и при всяка трудност ли така ще постъпва? На Вас сигурно ви е много лесно, та да ви прибавя и грубост и студ. През болката трябва да сте заедно, може и да съм старомодна нещо, но вие дете искате заедно, семейство. Не разбирам, наистина не разбирам, каква е тази почивка на връзката. Все едно сте му някаква тежест на гърба, която трябва да поостави малко,  не жената, която обича.

Винаги съм се старала да внимавам какво говоря, за да не реши, че го обвинявам, но вътрешно сигурно го мисли от отчаяние. Явно е решение да се затвори и да го изживее сам, както той смята, че е редно.

Ами няма да му помогне. Ще му помогне психотерапевт.
Кратките раздели са най-бързият път към голямата раздяла. В този смисъл ще помогне на връзката да се прекрати, но не рязко, а завоалирано зад мисълта, че раздялата е само временна пауза.
Е, знаем, че след раздяла много двойки се завръщат един към друг и продължават заедно напред. Твърдят, че им е добре и вторият шанс си е заслужавал.
Иначе и аз съм като тебе - честолюбива. Искаш почивка? - взимай я и ми се махай от погледа завинаги!
Честолюбието е външната изява на това, което усещам, а то е, че мъж, който ще си почива от мене, не е за мене.
Но аз така постъпвам и с обикновени приятелки, които намаляват контактите, зачезват, след което се появяват с гръмкото: "Защо не ми се обаждаш!!" И да съм имала намерение да се обаждам, гледам да го охладя и вече да не ми важно.

Добре, де, човекът няма ли право да иска такова прекъсване, ако ще и да прерасне в постоянно? В отношенията са двама човека и въпреки че са заедно като двойка, всеки запазва своята индивидуалност, мисли, чувства, емоции. В крайна сметка проблемът е при мъжа, за авторката това може да е шанс да срещне нов човек и там нещата да проработят без усложнения. Не всеки е готов на всяка цена да има дете и да минава през процедури дори те да касаят партньора му.

Водила съм подобни разговори с приятели. Имам такива, които са готови да минат през всичко включително и осиновяване. Аз не споделям за себе си това. И съм получавала много укорителни коментари. Ми, съжалявам, всеки знае себе си и собствените си граници.

Да, всеки запазва индивидуалността си, но не и като напуска другия. Нарича се зрялост. Запазването на индивидуалността, личното мнение и характер се случва не с физическото изоставяне на другия, защото това звучи като: трябва ми време да преценя достатъчно добра ли си за мен и дали те искам или не. Това е в същността на подобно поведение, а при някакъв проблем или неприятност, човек всъщност най-много се нуждае от подкрепата, вниманието и обичта на партньора. Не че и през другото време не се нуждае. Можеш да мислиш за всичко и без да изоставяш временно другия. В най-трудните и неспокойни моменти с детето, майката не го оставя временно само, нали, не го зарязва временно, за да си отпочине. Че той и детето може да остави, когато се появи, като му дойдат нанагорно много грижите. Същото е, макар да са нали две съвсем различни форми на любовта.

Вие сама го казвате - връзката родител-дете и възрастен-възрастен са различни неща и не може и не е редно да бъдат сравнявани.
Да, хората могат да се разделят по различни причини. Не виждам, ако единият не е щастлив във връзката вече, как стоенето в нея ще направи другия щастлив.
Егоизъм и страх от изоставяне е това.

Събирате се, в болест и здраве, в добро и лошо.
Докато не дойде нещо лошо, даже не от най-лошите неща и вече си товар.
Може би в неговите представи ти си свръхзаинтересована от дете, той не може да ти го осигури, поне не лесно и се чувства притиснат ОТ ТЕБ. Макар реално ти да не го притискаш, поне аз така предполагам.
Но всъщност разговори за инвитро той да ги възприема като натиск, защото ако и така не стане, и той пак ще е виновен?
И от там - ти ставаш товар, и той избира бягство от проблема.

