Има ли смисъл да продължавам да живея по този начин???

Имала съм такива проблеми с бившият си съпруг,само че не с компютъра.Непрестанната липса на внимание от негова страна ме накара да го напусна.Все обещаваше да се промени,а нищо не правеше по въпроса.Според мен една временна раздяла би променила нещата.Лошо е,когато те третират като мебел в къщата.В един момент писва и си биеш шута.Искренно се надявам всички да се справите със ситуацията.Но да седите,да вдигате скандали и да чакате да се промени-няма да стане.Взимайте мерки,докато е време.За протокола-15год.бях омъжена.

Е, как е възможно да има толкова много сходни случаи?! Все едно описваш и нашите отношения. Което ме кара да се замисля какъв всъщност е този общ проблем на мъжете? Може би това, че жените са се променили, а мъжете са си останали в миналия век, в който е съвсем нормално жената да е домакиня и майка и да не протестира, за това, че мъжа не й помага. Днес, обаче нещата са различни и за нормално намирам децата и домът да се гледат и от двамата. Но, мъжете все още са доста далеч от тази мисъл. Или поне българските мъже.
Искам моят мъж да ми помага, когато се връща от работа, а той ми обяснява, че на него никой не му помагал в работата, защо той на мен да ми помага  Представете си що за сбъркана логика....
Има и нещо друго - възпитанието в семейството и по-скоро отношението на майката към сина. Каквото и да си говорим, това също е много важно. Защото хиляди пъти съм била свидетел как една мъжка майка за една и съща постъпка от страна на мъжа й и на сина й, тя реагира по различен начин - склонна е да оправдае сина си, но на мъжа си едва ли би простила. Това отношение също трябва да бъде променено.
За разговорите - ето това е най-баналния съвет, който може да се даде. Да, съгласна съм, че трябва да се говори и на глас да се изказват проблемите, но повярвайте ми, говорила съм милион пъти и няма резултат. Понякога наистина трябва не да се говори, а да се действа!
Отплеснах се във философствания, ама то е защото и на мен напоследък ми писна от безучастното поведение на мъжа ми в семейния живот.

Момичета, пожелавам на всички да се уважаваме повече и да не позволяваме безлично отношение към нас!   

Знаете ли, хрумва ми следното:
когато секса се засили, отношенията се подобряват. Всъщност когато има повече секс и всякакви подобни свързани с него - порно, играчки, все голи истории.
И може би проблемите идват оттам, разреденият секс м/у партньорите.
Помислете, пробвайте Особено на родители с по-големи деца, които спят нормално, в смисъл не се будят и не се нуждаят от обслужване, това е все пак идея.

  Ех,разтрепервам се от яд като я чета тази тема! Думи не ми достигат да опиша коооолко много са еднакви!
 И моя приятел се е зарибил по една онлайн игра,всеки ден игране,философстване,нерви...като чели за нещо жизнено важно става въпрос...седя си аз в другата стая,и се чуват зверски викове и псувни... "какво става?" питам аз..."Ми тука ме уби някъъъъв,изпуснах си паритеее!".....за мъж на 30 години става дума...не за момче на 13...
  hey ya,ако знаеш колко ми е болно това с лягането в 4 сутринта...думи нямам вече.Всяка нощ седи и играе в другата стая,случвало се е и направо на работа да тръгне,без да ляга.А също е на работа от 9...ама в 10 едвам отлепва,всеки ден закъснява, и то заради какво...егати и безотговорността ,егати и чудото...И с това спане по 4-5 часа на денонощие съвсем се е зомбирал,нервите се опъват... А на мен ми омръзна всяка нощ сама да заспивам,или да трябва да мрънкам,че да благоволи да ме удостои с вниманието си...ужасно порочен е кръга, и не съм сигурна че има изход...вече и не ми се говори,няма смисъл
  А за съвета към авторката да си намери лични забавления ,среда работа и т.н. .. ми аз и сега ги имам...ама кел файда като се прибирам без радост вкъщи и си живея сама,ама с него...Мн ми е отчаяно напоследък някак си...
 

