Ясла, детегледачка или със свекърва ми на село?Моля за съвет

Това което исках първоначално да ти напиша е че понякога човек е принуден да прави такива избори и варианта бабата да се грижи за детето на село не е толкова неприемлив. Аз съм в същата ситуация и не знам дали някога няма да съжелявам за това, но реших временно да поверя сина си на грижите на майка ми защото така и не можах да се реша да го поверя на чужд човек, а добра детегледачка на която да имаш пълно доверие не се намира лесно. Бобо много ми липсва, пътуването всеки уикенд много ми тежи, но виждам че той се чувства добре там и само мисълта че ще си го вземем скоро при нас ме утешава. 

Виждам обаче че при вас ситуацията е по-друга!

Това е често срещано мнение сред мъжката половина. Разбира се, че мъжът ти се чувства най-комфортно, когато собствената му майка гледа детето ви, но в случая според мен жертвата да сте отделени от детето ви е прекалено голяма. Не искам да те плаша с разни апокалиптични заплахи колко страшно ще се отрази раздялата на дъщеря ти; имам две познати, на които децата им се отглеждаха в продължение на няколко години в провинцията при бабите- при едната това определено се отрази на връзката й с детето, макар че там има и допълнителни фактори....при другата нямаше никакви особени поражения, както по отношение на връзката й с детето, така и върху самото дете. По-важно в случая е, че ти страдаш от създалата се ситуация. В действителност, на теб са ти иззели временно изконните права върху възпитанието и отглеждането на дъщеря ти. След като се чувстваш нещастна, трябва да намерите с мъжа ти друго решение. Ако свекърва ти отсега се чувства в пълномощията си да решава кога и колко ще се виждаш с дъщеря си, нейното влияние ще се разпростре по-нататък и върху други неща.

Накратко, моят съвет е: намерете си детегледачка, приберете си детето у дома и му се радвайте. Децата са за това, да си ги възпитават родителите и да си поемат отговорността за тях. Не мисли отсега дали ангажиментът на гледачката ще е дългосрочен или краткосрочен; всичко става, може да не намерите място в яслите, пък и до есента си е доста време. Като тръгне на ясли дъщеря ти, може пак да си запазите гледачката, защото все ще се наложи да ви помага отвреме-навреме- при по-различни финансови условия, разбира се.

Желая ти успех в намирането на най-доброто решение за вас и детето!

И аз така говорих едно време, ама дъщеря ми като тръгна на ясла и като взе да боледува едно след друго, като стигнахме до болници и броене на дишането й... се наложи да я спра.
Та, не бъди толкова крайна за бабите. И аз съм била винаги против, но сега съм на друго мнение. А то е, че детето ще се чувства по-добре при баба си, отколкото при детегледачка или в ясла . Там децата само боледуват, не могат да си кажат, какво им е било през деня и дали са яли. Бабата ще го обича и ще се грижи за него, ще го води на разходки и ще го храни пълноценно. Какво отдалечаване и отчуждаване от майката ще изпита детето, преди да е навършило 3 годишна възраст? Като стане на 3 г. да отива на детска градина..., където вече е по-приемливо за децата.

Знаете, че няма идеално решение на въпроса. Важоно е да се избере "по-малкото зло". Има хора, отгледани от баба и дядо и са доволни и баха поверили и децата си на ббите, но аз специално и ден не съм спала при баба и съм благодарна на родителите си, че съм прекарала цялото си детство с тях. Първо така се създава много здрава връзка между родители и деца и се научават да споделят и да са си наистина близки (майка ми винаги е била най-близката ми приятелка).
По отношение на горе цитираното мнение, смятам че децата страдат като гледат, че връстниците им са с родителите си, а техните родители са далеч. Ако децата с които общуват също са гледани от баба и дядо и виждат родителите си веднъж седмично  това би било ОК, но ако другите деца всяка вечер гушкат мама, а вешето дете трябва да се примири с баба, то надали му е комфортно и със сигурност завижда на другарчето си, за дето майка му е с него. На тази възраст децаа са много чувствителни и може да си помислят, че родителите им не ги обичат и за това не са ги оставили или че са много лоши деца и за това родителите им не ги искат - това може да остави тряйни травми. Не мисля, че е удачно да се прави паралел с детската драдина - там всички деца знаят, че мама ще дойде следобяд да ги вземе и са спокойни, че не са изоставени и всички деца са в еднакво положение и за това го приемат за нормално. Докато на село вашето дете вижда, че всички деца са с родителеите си и само то е оставено - това със сигурност го кара да се чуства не добре.

Може много крайно да звучи , но не може някой друг да ми създава правила относно начина на отглежда не на моето дете , независимо дали е баща ,  баба или дядо.
Аз също работя  , моето дете също го гледа свекърва ми у нас в моята къща(макар , че живее на 2 преки разстояние) и свекър ми си стои сам на село. При мен също опитаха да действат по подобни начини , но не успяха. Една вечер не съм спала отделена от детето си.
Най - добрия вариант е да накараш по - някакъв начин (ти знаеш най - добре) , свекърва ти да дойде в София.
Успех в решението , но не се изтезавай повече! 

  Напълно подкрепям това мнение! Ти ли си майка на това дете или свекърва ти? Живея с майка ми в един блок и до сега рядко ми се е случвало да и дам да гледа децата.Бих ти препоръчала да подадеш молба за ясла,ако не е вече късно(приемът в София е вече само септември),а през това време ще си търся детегледачка.И да..свекървата ако иска да заповяда в София да си види внучето.

