Какво се радвате, че сте научили от родителите си?

  • 4 447
  • 95
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 464
Здравейте,

Споделете какво сте научили от родителите си и сигурно ще предадете на децата си.

Какво ви е послужило по-конкретно от техните съвети или предадени умения?

# 1
  • Враца
  • Мнения: 2 711
Тактичност, уважение и спокойствие.

# 2
  • München, Deutschland
  • Мнения: 6 852
Не можеш да правиш само каквото искаш / ти харесва. / Не е оркестър по желание.

Много хубава тема, Ели!

Ще се допълвам по-нататък.

# 3
  • Мнения: 999
От баща ми най-ценният урок е търпението, човечността, мъдрост. Да не гледам в чуждата паница. Колкото и да имам, да не се вземам много насериозно, че от високо най-лошо се пада. Да не съдя, да не се подигравам. Това още от много ранна детска възраст. И не на последно място да не страдам прекалено за нищо, всичко отминава.
От майка ми най-вече чрез личен пример се радвам, че се научих как да се ценя и обичам!
Тя е много фина жена, но доста борбена и упорита във всичко. Като малка често си мислех, че е егоист. Сега знам, че понякога е здравословно!

# 4
  • Мнения: 6 359
Сръчност, визуално и пространствено мислене. Баща ми е "изобретател" и от него наследих, че мога да направя всичко, каквото ми хрумне, с двете си ръце - от малки неща до големи и сложни проекти. У нас винаги нещо се твори.
Майка ми е анализатор. От нея наследих да мисля много (понякога в повече)), да правя връзки и асоциации към други теми, да съм любопитна към познанието.
От двамата - да държа на достойнството, да ценя честността.

# 5
  • SF
  • Мнения: 21 413
От майка ми  - ценни хигиенни навици, да чета много книги и да се информирам, да създавам/изработвам красиви неща, да пиша красиво.
От баща ми - как да спирам на светофар и че в България не се спазва предимството на кръстовищата.
Какво не научих и съжалявам - да готвя толкова вкусно, колкото мама.
А какво ме научиха и съжалявам - да отстъпвам на всички, да се съобразявам с всички, да правя това, което искат всички. На баща ми му е много важно какво ще кажат хората.
Пък те нищо не казват.

# 6
  • Мнения: 999
Като тийнейджър много се притеснявах от мнението на хората. На майка ми винаги и е било важно. Все гледа как излиза, да не вземе някой да намери  кусур.
А баща ми все ми казваше, че данък обществено мнение не плаща.
Но уви, все още се улавям, че се въздържам от разни дръзки неща, заради хората. А на тях вярно не им дреме за нас.
Ако можехме да знаем колко не им пука за нас от малки, колко лесно щеше да бъде.

# 7
  • Мнения: X
Много съм научила от родителите си, но смятам, че сред най-ценните уроци са честност и достойнство, трудолюбие и да помагам на хората. От майка ми, допълнително, как да бъда философ и да не се кахъря за дреболии. И любовта към животните.

# 8
  • Мнения: 14 453
Да бъда себе си.

# 9
  • Мнения: 2 652
Книги, навсякъде книги. Баща ми беше журналист, а майка имаше невероятен афинитет към изкуството и по специално живописта. Имахме купища книги на руски език с репродукции на известни художници. Книгите стояха в огромна библиотека и помня като дете как стисках очи и така избирах какво да чета.
Родителите ми бяха една идея над материалното и от ранна възраст ни внушаваха, че не е важно да имаш, а да бъдеш. Което донякъде не е хубаво, защото се формира едно неглижиране към чисто битови въпроси. Например и до ден днешен мразя ремонти, нямам усет за обзавеждане и интериор, мога да карам с едни пердета 15 години и няма да ми се прииска да подменя нещо. Ако е за рокли и козметика, знам му реда, но когато трябва да подменям нещо в къщи ми е абсолютно все тая. Отивам и вземам първото, което видя. Защото не разбирам и не ми се занимава.

