Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно...39

В едно купе на влака пътували четиридесетгодишна дама с двайсетгодишната си дъщеря, войник и старшина.
По някое време, железницата навлязла в тунел. В тъмното се чула звучна целувка. А веднага след нея - отекнал як шамар!
Майката си помислила:
"Ясно! Войникът е целунал дъщеря ми! И тя му е ударила плесница!"
Дъщерята си помислила:
"Ясно! Старшината е целунал мама! И тя го е зашлевила силно!"
Старшината си помислил:
"Ясно! Войникът е целунал момичето! А тя в тъмното, вместо него - ошамари мен!"
А войникът си помислил:
"Ех, няма ли влакът отново да влезе в тунел. Да си целуна пак ръката! И да шибна още един шамар на старшината!"

- Как се справяш със ските?
- Като мълния съм.
- В смисъл?
- Всеки път удрям различно дърво.

Влиза посред нощ Вуте в тоалетната и мърмори:
- Пикай бе, нали ме събуди, пикай сега...
Пена от спалнята:
- Вуте, с кого говориш?
-Спи, Пено, спи, вече не го помниш
---------------
-Вярваш ли в любовта от пръв поглед?
- На моята възраст зрението подвежда.
Пипане требва...!
------------
Не можах да заспя. Почнах да броя
овцете. Запознах се и с овчаря, а той като извади едно шише ракия... загубихме стадото.

Един чичка започнал работа като
 портиер в  завод.
През първият му работен ден, директорът го попитал:
- Ти,как се казваш,бе!
Оня отговорил:
- Казвам се Петко Петков. Ама,всички ми викат Петко Връзкаря!
Шефът на предприятието се учудил:
- Ама - защо така?
Другият само се усмихнал загадъчно.

След една седмица директорът казал:
- Утре тук ще идва министъра!
Гледай да си с чисти дрехи!
И така на другия ден дошъл висшият държавен служител. Усмихнал се широко и казал:
- Ооо,бай Петко! Как си,стари приятелю? Ела някой път в министерството да пием кафе!

След един месец,шефът рекъл на портиера:
- Утре ще идва президента! Искам да си гладко бръснат и с изгладен панталон!
И така,на другия ден дошъл държавния глава.Усмихнал се широко:
- Ооо,бай Петко! Къде се губиш,бе,човек! Ела някой път на гости! Жената ще сготви нещо по-така!

След известно време, директорът  решил да посети Ватикана. По някакви свои  съображения - взел със себе си и портиера.
Когато на площад "Свети Петър",излязъл папата,той махнал с ръка:
- Ооо,бай Петко! Ела при мен да си поговорим!
В това време,към шефа на завода се приближил чуждестранен журналист и го попитал нещо. А оня се хванал за сърцето и припаднал!
Хората започнали да му оказват първа помощ и постепенно го свестили.

Портиерът се втурнал към него и извикал:
- Какво става,бе,шефе? Да не ти прилоша от жегата?
Оня започнал:
- А,бе, човек...То бива,бива връзки,ама ти - направо ме шашваш! Разбирам,че си близък с министъра,стана ми ясно,че се познаваш с президента... Ама,докато говореше с папата,оня журналист ми зададе такъв въпрос,че направо припаднах!
Портиерът се зачудил:
- Ама - какво точно те попита?
Шефът отговорил:
- Попита ме:
" Прощавайте! Кой е тоя,дето разговаря с бай Петко?"

Студент се явява на изпит. Нищо не знае и решава да подкупи професора. Предава си работата, и в студентската книжка загръща 6 банкноти с бележка "по една за всяка единица".
След изпита си получава книжката, а в нея - четири банкноти и бележка "ресто

Това напомня един скеч на Каналето от началото на века, но за Варна (от където съм и аз, затова съм го запомнила):
По спомени - Т. Токмакчиев играеше гларус, К. Воденичаров местна девойка, обект на ухажването.
- Как се казваш?
- Ами... няма да ти кажа.
- Поне кажи с коя буква започва името ти.
- С "И".
- Илиана?
- Не.
- Иванка?
- Не.
- Изабела?
- Не.
и т.н. още доста време.
Накрая:
- Не мога да позная, предавам се. Моля те, кажи ми името си.
- Ами добре... Иленка.
- ???
- А ти как се казваш?
- Ами... Имил.

.

В още по-ранни години Манго толкова се прехласвал по сериала "Шогун", че почнал вкъщи само на японски да говори. Например иде си от вечерта от работа:

- Айше, Манго си е дОмо, тУри масЕн.
- Хай, Манго, а уАкари мастИка?
- Хай, две дОзо.
Като хапнали Манго сменя плочата:
- Айше, я коленИчи уа.
- Що бе, Манго?
- Как що? КуранАга стАна, попИпай сАма!
- Еййй, чугун, чугУн...

П.П. Сега се сетих, че може би трябваше да посоча ударенията за тези, които не са толкова навътре с японския
Слагам главна буква за ударена гласна за по-младите

Бай Петко от Абланово се пенсионирал, от ТКЗС-то му дали 12 заплати, и решил да отиде на екскурзия до Канада....отишъл на селската спирка, и казал:
- Ленче, дай един билет до Канада.
- А, бай Петко, от село не може, трябва да отидеш до гарата в Русе.......отишъл на русенската гара:
- Ако обичате, един билет за Канада.
- Господине, от Русе не може, трябва да отидете до София......от София взел самолетен билет, обиколил Канадата за един месец, и вече трябвало да се връща...на летището в Торонто се наредил на опашката за билети, и един си купувал билет за Париж, друг за Москва, трети за Лондон.....дошъл му редът, и му станало неудобно, че е от село, и се навел на гишето, и тихо казал:
- Ако обичате един билет за Абланово........и касиерката се надигнала от стола, и го попитала:
- За кое? За Горно или за Долно?