Здравейте майчета! Искам да ви питам как е вашият интимен живот по време на бременността? Въобще съществува ли? Как се промениха отношенията с мъжа ви по време на бременността? Отдръпва ли се той по някакъв начин или обратно, засили се вниманието и интимността му към вас? Намира ли си оправдания като ,,Ами аз за да не те нараня нещо затова нищо не правя"? Благодаря
- Публикувана: 4 юли 2023, 11:38 ч.
- Последно мнение: 5 юли 2023, 00:20 ч.
Интимност по време на бременност
По време на бременността ми си бяхме интимни почти до края, с уговорката, че нямаше забрана от лекарите и състоянието ми го позволяваше. Просто подбирахме позите и не беше така продължително, както обикновено. По никакъв начин не се беше отдръпнал, напротив - при всеки удобен случай го правехме. Дори си мисля, че ако го бяхме правили съвсем до термина, по-лесно щях да родя. Това, че ме желаеше, доста ми помогна да се чувствам що -годе добре въпреки промените в тялото ми. В интерес на истината, точно тогава изпитвах едни от най-хубавите оргазми в живота си. Обяснявам си го със засиления приток на кръв в интимната област заради бременността.
Оправданието на повечето необразовани мъже… “Не искам да направя нещо на бебето” 
Ако това го каже един мъж / аз, за да не те нараня нещо../ ще си помисля, че интелектът му е твърде нисък. Хората се забавляват супер много и докато чакат дете. Бременността по никакъв начин не е пречка за интимното общуване - такова, каквото го искате и колкото често го искате. Елементарна биология. Единствено коремчето като порасне, логично няма да са удачни някои пози, това е всичко.
Имаме 5 деца на различна възраст. При бременностите бяхме ограничени откъм стандартната интимност, защото децата ни са резултат от асистирана репродукция и се пазехме повече. Но си бяхме интимни по алтернативни начини и си поддържахме отношенията. Явно не сме се отдръпнали един от друг, щом между дете 1 и дете 5 има почти 24 г. разлика и отношенията ни са дори по-близки отпреди децата. 
Бяхме интимни по време на цялата бременност, но без последните 3-4 седмици, защото вече ми беше некомфортно. Карах лека бременност, нямах забрана от гинеколожката, чувствах се добре, а и основно килограми качих в последните 2 месеца (и пак не бяха много). Мъжът ми винаги е бил внимателен, но просто бяхме по-предпазливи тогава.
Ние не сме били интимни през почти цялата бременност, само в края на бременността имаше веднъж-два пъти.
След спонтанния аборт ми беше много притеснено, а и той самият каза: "Моята работа няма работа при бебето".
Сигурно оказа негативно влияние за отношенията по между ни, но пък не ми е липсвало кой знае колко, а и двамата бяхме ок с този избор.
Знам, че няма проблем, но сега, ако ми се случи, най-вероятно пак няма да искам.
Така усещам.
След спонтанния аборт ми беше много притеснено, а и той самият каза: "Моята работа няма работа при бебето".
Сигурно оказа негативно влияние за отношенията по между ни, но пък не ми е липсвало кой знае колко, а и двамата бяхме ок с този избор.
Знам, че няма проблем, но сега, ако ми се случи, най-вероятно пак няма да искам.
Така усещам.
Детето ми е заченато с помощта на асистирана репродукция и по нареждане се пазехме само в началото. След това време нямаше проблем и бяхме интимни буквално до края. Последният път беше точно ден преди да родя и си мисля дали това не го предизвика даже ( 36г.с., доста рано като цяло)
Детето ми е заченато с помощта на асистирана репродукция и по нареждане се пазехме само в началото. След това време нямаше проблем и бяхме интимни буквално до края. Последният път беше точно ден преди да родя и си мисля дали това не го предизвика даже ( 36г.с., доста рано като цяло)
Не мисля, че има отношение към раждането. И аз го отчетох това внушение, понеже малкият реши да си кара целия девети месец. И като взе да минава времето, а жената влизайки в деветия месец, нали започва очакването, но нищо, минават си дните, а малкият няма никакво намерение да се ражда, а моето притеснение започва да расте. Ние и без друго си обръщахме интимно внимание доволно много, но викам давай още повече ахаха, да не пренося случайно, защото и това не е работа, да се ражда. Но въобще не повлия за раждането, малкият си стои и хич не тръгва да се ражда. А първите 6 месеца повръщах много, по няколко пъти дневно задължително и ми се гадеше от всичко, от миризми само даже, а сексът ми действаше като обезболяващо, много ми помагаше. При нормална, безпроблемна бременност е полезен, не е опасен, както някои хора го възприемат. То от грижа към бебето се притесняват бъдещите родители, но щастлива майка означава щастливо бебче. Това е хубава емоция, не е някаква лоша емоция.
Бяхме интимни до към 5ти месец, след това имахме забрана и това беше. По никакъв начин не се е отдръпнал, напротив промени се много положително. Преди да станем родители бяхме едни нехранимайковци, мързеливи, само се търкаляхме в леглото. Сега гледаме детето нон-стоп, аз мога да отида където поискам, защото той гледа детето перфектно. Помагал ми е и ми помага във всяко едно нещо, наскоро дори отидох на гости за една седмица, двамата се справиха чудесно. Само с къпането не ги бива, но пак се справят някак, къде се "търкат", къде не. И все пак, това не то разбирам. Мъжете да се отдръпват, защо да не сме заразно болни? Това е най-нормалното нещо на света.
Правили сме го по много и до последно и двата пъти, буквално до деня на раждането. Мен моята много ме кефеше като бременна, а и няма нужда да го вадя, което си е направо супер. Може би има значение, че по принцип правим много секс, проблеми с бременността не е имало. Не ги разбирам такива оправдания, 9 месеца без секс и без лекарско предписание, щото нещо не знам си какво си, от страна на мъжът. По скоро като оправдание ми изглежда, ама хора всякакви