За нивото на образованието на нашите (и чуждите) деца

Моето скромно мнение е че са доста претоварени, моят син е 4 клас понякога им се събират толкова неща за следващия ден че ми става нещо като го гледам само.
Затова аз съм го записала на спорт вместо на допълнителни уроци ( а и за сега не виждам нужда за това) и когато се върне от тренировки е толкова въодушевен отпочинал (умствено) че сяда и с лекота довършва това което е останало.

Имам колежка, чиито синове учат в една от най-реномираните софийски езикови гимназии. Тя непрестанно повтаря как те учат в най-елитното училище, сравнява с подобните и ни убеждава защо това е по-добро от тях и т.н. И в същото време постоянно слушам колко учителите са тъпи и некадърни и как синовете й знаят повече от тях. Ако има проблем някой от тях, задължително съответният учител е виновен и недооценил съответния гениий и т.н. Не съм чула добра дума за НИТО ЕДИН учител. Да се чудиш  за какво им на тези самородни гении да ходят на училище, а също и как става толкоз елитно това училище с тези кретени, които работят там...
Впрочем, това е масово явление. Този ми пример е особено ярък, затова го споменах, но уви, далеч не е единствен. Толкова оп въпроса за домашното възпитание.

На нечий коментар за писмената култура: хм... мисля, че все пак грамотността на родителите има отношение и към тази на децата. Трудно някой ще ме убеди в обратното.

А за игрите, аз лично съм категорично против 98% от тях. И държа 5-годишната си дъщеря настрани от тях на 100% поне засега. Стратегиите биват, да, но те са капка в морето, опасявам се. Но! Вижте какво обсъждат майките на 2-5 годишните и с какво се гордеят, пък после като порастнат децата "Ама защо се зомбират тия деца по този ужасен начин с тези ужасни игри?!":
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=141543.0;all
Там май ме набедиха за тъпа...

Аз бях от другата страна на барикадата и съответно бяхме набедени за безотговорни и мързеливи родители 

LL Cool J, освен стратегически игри има и хубави куестове.
Нямаме PSP, моят е фен на Nintendo DS. Стратегическите игри ги играе заедно с баща си, аз не съм в час, но това което ми се е набило в главата е Age of Empire. От там научи що е то такси, за какво се ползват и че ако таксите са високи, народът не те обича 
За щерката може би са по-подходящи разните разновидности на SIMS, аз играя SIMS 2, РС версията и онлайн варианта. Покрай мен и синът ми се запали, съревноваваме се кой е по-напред в играта  Zoo tycoon съще е подходяща за момиченце. Има и още една подобна, където обаче изграждаш ски курорт, а не зоологическа градина. На Play station играем цялото семейство на Sing Star, искам да си купя и играта с dance mat, за двама по възможност
Най-добре отвори Amazon, пиши за коя джажа търсиш игри и виж какво ще ти излезе. Там има доста подробни ревюта и описания от потребители, синът ми също е писал мнения  Сядате с щерката и избирате нещо, което на нея й харесва и според теб е подходящо.

Аз пък в градината, в която е дъщеря ми баба на родителска среща не съм срещала, но на тържествата присъстват и те. На родителските срещи в училището на сина ми също не съм виждала баби...
Това ми прилича на заяждане, най-вече защото не си ми "светила" да знаеш дали съм писала бележки, дали на родителските срещи на децата ми пращам бабите и дядовците. 

Критериите ми за добър родител вероятно се различават от твоите, но всеки има различни разбирания и не насаждам моите на други.

Най-големият проблем според мен е, че учителите в България не получават достатъчно практически упражнения, докато са студенти. Не казвам, че образованието тук е супер добро, но поне в това отношение в България може да се подобри. Студентите за начални учители ходят на стаж от първата седмица на обучението си, като четвъртата година е само стаж. Студентите за средното училище ходят всяка година, като четвъртата е само стаж- работа. Това е много важно за нещата свързани с отношенията учител- ученик, ред в класната стая и т.н. Станах така  , като прочетох, че учителите се обръщат към учениците и пред другите правят забележки или казват нещо, което може да окаже голямо влияние върху общуването на детето с другите или бъдещата му работа в класа.

