Как ще се разделяме

   Май за нас-мамите,раздялата е доста по-трудна.въоръжи се с търпение.Няма дете,което да не е свикнало.Даже може да се учудиш твоето олко бурзо ще свикне.
   Успех!

Благодаря, на всички маминки за куража, който строи от думите ви ! Надявам се да свикне по-бързо с новата обстановка и много сълзи да няма.

Бях в твоята ситуация - Василена беше като залепена за мен. Мислех си, че никога няма да преживее тръгването на ясла и драматизирах седмици наред...Обачеее - детето си тръгна с мерак, без една сълза /е, първия ден може би/ и до сега, вече в градинска група, няма проблеми. Когато тръгна на ясла, беше на 1г8м.

И аз ще се присъединя към мнението, че май децата свикват по-бързо от нас. Моят син на 1г и 10 м го дадох на ясла със същите притеснения, а той на 3 ден почна да спи там. И аз съм го гледал сама, даже до тогава не беше спал извън къщи.
Така че мами, колкото и да ни е мъчно, дечицата растат и нямат чак такава нужда от нас.
Стискам палци на всички, които тръгват на ясла. Пожелавам им добри лелки!

Моята дъщеря тръгна на ясла на 2г8м. Преди това само аз съм си я гледала. И тогава си беше "залепена" плътно за мен и сега въпреки, че вече е почти на 9г все още е много зависима от мен и все така "залепена". Но със свикването в яслата изобщо не е имала проблем. Само първите 2-3 дни я взимах на обяд и то не защото е плакала или нещо подобно, а защото правилника на яслата изискваше поне около седмица детето да ходи само до обяд, за да може да свикне.
Когато трябваше да я дам на ясла аз също бях много притеснена, но след като видях, че всичко е наред и няма никакви проблеми постепенно се успокоих.

Сега синът ми го подготвям за ясла и здраве и живот след по малко от месец ще тръгне на ясла. Ще е на 2г5м. Него също го гледам сама, но той за разлика от кака сие много по-контактен и самостоятелен.
Сега изобщо не се притеснявам , че дребният тръгва на ясла. Може би това се дължи на факта, че вече съм минала по този път.
Надявам се и с него да нямам проблеми с адаптацията, но времето ще покаже.

На Ния днес и беше първи ден на градина,все още не мога да кажа как се чуства,за мен-още по-малко.Не е плакала там,но като са легнали,започнала да вика и ни се обадиха да я вземем.Подозирам,че утре ще тръгне с рев.Чудя се малка ли е още,да проявя ли настойчивост или да  потърся детегледачка до септември?Досега я гледахме на смени с мъжа ми,после няколко месеца майка ми,но вече не разполагаме с такива възможности.

Пуснах дъщеря ми на 1,9г на ясла и никога не е плакала,просто влизах с нея и като се заиграе излизах без да ме усети.Вече дори си казваме чао.За сравнение мога да кажа,че тя плачеше дори когато излизах от стаята вкъщи и ме слдеше из целия апартамент.

Абе това, че е залепен за теб не означава, че няма да свикне с яслата. И моят син е залепен за мен и само пищи и се лигави като е с мен или в къщи. Все след мен, а като изляза да пусна прането реве на вратата докато се не върна. Ама с яслата свикна за 3 седмици и сега му харесва. Там не се тръшка и не пищи, дори го хвалят, че си е попаднал на мястото, държи се добре с всички и е щастлив. Тук даскалките съветват майката набързо да остави детето, да му каже чао и да си бега. Но задължително се казва Чао за да знае детето че мама я няма. И това явно помага, щото само като изляза от стаята и той веднага спира да реве - що да реве човека като знае, че не съм там да го чуя  . И се заиграва и готово.

А как е по-добре-да спи от първия ден там или една седмица да я вземам по обед?Аз исках да свикне отначало какви са правилата,но вчера ми се обадиха да я взема,защото не иска да спи,а днес направо поръчаха да си я вземем в 13.00 Ами тя ще свикне така и после?

Това е практиката, първата седмица детето се взима на обяд. Сина ми например много бързо свикна и на 3 ден ми казаха да го оставя вече да спи. Зависи от детето. Целта е да свикне първо с обстановката, с децата и лелките, а после вече ще остава и да спи.
Успех и не се притеснявай.

E, ще пореве, пореве, и ще свикне .. Незнам има ли дете, дето да не е плакало за майка си първите дни в яслата/градината ..
Аз пратих Никол на 1,7год., първата седмица ходеше с кеф, втората обаче се усети какво става и започна сутрин да мрънка като стигнем там ... но половин мин. рев и това и беше ... Аз обаче 1-вата седмица освен да рева, друго не правих, по цял ден не се прибирах в къщи, че ми изглеждаше пусто и празно ... 2-рата не беше така, ама на моменти си поплаквах, а 3-тата и досега благославям хората измислили яслата  
Когато е вкъщи с мен само пита кога ще я водя при децата .. с мен й е доста скучно, още повече че до момента е сама (т.е. няма братчета - сестричета) и имаше период, в който все до мен стоеше, все да играя с нея, сама не се заиграваше за минута ..
НО сега вече няма проблеми, много съм доволна от яслата ..
Сутринта като я оставих, докато още й подреждах гардеробчето, тя вече беше седнала с децата да закусват и въпреки, че знаеше, че още не съм си тръгнала, каза ми ЧАО, влезе, седна си на нейното столче и се зае със закуската   Дреме й че аз съм още отвън .. което ме и много радва, честно казано ... неискам да е от тия деца, дето все до полата на мама (брат ми беше така като малък и все му се подигравах   )  

О, и още нещо - 1-вия ден когато я заведох си мислех че до обяд само ще стои и ще ида да я взема, но директорката ме посъветва да не ходя, защото така ще свикне и всеки ден по обяд ще чака да ида ... а ако беше на зор, тя ще ми звънне ... Все пак ми каза да ида към 3ч да я взема .. Аз отидох с мисълта, че е имала ужасен ден без мама, а тя още спеше, после й се услади следобедната закуска, та я чаках и нея да мине и си я взех наред с другите деца ...    

Последно: Дано твоето детенце също много бързо се приспособи, за да не се тревожиш по цял ден  

Ирена,и аз мисля като директорката ви,жалко,че нашата ук е на различно мнение.Ния не е плакала,легнала с голямо желание,но не могла да заспи и са я извели,за да не пречи на другите деца.

Действително, че ние майките по-тежко изживяваме раздялата. Няма да забравя, когато една моя приятелка пусна дъщеря си за първи път на ясли, дойде веднага у дома със сълзи на очите и една торба успокоителни - валидоли, валериани. Но всичко мина чудесно, детето бързо се адаптира. Голямата ми дъщеря не е ходила на ясла, а направо на детска градинка. И ние така - първата седмица с голям мерак, после като се усети си поплака ден0два и толкова. Но аз как тежко го преживях... У дома тихо и пусто...

Нашата дребосъчка тръгна направо на градина.Май на мама и беше по криво от колкото на дребка.Първият ден не плака,явно не се осъзна,когато отидох да я взема ме попита ,защо съм я забравила?Втория ден имаше малко сълзи,но общо взето адаптирането беше бързо.На втората седмица вече ми каза:
-Хайде мамо тъгай си(тръгвай си)тук мами не пускат.

Успрх с "раздялата".И вярвайте в децата си.

Нормално е първата седмица да не спи там. Ние дори 2 седмици се вземахме на обяд. Добре е да свикне лека полека детето - не всички могат просто така да заспят на непознато място. Пробвай - детето ти само ще си покаже кога за какво е време