Здравейте!У нас винаги съм наблягала на играчките или книжките със поучително съдържание,играемна много игри...Ако сме купували камионче то то се е разглобявало,ако съм взимала книжка то тя няма да е само за оцветяване,а в нея ще има и задачки...Когато бяха по малки беше и по лесно да им хванеш вниманието,хващах например старо списание,и нарязвах картинките на две,а те трябваше да ги открият кое с кое е и да ги залепят пак...Ей такива неща...От опит знам че книжките на издателство Фют са много добри и има за всякакви възрасти,освен това въобще не са скъпи,можеш да копуваш...
- Публикувана: 20 ян. 2007, 18:26 ч.
- Последно мнение: 23 ян. 2007, 16:42 ч.
За последователността
Тази тема е отражение на моите терзания в последно време.....
Много мисля и не мога да стигна до конкретен отговор..
Защото......моят син-2,5 г. при цялото ми старание да се занимава освен да играе с коли - всякакви друг вид игра много трудно може да го заинтригува- задържа си вниманието около 10-15 мин. и пак е темата колите. С тях може да си играе цяааааал ден. Не му доставя удоволствие да рисува с моливи / тогава предложих алтернативата рисуване с ръце и водни боички - е голямо мацане падна вярно
/.
Та мислите ми са че няма как да привлечеш внимание и интерес ако отсрещната страна не се интересува от същото .....
В подкрепа на това е нагледния пример - мъжът ми ми разказва нещо свързано с техника/той е страхотен техничар във всяко едно отношение/а аз - пас - никакъв интерес.......
уф.. май не можах да се изразя много добре- надявам се ме разбрахте....
Много мисля и не мога да стигна до конкретен отговор..
Защото......моят син-2,5 г. при цялото ми старание да се занимава освен да играе с коли - всякакви друг вид игра много трудно може да го заинтригува- задържа си вниманието около 10-15 мин. и пак е темата колите. С тях може да си играе цяааааал ден. Не му доставя удоволствие да рисува с моливи / тогава предложих алтернативата рисуване с ръце и водни боички - е голямо мацане падна вярно
/.Та мислите ми са че няма как да привлечеш внимание и интерес ако отсрещната страна не се интересува от същото .....
В подкрепа на това е нагледния пример - мъжът ми ми разказва нещо свързано с техника/той е страхотен техничар във всяко едно отношение/а аз - пас - никакъв интерес.......
уф.. май не можах да се изразя много добре- надявам се ме разбрахте....
Секстет, приказката на Киплинг я четохме още лятото, естественооо 
на мен ми е любима.
Интересно, няма особено желание да чете, но писането явно я привлича. Всичките й рисунки са старателно надписани, упражнява се по свое желание да пише тази или онази буква, пита ме коя дума как се пише (от време на време де, не всеки ден!), иска да пише писмо на братовчедка си (не че не пише три думи правилно и после както й падне)... но явно я влече. Какво излиза - чукча писател, чукча не читател...
на мен ми е любима. Интересно, няма особено желание да чете, но писането явно я привлича. Всичките й рисунки са старателно надписани, упражнява се по свое желание да пише тази или онази буква, пита ме коя дума как се пише (от време на време де, не всеки ден!), иска да пише писмо на братовчедка си (не че не пише три думи правилно и после както й падне)... но явно я влече. Какво излиза - чукча писател, чукча не читател...
Повдигате много и интересни въпроси, поради което мисълта ми скача от тема на тема.
Анда, абсолютно си права, че детето възприема по-добре, когато самото то прояви интерес. За общата култура на дъщеря ни сме използвали три метода, за които се сещам. Първото е играта на въпроси и отговори. Практикуваме я обикновено на открито, като задаваме въпрос с три отговора, от които трябва тя да отсее правилния. В преобладаващата част от случаите въпросите надвишават нивото й на познание, с което от една страна се опитваме да развием логическото й мислене, а от друга когато не знае нещо се възползваме от случая да го обясним. Темите, които засягаме са съвършено разностранни – биология, география, история, бит и т.н.
