Има ли смисъл да продължавам да живея по този начин???

Ние вървим по същият път- вечер той се разкъсва между компютъра и телевизора, аз между децата и домакинството. Когато се развикам- била съм заядлива.
Спрях да се надявам на промяна. Станах финансово независима и сега съм по-спокойна. Той го усеща и от време на време се размърдва да отбие номера.
Темата е интересна и за мен и ще я следя.

  Защо не си поговорите някой път спокойно.Да му кажеш всичко ,което ти тежи и как би искала да бъде.Без да се карате.Той все пак е  част от това семейство и би трябвало да се съобразява първо с него.Преди няколко години ние с мъжа ми бяхме стигнали до подобно положение,дъщеря ми беше на около 3г. тогава.Един ден седнахме и си поговорихме.Казах му ,че искам повече помощ за детето и домакинството,че и аз съм човек и се изморявам.След като е избрал да живее с мен ,малко или много  трябва да се съобразява с мен.Сега резултати има,а и аз съм много по-спокойна и търпелива.
  Мисля,че имаш шанс да спасиш семейството си ,но при условие,че и съпругът ти иска това.Успех.

Ами ние нямаме деца, но този проблем го имахме. Аз се чудя какво да правя, откъде да я почвам, а той си гледа телевизия и се рови в компютъра. И  неочакваните гости, и упреците че се заяждам и т.н.
Ами отчасти си бях виновна, защото очаквах сам да се сеща да ми помага и какво искам от него.Търпя, чакам, ядосвам се, самонавивам се и след това правя скандалче.
Разбрах, че полза няма да си тровя нервите и сега направо казвам какво да направи, какво искам и не искам и ми е по-лесно. Не че нямаме проблеми, но така е по-добре. Не чакай сам да се сеща, защото всички мъже клинчат от домакинската работа.И не премълчавай! Дано нещата се оправят!Успех! 

Мисля че имаш нужда от промяна но в друг аспект.Имаш нужда от нови контакти и от време за себе си.Защо не пробваш да му оставиш вечер детето и да поизлезеш за час-два да се поразсееш,а и той да поеме неговата част от грижи за детето.Направи си прическа,купи си нещо ново.Нека се запита какво става?Дали няма някой друг?Трябва да престане да те третира като част от инвентара.
Може и да бъркам,но мъжете колкото повече им вдигаш скандали,толково повече се отдръпват.Успех!

и ние за това се караме ежедневно,но с разликата 4е нямаме дете и 4е сьм в англия.много е трудно,нямам никакви приятели(а и не искам да имам,англи4анките не ме кефят)от 8 месеца не сьм излизала на кафе без него(сама никаде не ми се ходи)няма никакви бьлгари наоколо.МНОГО е трудно и 4увствам 4е се побьрквам ве4е.тои ходи на работа и като се прибере гледа новини и ляга да спи(аз и тв не гледам,за6тото нямам бг тв,само в нета ако оловя не6то )сексуалния ни живот е под всякаква критика.постояно е изморен и за мен внимание никакво.работа да си намеря не вярвам(освен 4иста4ка някаде,което няма да стане)и все о6те се 4удя как издьржам толкова сама.а имах толкова приятели в бг,и толкова ми липсват,но в името на брака и любовта.......ооооооо,боли ме мозака ве4е да мисля. с две думи и аз сьм в това положение,само 4е с разликата 4е невниманието не е само от страна на сьпруга ми, а и от целия свят.извинявам се 4е отклоних темата,но имах нужда да споделя с някои,а освен вас тук, друг си нямам

Аз мисля че прекалено лесно се предаваш. Какви са тези приказки - има ли шанс семейството да НЕ се разпадне? На мен просто ми се струва че имате нужда от ошлайфане на отношенията и нуждите си един с друг. Но при първите трудности да си задаваш такива пораженчески въпроси??? И какво е това - преди сватбата бил такъв, а след това коренно различен? Няма такова нещо, и двамта сте си същите просто сте си сменили драстично начина на живот и още не сте привикнали към него и един към друг. Брака не е някакво статично положение, то е едно непрекъснато развитие. Стига да има любов, всичко се преодолява. Като чета как някои дами предлагат да обърнеш внимание на себе си и да му прехвърляш детето за известно време - това ми се струва много добра идея. В един момент му подсказвай и да излизате заедно с детето, да ходите някъде където и на двамата ви харесва и т.н.

