Заедно доста често. Хем ми е приятно, хем това е идинствения начин да се наспим всички 
- Публикувана: 17 ян. 2007, 18:14 ч.
- Последно мнение: 1 фев. 2007, 09:14 ч.
Бебчо спи при мама - правилно или не?
Всеки решава сам за своето дете. Нашият Мартин не спи при нас(изключвам сутрешните семейни гушкания и търкаляния в почивните дни:), но е в нашата стая. И сега съжалявам за което. Той спи изключително леко, и се събужда дори когато се въртим насън на леглото(а е с чисто нови матраци 
)И с таткото сме като мумии в тая спалня, не смеем да мръднем, да си кажем нещо, телевизор да си пуснем...Представям си какво щеше да е, ако спеше при нас на самото легло.
И все пак мисля, че за да расте едно дете здраво, спокойно и обичано, то добрата семейна среда е от изключително значение. На мен не ми е ясно как е възможно това, когато бащата спи години наред в другата стая, особено, когато се въждат с майката само късно вечер, и често отсъства от вкъщи, а дребосъкът по цял ден не спи, и е вечно залепен върху майката(както е при нас). Все пак и бащите имат нужда от внимание!:) Майката е и жена, все пак:)
)И с таткото сме като мумии в тая спалня, не смеем да мръднем, да си кажем нещо, телевизор да си пуснем...Представям си какво щеше да е, ако спеше при нас на самото легло. И все пак мисля, че за да расте едно дете здраво, спокойно и обичано, то добрата семейна среда е от изключително значение. На мен не ми е ясно как е възможно това, когато бащата спи години наред в другата стая, особено, когато се въждат с майката само късно вечер, и често отсъства от вкъщи, а дребосъкът по цял ден не спи, и е вечно залепен върху майката(както е при нас). Все пак и бащите имат нужда от внимание!:) Майката е и жена, все пак:)
На тази възраст мисля че няма да свикне, но като поотрасне може и да му хареса. Както стана при нас.Мими още спи при нас. От начало ми пречеше, всичко ме болеше защото спях на края на спалнята а тя си се разполага.Сутрин буди татко си с пета в окото. Но сега свикнахме, дори когато се случи цяла нощ да си спи в креватчето ми липсва / тя заспива при нас после я местим и по някое време пак идва при нас/.
А дали е правилно или не решаваш ти
А дали е правилно или не решаваш ти
Здравейте и от мен.Ние също сме пред дилемата дали да продължавам да спя с бебка или да започна да я приучавам да заспива на леглото си.Доста материали и мнения изчетох и все си мисля,че е време да си заспива самичка,защото ,за да заспи ставаме на маймуни с таткото.Та попаднах на тази иформация,която ми се струва полезна за навиците на заспиване през различните месеци на бебчето,само ,че е на английски-www.babycenter.com/refcap/7651.htmlДано всеки да намери правилното решение за него и детенцето.
Това зависи изцяло от теб. Моето лично мнение е,че не бива да се научава да спи в една стая с мама и тати, а какво остава до това да спим в едно легло. Така мисля, защото СТРАШНО много обичам да спя и съм адски раздразнителна ако не съм си доспала. А с разстежа децата стават все по- палави и не мога да си представя как ще се наспивам ако малката постоянно ме ръчка и рита с крачета през нощта. А и мисля ,че с тати трябва да си спим самички - все пак искам да си го гушна както трябва, а не детето да ни разделя един вид. Затова дъщеря ми спи в отделна стая още откакто се научи да спи цяла нощ и сутрин като се събуди идва в спалнята ни да си играем и гушкаме. Така всички се чувстваме доспали и доволни 
Сега като се роди и другото бебе пак така ще направя - ще си спи в нашата стая, но в собственото си креватче само докато го оттуча от нощното хранене, а после преместване в стаята на сестра си.
Сега като се роди и другото бебе пак така ще направя - ще си спи в нашата стая, но в собственото си креватче само докато го оттуча от нощното хранене, а после преместване в стаята на сестра си. 
Еднозначен отговор няма. 
Ако Нана спеше спокойно и не се будеше повече от веднъж нощем - да щеше да си спи в леглото.
Когато се будеше по два - три пъти си казах е - ще ставам , но след събужданията на половин час , 15 минути или един час я взех при нас. 
Знам че не е завинаги , знам че е период. 
Нямам нищо против това детето да спи при родителите си , нито пък съм против спането в отделна стая .Мисля че всичко зависи от това доколко е спокойно детето и какви са неговите нужди.Мама просто трябва да се съобрази с това .Има по-"трудни" и по-"лесни" деца , спокойни и неспокоини , нервни и отпуснати.Правилно е тъкмо онова , което ти чувстваш че е.
Пожелавам ти да намериш вярното решение!
Ако Нана спеше спокойно и не се будеше повече от веднъж нощем - да щеше да си спи в леглото.
Когато се будеше по два - три пъти си казах е - ще ставам , но след събужданията на половин час , 15 минути или един час я взех при нас. Знам че не е завинаги , знам че е период. Нямам нищо против това детето да спи при родителите си , нито пък съм против спането в отделна стая .Мисля че всичко зависи от това доколко е спокойно детето и какви са неговите нужди.Мама просто трябва да се съобрази с това .Има по-"трудни" и по-"лесни" деца , спокойни и неспокоини , нервни и отпуснати.Правилно е тъкмо онова , което ти чувстваш че е.
Пожелавам ти да намериш вярното решение!