# 10
  • Мнения: 2 032
От баща ми се научих да обичам животните и че ,, няма не мога '' .
Майка ми ме е научила и възпитала , докато него го няма .
Научи ме да бъда човек с главно Ч . Да бъда достойна , честна , трудолюбива и т.н . Научила ме е да плета , да шия , да готвя , да нашивам гоблени , да работя , да цена и обичам . На много неща ме е научила и винаги в болест е била до мен и не е спяла . Цял живот не мога да и се отблагодаря .

# 11
  • Мнения: 11 972
Имала съм много несъгласия с родителите си, особено с майка ми и особено сега, когато е на сериозна възраст. Но съм взела много ценни уроци.
От баща си-са вярвам в себе си и да умея да изтъква това, в което съм добра. Майка ми беше по-критична и доста ме комплексираше.
Подреден и здравословен начин на живот. Никога през ваканциите ми не е имало хаотично нищоправене, спане до обяд и размотаване, напротив, бяха така структурирани, че с нетърпение предвкусвах приятната предвиди мост. Не днес тук, утре там, а съчетание на море, планинска почивка, занимания, които обогатяват ума и радват сърцето. Доколкото можах, по същия начин подходих към учебното и ваканционно време на детето и за радост, от един малък бяс(в най-ранното детство) израстна изключително спокойно и позитивно дете. Изблици, истерии, "въртене на очи", троскане не съм видяла никога, вече е почти на 18.
Храненето е изключително важно. Като малка зслитах по сладкото и сега обожавам, но спокойно бях научена да не прекалявам. Без забрани, но убедително.
Научих се да ценя семейните празници. Дори когато сме били само тримата (нямам братя и сестри),на празник се слага ха специални покривки и прибори и макар у дома, се обличсхме празнично. Това също въведох в семейството си.
Книгите-у нас много се четеше, мислех че няма човек, който да не обича четенето. За съжаление, детето ми така и не заобича да чете,ксквото и да съм правила.

# 12
  • Мнения: 8 968
Обожавам родителите си! Heartpulse
Радвам се на всичко, което съм се научила от тях - любов, доброта, съпричастност, креативност, чувствителност, духовност!
Вкъщи имахме огромна библиотека. И двамата ми родители пишеха и рисуваха. Винаги сме имали у дома животни. Имах уникално детство. 
Никога не са ми забранявали нищо, никога не са ми се карали за оценки.
Родителите ми винаги са били моите най-добри приятели! И макар единият да не е между нас от дълги години, все още си говорим всеки ден!

Надявам се и моите деца да научат тези неща от мен!

Последна редакция: пт, 01 сеп 2023, 10:58 от utro77

# 13
  • Мнения: 5 278
Адски много неща, всъщност всичко основно в моето поведение е от тях: самоуважение - на дух и тяло, уважение към отсрещния, търпение, радост от малки неща... Да са живи и здрави, голям късмет съм извадила със семейството ми. Оценявам го с всяка изминала година повече и повече.

Ако трябва да нещо конкретно и необичайно, бих казала, че е съвет от баща ми. Той от малка ми повтаря, като усетя, че се ядосвам, да се ядосам умишлено по-рано, докато мога да контролирам езика и поведението си, за да не се срамувам по-късно. Това ме е спасило в безброй ситуации, като бях тийн и по-млада. Спасило в смисъл, че не съм се излагала просташки и след най-противната провокация, а съм запазвала самообладание, изиграла съм яда си "в рамка" и съм си тръгнала достойно.

И другото е да си тръгвам пет минути по-рано - от връзки, от купони, от лоша компания, от токсично работно място... Усетя ли, че нещата тръгват надолу, се старая да не изчакам финалните надписи. Да чукна на дърво, буквално съм слизала от Титаник образно казано и тези пет минути са били ключовият момент.

Принципно съветите на баща ми към мен - всички, са изключително полезни за мен Heart

# 14
  • Мнения: 17 642
баща ми ме научи да си връзвам обувките и ми даде негативен пример. майка ми само второто

Общи условия

Активация на акаунт