Другото е, че накупихме всички детски енциклопедии. Първоначално аз й ги четох и обяснявах вместо приказки на заспиване, след което я оставях да си ги разглежда и пита. Естествено не се е лепнала на тях автоматически, но с течение на времето се правеше на учителка с куклите си и им ги четеше и обясняваше. В допълнение купуваме и ежеседмично списание “Дребосъчетата”, при което всеки брой е посветен на дадена държава.
Гледаме и много филми заедно с дъшеря ни, включително подходящи игрални, Дискавъри, Анимал планет, Хистори и т.н. които отново ни дават материал за разбор.
Откъм играчки, голям успех пожъна преди години един китайски комплект “Млад природолюбител” – в раничката имаше мрежи за пеперуди, епруветки за насекоми, лупи, пинсети и т.н. Всяко излизане сред природата беше емоция. Като продължение на темата, тази година един от подаръците й беше комплект микроскоп с телескоп.
Всичко това е възможно действително само при интерес на самото дете. В нашия случай дъщеря ми е едно дете и вниманието й лесно може да бъде привлечено от нещо ново.
За класическата музика, въведението също беше подобно като подход. Купихме й касетите “Барби – Лебедово езеро” и “Барби - Лешникотрошачката”, след това пожела да учи балет, след това от балета й подариха диск с откъси от известни балети и тя започна да си го пуска доброволно. (Естествено не слуша само това).
Съгласна съм и със секстет, че в ранна детска възраст детето трябва да опитва от всичко. Само ако човек има широк поглед върху света около него, може да се ориентира за собственото си място в пространството и за собствените си интереси. Не знам доколко е възпитателно (тъй като не наблягам на постоянството), но от четиригодишната възраст на дъщеря ми я записвам на различни дейности – народни танци, рисуване, керамика, плуване, балет, латино танци, английски. Вярно, че аз избирам насоката, но така тя добива представа за повече неща и когато дойде време сама да избира вече ще знае кое горе-долу й доставя удоволствие и кое категорично не й допада.
Що се отнася до това дали можем да променим предначертаното на човек – аз лично мисля, че дори да насочваш детето в неправилната за него посока, това пак е полезно, защото всичко в живота е “проба/грешка”. Семенцето може да покълне като реакция (независимо дали положителна или отрицателна) на заобикалящата среда.
Анда, абсолютно си права, че детето възприема по-добре, когато самото то прояви интерес. За общата култура на дъщеря ни сме използвали три метода, за които се сещам. Първото е играта на въпроси и отговори. Практикуваме я обикновено на открито, като задаваме въпрос с три отговора, от които трябва тя да отсее правилния. В преобладаващата част от случаите въпросите надвишават нивото й на познание, с което от една страна се опитваме да развием логическото й мислене, а от друга когато не знае нещо се възползваме от случая да го обясним. Темите, които засягаме са съвършено разностранни – биология, география, история, бит и т.н.
Другото е, че накупихме всички детски енциклопедии. Първоначално аз й ги четох и обяснявах вместо приказки на заспиване, след което я оставях да си ги разглежда и пита. Естествено не се е лепнала на тях автоматически, но с течение на времето се правеше на учителка с куклите си и им ги четеше и обясняваше. В допълнение купуваме и ежеседмично списание “Дребосъчетата”, при което всеки брой е посветен на дадена държава.
Гледаме и много филми заедно с дъшеря ни, включително подходящи игрални, Дискавъри, Анимал планет, Хистори и т.н. които отново ни дават материал за разбор.
Откъм играчки, голям успех пожъна преди години един китайски комплект “Млад природолюбител” – в раничката имаше мрежи за пеперуди, епруветки за насекоми, лупи, пинсети и т.н. Всяко излизане сред природата беше емоция. Като продължение на темата, тази година един от подаръците й беше комплект микроскоп с телескоп.
Всичко това е възможно действително само при интерес на самото дете. В нашия случай дъщеря ми е едно дете и вниманието й лесно може да бъде привлечено от нещо ново.