Всички мъже /почти/една майка ги е раждала.
Все трябва да им говориш,подсещаш,намекваш и др.
И при мен е същото,не се надявам на голяма промяна.
Продължавам да си мърморя и все го пращам при майка му като не му хареса при мен!
Аз не се променям,той трябва да се промени и толкоз!

Моето предложение е да започнете да излизате само двамата, без детето. Оставяйте го на който може и ходете където обичате. Ние например ходим по провинцията, не по заведения. Много добре се отразява на отношенията. Мисълта ми е да имате терена да си обръщате внимание, без нещо да ви пречи

Винаги има смисъл да се надяваш и да се опитваш да промениш нещата и да запазиш семейството си. Май просто сте допуснали ежедневието да превърне отношенията ви в скука и рутина. Мислете за някаква промяна заедно, говорете повече, обясни му как точно се чувстваш, кое те дразни в поведението му, опитайте се да оставате по-често насаме без детето
(ако имате възможност), много добре се отразява това на отношенията между партньорите. 
Казвай му ги тези неща, ако сам не се сеща. Незнам от колко време сте заедно, но е нормално нещата да се развиват и променят след брака- повечето задължения около децата, работата и т.н, важното е да не допуснете това да разваля отношенията ви и да не давате веднага отбой и да искате раздяла. Незнам дали ти помогнах много, дано нещата да се подобрят между вас.

Ако има, на кой да оставите детето и да заминете само двамата поне за уикенда някъде далеч от работа и приятели и поговорите на спокойствие, нещата може и да се променят. Ежедненевието скапва всички и всички имаме нужда от разнообразие. Успех! 

Защо ли всички са съвсем различни преди сватбата?А после какво?Задаваме си въпроса"това ли е човека за когото се омъжих"? Съчувствам ти искрено и те разбирам,и ние не сме по различни.

Според мен повечето хора бъркат кога е вододела. Не брака, а децата променят семейните отношения. Може би все още не сте настроили себе си към реалностите на живота с дете. А може би той все още не го е направил. Поговори с него, попитай го какво го изнервя, защо когато се върне ви игнорира, може би не е готов за новите отговорности, за пълното отдаване, може би го подтиска мисълта, че "свободния" бездетен живот е свършил. Което не означава че е лош баща или че не ви обича.
Поговорете как при създалите се обстоятелства може да се направи така че ти и той да сте в мир със себе си, което ще гарантира и по-хармоничното ви съжителство, а и спокойствието на детето.
Според мен грешиш, като формираш два лагера. Не ми се вижда логично да поемаш всички грижи за дома и детето и вечер да се концентрираш върху детето, а той върху себе си. Пишеш, че всеки е зает с това което си върши и игнорира другия, да това е игра на нерви, която само повече задълбочава нещата. Прекъсни я!
Ако го приобщиш към грижите за детето ще е по-съпричастен към твоите терзания, а и ще е достатъчно зает и изморен, за да има време и желание за неочаквани гости. Така ще сте от един лагер.
Може да ти звучи странно, но в някакъв наръчник за родители четох, че младите родители трябва преди всичко да се стремят да съхранят себе си - поотделно и заедно, дори това да означава да "формират коалиция срещу детето". Дори да не задоволиш временен каприз на детето с цената на това да сте се гушнали за минутка на дивана и да обсъждате как малкото дяволче се опитва да ви стопи лагерите. Тогава ще сте от една и съща страна, ще сте пак едно цяло.
За гушкането - май повечето мъже са така, което не ги извинява, но пък трябва да си дадаеш сметка, че това че няма нужда да се гушка толкова често не означава че не те обича, просто не му е нужно.
Един съвет - не мисли за раздяла, мисли как да му помогнеш да преодолее това което го измъчва, защото така и ти ще си спокойна отново.