След прекараните ми стажове в училищата тук, си дадох ясна сметка кои са + и - на нашето образование. Основните неща, които трябва да се променят са:

1. Индивидуално развитие на всяко дете и работа в собствено темпо и възможности.
2. Наблягане не на зубрене на материал, а прилагането му в различни ситуации.
3. Избиране на следващо образование според възможностите и интересите на детето / има различни методики, които подпомагат това/
4. Бележките? Най-важното ли са и реални ли са в българското училище?
5. Работа в екип.
6. Детството на децата трябва ли да бъде до 7-годишна възраст и ролята на училището?

Има много да се пише по темата и на мен ми е страшно интересно, защото правя сравнение. Бих разказала как е в началното и средното училище тук, но не знам дали ще ви е интересно.

Имам и един въпрос: когато децата трябва да правят дадено упражнение в учебника: получават ли разяснение какво точно трябва да се прави или сами го разгадават. В голяма дилема съм в това отношение.   

Калинка, мен определено ме интересува! Очаквам с интерес това, което ще напишеш, още повече, че ще е мнение на специалист.

Дидиа, на родителските срещи на сина ми има също много баби. Но не, защото на майките не им пука за децата им, а защото въпросните майки работят - коя в чужбина, коя до много по-късно от 18.30 часа и работодателят й не счита за нужно да я освободи по-рано за "такава глупост". Тези, които не се интересуват, не изпращат бабите. Просто никой от семейството не ходи.

Kalinka, ще ми бъде много интересно да разкажеш за системата в Холандия!

Все още нямам поглед върху американското образование, нямам скорошни впечатления и от българското, но все пак тази тема ми е много близка до сърцето - дъщеря ми е в предучилищна и покрай нея започвам да си задавам разни въпроси, на които засега не съм намерила отговор. В момента тя ходи в едно (уж добро) местно държавно училище. Класовете са малки (11 деца с 1 учителка + 2 помощник учителки), което дава повече възможност за индивидуална работа, но  започвам да се чудя дали пък малко повече деца и съответно повече конкуренция не би бил по-добър вариант?

Kredora otkaza, sorri, che pisha na latinica.

Ami v nash'to uchilishte rod sreshti sa 1:1.  Uchitelkite obache nasrochvat rod sreshti v udobno za roditelite vreme, vecher kym 7, 8, i do 9pm.  Sreshtite sa mnogo konstruktivni.  Davat ti predvaritelno da pregledash rabotata na deteto i provezdat predvaritelna anketa s roditelia za da moze sreshtata da e max ot polza i za 2-te strani.  Imam hubavoto chuvstvo che s uchitelkata i deteto sme chast ot 1 team s ednakvi celi!

Че стани ми комшийка де, при нас класовете в предучилищната са с по 21 деца. 
На мене лично 11 деца ми изглежда достатъчна бройка за конкуренция, но пък знам ли ... Големият ми син се чувстваше миналата година и сега се чувства добре в първи клас в групата от 21 деца, но малкият все си мисля, че би се чувствал по-добре сред по-малка група. Не виждам начин обаче това да ме огрее в нашия свръхнатоварен дистрикт. Дано пък детето да ме опровергае, няма да ми е за сефте.

Наистина броят на децата оказва голямо влияние. Аз работя и с 30(по математика) и с 9-11(по информатика - група). По-лесно и по-ползотворно се работи с по-малко деца. На децата също име по-спокойно.
Не мисля обаче, че това ни е проблема на бг образованието.

Много се чудих дали да пиша и все пак реших да се включа
Темата е почти болезнена за мен, тъй като имам, за жалост, голям опит.
Искам да направя сравнение с провинция и София
Дъщеря ми се наложи, тъй като ние с татко и бяхме в чужбина, да запише първи клас в гр. Ямбол - вярвайте ми, в столицата мила, почти не видяхме никъде такова отношение -тъжно!

Цялата система за мен е объркана
Искам да отбележа началото
педагогика се записва, ако не си влязъл никъде и за жалост тези специалности винаги са края на желанията - естествено, че има изключения.