За класическата музика, въведението също беше подобно като подход. Купихме й касетите “Барби – Лебедово езеро” и “Барби - Лешникотрошачката”, след това пожела да учи балет, след това от балета й подариха диск с откъси от известни балети и тя започна да си го пуска доброволно. (Естествено не слуша само това).
Съгласна съм и със секстет, че в ранна детска възраст детето трябва да опитва от всичко. Само ако човек има широк поглед върху света около него, може да се ориентира за собственото си място в пространството и за собствените си интереси. Не знам доколко е възпитателно (тъй като не наблягам на постоянството), но от четиригодишната възраст на дъщеря ми я записвам на различни дейности – народни танци, рисуване, керамика, плуване, балет, латино танци, английски. Вярно, че аз избирам насоката, но така тя добива представа за повече неща и когато дойде време сама да избира вече ще знае кое горе-долу й доставя удоволствие и кое категорично не й допада.
Що се отнася до това дали можем да променим предначертаното на човек – аз лично мисля, че дори да насочваш детето в неправилната за него посока, това пак е полезно, защото всичко в живота е “проба/грешка”. Семенцето може да покълне като реакция (независимо дали положителна или отрицателна) на заобикалящата среда.
1. Разказвам и показвам много неща, непрекъснато, дори това, което изглежда привидно сложно за неговата възраст.
2. Ако прояви интерес към нещо, снасям още информация (естествено "сдъвкана", но не по бебешки), на по различни начини - примерно за Космоса всичко тръгна от сайта на дечица.ком май беше, после гледахме и четяхме детски книжки, енциклопедии, рисувахме планетите, подреждахме Слънчевата система с различни топчета, ходихме в Обсерваторията в Смолян... и така с всичко... с роботите, със самолетите, с рицарите, с динозаврите...
3. Когато не проявява или му мине интереса, не го тормозя непременно да се занимава с това - в началото така беше с английския: научи няколко думички и един израз от Ледена епоха и повече не щя..., после гледа Dora the Explorer, игра игри с нея на компютъра и сам взе да пита това как е, онова как е, научил се е сам да брои до 6 на английски (това установих вчера), интересно му е да се запознаваме и т.н.
Понякога интересите му идват сякаш изневиделица - малко преди Нова година реши, че ще се учи да смята и оттогава не мога да му насмогна със задачки... Та така, най-общо казано отварям си ушите и очите на четири, за да разбера какво го влече и се опитвам да му предоставя разнообразна информация. Само още не съм открила начин как да го откажа от нещо, с което вече прекалява (според мен, ама коя съм аз да преценя това...) - например тия пусти оръжия и битки, тоя мания му е от 2 години!
2. Ако прояви интерес към нещо, снасям още информация (естествено "сдъвкана", но не по бебешки), на по различни начини - примерно за Космоса всичко тръгна от сайта на дечица.ком май беше, после гледахме и четяхме детски книжки, енциклопедии, рисувахме планетите, подреждахме Слънчевата система с различни топчета, ходихме в Обсерваторията в Смолян... и така с всичко... с роботите, със самолетите, с рицарите, с динозаврите...
3. Когато не проявява или му мине интереса, не го тормозя непременно да се занимава с това - в началото така беше с английския: научи няколко думички и един израз от Ледена епоха и повече не щя..., после гледа Dora the Explorer, игра игри с нея на компютъра и сам взе да пита това как е, онова как е, научил се е сам да брои до 6 на английски (това установих вчера), интересно му е да се запознаваме и т.н.
Понякога интересите му идват сякаш изневиделица - малко преди Нова година реши, че ще се учи да смята и оттогава не мога да му насмогна със задачки... Та така, най-общо казано отварям си ушите и очите на четири, за да разбера какво го влече и се опитвам да му предоставя разнообразна информация. Само още не съм открила начин как да го откажа от нещо, с което вече прекалява (според мен, ама коя съм аз да преценя това...) - например тия пусти оръжия и битки, тоя мания му е от 2 години!
Анда, чудесна е темата!
секстет, постингът ти е великолепен!!!