Баси ...коя е играта? И аз се чувствам по същия начин и аз се дразня, че е безотговорен и закъснява за работа, а понякога дори и не ходи, защото казва, че е болен, дразня се и като се прибера, а той вече е седнал пред компа. Побърква ме с това, но нямам какво да направя! Аз просто се примирих, не го карам да излизаме, излизам си сама, всичко си правя сама! Не мога да го чакам да се сети за мен и детето, нямам време! Ааа да добавя и моя ще стане на 30 години това лято, ама имам чувството, че е на 11, честно!

Не искам да ви отчайвам, но моят ще стане на 37, а свободното му време все така преминава пред компютъра... игри, филми, зяпане на разни сайтове... Когато се опитам да му кажа нещо е зает да ме слуша

Марипоса, hey_ya, не можете да си представите колко добре ви разбирам. И моят мъж, който става на 31 след няколко дни, е същият пубер - от година и половина е като зомбиран от една подобна игра - "World of WarCraft". Целият му свят се върти около тая игра. Още по-ужасно е, когато режимът на бебето трябва да се съобразява с това - за къпането вечер например. А да не говорим, че вече спи в хола, че да му е още по-удобно да си я играе по цяла нощ. Аз още докато бях бременна се чувствах сама, а сега просто нямам сили да се ядосвам... оставила съм нещата така, но не върви на добре....
Ебати игрите... какви са тея мъже бе?!
Рени, моят се прави, че ме слуша, но все едно говоря на стена.... а липсата на обратна връзка ме подлудява.

Боже, някой може да направи дисертация по темата 

Дали няма да помогне ако махнем компютрите от вкъщи   

Едно нещо от опит мога да кажа - със скандали нищо не се решава. Аз лично успях да намеря спокойствието. Добих самоувереност, непокизъм и някакси се чувствам много добре. За раздялата - бих те препоръчала ако го обичаш да не стигаш до там, освен ако не е крайна мярка. 

ще помогне, бе! има ли компютър у дома, винаги има какво да се прави на него. изкарвам си хляба с компютри от 18 години и до преди 2-3 години упорито и нарочно отказвах да имаме домашен компютър точно от такива съображения.
откакто имаме, все един от двамата гледа гърба на другия вечер. при това, не играем игри. независимо каква е занимавката от екрана, другият ти гледа гърба, манджата загаря, а бебето стои некъпано.

така че ...

Моят мъж по принцип не прави така, но ще излъжа, ако кажа, че не е имало такива моменти. Имало е пъти, когато се прибира и се лепва за ТВ-то и трябва да го ръчкам, за да свърши нещо. Като говоря с приятелки с малки дечица, положението е аналогично, затова приемам това за "често срещано нормално мъжко дебилско и егоистично спокойствие". Да стигаш до размишления "да търпя ли, да се разделя ли" е крайно. Ако е системно и безкрайно - да, ако говориш и не те чува - да, но не бързай със заключенията. От личен опит съдя, че просто понякога му е накипяло в работата на моя и има нужда да разпусне пред тв-то. Голям праз, други по барове обикалят цяла нощ, може и по-зле да е. Друг път обаче виждам, че с огромен ентусиазъм се чуди как да ми помогне и да ме отмени. Важно е да поглеждаш нещата и от двете им страни.

Мила, моят съвет е да направиш нещо радикално, не говоря за поредния опит да си говорите, който завършва със скандал, трябва да е нещо, което да го разтърси из основи, за да се сепне наистина, но преди да е станало късно за теб самата.
Какво имам предвид. Случвало ми се на няколко пъти да му казвам в момент на афект, че не мога и не искам да продължаваме повече така, но колкото и от сърце да са ми се откъсвали тези думи, дори когато съм ги произнасяла не съм вярвала дълбоко в тях /били са един вид блъф!/.
После, поне при мен беше така, ме налегна едно странно спокойствие, стана ми все тая и така няколко месеца. После изведнъж осъзнах, че вече нямам желание да правим заедно дори и най-простичките неща, неща, за които преди душичката ми е жадувала, като например съвместни разходки с детето, да пазаруваме заедно, да бъдем вкъщи по едно и също време. Беше станало факт. Ясен и прост. Лишен от емоции. Мъчно ми беше, че е така, но нищо не можех да направя. Тогава човекът се сети, че ме обича и иска - и мен и детето. Заедно сме. Но не знам дали ще мога отново да се "върна" при него, дори и след време.
Така, че ако искаш да спасиш не само брака, но и чувствата си, любовта си, направи нещо! Можеш да опиташ с промяна в себе си, дома си и начина си на живот. Оставяй му детето, виждай се със стари приятели, с които си се чувствала свободна или намери нови такива. Промени си бита. Както и други споменаха, предполагам, че единственото, което може да помогне е ако усети, че те губи. За съжаление. И не забравяй - преди да е станало късно за теб самата. После е много по-лошо и страшно.