На 2-3 месеца спеше при мен на леглото, таткото в другата стая, че ставаше в 5 сутринта за работа. Обаче като поотрасна - мисля, че беше на 5 месеца, си го оставихме да спи в неговото легло, в неговата стая. Така и аз и мъжът ми успяваме да поспим, и Денито си спи спокойно. Но наистина е строго индивидуално, зависи колко е спокойно детето, какви са му нуждите...все пак си мисля, че от 6-7 месеца е добре детето да си спи отделно.
прочетох всичко, но никой не споменава за т.нар. страх от изоставяне, който се проявява при бебетата на 6,7 м възраст (за справка книгата на ДЖ. ФИшър - From baby to toddler). белезите за този проведенчески феномен са най-вече изразени в плач и безпокойство при излизане на майката от стаята, където иначе бебчо си играе, докато вижда че мама е там. също така при лягане вечер бебчо заспива спокоен в ръце, но плаче и се събужда , когато бъде оставен на леглото си сам. успокоява се като види , че мама е там, до него.
в момент аминаваме през такова нещо. смея да кажа, че отчасти това се дължи и на факта, че усилено се кърмим, на миа й харесва да се гуши през нощта и да идва към мен, дори само веднъж , два пъти се разбужда да суче. вторият път е съвсем символично. явно "проверява" далисъм там
на мен не ми пречи това, по - добре да израстем този период, отколкото да си наложа моето и да имам едно ревящо и изнервено бебе, което ще ми съсипва спокойствието. така виждам нещата аз.
в момент аминаваме през такова нещо. смея да кажа, че отчасти това се дължи и на факта, че усилено се кърмим, на миа й харесва да се гуши през нощта и да идва към мен, дори само веднъж , два пъти се разбужда да суче. вторият път е съвсем символично. явно "проверява" далисъм там
на мен не ми пречи това, по - добре да израстем този период, отколкото да си наложа моето и да имам едно ревящо и изнервено бебе, което ще ми съсипва спокойствието. така виждам нещата аз.
Първите 10 месеца спяхме в една стая, после отделно. Не мисля, че се е разглезил или свикнал. От време на време някоя гостуваща баба-гледачка с преспиване спи в детската при него, но и това не го "разглезва", зависи от детето все пак. Понякога и аз спя при него, когато е болен например.
Благодаря на всички ви. 
Доста ми помагате, с вашите разкази и мнения.
На мен определено ми харесва бебо да спи при нас, на таткото също (макар, че спи много дълбоко и понякога дори не усеща, че бебо е при нас, защото леглото е широко). Все пак, след като се поуспокои за около час, го оставям в леглото му, което е наблизо в стаята. Но след хранене е много неспокоен и плаче, веднага щом го гушна млъква.
От друга страна аз спя леко и при най-малкия звук или помръдване се събуждам. Засега бебо е малък и кротък, но като сдобие сила, не мога да си представя какво ще става и затова гледам да не е по цяла нощ при нас.
Разбирате, че като всяка майка (особено начинаеща) се шашкам от всяко нещо и се притеснявам за възникващи бъдещи проблеми. Но едва ли бих пуснала тема от рода на "Бебо днес пръдна един път повече от вчера (с извинение) - какво да правя?"
Статията я прочетох във вестник "Доктор", ако не се лъжа.
Благодаря отново!
Доста ми помагате, с вашите разкази и мнения.На мен определено ми харесва бебо да спи при нас, на таткото също (макар, че спи много дълбоко и понякога дори не усеща, че бебо е при нас, защото леглото е широко). Все пак, след като се поуспокои за около час, го оставям в леглото му, което е наблизо в стаята. Но след хранене е много неспокоен и плаче, веднага щом го гушна млъква.
От друга страна аз спя леко и при най-малкия звук или помръдване се събуждам. Засега бебо е малък и кротък, но като сдобие сила, не мога да си представя какво ще става и затова гледам да не е по цяла нощ при нас.
Разбирате, че като всяка майка (особено начинаеща) се шашкам от всяко нещо и се притеснявам за възникващи бъдещи проблеми. Но едва ли бих пуснала тема от рода на "Бебо днес пръдна един път повече от вчера (с извинение) - какво да правя?"
Статията я прочетох във вестник "Доктор", ако не се лъжа.
Благодаря отново!
По принцип ми се струва, че не е много хубаво от гледна точка на хигиена. Колкото и да сте чисти с тати, все има потене и други такива и ми се струва някак нередно бебо да лежи в тия завивки. Оф дано ме разберете правилно--не сме някакви мизерници-- къпем се редовно и все пак...
и все пак...
Всеки знае най-добре кое е най-доброто за детето му!
Аз лично не мога така, просто не съм си и помисляла Калина да спи при нас в леглото. Дори от 4-тия си месец спи в собствена стая... Това не означава, че е по-малко гушкана и обичана!
Сега си спомням, че имаше един период през първия месец /който ми беше като на сън/, когато коликите бяха най-силни, да я взема върху мен, за да се успокои и така сме заспивали... лелееее, колко ми е далечно това време!
Аз лично не мога така, просто не съм си и помисляла Калина да спи при нас в леглото. Дори от 4-тия си месец спи в собствена стая... Това не означава, че е по-малко гушкана и обичана!
Сега си спомням, че имаше един период през първия месец /който ми беше като на сън/, когато коликите бяха най-силни, да я взема върху мен, за да се успокои и така сме заспивали... лелееее, колко ми е далечно това време!