Не знам какво мога аз да допълня, освен че виждам поредната възможност да поговоя за това прословуто Монтесори, което го дъвча от толкова време. Тази система ме грабна, защото дава тъкмо това, което описва Цвета. Самите материали са невероятни и развиват умения от най-важните основни области на живота - практически живот, сензорика, география, език, математика, ботаника. Само изкуствата и спортовете сякаш не се стимулират активно, но това винаги може да се допълни и доразвие от семейството или пък да се комбинира с Валдорф, да речем.
Когато се пукне пролетта се набляга на ботаниката и нещата се изучават в голямата си част директно навън. Иначе от материалите има и дървени пъзели, които са три или четири в едно и, които показват именно свързаността на нещата. Например на първия има хайвер, на втория малки рибки, на третия голяма риба. Или пък семенце, стъбло, пъпчица, цвете.
И децата не правят едно и също нещо заедно, когато работят с материалите - демек нямат часове и задължителности, когато учат. Просто всяко се насочва към материала, с който желае да работи, т.е. използва се вътрешната му мотивация и се създава истинска самостоятелност.
Основната работата на учителите е да създават и подреждат околната среда, като периодично подменят материалите, така че да не омръзват. Другата им важна задача е да наблюдават! Те не казват какво да се прави, а наблюдават какво децата избират да правят. Ако видят, че детето няма изявен интерес в определена област, вероятно се опитват да го стимулират като го насочват внимателно към материалите от областта, но винаги се съобразяват със собственото му темпо, готовност и желание. Разбира се, винаги показват на детето как се работи със съответния материал, за да може правилно да го използва и да му е полезен.
Дисциплината се състои в самодисциплина. Децата връщат материала на мястото му след работа, за да може пак да го намерят в добър вид следващия път, когато пожелаят да работят отново с него. Също пазят тишина като шептят по време на свободните занимания с материалите. Просто не можете да си представите колко тихо и кротко работят на пода, всяко върху килимчето си или на малки групи, ако няколко имат желание за едно и също нещо. След това има кръгче на земята, в което всички си споделят по нещо, включително и учителката, според повдигнатата тема. В същото време, когато излезат навън можеш да ги чуеш да викат, да търчат, да скачат и да се изразяват, както намерят за добре на двора. Направо се чудиш това същите деца ли са, които шептяха и се стараеха да не пречат на другите работещи. И обратното - тези спокойни деца същите ли са, които си викаха съвсем нормално навън?
Силно съм впечатлена, наистина!
Анда, тъкмо за писането, четенето и последователността се сетих да кажа, че, както разбрах, в Монтесори децата първо се учат да пишат, а после да четат. Това е доста показателно предвид факта, че те водят, а не ги водят. Така, че госпожица Ането си се движи съвсем естествено
секстет, постингът ти е великолепен!!!
Не знам какво мога аз да допълня, освен че виждам поредната възможност да поговоя за това прословуто Монтесори, което го дъвча от толкова време. Тази система ме грабна, защото дава тъкмо това, което описва Цвета. Самите материали са невероятни и развиват умения от най-важните основни области на живота - практически живот, сензорика, география, език, математика, ботаника. Само изкуствата и спортовете сякаш не се стимулират активно, но това винаги може да се допълни и доразвие от семейството или пък да се комбинира с Валдорф, да речем.
Когато се пукне пролетта се набляга на ботаниката и нещата се изучават в голямата си част директно навън. Иначе от материалите има и дървени пъзели, които са три или четири в едно и, които показват именно свързаността на нещата. Например на първия има хайвер, на втория малки рибки, на третия голяма риба. Или пък семенце, стъбло, пъпчица, цвете.
И децата не правят едно и също нещо заедно, когато работят с материалите - демек нямат часове и задължителности, когато учат. Просто всяко се насочва към материала, с който желае да работи, т.е. използва се вътрешната му мотивация и се създава истинска самостоятелност.
Основната работата на учителите е да създават и подреждат околната среда, като периодично подменят материалите, така че да не омръзват. Другата им важна задача е да наблюдават! Те не казват какво да се прави, а наблюдават какво децата избират да правят. Ако видят, че детето няма изявен интерес в определена област, вероятно се опитват да го стимулират като го насочват внимателно към материалите от областта, но винаги се съобразяват със собственото му темпо, готовност и желание. Разбира се, винаги показват на детето как се работи със съответния материал, за да може правилно да го използва и да му е полезен.