 И при мен е същата история,с тази разлика че нямаме деца.Като гледам как вървят нещата, едва ли ще имаме..И аз се замислям дали има смисъл да продължавам да живея така.От страни погледнато уж всичко е наред,родителоте ми го харесват много,баба ми направо се влюби в него, приятелите ми непрекъснато ми повтарят колко добър мъж бил....добър ама само да не ти е в къщата.Вечер се прибира и се залепя за компютъра, единствено към вечерята проявява интерес, ако не го подканям да си лягаме към 12-1 часа,може и до сутринта да си откара (и си е откарвал когато аз заспя). Почивните дни са свързани пак единствено с компютъра...пълна обсесия . Вече не знам какво да правя,в началото (заедно сме от 3 години) се сърдех,карах,събирах си багажа...ефект за 3 дни точно. Сега се опитвам да се контролирам ама...или не ми се получава или пак аз съм лошата...Ако кажа нещо,съм се била превърнала в досадница и не съм му оставяла лично време и простраство...ако се опитам да си замълча ,все съм била в лошо настроение, и се опитва той да се заяжда тогава...
  Не знам вече как да постъпя,тези дни съм в пълно отчаяние и депресия...ако някой от пишещите е имал такъв проблем и го е преодолял,и аз моля за съвет. Опитвала съм и да се раделим,но го обичам още...просто не съм сигурна че обичам това в което се превръща...
 И за тези които ще съветват да говорим ...говорили сме милион пъти, и спокойно и неспокойно...ден до пладне е резултата

Ще речеш, че един х*и ги е правил всички!
Ако някой знае рецептата как да накараме мъжа да си махне тапите от ушите- да казва. Ще му се не види и егоизъм

И ние се бяхме завъртяли в същия порочен крък. Започнах да ходя на психотерапевт. Не знам дали ми помогна, но ми каза нещо, което ме накара да се замисля. А именно, че лошите отношения са станали стабилно състояние и трябва да се направи нещо, което да извади връзката от това положение.
Разделихме се за 2 месеца. Знам, че е много крайно решение, но не ми бяха останали сили да се боря, да съхранявам себе си и семейството си...
Сега пак сме заедно и за сега нещата са нормални. И двамата имахме време да си помислим и да видим грешките си...

В това, което пише Никси има смисъл. И нашата криза стигаше дотам, че мислех за развод. Но при нас по стечение на обстоятелствата имаше дълги раздели- мъжът ми няколко пъти ходи в чужбина с тенденция и мен да изтегли. Така се случваше, че точно когато ставаше много напечено/ стигала съм и до успокоителни/, той заминаваше и имахме време и двамата хууубавичко да си помислим и страстите се уталожваха.
Не знам при вас дали може да се приложи временната раздяла. Но наистина, поеми инициативата и започнете пак да се забавлявате двамата, както в добрите стари времена. Не се предавайте! Има и различни много поучителни книжки,написани от психолози, като например: Мъжете са задници , Мъжете са от Марс, а жените от Венера и тем подобни, които понякога помагат със съвети. Още веднъж-успех!

Мисля си , че за да се излезне от бодобна задръстена ситуация трябва де се направи нещо драстично или разтърсващо  Дали кратка раздяла за отрезвяване  или просто промяна  в ежеднивието , нещо което да разбуди  жителя на Марс и да види какво евентуално може да загуби  или пък да оцени какво притежава 

Не мисля, че имаш повод да мислиш за раздяла...явно си е такъв, и ти си си такава....с търпение и усмивка промени нещата в твоя полза. Насила и с караници нищо не става - от опит го казвам. Но бавно и спокойно - става. И все пак трябва да има отнякъде начало - осигурете си една почивка само за вас двамата и действай Успех 

Все едно че аз съм пуснала темата....да не би да живееш с близнака на моя мэж Мисля че когато се появи детето и мъжа заема една друга позиция... майката да си гледа детето аз ще гледам как да го подсигурявам.... Не се предавай, ако не става с разговори изчакай малко, межи да е период и да отмине. При нас това се размина един път с разговор, но отново се появи и сега е момента на изчакването. А и зависи колко е голямо детето ви,  ако си ангажирана с него цял ден по добре изчакай малко. Успех!

Моят съвет е ако имате финансова възможност-обърнете се към специалист(брачен консултант или психотерапевт). От всичко което пишеш соничка смятам, че ти си майката, съпругата,жената мислеща и бранеща семейството си. А съпружеската роля на мъжа ти се изчерпва с носене на пари. Според мен той не е узрял за семеен живот. Трябва или ти да го промениш или да ти помогне някой да гопромени. Предвид че се справяш сама с родителските ангажименти не виждам от къде ще намериш сили и нерви да се справиш.
Аз се срещам с подобен род проблеми, но слава богу се справям-променям го.Щом майка му не го е научила какви са му отговорностите като родител, съпруг  все някой трябва да го направи.

