Един ден водя дъщеря ми в детската градинка и ме среща там госпожата по английски. Ние с нея не се познаваме (детето ми непосещава уроците и), но тя решава да ме заговори. И ме пита: "Вие разбрах, че работите в Пловдивския университет. Правите доцентура". Демек доцент съм щяла да ставам Аз я изгледах така и се зачудих как интересно се изкривяват клюките в нашия малък град. Първо аз съм докторант към ХТИ-Бургас, а до доцент едва ли ще стигна. Нямам и такива амбиции. Смея си се наум и си викам, брей тези хора професор ще ме изкарат. Имаше тема тук във форума "Коя е най-абсурдната клюка, която сте чували за себе си" и аз разказах тази случка. После една мама (за съжаление не помня коя ), ми писа на лични, за да ми каже колко се е забавлявала с моята история и ми предложи да си го сложа като титла под ника. Така и направих. Благодаря и от сърце за интересната идея, тя вероятно ще се разпознае. Та ето ме сега "доцент, почти професор".