Дисциплината се състои в самодисциплина. Децата връщат материала на мястото му след работа, за да може пак да го намерят в добър вид следващия път, когато пожелаят да работят отново с него. Също пазят тишина като шептят по време на свободните занимания с материалите. Просто не можете да си представите колко тихо и кротко работят на пода, всяко върху килимчето си или на малки групи, ако няколко имат желание за едно и също нещо. След това има кръгче на земята, в което всички си споделят по нещо, включително и учителката, според повдигнатата тема. В същото време, когато излезат навън можеш да ги чуеш да викат, да търчат, да скачат и да се изразяват, както намерят за добре на двора. Направо се чудиш това същите деца ли са, които шептяха и се стараеха да не пречат на другите работещи. И обратното - тези спокойни деца същите ли са, които си викаха съвсем нормално навън?
Силно съм впечатлена, наистина!
Анда, тъкмо за писането, четенето и последователността се сетих да кажа, че, както разбрах, в Монтесори децата първо се учат да пишат, а после да четат. Това е доста показателно предвид факта, че те водят, а не ги водят. Така, че госпожица Ането си се движи съвсем естествено
Просто да побутна тази прекрасна тема...
Може би беба е още малка и не сме достигнали този етап за съжаление....
Но мисля, че при мен е така Не съм дете, разбира се, но нещата точно така се случват...Може би прекаленото ми любопитство към нещата го диктува, но точно по този начин интереса ми към нещо довежда интерес към други неща....Може би при повечето хора е така-просто сега се замислих.
Всъщност именно тази последователност или свързаност ни води според мен, за да сме щастливи и удовлетворени от нещата, които правим. Ако го няма любопитството-значи това, с което сме се захванали не е за нас...и съответно води до въпроса за щастието. Не знам дали съм права...Сигурно и при децата е така.
Анда, бях сигурна, че е твоя темата още щом прочетох заглавието. Направо ти се възхищавам!
Може би беба е още малка и не сме достигнали този етап за съжаление....
Но мисля, че при мен е така
Не съм дете, разбира се, но нещата точно така се случват...Може би прекаленото ми любопитство към нещата го диктува, но точно по този начин интереса ми към нещо довежда интерес към други неща....Може би при повечето хора е така-просто сега се замислих. Всъщност именно тази последователност или свързаност ни води според мен, за да сме щастливи и удовлетворени от нещата, които правим. Ако го няма любопитството-значи това, с което сме се захванали не е за нас...и съответно води до въпроса за щастието. Не знам дали съм права...Сигурно и при децата е така.
Анда, бях сигурна, че е твоя темата още щом прочетох заглавието. Направо ти се възхищавам!
Moнтесори съвсем не е за вси1ки деца,за нашата дъщеря например знам 1е не е подходящото място; и в не-монтесори градините се у1ат да пишат преди да 1етат и ровят в градината ..
*
моето наблюдение е 1е има 2 определящи неща-нашия пример и на какво се екпозват децата(напълно подкрепям 4те езика и 5те муз.инструмента); ЗА съм общата,ако щете и бесзмислена, к-ра..оттук насетне детето води (ако ще Айнщайд да беше дошьл у дома от мен математик не става)
не досаждам,показвам и давам инфо,водя където се сетя,играем нон стоп на каквото,но ако иска да лепи до безсъзнание хартиики по блок1е-не споря..
*
моето наблюдение е 1е има 2 определящи неща-нашия пример и на какво се екпозват децата(напълно подкрепям 4те езика и 5те муз.инструмента); ЗА съм общата,ако щете и бесзмислена, к-ра..оттук насетне детето води (ако ще Айнщайд да беше дошьл у дома от мен математик не става)
не досаждам,показвам и давам инфо,водя където се сетя,играем нон стоп на каквото,но ако иска да лепи до безсъзнание хартиики по блок1е-не споря..