Явно те е хванала сериозната депресия. Първо не се предавай  . Второ - разбира се че мъжете се променят след сватбата, но и ние също .Започни да му показваш, че ти е нужен (но не и незаменим). Трето включи малко женски хитринки колкото и да си уморена. И не на последно място покажи му че го обичаш (ако наистина е така  ) Явно ти е дошло в повече домакинството и майчинството. Релакс,релакс и пак релакс - направи нещо!!!! Успех

разкарай компютъра от къщи. сериозно.
компютрите убиват личния контакт и в един момент ти е по-интересно да трепеш време с непознати, отколкото с човека зад гърба ти.

Не знам защо,но винаги от нас се изисква да правим компромиси и да се опитваме да изгладим отношенията.Не съм съгласна,че с цената на всичко трябва да правим опити да останем с дадения човек.Не мисля ,че хората се променят .Просто разсъждавам,не давам съвет,защото и ние сме толкова човеци колкото мъжете

Мислиш ли, че е възможно. Ако допуснем, че се съгласи да се разкара компютъра, ще измисли нещо друго- телевизора е същият дразнител. Ако не е телевизора, ще кани приятели или ще излиза...
Ние сме говорили за компа... като се скараме- кандисва да го разкараме, но е сърдит... казвам, ок- да седи тук и ще го ползваме по час- два като си легнат децата. Няколко дена всичко е ок и после- пак по старому

Абсолютно същата работа и в нас. Прибира се и сяда пред компа. Много се карахме по този въпрос и постигнахме някакво споразумение (зарибил се е по една игра). Един ден беше прекарал 9 часа пред компютъра, лятото детето седи в нас и играе сам, а децата на вън с родителите си. Аз бях на работа и като се прибрах побеснях, същия ден изгоря и видеокартата на ПЦ-то, баси кефа. Няма оправия обаче. Сега сяда да играе ние като си легнеме и ако щете ми вярвайте няма нощ, в която да си е легнал преди 4 часа сутринта, а е на работа от 8.30 часа. Имам чувството, че живея с върл пубертет. Прибира се в обедната си почива или да спи или да играе на тъпата си игра. Вечер ако седнем да гледаме филм той заспива. Общо взето го виждам в две положения - седнала пред компютъра или легнал и спящ на дивана. Детето ако аз не го изведа той няма да се сети. Абе...ядосах се докато пиша . По едно време нещата бяха станали доста изострени и мислех да си събера багажа и да си ходя, ама пусто много мека Мара съм. А съзнавам, че не искам цял живот да живея със Спящата красавица, която като е будна е във виртуалния си свят!

Мила, смятам, че имаш нужда от собствено пространство, приятели и личен живот. Под личен живот разбирам забавления, занимания, хобита и хора, които са си лично твоя територия и не включват мъжа ти. И започни работа, ако имаш възможност.
Успех, мила  

Имала съм такива проблеми с бившият си съпруг,само че не с компютъра.Непрестанната липса на внимание от негова страна ме накара да го напусна.Все обещаваше да се промени,а нищо не правеше по въпроса.Според мен една временна раздяла би променила нещата.Лошо е,когато те третират като мебел в къщата.В един момент писва и си биеш шута.Искренно се надявам всички да се справите със ситуацията.Но да седите,да вдигате скандали и да чакате да се промени-няма да стане.Взимайте мерки,докато е време.За протокола-15год.бях омъжена.

Е, как е възможно да има толкова много сходни случаи?! Все едно описваш и нашите отношения. Което ме кара да се замисля какъв всъщност е този общ проблем на мъжете? Може би това, че жените са се променили, а мъжете са си останали в миналия век, в който е съвсем нормално жената да е домакиня и майка и да не протестира, за това, че мъжа не й помага. Днес, обаче нещата са различни и за нормално намирам децата и домът да се гледат и от двамата. Но, мъжете все още са доста далеч от тази мисъл. Или поне българските мъже.
Искам моят мъж да ми помага, когато се връща от работа, а той ми обяснява, че на него никой не му помагал в работата, защо той на мен да ми помага  Представете си що за сбъркана логика....
Има и нещо друго - възпитанието в семейството и по-скоро отношението на майката към сина. Каквото и да си говорим, това също е много важно. Защото хиляди пъти съм била свидетел как една мъжка майка за една и съща постъпка от страна на мъжа й и на сина й, тя реагира по различен начин - склонна е да оправдае сина си, но на мъжа си едва ли би простила. Това отношение също трябва да бъде променено.
За разговорите - ето това е най-баналния съвет, който може да се даде. Да, съгласна съм, че трябва да се говори и на глас да се изказват проблемите, но повярвайте ми, говорила съм милион пъти и няма резултат. Понякога наистина трябва не да се говори, а да се действа!
Отплеснах се във философствания, ама то е защото и на мен напоследък ми писна от безучастното поведение на мъжа ми в семейния живот.