Леле, момичета... аз си мислех, че само моят мъж е компютърен заплес и че всички други се оправят като се оженят. Това с он-лайн игрането ми е до болка познато. То не беше Counterstrikе, то не беше Warcraft Battleships, последната мания е Magic the Gathering. По този случай си напазарувал карти, пак он-лайн за 2500 с митото, които още събират прах на тавана...
С него сме вече от 13 години (8 като съпрузи), това е почти половината ми живот и съм видяла и преживяла какви ли не периоди.. писвало ми е, тръшкала съм се, на моменти дори съм споделяла манията му (още твърде често усъмвам в игра на Heroes), само и само да се впиша в обстановката. Колко нощни съм изкарала в Матрицата, само и само да бъда с него на културно мероприятие.  Последната му изцепка, която едва не ме довърши, беше когато компанията му от София за игра на Меджик се самопокани точно на термина ми, да ни дойде на гости и той най-радушно ги прие. Добре че не дойдоха (трябваше зад гърба му да им намеквам, че не е най-подходящия момент за сбирки). Изобщо, отчайвал ме е тотално и напълно. Честно казано ако нямахме деца сигурно по цял ден, когато е свободен щеше само да играе.  Той обаче се оказа чудесен баща и до някъде грижите около децата и занимаването му с тях му връщат човешкия облик.  Така че в този смисъл децата могат да помогнат, а не да влошат положението (разбира се има известен риск). Сега обаче почна да зарибява малкия с компютър и в момента любимото занимание и на двамата е да седнат и да играят в мрежа на двата компютъра. Чудя се да се смея или да плача.... като се замисля и аз не съм кой знае колко по-добра в това отношение. Ето, наближава два през нощта, а аз още съм пред компютъра, а утре ще се оплаквам как са ми се събрали три часа сън през нощта.
Само да вмъкна, че временното разделяне също е решение, но не декларирано като такова, а по някой конкретен повод. Преди три години прекарах шест месеца на специализация във Франция. Синът ми беше две годишен и това беше голямата жертва, която трябваше да направя, но определено имаше много положителен ефект върху брака ми. Това ме зареди с живот, направи ме интересна сама за себе си, а и за него предполагам, научих много неща, включително и за нашата връзка, за които преди не си давах сметка. Друг такъв период беше неговата казарма пак за шест месеца без комютър, с много свободно време да мисли върху важните неща в живота и да преоткрие четенето. Тогава направо стана друг човек, но малко по малко пак се върна към старите си навици за съжаление.

Моя играе на Warrock  , а пък вчера ми обяви, че за рождения ден искал общ подарък от всички близки - някакво дъно за ПЦ-то. Слава богу, му видя цената в нета и се отказа. А пък мен ме е яд, защото е склонен да даде хиляди левове за компютъра, а няма да се сети едни чорапи да иде да си купи.

 hey_ya... все едно за един и същ човек говорим.... бяхме се разбрали ,че ще си взимаме компютър след нова година,ходихме гледахме...харесахме нещо оптимално уж за 800 лв.И питах 100 пъти,нали няма да профукаш всички пари за компютър,щото и от други неща имаме нужда... "няма" казва..."максимум 800" . Е... онзи ден ми съобщава, че поръчал за 1400 лв,мн добър бил,оптималното за момента Ми хубаво ама от много неща в момента имаме нужда,ама кой ли го брига... Просто ако е нещо за техниката му ,винаги се намира желание и средства,а за ежедневните ни нужди- таратанци!