Значи,хора, да уточня няколко неща.
Тук става въпрос за сравнително кратък период от време, през който малката трябва да бъде гледана до тръгването й на ясла (btw, наистина ли чак септември месец приемат деца в яслите тази година, а в частните?) или евентуално детска градина. Не съм имала намерение да оставям малката на село със свекърва ми за дълги периоди от време като месеци и години. Вече не се чувствам и принудена да го правя при условията, които тя ми предлага.
Големият проблем е, че тя е непреклонна в решението си да не се връща в София (освен за по ден-два да плаща сметки), и в крайна сметка всеки човек има право да живее там, където се чувства добре. За съжаление и мен ме изнервя решението й при положение,че има апартамент в София близо до нас, и дори да не иска да стои вкъщи, бихме могли да й носим детето в тях, примерно...но този вариант дори не подлежи на обсъждане. Сега след като й съобщих намеренията си да взема детето в София, ми се казва че щом е така няма да мога оттук нататък да разчитам на нея въобще да гледа детето повече...ами щом така е решила, ок. Аз съм родител и искам да нося отговорност за детето си. Но аз съм и родител, който не се задоволява със 160лв майчинство и явно е с доста 'по-съвременно' мислене от някои, тъй като съм работила и през студенстките си години и след като съм завършила и то предимно в чужбина, и въобще мен този стереотип ме устройва-да работя, за да осигуря по-добър живот на детето си в дългосрочен план, и да работя защото и аз се чувствам пълоценна по този начин и тепърва да правя кариера. Повишаването на моята заплата зависеше пряко от моето завръщане на работа, така че след като мога да си позволя детегледачка (а ако живеех все още в чужбина, тези въпроси дори нямаше да стоят на дневен ред, ами системата е устроена така, че детето да стои в детски център в работата, или до работата, или да бъде с детегледачка, и майката се връща на работа след 3-я месец от раждането).
Тук не се оспорват качествата на един родител, а по-скоро се търси начин за подход към свекървата, и съвет за избор между ясла или детегледачкана този етап от време при равни възможности.

Не бих си оставила детето толкова далеч от мен. Моят син сами сме си го гледали, нищо че свекърват живее при нас, чак това лято се престраши да го гледа, защото нямаше кой друг. Дори половин-един час да седи в нейната стая и ми липсва, ходя да го видя. А незнам как се оставяшти, дори когато ходиш на селото й, пак тя да се разправя с детето, да спи при нея и тя да го храни.

Тук става въпрос за сравнително кратък период от време, през който малката трябва да бъде гледана до тръгването й на ясла (btw, наистина ли чак септември месец приемат деца в яслите тази година, а в частните?) 

Да наистина.Аз тук във два квартала ходих по всички ясли и ми обясниха,че от тази година е така.Тоест и при мен скоро ще има дилема на 1г.6м. ли да я пускам малката или след още една година Вариантите за запазване на място отпадат и ме отрязаха от всякъде.Местата са кът това е!  Какво те притеснява да потърсиш гледачка за няколко месеца,нали ТИ не се чустваш на място след като дъщеря ти не е при теб,а и твойта свекърва много лично приема нещата.Кво толкова има да се сърди,взимаш си детето и толкоз,не виждам нищо ненормално,една майка да иска да е до дъщеря си.Ти първо убеди мъжа си ,а от там ще ти е много по лесно ако той е на твойта страна.

Какво значи "тя отказва този вариант"? Вие за кого гледате да по-добре,за вас и най-вече за детето или гледате да угодите на бабата?????? Направо не разбирам тези свекърви,които винаги си налагат мнението и се опитват да командват парада в чуждите семейства. Моята свекърва и тя се опита да постъпва по този начин ,но още от рано й бяха отрязани крилата. Измизлете вариант,който е изгоден за детето,което безспорно има нужда от майка си и баща си. Свекървата ти като иска да си става селянка и да й е спокойно, ОК да систои на село,но не и за сметка на щастието на детето ви и на вашето собствено. Опитай се да убедиш мъжа си,че с детегледачка детето ще  е по-спокойно. Хем ще си седи у дома,хем ще си е при мама и татко.

ясла

Уф, там е работата, че мъжа ми пред нея не е много на моя страна, защото не вярва, че чужд човек=детегледачка, ще се справя добре и т.н.
От друга страна реалността сега е такава, че наистина няма места дори и по частните ясли, приемът започва чак септември месец, а дотогава трябва да си намеря детегледачка, не знам с какви аргументи повече да убеждавам мъжа ми, че вкъщи при нас макар и само вечер и през уикендите ще е най-добре за всички! Явно наистина съм се оставила да ми извиват ръцете и да ме убедят, че на село е най-добре...от друга страна пък и тази грипна епидемия сега-да ти е съвестно да си държиш детето в София

Грип има навсякъде, не само в София. Ако не тръгне на ясла до септември- това са си повече от 8 месеца. За мен това не е малък период. Опитай се да убедиш съпруга си и майка му тя да дойде в Сф., или да наемете детегледачка. Относно майчинството- на никого не стигат тези 160 лв. От 1 г. не взимам майчинство, уча последна година, но т.к. детето ми често боледува, си седя вкъщи и го гледам. Всичко обаче си зависи от съответната гледна точка.

Това не е в интерес на детето (само не мисли, че се опитвам да се заяждам или да те упреквам). Имаш цял живот време да работиш, а това време с детето докато е малко е безценно и няма никога да се върне (не давам акъл- разбрах, че вариантът ти да гледаш детето е отпаднал- само споделям опит).

  Това дори на мен ми дойде в повече.
Аз съм от тези, дето при всяка възможност си пробутват детето на някой за да имат време за себе си (дори потребители са се шегували по тази тема  ), но подобно отношение изобщо не ми се струва адекватно.
Изчетох темата - как така ще си оставиш детето далеч, Боже мой?

Незнам, не го разбирам. За повече от две нощи не бих могла да съм без сина си.