Момичета, пожелавам на всички да се уважаваме повече и да не позволяваме безлично отношение към нас!   

Знаете ли, хрумва ми следното:
когато секса се засили, отношенията се подобряват. Всъщност когато има повече секс и всякакви подобни свързани с него - порно, играчки, все голи истории.
И може би проблемите идват оттам, разреденият секс м/у партньорите.
Помислете, пробвайте Особено на родители с по-големи деца, които спят нормално, в смисъл не се будят и не се нуждаят от обслужване, това е все пак идея.

  Ех,разтрепервам се от яд като я чета тази тема! Думи не ми достигат да опиша коооолко много са еднакви!
 И моя приятел се е зарибил по една онлайн игра,всеки ден игране,философстване,нерви...като чели за нещо жизнено важно става въпрос...седя си аз в другата стая,и се чуват зверски викове и псувни... "какво става?" питам аз..."Ми тука ме уби някъъъъв,изпуснах си паритеее!".....за мъж на 30 години става дума...не за момче на 13...
  hey ya,ако знаеш колко ми е болно това с лягането в 4 сутринта...думи нямам вече.Всяка нощ седи и играе в другата стая,случвало се е и направо на работа да тръгне,без да ляга.А също е на работа от 9...ама в 10 едвам отлепва,всеки ден закъснява, и то заради какво...егати и безотговорността ,егати и чудото...И с това спане по 4-5 часа на денонощие съвсем се е зомбирал,нервите се опъват... А на мен ми омръзна всяка нощ сама да заспивам,или да трябва да мрънкам,че да благоволи да ме удостои с вниманието си...ужасно порочен е кръга, и не съм сигурна че има изход...вече и не ми се говори,няма смисъл
  А за съвета към авторката да си намери лични забавления ,среда работа и т.н. .. ми аз и сега ги имам...ама кел файда като се прибирам без радост вкъщи и си живея сама,ама с него...Мн ми е отчаяно напоследък някак си...
 

Баси ...коя е играта? И аз се чувствам по същия начин и аз се дразня, че е безотговорен и закъснява за работа, а понякога дори и не ходи, защото казва, че е болен, дразня се и като се прибера, а той вече е седнал пред компа. Побърква ме с това, но нямам какво да направя! Аз просто се примирих, не го карам да излизаме, излизам си сама, всичко си правя сама! Не мога да го чакам да се сети за мен и детето, нямам време! Ааа да добавя и моя ще стане на 30 години това лято, ама имам чувството, че е на 11, честно!

Не искам да ви отчайвам, но моят ще стане на 37, а свободното му време все така преминава пред компютъра... игри, филми, зяпане на разни сайтове... Когато се опитам да му кажа нещо е зает да ме слуша

Марипоса, hey_ya, не можете да си представите колко добре ви разбирам. И моят мъж, който става на 31 след няколко дни, е същият пубер - от година и половина е като зомбиран от една подобна игра - "World of WarCraft". Целият му свят се върти около тая игра. Още по-ужасно е, когато режимът на бебето трябва да се съобразява с това - за къпането вечер например. А да не говорим, че вече спи в хола, че да му е още по-удобно да си я играе по цяла нощ. Аз още докато бях бременна се чувствах сама, а сега просто нямам сили да се ядосвам... оставила съм нещата така, но не върви на добре....
Ебати игрите... какви са тея мъже бе?!
Рени, моят се прави, че ме слуша, но все едно говоря на стена.... а липсата на обратна връзка ме подлудява.

Боже, някой може да направи дисертация по темата 

Дали няма да помогне ако махнем компютрите от вкъщи   

Едно нещо от опит мога да кажа - със скандали нищо не се решава. Аз лично успях да намеря спокойствието. Добих самоувереност, непокизъм и някакси се чувствам много добре. За раздялата - бих те препоръчала ако го обичаш да не стигаш до там, освен ако не е крайна мярка. 

