Здравейте, момиче съм на 30г. съм и съм девствена.Това е първата ми тема тук.Нямам много приятели и трудно завързвам разговор с мъжете, тъй като съм много затворена и срамежлива. Никога не съм имала гадже… Първа целувка даже нямам. Сега ще започнат много хора да се подиграват, или да пишат, че това не е истина и, че ви бъзикам но си така. Много ми тежи това, всички на моите години са с деца, омъжени, разведени,обвързани,семейни.Всички роднини само това ме питат, “айде,няма ли да се жениш вече?”, и това още повече ме убива. Толкова съм изпуснала влака буквално за всичко, че чак съм в депресия.Не излизам, не говоря с никой, даже гледам да избягвам хора, познати, че да не слушам вечния въпрос….. Не знам, дали не трябва да посетя психолог, да споделя с някой болката си. Може би за това пиша тук, защото нямам приятели, а и не бих искала да споделям с познати как още съм девствена, за това пиша тук, срамът ми ще е по-малък с непознати.Понякога си мисля да сложа край на живота си. Ще има хора които няма да ми повярват, но наистина, всичко което ви казах е истина…..
- Публикувана: 6 септ. 2023, 19:14 ч.
- Последно мнение: 8 септ. 2023, 19:16 ч.
Девственост на 30г….
Всъщност как ти се отразява девствеността на ежедневието? Не те повишават в службата заради нея ли? Или плащаш по-големи данъци? Не те пускат в киното? Като установиш кое точно е проблемът ще си намериш и начин да го оправиш. След като не го споделяш откъде идва този срам?
Защо нямаш приятели? Сама или с родители живееш и защо? Работиш ли? Съвсем никакви ли социални контакти нямаш? На какво се дължи това? Срамежливост не е отговор, все пак на работа се налага да контактуваме с хора.
Защо това стана проблем сега, а не е било преди 5г, примерно?
Защо това стана проблем сега, а не е било преди 5г, примерно?
Мило "момиче", (казвам го в кавички, защото на тази възраст би трябвало да си жена), единствено можеш да си помогнеш като наистина посетиш психотерапевт - той няма да ти се подиграе, няма да те осъди, няма да те кара да се срамуваш. Но ще потърсите откъде идва проблемът ти. Това е важното, за да се разреши. Защото със сигурност от 18 (а и от по-рано) хора са пресичали пътя ти. Някои са те харесвали, други ти си харесвала... За да не си стигала дори до целувка, значи доста прегради имаш в себе си и трябва да си изясниш какви са те. Няма как някой да ти помогне просто от тази инф-я. Потърси професионалист, за да стигнеш до корена на проблема. По-добре от край на живота 
Ако ти не си конфликтен съфорумец няма защо да се засягаш,не съм цитирала никове,чак когато го направя има причина да се засягаш и да пишеш обръщение към мен!
Здравейте, момиче съм на 30г. съм и съм девствена.Това е първата ми тема тук.Нямам много приятели и трудно завързвам разговор с мъжете, тъй като съм много затворена и срамежлива. Никога не съм имала гадже… Първа целувка даже нямам. Сега ще започнат много хора да се подиграват, или да пишат, че това не е истина и, че ви бъзикам но си така. Много ми тежи това, всички на моите години са с деца, омъжени, разведени,обвързани,семейни.Всички роднини само това ме питат, “айде,няма ли да се жениш вече?”, и това още повече ме убива. Толкова съм изпуснала влака буквално за всичко, че чак съм в депресия.Не излизам, не говоря с никой, даже гледам да избягвам хора, познати, че да не слушам вечния въпрос….. Не знам, дали не трябва да посетя психолог, да споделя с някой болката си. Може би за това пиша тук, защото нямам приятели, а и не бих искала да споделям с познати как още съм девствена, за това пиша тук, срамът ми ще е по-малък с непознати.Понякога си мисля да сложа край на живота си. Ще има хора които няма да ми повярват, но наистина, всичко което ви казах е истина…..
Здравейте, момиче съм на 30г. съм и съм девствена.Това е първата ми тема тук.Нямам много приятели и трудно завързвам разговор с мъжете, тъй като съм много затворена и срамежлива. Никога не съм имала гадже… Първа целувка даже нямам. Сега ще започнат много хора да се подиграват, или да пишат, че това не е истина и, че ви бъзикам но си така. Много ми тежи това, всички на моите години са с деца, омъжени, разведени,обвързани,семейни.Всички роднини само това ме питат, “айде,няма ли да се жениш вече?”, и това още повече ме убива. Толкова съм изпуснала влака буквално за всичко, че чак съм в депресия.Не излизам, не говоря с никой, даже гледам да избягвам хора, познати, че да не слушам вечния въпрос….. Не знам, дали не трябва да посетя психолог, да споделя с някой болката си. Може би за това пиша тук, защото нямам приятели, а и не бих искала да споделям с познати как още съм девствена, за това пиша тук, срамът ми ще е по-малък с непознати.Понякога си мисля да сложа край на живота си. Ще има хора които няма да ми повярват, но наистина, всичко което ви казах е истина…..
А какво съм ?