Фактора родителско влияние е основен, според моите разбирания.
Прост пример - ами у дома никой не гледа сериали и бози,
опитваме се да приобщим детето ни към заобикалящия ни свят.
Преди години в Ам.колеж се паднала тема
"Осама Бен Ладен - национален герой или терорист от световна класа" 
Ето го проблема за по-големите - ами много от децата дори не знаели кой е тоя?!?!
Това не е от материала в училище!?!
Е това, че детето ми знае кой е Нарасимха Рау, естествено няма как да е от училище.

Искам да споделя с вас за мафията в София!

Уверявам ви, наблюденията ми са подплатени

Дай Бог да случиш на начален учител - луд късмет!!!

Пети клас - безумно труден, полагащ основи и мноооого важен - претупва се,
децата се късат от фалшиво самочувствие и "велики" шестици

шести - същата простотия!
Виждаш безумни грешки, дебели шестички,
разкъсваш се от съмнения дали пък не им е много тежко и
дали пък не е по-добре да ти толерират детенцето, че да не е комплексарче?!
В края на шести клас почва подгрявката
началото на седми, вече си паникьосан!!!

И ето как перфектно смазаната машина работи и дава резултати.................

А за борба срещу това - не съм Дон Кихот!!!
Няма начин - съжалявам, че го казвам, но поне аз не видях друг изход, освен да се изръся за здраво частно училище за седми клас!

Ниво?!
Да, едва сега виждам ниво и то какво!!!
Моите адмирации за НФСГ - там е като едно време!

Тъжна ми е тази тема ........

Учебниците - написани неясно, никаква система, никаква подреденост на инфомацията и показване на връзката между нещата.
Учениците - нахални, неуважителни, но толерирани в това си поведение от родителите, които ходят винаги да се разправят, ако случайно учителят се осмели да направи забележка на детето им. Ако човек чете тук, ще види, че през ден има някоя майка, която смята, че учителката от детската градина или от училище се е отнесла зле, некомпетентно, обидно и т.н. към детето й. И после как да се очаква от децата да уважават учителите?!
Няма да коментирам порочната система на частните уроци, изкуственото завишаване на нивото за кандидатстване и т.н....

ТОва ме подсети нещо.
Преди 5-6 години гостувахме цял месец на приятелско семейство американци. Единият им син тогава беше на 12 години. Единият ден видях домашното му по математика. Видях го защото бяхме на ресторант с родителите му и той си пишеше домашното там. А го пишеше там, защото цял ден беше на тренировка, пикник и незнам си какво занимание още. Та домашното на това 12 годишно дете беше да събира големи числа, 5-6 цифрени. Това тук се учи във втори клас мисля?? 
Но това същото дете, в деня на изборите остана пред телевизора цяла нощ /вярвайте ми, това е единственият път когато видях телевизора пуснат за цял месец/, наблюдаваше, интересуваше се, вълнуваше се. Изумих се колко много знае за страната си, за политиката и, за личностите и. И това на 12 години.
Някак си, събирането на големи числа ми се вижда по-маловажно в тоя живот, на мен. Или аз бъркам, или създателите на нашата система.

Преподавателя ми по литература в гимназията разказваше един виц ...
Когато създавали образователната система в България, идеята била тя да създаде всестранно развити личности.
След известно време направили проучвания за резултата. Оказало се, че не се получава баш така, затова решили че ще създават многостранно развити личности.
Ударили пак чертата ... еми оказало се, че от системата излизат странно развити личности 

А за борба срещу това - не съм Дон Кихот!!!
Няма начин - съжалявам, че го казвам, но поне аз не видях друг изход, освен да се изръся за здраво частно училище за седми клас!

Ниво?!
Да, едва сега виждам ниво и то какво!!!
Моите адмирации за НФСГ - там е като едно време!

Тъжна ми е тази тема ........
[/quote]

[/quote]
Здравейте!!!Защо казваш няма начин?!Има начин...По важно е за твоето дете не кой е Бин Ладен,а дали ти смяташ че можеш да се справиш,и дали ще опиташ да се бориш за него...Заедно може и да успеем да променим системата,важното е поне да опитаме...В името на децата...