ще помогне, бе! има ли компютър у дома, винаги има какво да се прави на него. изкарвам си хляба с компютри от 18 години и до преди 2-3 години упорито и нарочно отказвах да имаме домашен компютър точно от такива съображения.
откакто имаме, все един от двамата гледа гърба на другия вечер. при това, не играем игри. независимо каква е занимавката от екрана, другият ти гледа гърба, манджата загаря, а бебето стои некъпано.

така че ...

Моят мъж по принцип не прави така, но ще излъжа, ако кажа, че не е имало такива моменти. Имало е пъти, когато се прибира и се лепва за ТВ-то и трябва да го ръчкам, за да свърши нещо. Като говоря с приятелки с малки дечица, положението е аналогично, затова приемам това за "често срещано нормално мъжко дебилско и егоистично спокойствие". Да стигаш до размишления "да търпя ли, да се разделя ли" е крайно. Ако е системно и безкрайно - да, ако говориш и не те чува - да, но не бързай със заключенията. От личен опит съдя, че просто понякога му е накипяло в работата на моя и има нужда да разпусне пред тв-то. Голям праз, други по барове обикалят цяла нощ, може и по-зле да е. Друг път обаче виждам, че с огромен ентусиазъм се чуди как да ми помогне и да ме отмени. Важно е да поглеждаш нещата и от двете им страни.

Мила, моят съвет е да направиш нещо радикално, не говоря за поредния опит да си говорите, който завършва със скандал, трябва да е нещо, което да го разтърси из основи, за да се сепне наистина, но преди да е станало късно за теб самата.
Какво имам предвид. Случвало ми се на няколко пъти да му казвам в момент на афект, че не мога и не искам да продължаваме повече така, но колкото и от сърце да са ми се откъсвали тези думи, дори когато съм ги произнасяла не съм вярвала дълбоко в тях /били са един вид блъф!/.
После, поне при мен беше така, ме налегна едно странно спокойствие, стана ми все тая и така няколко месеца. После изведнъж осъзнах, че вече нямам желание да правим заедно дори и най-простичките неща, неща, за които преди душичката ми е жадувала, като например съвместни разходки с детето, да пазаруваме заедно, да бъдем вкъщи по едно и също време. Беше станало факт. Ясен и прост. Лишен от емоции. Мъчно ми беше, че е така, но нищо не можех да направя. Тогава човекът се сети, че ме обича и иска - и мен и детето. Заедно сме. Но не знам дали ще мога отново да се "върна" при него, дори и след време.
Така, че ако искаш да спасиш не само брака, но и чувствата си, любовта си, направи нещо! Можеш да опиташ с промяна в себе си, дома си и начина си на живот. Оставяй му детето, виждай се със стари приятели, с които си се чувствала свободна или намери нови такива. Промени си бита. Както и други споменаха, предполагам, че единственото, което може да помогне е ако усети, че те губи. За съжаление. И не забравяй - преди да е станало късно за теб самата. После е много по-лошо и страшно.

Леле, момичета... аз си мислех, че само моят мъж е компютърен заплес и че всички други се оправят като се оженят. Това с он-лайн игрането ми е до болка познато. То не беше Counterstrikе, то не беше Warcraft Battleships, последната мания е Magic the Gathering. По този случай си напазарувал карти, пак он-лайн за 2500 с митото, които още събират прах на тавана...
С него сме вече от 13 години (8 като съпрузи), това е почти половината ми живот и съм видяла и преживяла какви ли не периоди.. писвало ми е, тръшкала съм се, на моменти дори съм споделяла манията му (още твърде често усъмвам в игра на Heroes), само и само да се впиша в обстановката. Колко нощни съм изкарала в Матрицата, само и само да бъда с него на културно мероприятие.  Последната му изцепка, която едва не ме довърши, беше когато компанията му от София за игра на Меджик се самопокани точно на термина ми, да ни дойде на гости и той най-радушно ги прие. Добре че не дойдоха (трябваше зад гърба му да им намеквам, че не е най-подходящия момент за сбирки). Изобщо, отчайвал ме е тотално и напълно. Честно казано ако нямахме деца сигурно по цял ден, когато е свободен щеше само да играе.  Той обаче се оказа чудесен баща и до някъде грижите около децата и занимаването му с тях му връщат човешкия облик.  Така че в този смисъл децата могат да помогнат, а не да влошат положението (разбира се има известен риск). Сега обаче почна да зарибява малкия с компютър и в момента любимото занимание и на двамата е да седнат и да играят в мрежа на двата компютъра. Чудя се да се смея или да плача.... като се замисля и аз не съм кой знае колко по-добра в това отношение. Ето, наближава два през нощта, а аз още съм пред компютъра, а утре ще се оплаквам как са ми се събрали три часа сън през нощта.
Само да вмъкна, че временното разделяне също е решение, но не декларирано като такова, а по някой конкретен повод. Преди три години прекарах шест месеца на специализация във Франция. Синът ми беше две годишен и това беше голямата жертва, която трябваше да направя, но определено имаше много положителен ефект върху брака ми. Това ме зареди с живот, направи ме интересна сама за себе си, а и за него предполагам, научих много неща, включително и за нашата връзка, за които преди не си давах сметка. Друг такъв период беше неговата казарма пак за шест месеца без комютър, с много свободно време да мисли върху важните неща в живота и да преоткрие четенето. Тогава направо стана друг човек, но малко по малко пак се върна към старите си навици за съжаление.