Интересно ми е, освен мен, колко от вас изказват мнение на база собствения си опит в такава ситуация? Веднага го заклеймихте човека, че търси лесното и половинката му е товар, защото искала дете, и че бяга от отговорност.
А защо не можете да приемете възможността, че той възприема себе си като товар? "Жената до мен иска дете, а аз не мога да и го дам. Може би ще ѝ е по-добре без мен, няма да трябва да минава през инвитро, да виси по болници заради моите проблеми..." Имам познати семейство, които се разведоха по желание на жената, след като се установи много тежък МФ (варианта беше само донорски материал, на което той беше съгласен, а тя не). Как мислите, когато той стигне до евентуална следващата сериозна връзка дали няма да иска да се "защити" като избяга от връзката преди да го оставят, щом се стигне до желание за дете?
Мъжете са хора с чувства. Имат право да се чувстват несигурни, имат право да се чувстват виновни, имат право да искат да избягат от грижите, също като жените. Не твърдя, че решението е физическо бягство. Аз вече казах какво за мен е най-доброто решение - разговори, по възможност заедно при психолог. Ама нека не ги изкарваме толкова безсърдечни и безотговорни мъжете, които се сблъскват с трудности.
Последно, vnvs , ако проблема е само подвижността, но другите параметри (брой, морфология) са добре, кой знае, може и да стане естествено. Пак зависи и колко е намалена подвижността де. Ако трябва му предложи малко почивка от бебеправенето, отидете някъде на почивка без да го мислите или се разсейте по друг начин.
Пожелавам ти да се справите с това заедно!

Да възприема себе си като товар е още по-лошо. Не го заклеймяваме, ни най-малко. Но този живот се живее със силна психика, не с лабилна и е най-добре всеки да го разбере бързо. Той реално, с промяната на поведението си, си позволява да рискува взаимоотношенията си с жената до него. Очевидно е, че тя не се чувства никак добре и затова я има и тази тема. Без значение от това, че размерът на тъгата прогресира,  то тя следва да се изживее от двойката, която има петгодишна история. Нека се разделят временно, ако така преценят, то си е лично тяхна работа, но много правилно са отбелязали хора тук, че временното може да се окаже постоянно. Но дори да не се окаже, авторката няма да го погледне пак със същите очи след като се върне, след временната раздяла. Все едно от повода за тръгването/ дори той да е считал, че това е най-правилното за нея, не за него/, в нейното съзнание ще остане тази постъпка, това тръгване,  това желание за малко физическо отдалечаване от нея. И настъпва едно съмнение в оставения, че пак в бъдеще може да се случи подобно нещо, при друга тежка ситуация. То е нещо като с изневярата. Мен подобна ситуация би ме обидила фатално, ако съм приела, че имам до себе си сериозен мъж, който държи на мен и аз на него.

И моето мнение е, че трябва мъжът да посети психолог. Още по-добре репродуктивен. Да осъзнае, че има много алтернативи и че ин витрото (ИКСИ) в неговия случай  работи и може да има дете. Ако се държи грубо, да му се даде желаната дистанция да осъзнае какво иска. Ако връзката в здрава и има силни чувства от двете страни, ще се мине и през това. Ако не е, раздялата ще е окончателна. Не знам дали си готова да поемеш този риск и доколко наистина държите един на друг.
Лично аз съм се разделяла след подобна “дистанция” точно защото той осъзна, че не е готов да продължи опитите за дете по алтернативни начини, заби си главата в пясъка като щраус, а аз осъзнах, че не си заслужава да се боря за връзка с човек, който така лесно се отказва. По-късно той осъзна, че иска да бъдем заедно и се опита всячески да си ме върне, но при мен вече не беше същото. И реших да продължа напред без него. В момента чакам дете след донорска инсеминация. Дори не съм го уведомила, макар че сме се чували по тел няколко пъти като приятели.