Stiliyana.B, и с двете ми деца е така.
Синът ми от раждането си спеше без проблем в кошара, но в спалнята, защото не исках да го оставям сам. През деня го оставях в кошарата в детската. Ние всъщност във всяка стая имахме кошари, дори в хола. В един момент започна да се буди и да иска при нас. Вземах го, приспивах го и го връщах обратно. След един час пак същото. Година и половина се борих, той даже започна да се премята през кошарата върху леглото ни. Накрая просто не издържах, защото почти не спях и решихме да го оставим да спи при нас. В момента е на седем години и спи с мен. Когато дъщеря ми се роди, той спеше с баща си, а аз спях в детската до кошарата на дъщеря ми. Когато спрях да я кърмя, се разменихме. Сега, ако по някое време през нощта се преместя в друга стая, той усеща и идва да ме търси, а иначе спи дълбоко. Спи буквално върху мен, въпреки че сложихме голяма спалня, той се катери по мен. Абсолютно същото се получи с дъщеря ми. В началото спеше в кошарата си, като аз бях до нея, разбира се. В един момент започна да иска в моето легло и накрая започна да спи при мен. И с нея беше борба, накрая реши, че иска при баща си, а сина ми при мен, и сега сме така. Мъжът ми спи с малката, която вече е на 3 години. Аз спя със сина ни, който е на 7 години. Даже не спя като хората, защото все се налага да го местя от мен. Осен това малката реши, че иска да спи и с мен, и с баща си. В момента ме разиграват като маймуна от стая в стая. Всеки ме дърпа при него, карат се, пищят. Вкъщи е същински цирк. Дано се справиш с това. Изтощаващо е, децата се въртят (поне моите) и на всички ни се влошава качеството на съня. При мен почти отсъства.

Последна редакция: вт, 29 авг 2023, 21:43 от Forest rain