Моя играе на Warrock  , а пък вчера ми обяви, че за рождения ден искал общ подарък от всички близки - някакво дъно за ПЦ-то. Слава богу, му видя цената в нета и се отказа. А пък мен ме е яд, защото е склонен да даде хиляди левове за компютъра, а няма да се сети едни чорапи да иде да си купи.

 hey_ya... все едно за един и същ човек говорим.... бяхме се разбрали ,че ще си взимаме компютър след нова година,ходихме гледахме...харесахме нещо оптимално уж за 800 лв.И питах 100 пъти,нали няма да профукаш всички пари за компютър,щото и от други неща имаме нужда... "няма" казва..."максимум 800" . Е... онзи ден ми съобщава, че поръчал за 1400 лв,мн добър бил,оптималното за момента Ми хубаво ама от много неща в момента имаме нужда,ама кой ли го брига... Просто ако е нещо за техниката му ,винаги се намира желание и средства,а за ежедневните ни нужди- таратанци!

Моят не играе на игри, но непрекъснато рови в Интернет. То е ясно, че там като влезеш, не забелязваш кога минава времето, но все пак ....  Като чета какво са споделили повечето момичета - май всички ( с малки изключения) мъже са еднакви.

Що се отнася до съвет към авторката на темата - честно казано незнам какво би могло да помогне. И аз съм в подобно положение и като няма кой да ти помогне с детето нещата са много сложни - аз се изнервям от това, че съм затворена вкъщи, той иска да се разсее малко след работа и ... така се получават караниците. Предполагам, че и при теб е нещо подобно. Може би  един уикенд само двамата ще ви се отрази добре , ако имате на кого да оставите детето за 1-2 дни.

Не помогнах много със съвет, но ... Желая ти успех. И не се отчайвай - бори се. 

Mama Pepi, mnogo si prava! Moja muzh susto mnogo se plashi ot skandali i krestene... Ponjakoga s pravo me ukorjava, ponjakoga ne, obache razbrah, che trjabva da se vladeja...

Здравейте мили дами
Ами какво да кажа освен че и нашия случай беше подобен - всяка удобна минутка сме пред ПЦ-то. Аз съм системен администратор, той също и по цял ден сме пред машините. У дома всеки си има своя (имахме си ги още преди да започнем да живеем заедно) За решение не знам какво мога да ви предложа, защото по едно време ми идваше да изхвърля и двата компютъра през прозореца - така им бях бясна
Ние също сме се карали заради това, че искам внимание, когато се върна от работа (а той се е прибрал преди мен) и искам да си поговоря с моето човече, а той ми казва "ела с мен в другата стая" - т.е. докато аз играя, ти ми говори - е да, ама не и аз се нацупвах и започвах да си върша моята работа. Разбрах, че с караници не става.
Някой беше казал в една друга тема - настроението на мъжа е огледално на настроението на жената и е абсолютно прав, т.к. съм забелязала, че ако започна да се сърдя и да не говоря и да се навивам, той млъква и нищо не се получава, а когато съм миличка, прави каквото го помоля и е ужасно отзивчив и сладък
Имахме период, в който аз винаги си лягах преди него и заспивах и почти не се виждахме .... Сега предприех друга тактика - ако ми се доспи - си лягам на дивана при него (колкото и да е неудобен:)) и после той като свърши, ме събужда с целувчици и се местим в спалнята.
Намерих мои занимания и ако имам нужда от помощ, му казвам  "Когато свършиш битката, ще измиеш ли пода?" и той го прави.
Занервям се понякога, че винаги всичко трябва да му се казва, но пък така е по-добре отколкото да се караме - така и на мен са ми помогнали и отношенията са добри
А за секса ...., много сте прави - колкото по-често се прави секс, толкова по-добри са отношенията.

моят мъж не играе на игрички, но пък за него съм просто обслужващия персонал, който гледа децата и от време на време се"ползва" за секс (това е цитат). От толкова време вече пред мен стои дилемата - да продължавам ли тоя брак в който явно няма любов или да вдигам гълъбите. Колкото и банално да е, за сега децата ме спират и това че май всички мъже са от един дол дренки. Писнало ми е да се чувствам нехаресвана, необичана, нищо, че ми обяснява че ме обича, пък за всяко нещо все аз съм виновна, писна ми да чакам да ми обърне внимание, да направи някакъм жест, ама не! Като вдигна скандал пак аз виновна, че все не съм доволна. Според мен проблема е, че мъжете ни живеят според разбирания от миналия век, когато мъжа е шефа на обекта, жената няма думата, а има само чистачески и детегледачески функции, а ако може и да изкарва МНООООГО пари наред с това - супер! Не че това ще Я издигне в очите МУ. Просто ще му улесни живота. С разговори не става, с ултиматуми и блъфове също. Един човек трудно се променя, пък и bios-а от мама изобщо не мож го изтри. Както казваше една приятелка - Преди да се ожениш, виж майка му и баща му. Ама аз като дремах....

Ситуацията с компютрите и мъжете ни е ясна. Но да ви попитам чували ли сте подобно оправдание след поредния ми опит за нормална човешка комуникация: "Не мога да разбера какво толкова се дразниш от моите игри? Стоя си тук, пред очите ти съм, занимавам си се кротко, не ти преча да си правиш твоите епилации(така определя чисто женските ми занимания) По ли е добре да ходя навън да ти изневерявам?" И тази реплика напоследък е доста актуална в нашето обкръжение. А сега ми кажете не съм ли ГОЛЯМА ЩАСТЛИВКА?  
През времето, когато нямахме PC, висеше с часове в приятелите си (разбира се ергени )за да играят игри, редовно се прибираше по нощите и в периодите, когато бях бременна и след като се роди детенце. Проблемът не е и в намирането на приятни занимания, кафета с приятелки и  т.н. варианти за запълване на свободно време. Никога не съм скучала в къщи, винаги правя нещо, напротив не ми достига време за приятни занимания. Въпросът е  желанието за общуване с най-близкия  човек да е взаимно и системно, а не изпросено насила от едната страна.

все едно съм го писала аз, а тази игра "World of WarCraft", няма ли кой да я премахне от мрежата .........ситуацията е същата, гледам му гърба и говоря на него, вече не знам какъв подход да предприема, то не са караници, ултиматум, безразличие, нямам идеи вече  за секса, виждате от лентичката какво е положението, надявам се след като доде бебето д аима ефект, ако няма ще мисля друго.кураж момичета 

Боже, не знаех, че това явление е толкова разпространено...
Но както някой беше написал по-горе - явно трябва да усетят, че ни губят, за да се свестят. Имах подобни проблеми с предишния ми приятел, опитвах се да говорим, говорим и говорим, според него проблем не съществуваше, освен че аз само съм търсела за какво да се заяждам...
В един момент ми писна, концентрирах се върху себе си, върху собствените си цели и интереси, отдръпнах се от него, престанах да тичам след него, така да се каже... И той се сети изведнъж, че иска да прекарваме повече време заедно, да правим повече неща заедно... Само че вече беше късно, аз бях осъзнала, че нямам нужда от него и че без вечния въпрос какво да предприема, за да спася тая връзка, се чувствам много по-пълноценен човек. Нещата приключиха, чувствата ми към него просто бяха изстинали окончателно, макар връзката ни да беше продължила дълго и да бяхме минали през доста неща до тоя момент.

Явно тази тактика не е за подценяване, но доколкото не се отразява върху чувствата ни към съответния човек. При мен се получи желаният ефект (макар че не съм го имала за цел, исках просто да престана да се тормозя вече), но за съжаление твърде късно.

Щастлива съм обаче, че попаднах на друг тип мъж в последствие и да чукам на дърво, нямаме такива сериозни различия във вижданията си за една пълноценна връзка.  Явно все пак има и изключения. 

Сори за дългите писания...